№ 3760
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110114241 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от ищеца „П.” ЕООД срещу ответника „А1 Б.
ЕАД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в
размер на 427,73 лева, представляваща претендирана от „А1 Б. ЕАД сума по
договор за лизинг от 11.12.2012 г., като погасена по давност.
В исковата молба се твърди, че ответникът е упълномощил
дружеството „Финанс Про Колект” ООД за събиране на вземания. От
последното ищецът е получил две писма, с които ищецът е бил уведомен, че
фигурира в списъците с неплатени суми, възложени за събиране, и с които
ищецът е бил поканен да погаси доброволно задълженията си в размер на
427,73 лева. Посочва се, че между ищцовото и ответното дружество е налице
договор М3219698 от 11.12.2012 г. за лизинг на мобилно устройство, който
бил прекратен. Твърди се, че търсените суми са погасени по давност на
основание чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Направено е искане за уважаване на
исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество. Ответникът е посочил, че между страните е налице
договор М3219698, по който е начислена и неплатена сумата в общ размер от
427,73 лева за неустойка за прекратяване на договора. Направено е признание,
че е настъпила погасителна давност за вземането. Направено е изрично
признание на иска и е заявено искане за постановяване на решение при
признание на иска. Направено е искане за присъждане на разноски на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК. Посочено е, че изпратените извънсъдебни
покани, дори и със заплаха за предприемане на съдебни мерки, не са повод за
предявяване на иска – след изтичане на давността вземането продължава да
съществува, но то не може да бъде събрано със средствата на държавната
принуда, а доброволното изпълнение по него било винаги дължимо. Тези
1
действия на ответника не били неправомерни и не обуславяли необходимост
длъжникът да се защити чрез предявения иск.
В открито съдебно заседание страните са били представлявани от
процесуалните си представители. На етап устни състезания процесуалният
представител на ищеца е направил искане за постановяване на решение при
признание на иска. Пълномощникът е възразил срещу искането на ответника
за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, като е изложил
подробни съображения, че същият е станал причина за завеждане на делото,
доколкото се е ползвал от извънсъдебна покана за плащане на вземането,
уведомил е длъжника за съществуването му и го е претендирал извънсъдебно.
На етап устни състезания пълномощникът на ответника е направил искане за
постановяване на решение при признание на иска. Подчертано е отново, че
ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото. Направени са
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника „А1 Б. ЕАД, че ищецът
„П.” ЕООД срещу не дължи на ответника сумата в размер на 427,73 лева,
представляваща претендирана от „А1 Б. ЕАД сума по договор за лизинг от
11.12.2012 г., като погасена по давност.
Ищецът в съдебно заседание на 08.12.2022 г. е поискал постановяване
на решение при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба
е признал иска и не е оспорил, че процесната сума е погасена по давност.
Предвид признанието на иска и становището на страните в тази връзка,
по делото не са събирани допълнителни доказателства извън представените и
приети писмени доказателства в разменените между страните искова молба и
отговор на исковата молба, като с оглед изявлението на страните не е
провеждано допълнително съдебно дирене и е даден ход на устните
състезания. По съществото си признанието на исковата претенция е
процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита
срещу иска, защото го счита за основателен, и заявява, че твърденията на
ищеца отговарят на действителното правно положение. Това води до
съвпадение на насрещните позиции на страните.
Настоящото признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал.
3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право,
с което ответната страна може да се разпорежда, като изявлението за това
изхожда от оправомощен процесуален представител на ответника, поради
което съдът следва да зачете извършеното признание.
Предвид гореизложеното, съдът след да се постанови решение, с което
предявеният иск да се уважи изцяло.
Съдът счита, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 от ГПК, която освобождава ответника от отговорност за разноски,
когато в процеса се установи, че са предизвикани от ненужно инициирана
2
съдебна процедура.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК се изисква кумулативното наличие на две
предпоставки, за да се възложи върху ищеца отговорността за направените по
делото разноски, дори и при основателност на предявения иск, а именно -
ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да
признае иска. Видимо от волеизявлението на ответното дружество в отговора
на исковата молба, ответникът не оспорва настъпилата погасителна давност
за посочената от ищеца сума и изрично признава иска, което волеизявление
поддържа до края на производството пред районния съд. Настоящият състав
се съгласява с установеното в практика на ВКС (Определение № 474 от
7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК; Определение №
468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г., III г. о., ГК), че
извънсъдебната покана до длъжника да плати, каквито са изпращани до
ищеца, дори и със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за
предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност
за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на
исковата молба. Отговорност за разноски би възникнала за ответното
дружество, ако то реално беше предприело съдебни мерки или беше оспорило
предявения иск, каквато хипотеза не се установява да е налице в конкретния
случай. Предвид това, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК на ищеца следва да
бъдат възложени сторените по делото разноски и същият следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата в размер на 100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното исково
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „П.” ЕООД, ЕИК
......., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ж.” № 11, срещу
„А1 Б. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Кукуш” № 1, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че „П.”
ЕООД, ЕИК ......., не дължи на „А1 Б. ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер
на 427,73 лева, представляваща претендирана от „А1 Б. ЕАД сума по договор
за лизинг от 11.12.2012 г., поради настъпила погасителна давност.
ОСЪЖДА „П.” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ж.” № 11, да заплати на „А1 Б. ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш” № 1, на основание
чл. 78, ал. 2 от ГПК сумата в размер на 100,00 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното исково
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4