№ 420
гр. Видин, 06.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20231320102331 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от Ю. С. Б. от гр. ******, чрез А. А. Г., против
„БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени
искове във връзка с Договор за потребителски паричен кредит № MAX_500046048 от
05.11.2021 г. с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. с
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 55, предл. 1 ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на 05.11.2021 г. ищецът е сключил с ответника договор
за потребителски кредит в размер на 500.00 лева с краен срок на издължаване – 20.05.2022 г.
Кредитът се олихвява с фиксиран ГЛП в размер на 26.93%. ГПР е в размер на 26.38%.
Посочва се, че съгласно чл. 9, ал. 1 от договора, кредитополучателят дължи
еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 105.66 лева, която е
дължима на равни части през периода на кредита, добавени към погасителните вноски.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от договора, кредитополучателят дължи такса за динамично
плащане по кредита в размер на 157.30 лева, която е дължима на равни части през периода
на кредита, добавени към погасителните вноски.
Поддържа се, че тези клаузи са нищожни, тъй като в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е
установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на
кредита, не е допустимо да се изисква.Същите представляват над 53% от главницата и над 5
пъти повече от дължимата по договора лихва.
Ищецът е заплатил цялата дължима по договора сума, включително и еднократните
такси, които се явяват недължимо платени.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се прогласи за нищожна клаузата на
чл. 9, ал. 1 от договора за кредит. Иска се също от съда да постанови решение, с което да се
прогласи за нищожна клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора за кредит.
Иска се също от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 105.66 лева, представляваща получена без основание сума по договора за
потребителски кредит, ведно със законна лихва, считано от завеждане на иска в съда до
окончателното плащане.
1
Ответникът в срока за отговор е оспорил исковите претенции като неоснователни.
Посочил е, че ищецът сам е пожелал допълнителните действия, същите присъстват в
Стандартния европейски формуляр като цена, съдържат се в преддоговорната информация и
са индивидуално уговорени. Наведени са доводи, с оглед на материалния интерес, че е
налице злоупотреба с права от страна на ищеца.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните
доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна
страна:
Не е спорно, че на 05.11.2021 г. между страните по делото е сключен договор за
потребителски кредит № MAX_500046048, от който е видно, че на ищеца е отпуснат кредит
в размер на 500.00 лева, която сума е усвоена еднократно от него. Уговорената погасителна
вноска по кредита е в размер на 90.00 лева, като кредитът ще бъде погасен на 6 месечни
вноски, съгласно посочения погасителен план до 20.05.2022 г. Уговореният годишен лихвен
процент е 26.93 %, а годишният процент на разходите е 26.38 %.
В чл. 9.1 от договора е посочено, че кредитополучателят при кандидатстването за
кредит изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му. Паричната сума за
бързо разглеждане на искането за кредит е в размер на 105.66 лева и се заплаща на равни
части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
погасителния план по кредита.
В чл. 9.2 от договора е посочено, че кредитополучателят изрично е заявил желание да
ползва динамично плащане по кредита. Паричната сума за динамично плащане по кредита е
в размер на 157.30 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно
добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.
В чл. 9.3 от договора е посочено, че общо дължимото по кредита е 802.98 лева при
следния погасителен план: шест месечни вноски от 20.12.2021 г. до 20.05.2022 г. всяка в
размер на 133.83 лева.
Посочено е също в чл. 10 от договора, че при пълно предсрочно погасяване на
кредита, кредитополучателят дължи плащане на цялата сума за бързото разглеждане на
искането му за кредит, в случай, че е изявил желание да се ползва от него.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно – икономическа експертиза е
дало заключение, че предоставения паричен заем е в размер на 500.00 лева. Ищецът е
направил две плащания по договора на 23.12.2021г. е внесъл сумата от 135.00 лева и на
11.04.2022г. е внесъл сумата от 649.63 лева, или общо сумата от 784.63 лева, с която е
погасил 500.00 лева - главница, 36.89 лева – договорна лихва, 102.14 лева – такса за бързо
разглеждане, съгласно чл. 9, ал. 1 от договора, 123.49 лева – такса за услуга динамично
плащане, съгласно чл. 9, ал. 2 от договора, 20.00 лева – такса неизпълнение на договора и
2.11 лева – обезщетение за ПП. Или общо заплатени суми за такси и услуги по договора за
кредит в размер на 247.74 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и обективно
изготвено.
Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. С исковата молба са въведени две
клаузи от договора, по отношение на които се твърди, че са нищожни- таксата за бързо
разглеждане на искането за кредит и такса за динамично плащане по кредита, които следва
да бъдат обсъдени, за да се прецени дали действително са предвидени в противоречие със
2
специалния ЗЗП.
Настоящият съдебен състав намира, че въпросните клаузи от договора очевидно
заобикалят закона и накърняват правата на другата страна по облигационното отношение.
Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и
комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита.
Таксата за бързо разглеждане на искането представлява услуга, която по естеството си е
свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята
същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща
се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на
съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по
кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл
въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един
кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин
потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна
точка на принципите на добросъвестност и справедливост. Именно поради това, таксата за
бързо разглеждане на искането не е нещо по-различно по естеството си от таксата за
усвояване и управление на кредита. По делото ответникът не ангажира никакви
доказателства за извършени такива разходи преди отпускане на процесния кредит, но дори
да са сторени, при положение че кредитът е разрешен, същите са във връзка с усвояване на
кредита, а съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Именно във връзка с управление на кредита е уговорената в чл. 9, ал. 2 от договора такса
динамично плащане по кредита. В тази връзка, неоснователно е възражението на ответника
за липса на правен интерес от обявяване нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 2 от
договора. За ищеца съществува правен интерес да иска прогласяването нищожността на
процесната клауза, тъй като същата фигурира като уговорка в сключения договор и визира
задължение за плащане на определена сума. Макар договора да е с изтекъл срок, ответникът
може да се позове на тази клауза и да претендира плащане на процесната сума.
В процеса не се изясни какво включва услугата динамично плащане по кредита и как
е определена уговорената такса от 157.30 лева, нито се установи дали кредиторът е
предоставил такава услуга на кредитополучателя и в какво се изразява тя. Дори да е
предоставена, то услугата е пряко свързана с отпускане и усвояване на кредита, което е част
от упражняване на същинската дейност на такъв вид институция като ответника, поради
което така начислената такса е недължима.
От гореизложеното следва, че процесните клаузи не пораждат права и задължения за
страните, поради което сумите, заплатени от кредитополучателя – ищец в изпълнение на
задълженията, предвидени в тези разпоредби, са били недължимо платени от страна на
ищеца като престирани при начална липса на основание. Оттук следва и че кумулативно
съединеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД е основателен, но за
сумата от 102.14 лева, тъй като от заключението на вещото лице се установи, че ищецът е
извършил плащане в посочения размер за услугата бързо разглеждане на кредита. В
останалата част до пълния претендиран размер до сумата от 105.66 лева исковата претенция
ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото, на ищеца ще следва да се присъдят разноски по
установителните искове, както и съразмерно на уважената част от осъдителната искова
претенция.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 148.33 лева платена държавна такса и 116.34 лева за вещо лице.
Ищецът се представлява от адвокат на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и поради
това, дължимото се адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева ще следва да бъде
3
присъдено на адвокат Людмил А. Г. с личен номер ********** с адрес: гр. София, ул.
Позитано 14, ет. 1, офис 4.
Съдът не възприема за аргументирани доводите на процесуалния представител на
ищеца, че се дължи адвокатско възнаграждение за всеки един от трите обективно
съединени искове, съобразно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно възприетата практика на ВКС, в хипотеза на обективно съединяване на
искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове. Това е така,
защото в случая се касае за обективно съединяване на главен и акцесорен иск, като
обусловеността им не изисква процесуални действия, свързани с различен предмет на
доказване. Минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се опредЕ. от
аритметичния сбор на всички претенции, а не съобразно материалния интерес на всеки от
исковете поотделно. В случая два от исковете са неоценяеми, а материалният интерес по
оценяемия иск е 102.14 лева, като за да бъде уважен иска с материален интерес следва да се
установи нищожност на процесната клауза, т.е и без да е предявен иск за нищожност, при
наведени доводи за това, съдът за да се произнесе по иска по чл. 55, предл. 1 от ЗЗД е
длъжен да изследва дали е налице нищожност на клаузата или не.
Отделно от това, следва да се посочи че съгласно постановеното решение по дело С-
438/2022г. на СЕС, съдът не е обвързан от минималния размер на адвокатските
възнаграждения, посочен в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и може да присъди възнаграждение по справедливост и вътрешно
убеждение, като извърши преценка на правната и фактическа сложност по делото при
определяне на размера на адвокатското възнаграждение.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата
сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на
плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, по която да се преведат присъдените
суми и разноски, както и разноските за адвокатско възнаграждение, както следва: IBAN:
BG89UBBS88881000779126, BIC: UBBSBGSF с титуляр Людмил А. Г..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Ю. С. Б. с ЕГН ********** с
адрес: гр. ******, ж.к. ********* против „Би Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул. Незабравка 25, ет. 5,
представлявано от Б. К. Б. искове, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Договор за
потребителски паричен кредит № MAX_500046048 от 05.11.2021г., с които е уговорена
такса за бързо разглеждане на искането за кредит и такса динамично плащане по кредита, са
нищожни поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, ул. Незабравка 25, ет. 5, представлявано от Б. К. Б. да
заплати на Ю. С. Б. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. ********* на основание чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, сумата от 102.14 лева, представляваща платена при начална
липса на основание такса за бързо разглеждане по силата на сключен между страните
Договор за потребителски паричен кредит № MAX_500046048 от 05.11.2021г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.11.2023г. до
окончателното плащане, като исковата претенция над присъдения размер до претендирания
такъв до сумата от 105.66 лева – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
4
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, ул. Незабравка 25, ет. 5, представлявано от Б. К. Б. да
заплати на Ю. С. Б. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. ********* сумата от 264.67
лева – разноски за платена държавна такса и вещо лице.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, ул. Незабравка 25, ет. 5, представлявано от Б. К. Б.
да заплати на адвокат Людмил А. Г. с личен номер ********** с адрес: гр. София, ул.
Позитано 14, ет. 1, офис 4 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.
Банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми и деловодни разноски,
както и разноските за адвокатско възнаграждение е: IBAN: BG89UBBS88881000779126,
BIC: UBBSBGSF с титуляр Людмил А. Г..
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5