Р Е Ш Е Н И Е
№ 411/ 06.12.2022
г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
НЕЛИ КАМЕНСКА |
При участието на прокурора МИЛЕНА
ЛЮБЕНОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД
№ 552/ 2022 г. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на „****“ АД, ЕИК ****, представлявано от изпълнителния директор П.Д. ****,
чрез адв. Н.А., ДАК, срещу Решение № 54/ 02.08.2022 г. по НАХД № 259/ 2021 год. по описа на Районен съд –
Балчик.
Касаторът счита решението на РС -
Балчик за неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и
норми, при нарушение на материалния закон и необосновано. Настоява, че
решаващият съд не е обсъдил релевантни за спора факти, посочените от въззивника
пред РС възражения, а събраните писмени и гласни доказателства не е анализирал
в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Прави възражение, че в резултат на допуснатите
от РС нарушения фактическата обстановка е останала неясна и непълна, а
изведените правни изводи – неправилни. Настоява, че съдът не е отчел допуснати
при връчване на НП нарушения. Излага становище, че при проверката е било
установено, че чуждите лица работят в обекта, както и че бил представен списък
на работещите, от което черпи довод, че не е налице нарушение на чл. 10 от
Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция (ЗТМТМ). Добавя, че щом на
04.08.21 г. е била предоставена от работника необходимата информация чрез
индивидуална лична декларация по чл. 68 от ЗТМТМ, предоставени са били
договорните книжа и документи на търговското дружество, списък на лицата,
граждани на трета държава, които работят там, то административният орган бил
уведомен съгласно изискването на закона и не е следвало на дружеството да се
налага санкция. Същевременно твърди, че нарушението представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска от съда да отмени решението на БРС, с
което е потвърдено издаденото срещу касатора наказателно постановление (НП).
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, се представлява от адв. А., която поддържа жалбата по
изложените в нея съображения.
Ответникът, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от процесуалния си представител, юрисконсулт
Г. ****, който оспорва касационната жалба и настоява да бъде оставено в сила
първоинстанционното Решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Добрич счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените в жалбата
касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срок, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението, като
неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
Административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана за това, че в качеството си на работодател
- местно лице по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, приело
на работа командирован работник, не е изпълнило задължението си да уведоми
писмено ****“, със седалище Добрич, в 7 – дневен срок от действителното
започване на работа на ****, родена на *** г., гражданин на Република Молдова.
Прието е, че нарушението е извършено на 10.08.21 г., установено е на 17.08.21
г. и е доказано от данните, обективирани в Протокол с изх. № ПР2126209/
31.08.2021 г. за извършена проверка, призовка от 04.08.21 г., декларация от ****,
колективен трудов договор от 15.06.2021 г., преведен от руски език, договор от
10.01.2021 г. на руски език, писмо за връчване на Протокол изх. № 21064562/
31.08.21 г. и др.
Датата на нарушението, възприета
и посочена от АНО в наказателното постановление, е 10.08.2021 г., когато изтича
седемдневният срок за уведомяване, считан от момента на действителното
започване на работа на ****.
За да постанови оспореното
съдебно Решение, въззивният съд е приел, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По
същество е приел за безспорно установено от събраните по делото доказателства,
че са били налице всички съставомерни от обективна страна признаци на вмененото
на дружеството нарушение.
Обосновал е извод, че нарушението
е правилно квалифицирано и подведено под точната санкционна норма. Изложил е
мотиви във връзка с маловажността на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и
с размера на определената санкция.
Решението на БРС е правилно.
Не се установяват твърдяните от
касатора съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от съда при
неговото постановяване, нито пък нарушение на материалния закон или неяснота от
фактическа страна.
Настоящият съдебен състав споделя
аргументите, изложени в оспореното решение. По безспорен начин е установено
извършването на нарушението, в какво се изразява то, както и субектът, на който
същото следва да бъде вменено в отговорност. Посочени са, както в АУАН, така и
в НП, елементите от обективната страна на деянието - видът на нарушението,
датата и мястото на осъществяването му, обстоятелствата при които е възникнало
и законните разпоредби, които са били нарушени.
Нито в хода на административното
производство, нито в проведените въззивно и касационно съдебни производства са
ангажирани доказателства за срочното изпълнение на задължението по чл. 10, ал.
3, във връзка с ал. 1 от ЗТМТМ от страна на задълженото местно лице, касатор в
настоящото производство.
Касаторът не оспорва датата на
започване на работа от конкретното лице. Изявление в тази насока е налице и в
касационната жалба, а именно, че лицето е започнало работа на 02.08.21 г. В
този смисъл е и личната декларация на работничката – ****. На 04.08.21 г.
същата е заварена да извършва трудова дейност в комплекс „****“ в град Балчик,
стопанисван от касатора. Предоставена е възможност на дружеството да представи
доказателства – трудовите досиета на наетите работници, молдовски граждани,
като е призован изпълнителният директор или упълномощено от него лице, да стори
това на 06.08.21 г. На съответната дата са представени документи, но между тях
липсва уведомлението по реда на чл. 10 от ЗТМТМ. Съгласно текста на чл. 10 от
ЗТМТМ, в 7 - дневен срок от датата на действителното започване на работа на
гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, като, според чл. 10, ал. 3 от
с.з., условията по ал. 1 и 2 се изпълняват и по отношение на командированите
или изпратените работници и служители от трети държави от местното лице, което
ги е приело, както е в случая. Задължението е императивно разписано, като
изпълнението на други задължения по този закон не могат да санират липсата на
изпълнение на това задължение.
Съдът е обсъдил събраните по
делото доказателства, връчването на АУАН лично на управителя, представените от
Агенцията по заетостта доказателства за невъзможност да бъде извършена исканата
от дружеството регистрация поради неизпълнение на изискванията на нормативната
уредба. Посочил е, че срещу АУАН са постъпили писмени възражения, по които е
изготвено писмено становище от инсп. Димитрова, като е изложил, че административнонаказващият
орган, макар и изрично да не е отразил това, очевидно е възприел становището на
инспектора за неоснователност на възраженията, след като е издал обжалваното
пред БРС наказателно постановление. Изтъкнал е, че НП е връчено надлежно, в
резултат на което е подадена въззивна жалба в срок, предмет на разглеждане от
БРС.
Относно размера на наложеното
административно наказание е посочил, че същият е в минимално предвидения по
закон.
По отношение чл. 28 от ЗАНН,
макар и лаконично, е счел, че не са налице предпоставките за определяне случая
като маловажен.
В резултат е потвърдил НП, като
се е обосновал с приложимите правни норми, възприемайки, че фактическата
обстановка и събраните по делото доказателства напълно обхващат признаците на
вмененото на дружеството нарушение.
При тези констатации релевираните
в касационната жалба доводи са изцяло неоснователни и недоказани, поради което
следва да се отхвърлят.
Решението на БРС е
законосъобразно и следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящият състав счита, че изцяло може да препрати към мотивите на РС.
Същите са подробни и задълбочени и съответстват на еднопосочните доказателства
по делото, съответно на материалния закон.
С оглед изхода на спора и изрично
стореното по делото искане от процесуалния представител на ответника, на
основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., съдът следва да присъди
юрисконсултско възнаграждение на касатора за процесуално представителство пред
касационната инстанция в размер от 80.00 лв. (осемдесет лева) предвид предмета
на спора и решаването му в едно съдебно заседание.
Воден от горното, Административен
съд – Добрич, касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 54/
02.08.2022 г. по НАХД № 259/ 2021 год.
по описа на Районен съд – Балчик.
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК ****,
представлявано от изпълнителния директор П.Д. ****, да заплати на **** –
Добрич“ сумата от 80.00 лв. (осемдесет лева) за съдебно – деловодни разноски
във вид на юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: