Решение по дело №1974/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 885
Дата: 7 юли 2022 г.
Съдия: Ивелина Митева Събева
Дело: 20213100501974
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 885
гр. Варна, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100501974 по описа за 2021 година
Производството се провежда след отмяна на въззивно решение по в.гр.д.№ 307/ 2020г.,
Окръжен съд-Варна , при условията на чл.293, ал.3 ГПК.
С въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД , чрез процесуален представител, е
оспорено решение № 5851/ 18.12.2019г. по гр.д.№ 10663/ 2019г., Районен съд-Варна, с което
прието за установено, че ищцата С. Т. АТ. не дължи на дружеството сумата 5992.21 лв.,
представляваща стойност на доставена и начислена електроенергия за периода от
07.06.2017г. до 06.06.2018г., по издадена фактура на 21.06.2019г., на основание чл.124, ал.1
ГПК . Наведени са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
постановено в разрез с доказателствата по делото. Поддържа становище за правомерно
начисляване на задължението след установено количество неотчетена електроенергия в
невизуализиран регистър 1.8.3., съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, като стойност на реално
доставена и потребена електроенергия , дължима от купувача на стоката, на основание
чл.200, ал.1 ЗЗД. Искането е за отмяна и постановяване на решение, с което искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан, и да се присъдят направените в производството
съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна- С. Т. АТ., чрез процесуален представител, оспорва жалбата като
неоснователна. С изложените аргументи счита, че ответникът не е доказал по несъмнен
начин фактите, които му дават право за допълнително начисление на сметката на абоната по
ПИКЕЕ.
Съдът, предвид изразените становища и доказателствата към делото, преценявани
при условията на чл.269 ГПК и чл.235, ал.1-3 2 ГПК, приема следното :
Предявеният иск е за установяване недължимостта на претендирано от ответника
вземане към ищеца в размер на 5992.21лв., след корекция на сметката на абоната за периода
от 05.06.2017г. до 06.06.2018г., за обект на потребление в ***, с кл.№ *** и аб.№ ***.
Ищецът оспорва задължението по основание и размер. С конкретни възражения оспорва
редовността на корекционното производство, съставеният констативен протокол,
1
констатациите на метрологичната експертиза,, методиката и основанието за начисляване на
допълнително количество електроенергия . Позовава се на отмяната на чл.1-47 и чл.52- 56 от
ПИКЕЕ, съгласно решение № 1500 от 06.02.2017г. по адм.д.№ 2385 / 2016г. ВАС и липсата
на нормативно регламентирани правила , изготвени от компетентия орган по чл.21 от ЗЕ-
ДКЕВР.
Ответникът „Енерго-Про-Продажби“ АД изразява становище за неоснователност на
претенцията. Твърди, че начислената сума представлява цена на реално доставена и
потребена електрическа енергия в размер на 32621 кВтч, която се дължи на основание чл.
200, ал.1, предложение първо от ЗЗД. Вземането е съобразено с резултатите от проверката на
СТИ и констатациите в КП на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО-Варна, който е
официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила.
Установено е точното количество неотчетена ел.енергия след прочит на регистър 1.8.3кВтч.
Задлъжението е определено, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ.
Правноотносими за спорното правоотношение са следните факти и обстоятелства:
Според Констативен протокол № 1104463/ 06.06.2018г., съставен от служители на
„Електроразпределение Север“АД за резултатите от проверката на измервателната система в
посочения обект, съществуващият електромер е демонтиран , при вписани показания от
всички регистри 1.8.1.- 1.8.0, за експертиза от БИМ. Монтиран е нов с вписани „о“
показания от всички регистри;
Съгласно Констативен протокол №1110/ 10.06.2019г. от метрологичната експертиза
СТИ е тип МЕ162-D1A52-M3K0, статичен, еднофазен, двутарифен електромер, с показания
на тарифите: Т1 003149.7kWh. и Т2-012288.0 kWh., без механични дефекти на кутията, на
клемния блок, с необходимите обозначения на табелката, и оценено съответствие. При
проверка на точността не отчита грешка над максимално допустимата /4.4.-4.6./, съответства
на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия. Не съответства на техническите характеристики- при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема и наличие на преминала ел.енергия в невизуализирана
на дисплея Т3- 032621.523 kWh.
На 20.06.2019г. е издадено становище за допълнително количество електрическа
енергия в размер на 32621 кВТч, за период 07.06.2017г.- 06.06.2018г., на обща стойност
5992.21лв. с ДДС, съгласно издадена фактура на 21.06.2019г.
Приетото на първа инстанция заключение на съдебно-техническата експертиза, съдът
преценява като обективно и непротиворечиво по т.1-за техническите характеристики,
срокът на метрологична годност, параметризация и отчитане по активни регистри за битов
абонат, и по т.4, относно изчислената стойност на колечеството електроенергия по цени,
одобрени от КЕВР, в сила за процесния период Отговорите на втори и трети въпрос
потвържават констатациите на БИМ за преминала електроенергия в Т3, като резултат от
външна намеса в тарифната схема на електромера.
При новото разглеждане на делото, съобразно задължителните указания на
касационния съд, е допусната комплексна СТЕ, с вещи лица- електроинженер и софтуерен
инженер. Представеното заключение е прието без възражения от страните. Съгласно т.5.1
констатираното в скрит регистър 1.8.3. количество електроенергия е натрупано от момента
на препограмирането на тарифната схема на електромера до момента на демонтажът му в
зависимост от потреблението на обекта. Въздействието е осъществено чрез външно
устройство / най-вероятно преносим компютър/ използващ софтуер, който осъществява
комуникация по протокол IES 62056-21, и се легитимира пред вътрешния софтуер с парола
за достъп до настройките на СТИ,в периода от монтажа до демонтажа на СТИ /26.11.2015г.-
08.06.2018г./, без възможност да се установи точното време на софтуерната манипулация.
Според протокол КП 1027456/ 26.11.2015г. при монтиране на СТИ на обекта на
потребление са вписани нулеви показания на първа и втора тарифа, въз основа на които
вещите лица приемат, че електромерът е бил нов на обекта и останалите регистри също са
нулеви. Софтуерното въздействие е осъществено чрез комуникация през инфрачервеният
2
порт на електромера / т.5.4./ с волево човешко действие и натрупаното количество в
невизуализиран регистър 1.8.4. не е резултат от техническа грешка / 5.5./.Според
констатациите в т.5.3 няма данни за хардуерно вмешателство в електромер с фабричен №
1114021566076597, параметризиран първоначално да отчита по две тарифи. При
нерегламентирания достъп е използвана предоставена от производителя възможност за
управление на тарифните регистри с промяна броя на активните регистри , не и на
показанията в тях.
Установено е, че ЕРП Север АД разполага със софтуер Meter View , версия 4.5.1.,
който позволява прочит на данните от паметта със съдържанието на регистрите, без
възможност за промяна в задаването на стойностите. Моделът МЕ 162 се предоставя от
производителя с обслужващ софтуер за четене и програмиране на параметрите с
персонален компютър или ръчен терминал чрез оптична глава по оптичен интерфейс IES
62056-21. Този модел представлява самостоятелно електронно устройство, което реализира
самостоятелна скала за време, възприемайки датата и часа на реалното време само от
външни устройства.
По същество на спора:
Иищецът е потребител на електроенергия и страна в договорните отношения по
продажба на електроенергия с ответното дружество.В процеса по отрицателен
установителен иск ответникът доказва фактическите и правни основания на своето вземане,
а ищецът- възраженията си за правоизключващи или правопогасяващи това вземане факти и
обстоятелства.
В разглеждания период отношенията между доставчика и потребителя на ел.енергия
се регламентират от норми на ПИКЕЕ / ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./ за извършване и
преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
издадени от председателя на ДКЕВР, приети с решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147
/ 14.10.2013г., на основание чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013г. Към датата
на проверката са отменени, съответно чл.1- 47 и чл.52 -56 от ПИКЕЕ с Решение № 1500 от
6.02.2017г. по адм.д.№ 2385/ 2016г. ВАС, обн. ДВ бр.15 от 14.02.2017г. В сила са
разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм.д.
№ 3879/ 2017г.,ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018г.
Съобразно всички установени факти по делото енергийното дружество е формирало
задължение от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление
в посочения корекционен период, прилагайки нормата на чл.50 от ПИКЕЕ. Начисленото
количество е определено по показанията от регистър 1.8.3 /Т 3/ като реално потребление на
доставена и неотчетена ел.енергия за корекционния период, след извършена проверка на
електромера в лабораторни условия.
Съдът приема, че установеното в скрит регистър количество електроенергия от 32621
kWh е реално доставено и потребено в обекта на ищцата, съобразно данните от
констативния протокол на БИМ, и е в границите на допустимото за посочения корекционен
период, съгласно заключението на вещите лица по назначената нова съдебно- техническа
експертиза. По силата на сключения договор за продажба на електроенергия ищецът дължи
стойността на неотчетенота електроенергия в размер на 5992.21лв. с ДДС.
С изложените мотиви решението следва да се отмени и вместо него да се постанови
отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.
От писмените доказателства по делото, както и от заключението на комплексната
СТЕ, прието пред ВОС, следва, че количеството електроенергия натрупано в скрит регистър
е реално доставено и може да се потреби за посочения период
По разноските:
При този изход от спора в полза на „Енерго-Про-Продажби“ АД следва да се
присъдят разноските, направени пред всички инстанции, за които има направено искане и
представени доказателства. Съобразно списък по чл.80 ГПК пред първа инстанция са
претендирани общо 1660 лв., от които 1500 лв. адвокатско възнаграждение с начислен ДДС
3
и 160лв. депозит за вещо лице. В производството по в. гр. д. №307/ 2020 г. на ВОС по
представени доказателства сумата е в размер на 1619.84лв., от които 1500лв. адвокатско
възнаграждение с ДДС и 119.87лв.държавна такса. Претендираните и доказани разноски в
производството пред ВКС са 1500лв. адвокатско възнаграждение, 119.84лв. държавна такса
и 30лв. държавна такса по допустимост на касационното обжалване, а пред настоящото
производство претендираните и доказани разноски възлизат в размер на 1953.50 лв., от
които 1500лв. адвокатско възнаграждение, 400лв. депозит за вещо лице и 53.50лв.
допълнителен депозит за вещо лице. Предвид основателността на възражението за
прекомерност, поддържано от процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал.
5 ГПК размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на 629.61лв. с
ДДС за всяка инстанция. Дължимите разноски за всички инстанции са в размер на
3401.22лв. , в който искането е основателно и следва да се уважи.
Съдът, на основание чл.271, ал. 1 и чл. 280 ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5851/ 18.12.2019г. по гр.д.№ 10663/ 2019г., Районен съд-Варна
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. Т. АТ., ЕГН- **********, срещу „Енерго-Про-
Продажби“ АД, ЕИК *********, за приемане за установено в отношенията между страните,
че не дължи на дружеството сумата 5992.21лв., представляваща начислена ел.енергия за
обект в ***, за периода 05.06.2017г.- 06.06.2018г., с кл.№ *** и аб.№ ***, по издадена
фактура на 21.06.2019г., като неоснователен, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. Т. АТ., ЕГН- ********** заплати на „Енерго-Про-Продажби“ АД ,ЕИК
*********, сумата 3401.22лв. /три хиляди четиристотин и един лева и 22 стотинки/-съдебни
разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщението до страните.

Особено мнение на съдия Ивелина Събева
по в.гр.д.№ 1974/ 2021г.
Не споделям извода за дължимостта на вземането в посочения размер.
Според поддържаната от ответника защитна теза, размерът на вземането
представлява потребеното количество електроенергия в скрит регистър за едногодишен
период, както е прието в становището за начисляване на допълнително количество
доставена и неотчетена електроенергия, съответно и на осчетоводената му стойност в
издадената фактура. Затова в процеса по отрицателния установителен иск, енергийното
дружество носи тежестта на доказване, че установеното в скрит регистър количество
електроенергия е реално доставено и потребено от абоната, но също и факта, че това е
потребление в рамките на фиксиран период. Наред с останалите отчетени за същия период
стойности по активните тарифи ще формира обективно заключение за несъответствие /
съответствие/ между доставено и потребено, и отчетено от регистрите на СТИ количество
електроенергия.
Назначената комплексна експертиза не дава отговор на въпросите, поставени от
касационния съд при новото разглеждане на делото, за периода през който количеството
електроенергия е преминало през Т3 / скрит регистър 1.8.3/ и за показанията на
невизуализирана тарифа на процесното СТИ при монтирането му на обекта. Времевият
диапазон на доставената и потребена ел.енергия, отчетена в невизуализирана тарифа, не
може да бъде установен. Заключението, че количеството от 32621 kWh е в рамките на
4
допустимото за една година и следователно може да бъде доставено, поражда
предположение, че то може да бъде потребено през този период, но не го установява. При
тези обстоятелства размера на неотчетеното количество електрическа енергия, преминала
пред СТИ за процесния едногодишен период, следва да бъде определено по реда на чл.162
ГПК, а неговата стойност според цените за технологични разходи,в сила за същия период.
Съобразно тези данни установителният иск относно претендираното от ответника вземане
би бил частично основателен. По аналогични случаи има постановени решения на
касационния съд- № 60191/ 22.12.2021г. на ВКС по гр.д.№ 3651/ 2020г., IV г.о., № 50/
17.03.2021г. на ВКС по гр.д.№ 1845/ 2020г., III г.о. , № 60190/ 17.12.2021г. на ВКС по гр.д.№
3433/ 2020г., IV г.о.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5