Разпореждане по дело №373/2016 на Районен съд - Благоевград

Определение

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ю. Д. П.-С.,ЕИК *********,депозирана чрез А.В. Р., срещу Определение № 750 от 02.10.2015 г., постановено по Г. д. № 293/2014 г. по описа на Смолянския районен съд, с което е отхвърлена молба с вх. № 8186/10.11.2015 г., подадена от Ю. Д. П., с която се иска от съда да бъде изменено постановеното решение № 354/02.11.2015 г. по Г. д. № 293/2014 г. на РС С. в частта за разноските, като на ответника бъдат присъдени деловодните разноски по водене на делото пред ПОС и СмРС..

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение с молба да бъде отменено.

В депозиран отговор на частната жалба насрещната страна А. Г.,М. Г. и С. С.,чрез пълномощника си А.У. изразява становище за правилност на определението и моли същото да бъде потвърдено изцяло.

Смолянският окръжен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От фактическа страна по делото е установено,че с Решение № 354/02.11.2015 г. по Г. д. № 293/2014 г. на РС С. съдът е отхвърлил като неоснователни исковете, предявени от А. И. Г. от с. Б., общ. Л., ЕГН *; С. С. С. от с. К., общ. А., ЕГН * и М. С. Г. от с. Б., общ. Л., ЕГН * срещу Ю. Д. П., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление Г. С., бУ. „. № 14, представлявано от Б. М.А. с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение в размер на по 80 000 лв. за всеки един от ищците за претърпените от тях болки и страдания от смъртта на техния наследодател С. Р. Г., настъпила в резултат от трудова злополука при сеч и добив на дървесина на 28.06.20.11 г. по съществувало трудово правоотношение между С. Г. и ДЛС “Кормисош” Л., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.06.2011 г. до окончателното изплащане на обезщетението и е прекратил производството по Г.д. № 293/2014 г. по описа на Районен съд С. В ЧАСТТА на предявените при условията на евентуалност искове от А. И. Г. от с. Б., общ. Л., ЕГН *; С. С. С. от с. К., общ. А., ЕГН * и М. С. Г. от с. Б., общ. Л., ЕГН * срещу Ю. Д. П., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление Г. С., бУ. „. № 14, представлявано от Б.М.А.с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за обезщетение в размер на по 80 000 лв. за всеки един от ищците, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание от смъртта на наследодателя им С.Р.Г., настъпила на 28.06.20.11 г. при и по повод на изпълнение на възложената му работа от ДЛС “Кормисош” по граждански договор за сеч и добив на дървесина, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.06.2011 г. до окончателното изплащане на обезщетението,като е постановил в тази му част делото да се изпрати на Окръжен съд П..

В мотивите на решението съдът е посочил, че тъй като окончателно делото ще бъде решено при решаването на евентуалните искове от ПОС, то тогава следва компетентният съд – ПОС да се произнесе и по искането на страните за присъждане на разноски.

Обжалваното определение е правилно постановено и следва да бъде потвърдено.

С една искова молба ищецът може да предяви евентуално съединени искове срещу ответника. При евентуалното обективно съединяване на искове единият иск има спрямо другия положението на главен, като разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск. С предявяването на евентуалния иск е налице висящо дело между страните по него пред сезирания съд. Евентуално предявеният иск несъмнено също е висящ от момента на подаването на исковата молба и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени към разглеждането му по същество, тъй като с предявяването на евентуалния иск е възникнало надлежно процесуално правоотношение и съдът дължи защита по него. Евентуални предявеният иск обаче се счита предявен под условие, което е вътрешно процесуално – изходът на делото по главния иск. Несъмнено е, че ищецът претендира евентуалният иск да бъде разгледан, ако той не получи защита по главния иск, която хипотеза е налице както когато главният иск е отхвърлен. Правните последици от отхвърлянето и прекратяването на производството по главния иск, когато има предявен евентуален са идентични – съдът се счита сезиран с евентуално съединеният иск. Отговорността за разноски по делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск. В разпоредбата на чл. 7. ал. 2 от ГПК е предвидено, че за предявените с една искова молба евентуално съединени искове срещу едно лице се събира държавна такса за един иск. Смисълът на тази норма е да бъде събрана държавна такса само по главния иск, по който първоинстанционният съд има задължение да се произнесе, като предвид това, че в този етап на производството е неизвестно дали ще се дължи произнасяне по евентуалните искове, е нецелесъобразно събиране на държавна такса и по тях. Оттук, когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение (Определение № 284/06.04.2012 г. по ч.Г.д. № 238/2012 г., ІV ГО)..

Водим от гореизложените съображения , Смолянският окръжен съд ,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 750/02.12.2015 г.,постановено по Г. д. № 293/2014 г.по описа на Смолянски районен съд,като правилно и законосъобразно постановено

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: