№ 472
гр. Пазарджик, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20225220103467 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за оспорване
на изпълнението по №*** по описа на ЧСИ Георги Тарльовски, рег.№882, тъй
като правото на принудително изпълнение е погасено по давност, настъпила
след приключване на производството по което е издадено изпълнителното
основание.
Ищцата Б. Г. Ч. с ЕГН ********** от гр.П. ***** твърди, че срещу нея се
провежда принудително изпълнение по изп.д. №*** по описа на ЧСИ Георги
Тарльовски, рег.№882, образувано въз основа на изпълнителен лист от
05.10.2005г., издаден по ч.гр.д. №1445/2005г. на РС-Пазарджик, за заплащане
на сумата от 4963.93лв. – дължим наем за периода 15.08.2002г. – 30.08.2003г.,
както и на сумата от 324.13лв. - лихва за забава до 22.08.2005г. Твърди, че
ответникът Община Пазарджик, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление:
гр.П****, е взискател по изпълнението. Поддържа, че за събиране на същото
вземане е било образувано и изп.д. №2226/2005г. по описа на СИС при РС-
Пазарджик, по което последното изпълнително действие /частично плащане/ е
извършено на 05.07.2018г. и делото е прекратено на основание чл.435, т.8
ГПК поради бездействие на взискателя в 2-годишен срок от плащането.
1
Твърди, че правото на принудително изпълнение на вземането е погасено по
давност, настъпила след приключване на производството, по което е издаден
изпълнителния лист. Затова иска от съда да установи по отношение на
ответника, че вземането по изпълнителния лист и за разноските по
изпълнението, в т.ч. 473.31лв. такса по т.26 ТТЗЧСИ, не подлежи на
принудително изпълнение. Сочи доказателства и претендира съдебни
разноски.
Ответникът не оспорва да е взискател по изпълнението. Оспорва иска при
твърдение, че вземането не е погасено по давност, тъй като от последното й
прекъсване на 05.07.2018г. не е изтекъл 5-годишния срок по чл.117, ал.2 ЗЗД.
Твърди, че абсолютната давност по чл.112 ЗЗД също не е изтекла.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
Установителният иск в частта относно недължимостта на вземането по
изпълнителния лист в размер на 4963.93лв. – дължим наем за периода
15.08.2002г. – 30.08.2003г., както и на сумата от 324.13лв. - лихва за забава до
22.08.2005г. е допустим, доколкото е подаден от длъжника срещу взискателя
по изпълнението и при твърдение за наличието на ново правопогасяващо
обстоятелство, настъпило след издаване на изпълнителния лист. В частта за
недължимост на разноските по изпълнителното дело, както и на сумата от
473.31лв. – такса по т.26 ТТЗЧСИ, искът следва да се остави без разглеждане
като недопустим. Със специалния иск по чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може
да оспори само изпълнението на вземанията по изпълнителните основания,
въз основа на които е образувано изпълнителното дело, но в предмета на иска
не се включват разноските по самото изпълнително дело, тъй като въпросът
за тяхната дължимост или недължимост се разрешава в самото изпълнително
дело, съобразно правилата на чл. 79 ГПК. Срещу изпълнението за събиране на
недължими разноски по изпълнителното дело длъжникът може да се защити
по пътя на обжалване действията и актовете на съдебния изпълнител.
С доклада по чл.146 ГПК съдът е обявил за безспорно, че ищцата и
ответникът са съответно длъжник и взискател по изп.д. №*** по описа на
ЧСИ Георги Тарльовски, рег.№882, което е образувано за събиране на
вземането по изпълнителен лист от 05.10.2005г., издаден по ч.гр.д.
№1445/2005г. на РС-Пазарджик, за заплащане на сумата от 4963.93лв. –
2
дължим наем за периода 15.08.2002г. – 30.08.2003г., както и на сумата от
324.13лв. - лихва за забава до 22.08.2005г. В съдебното заседание на
02.03.2023г. като безспорно е обявено и обстоятелството, че последното
изпълнително действие по прекратеното изп. д. №2226/2005г. на ДСИ при РС
– Пазарджик е извършено на 05.07.2018г., съгласно отбелязването на гърба на
изпълнителния лист.
Спорът между страните е дали след приключване на производството, по
което е издадено изпълнителното основание, вземането е погасено по давност
или давностният срок е бил своевременно прекъснат.
Съгласно чл.117 ЗЗД, давността за съдебно признатите вземания е всякога
5 години. В чл.116, б. „в“ ЗЗД е предвидено, че погасителната давност се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение.
Съгласно разясненията, дадени с т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Като примерни такива изпълнителни
действия са посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Указано е още, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител
е длъжен да го приложи, а по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
След всяко прекъсване започва да тече нова давност, тъй като чл.115 ЗЗД не
предвижда възможност за спиране на давността в изпълнителния процес за
разлика от исковия.
Съгласно ТР №3 от 28.03.2023г. на ВКС по т.д. №3/2020г. ОСГТК и
решение №170 от 17.09.2018г. по гр.д. №2382/2017г. на ВКС, ІV г.о.,
задължителните указанията по ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК имат действие и се прилагат от момента на обявяване на
3
тълкувателното решение /26.06.2015г./ и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това. До датата на обявяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК приложение намира ППВС №3/18.11.1980г.,
съгласно което погасителната давност спира да тече в хода на
изпълнителното производство.
Следва да се посочи и това, че съгласно трайно установената съдебна
практика, вкл. и с горецитираното ТР, прекратяването на изпълнителното
производство поради перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК настъпва по силата
на закона с изтичането на 2-годишния срок от последното изпълнително
действие, без да е необходимо нарочно постановление на съдебния
изпълнител. Със своето постановление съдебният изпълнител само
прогласява вече настъпилото прекратяване.
От гореизложеното може да се направи извод, че до датата на обявяване
на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК перемпцията е
от значение за давността, тъй като в хода на изпълнителното дело давността е
спряна, а след настъпването на перемпцията започва да тече нова давност.
При действието на тълкувателното решение погасителната давност не зависи
от перемпцията, защото новата давност започва да тече от последното
прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на
вземането от длъжника, а не от прекратяването на изпълнителното дело.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ /Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020г., IV г. о./.
От приетите писмени доказателства е видно, че оспореното от ищцата
изпълнение първоначално е провеждано по изп.д. №2226/2005г. на ДСИ при
4
РС-Пазарджик, което е образувано на 26.06.2006г. Към момента на започване
на изпълнението давностният срок по чл.117 ЗЗД не е бил изтекъл, тъй като
делото, по което е издаден изпълнителният лис е от 2005г.
С образуването на изпълнителното дело от ДСИ погасителната давност е
спряна и същата не е текла в хода на производството до обявяването на
тълкувателно решение ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК – през този период приложение намира ППВС №3/18.11.1980г. От
направените от ДСИ отбелязвания върху изпълнителния лист е видно, че в
резултат на изпълнението в периода 14.07.2008г. – 14.06.2018г. са събрани
суми, които са изплатени на взискателя. До 26.06.2015г. между никое от
отделните постъпления не е бил изтекъл срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Тъй
като през този период изпълнителните способи са давали положителен
резултат, взискателят не е имал интерес да иска прилагането на и на други
такива. Затова той не може да бъде санкциониран за бездействие чрез
прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция. Последната
представлява санкция срещу бездействието на кредитора, а докато по
изпълнителното дело постъпват суми от приложените изпълнителни способи,
взискателят не би могъл да прецени дали има нужда от прилагането на други
изпълнителни способи. Ето защо в периода, през който успешно се
осъществява конкретен изпълнителен способ, срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК
не следва да се прилага. Следователно основания за прекратяване на
изпълнителното дело от ДСИ не са били налице и давност не е текла до
приемането на ТР№2 от 26.05.2015г.
След тази дата погасителната давност е започнала да тече, но е била
прекъсвана с всяко следващо изпълнително действие, каквото в случая
представлява постъпването и разпределението на събраните суми от
изпълнението, отбелязано върху изпълнителния лист на датите 30.11.2015г. и
05.07.2018г. Между тези две действия е изтекъл период, който е по-дълъг от
срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, но както вече беше посочено, след 26.06.2015г.
перемпцията е без значение за давността, тъй като последната не зависи от
висящността на изпълнителното дело, а от изпълнителните действия, дори те
да са извършени след изтичането на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Следващото прекъсване на давността е на 31.08.2022г., когато е
образувано изп.д. №*** пред ЧСИ Георги Тарльовски, рег. №882 по молба на
5
ответника Община Пазарджик от същата дата. С молбата взискателят на
основание чл.18 ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител да проучи
имуществото на длъжника и да извърши изпълнителните действия,
необходими за събиране на непогасената част от вземането.
За пореден път давността е прекъсната на 12.10.2022г. с изпращане на
запорно съобщение от ЧСИ до работодателят на ищцата за налагане на запор
върху нейното трудово възнаграждение и запорно съобщение до „**“ ЕАД за
налагане на запор върху банковите й сметки.
Между отделните прекъсвания на давността не е изтекъл 5-годишния
срокът по чл.117 ЗЗД. Не е изтекъл и 10-годишната абсолютна давност по
чл.112 ЗЗД, която по отношение на заварените случаи започва да тече от
влизането на разпоредбата в сила на 02.06.2021г.
Затова съдът намира, че искът за оспорване на изпълнението е
неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото ищцата следва да заплати съдебни разноски на
ответника в размер на 150лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 НЗПП.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.439 ГПК на Б. Г. Ч. с ЕГН ********** от гр.П.
***** против Община Пазарджик, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление:
гр.П****, за оспорване на изпълнението по изп.д. №*** по описа на ЧСИ
Георги Тарльовски, рег.№882, образувано въз основа на изпълнителен лист от
05.10.2005г., издаден по ч.гр.д. №1445/2005г. на РС-Пазарджик, за заплащане
на сумата от 4963.93лв. – дължим наем за периода 15.08.2002г. – 30.08.2003г.,
както и на сумата от 324.13лв. - лихва за забава до 22.08.2005г., поради това,
че правото на принудително изпълнение е погасено по давност, настъпила
след приключване на производството по което е издадено изпълнителното
основание, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска за недължимост на
разноските по изпълнителното дело и на сумата от 473.31лв. – такса по т.26
ТТЗЧСИ.
ОСЪЖДА ищцата Б. Г. Ч. да заплати на ответника Община Пазарджик
6
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7