№ 1111
гр. София, 18.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601128 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано
по жалба на осъдения С. А. П. срещу протоколно определение от 21.9.2021 г. на Софийски
градски съд (СГС), Наказателно отделение, 25. състав по н.ч.д. № 3438/21 г. С
определението е оставена без уважение молбата на лишения от свобода да бъде освободен
от изтърпяване на останалата част от наказанието му.
В законоустановения 7 – дневен срок за обжалване (жалбата е депозирана по пощата
на 28.9.2021 г.) затворникът П. претендира за отмяна на определението с настояване да бъде
предсрочно условно освободен. Изразява несъгласие с мотива на съда, че търпяното
наказание е за престъпление, извършено в условията на опасен рецидив и поддържа, че е
бил осъден несправедливо и при липса на доказателства. Осъденият недоволства и затова, че
била взета под внимание дискриминационната му нагласа. В тази връзка подчертава, че той
не просто мрази циганите, а ги „ненавижда“. Определяйки ги като „паплач“, П. излага
своите виждания и убеждението си, че извършителите на престъпления от ромския етнос са
третирани по-благоприятно от българите, както по отношение на определяне на размера на
наказанията, така и по време на изтърпяването им. Накрая изразява несъгласие с
обстоятелството, че съдът съобразил данните за наложените му наказания и твърди, че е бил
несправедливо наказан. Допълва, че неоснователно е било отказано преместването му в
затворническо общежитие от открит тип.
Като съобрази доводите в жалбата и доказателствата по делото, съдът прие следното.
Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите,
подадена е в срок и от лице с право на жалба.
Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна.
1
За да постанови определението си, първостепенният съд е съобразил всички налични
в досието на лишения от свобода документи, както и дадените становища от служители от
затворническата администрация и е заключил, че макар осъденият да е изтърпял повече от
две трети от наложеното му наказание, не е дал доказателства за своето поправяне.
Лишеният от свобода е осъден за престъпление, извършено в условията на опасен
рецидив (по чл. 116, ал. 1, т. 12, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, б. „б“ НК). Чувството
на С.П. за несправедливо осъждане, не променя установеното с влязло в сила присъда
обстоятелство, че той е санкциониран за опит за убийство, извършен при опасен рецидив.
Затова СГС с основание е преценил, че е дължима проверка дали лишеният от свобода е
изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му наказание лишаване от свобода
за срок от десет години. И като е отчел актуалните данни от справката, обосновано е
заключил, че тази предпоставка е налице. Така е, защото към датата на разглеждане на
делото в първия съд осъденият е изтърпял общо 8 години и 26 дни, от които фактически - 6
години 9 месеца и 27 дни; от работа – 1 година 2 месеца и 29 дни. Остатъкът от наложеното
за изтърпяване наказание е възлизал на 1 година 11 месеца и 4 дни.
Корекционната дейност с осъдения е започнала при първоначално определения строг
режим на изтърпяване на лишаването от свобода. Този режим е бил смекчен на общ като
осъденият все още не е преместен в затворническо общежитие от открит тип. Отправял е
такова искане, но е получил отказ след като е бил наказан заради провокирано от него
сбиване с друг лишен от свобода.
Преди изтърпяване на настоящото наказание (определено като общо най-тежко
между три, наложени с отделни присъди) лишеният от свобода е бил в местата за лишаване
от свобода за изтърпяване на същото по вид наказание.
Установено е, че по време на престоя си в затвора С.П. е бил награждаван и наказван
(отчитат се само незаличените три наказания, наложени през тази година).
Осъденият е работил в цех „Пликове и папки“, но поради извършено нарушение е
бил спрян от работа там. Към момента на произнасяне от първостепенния съд осъденият е
назначен на работа в цех „Чистач – район“.
В началото на корекционната работа с осъдения рискът от рецидив е бил определен
на 68 точки, тоест среден. Към настоящия момент той е снижен до 56 точки, като гранична
зона остава уменията за мислене (недостатъчно осъзнаване на последствията, частично
разпознаване и решаване на проблемите). Не е сведен до нисък и констатираният среден
риск за обществото, който при това е такъв в условията на засилен контрол в местата за
лишаване от свобода.
От доклада на ИСДВР е изводимо, че не е достигната съществена позитивна промяна
във възпитателната дейност, въпреки проведената корекционна работа. Отразено е още, че
при лишения от свобода е налице неадекватна самооценка; че декларира формално
съжаление спрямо жертвата от престъплението с цел смекчаване престоя си в мястото за
лишаване от свобода. По убеждение на съда в доклада е прието обосновано, че продължават
да бележат дефицит следните зони: отношение към извършеното правонарушение (отрича
вина и се възприема несправедливо осъден); начин на живот и обкръжение (манипулативен
и хищнически, склонност към безразсъдно и рисково поведение навън); междуличностни
проблеми (с данни за агресивно поведение и трудно овладяване, особено след употреба на
алкохол; с дискриминационни нагласи към роми); умения за мислене (недостатъчно
осъзнаване на последствията; частично разпознаване и решаване на проблемите).
В допълнение е посочено, че принципът на прогресивната система при изпълнение на
2
наказанието не е реализиран, доколкото няма прекатегоризиране в общежитие от открит тип
и рискът от рецидив не е понижен в нужната степен.
Настоящият съдебен състав, също както и този на СГС, приема за обосновано
становището на затворническата администрация. За криминалните нагласи се отсъжда въз
основа на установеното за обремененото съдебно минало на П., включващо и различни
посегателства срещу телесната неприкосновеност на граждани и срещу личността им.
Въззивният съд е последователен във виждането си, че за преценката му за поправяне на
осъдения е от значение дали става въпрос за лишен от свобода, който попада в затвора за
пръв път, или иде реч за човек, който вече има пенитенциарен опит. Очевидно е, че в
последния случай се касае за личност с вече утвърдени престъпни нагласи, които не са били
неутрализирани успешно при предходните въдворявания в затвор. На свой ред това изисква
по-интензивна работа за преодоляване на дефицитите в проблемните зони с цел да се
постигне траен, а най-добре – необратим, процес по формиране на стабилна нагласа за
водене на законосъобразен начин на живот в условията на свобода. Тази цел не изглежда да
е постигната в разглеждания случай.
На следващо място, дискриминационната нагласа на лишения от свобода не е
претърпяла никаква корекция. Това е видно дори и от жалбата на осъдения срещу
определението, в която той дава ясен израз на крайно негативното си отношение към
ромския етнос и стремежа си да оправдае като справедлива тази дискриминационна си
нагласа.
Отсъствието на каквато и да е критичност към допуснатите от осъдения нарушения
на режимните правила, за които е бил санкциониран, също е в подкрепа на извода, че не са
налице доказателства за поправянето му.
Запазването на рисковете от рецидив и за обществото в средни стойности също
обуславя разумни опасения от повтаряемост на престъпната дейност в условията на свобода.
Все в тази насока се възприемат и данните, че до този момент осъденият не е бил
прекатегоризиран в общежитие от открит тип, респективно, че няма наблюдения върху
неговото поведение в по-слабо контролирана среда.
Съдът отчита положително трудовата ангажираност и награждаванията на П., но
отбелязва, че в случая те не са достатъчни, за да се приеме за ефективно приключен
поправителния процес. Същият следва да продължи в съответствие със заложените цели и
срокове в плана за препланиране на присъдата, за да се преодолеят проблемите в
дефицитните зони.
Всичко изложено определя като закономерна констатацията, че корекционната
дейност следва да продължи, защото няма доказателства, от които да се изведе, че осъденият
се е поправил и е безпредметен по-нататъшния му престой в мястото за лишаване от
свобода.
Така мотивиран, съдебният състав намери, че обжалваното определение е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл. 345, ал. 1 НПК,
Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.9.2021 г. на Софийски градски съд, Наказателно
отделение, 25. състав по н.ч.д. № 3438/21 г., с което е оставена без уважение молбата на
лишения от свобода С. А. П. за освобождаване от изтърпяване на останалата част от
3
наказанието.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4