Решение по дело №1000/2014 на Окръжен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 806

гр.Пловдив ,28.4.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

  Пловдивският окръжен съд , Х граждански  състав, в закрито заседание на 28.4.2014 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ:   ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА

                           ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова гр.д.1000 /2014 г. по описа на ПОС , намира следното :

    Контролно-отменително производство по реда на чл. 435 и следващите от Гражданския процесуален кодекс, образувано по  жалба вх. №8833 /26.3.2014 г. , подадена от Я.И.Х. - длъжник  в изпълнението по изпълнително дело № 20128210402121 по описа на ЧСИ  П.Илиев, против  изпълнителни действия,изразяващи се в наложени възбрани и насрочване  на описи върху ½ идеални части от апартамент в гр.Пловдив и   върху идеални части от два жилищни имота в с.Чалъкови .Оплакванията са за несеквестируемост на апартамента , като единствено жилище на длъжника и  членовете на семейството му ,както и  за това,че  жилищните имоти  в с.Чалъкови не  са собственост на жалбоподателя ,а исканията са за отмяна на обжалваните действия.

 Насрещната страна взискателят „Райфайзенбанк България” АД  не взема становище по жалбата.

  ЧСИ в мотивите си поддържа,че жалбата  досежно апартамента е допустима, но  неоснователна,а в останалата част жалбата е недопустима.

  Пловдивският окръжен съд,Х граждански състав,като прецени данните по делото,намира следното:

  Жалбоподателят е един от солидарните съдлъжници в изпълнителното производство,в което са извършени обжалваните действия - като длъжник и като поръчител на изпълняемото вземане.Изпълнителното производство е образувано за  изпълнение на парично  вземане на взискателя „Райфайзенбанк България” АД  по договор за кредит в размер на 649 252.73 евро,както и за просрочени вноски по главницата, за просрочени редовни лихви, за наказателна лихва и ведно със зак. лихва върху главницата от 7.11.2012 г.,както и за  разноски.

  Жалбата е подадена в  законния  едноседмичен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение  на 3.1.2013 г., с която е съобщено и за налагане на възбраните и насрочване на описите за 30 и 31.1.2013 г. върху ½ идеални части от апартамент с принадлежности и гараж и  заедно с припадащите се идеални части от  терена в гр.Пловдив ,както и  върху ¼ идеални части от два жилищни имота в с. Чалъкови .

  С молба вх.№ 8274/13.3.2014 г. жалбата досежно двата имота в с.Чалъкови е оттеглена,а възбраната по отношение на тях е вдигната  на 14.3.2014 г./стр.1610/,поради което в тази  част  жалбата се оставя без разглеждане,поради оттегляне и поради липса на интерес ,а производството по нея се прекратява.

  По жалбата против налагане на възбрана и насрочване на опис върху ½ идеални части от апартамента в гр.Пловдив:

  По жалбата против възбраната:

  Възбраната в изпълнителния процес има двойствен характер – както на обезпечителна  мярка ,така и на изпълнително действие.

  В изпълнителния процес възбраната има характер на изпълнително действие,тъй като  отделя съответното имущество на длъжника,върху което е наложена,  за нуждите на изпълнението.  В този  си аспект възбраната в изпълнението има характер на „предназначителна мярка” и представлява действие по „насочване на изпълнението”.С оглед на това се приема подадената сега жалба от длъжника в изпълнението с  оплаквания за несеквестируемост против налагането на възбрана да е допустима в хипотезата на чл. 435 ал.2 от ГПК .Тъй като е подадена в законния срок ,жалбата против възбраната се разглежда по същество  . 

   Процесуалните правила в изпълнителния процес,уреждащи несеквестируемостта, са императивни, Тъй като е  недопустимо изпълнението по отношение на  несеквестируеми права ,  в правомощията на  съдебния изпълнител ,а и   на съда  е служебно да  следят дали правото,обект на изпълнението  е секвестируемо. Когато длъжникът  поддържа ,че изпълнението е насочено върху несеквестируемо право ,установяването на  положителния факт на секвестируемостта е в доказателствена тежест на взискателя.

  В случая обжалваното изпълнително действие е възбрана ,която има и характер на обезпечителна мярка в изпълнителния процес , поради което  за нея намират приложение и правилата в обезпечителния процес.За разлика от разрешението по отменения ГПК в чл. 316 от ГПК/отм./ по  сега действащия процесуален ред не е изключена  възможността за налагане на възбрана върху несеквестируем недвижим имот.Ето защо налагането на възбрана като обезпечителна мярка в изпълнителния процес не е в противоречие с процесуалните правила. 

  От друга страна несеквестируемостта на жилището на длъжника не нито  абсолютна,нито е константна величина .Налагането на възбрана върху жилището на длъжника не отнема възможността му да го ползва.С налагането на възбрана законодателят свързва създадената закрила за взискателя и присъединилите се  взискатели съгласно чл. 452 и 453 от ГПК.

  Преди всичко,несеквестируемостта на жилището на длъжника е поставена в зависимост от определени условия,които следва да са налице:Несеквестируемостта  се отнася само за  жилището на длъжника ,а за определяне на понятието „жилище”  се изхожда от легалното определение  в т.30 на § 5 от ДР на Закона за устройство на територията.Преценяват се притежаването на други жилищни имоти и  жилищната нужда както на длъжника ,така и членовете на семейството му.За да бъде жилището несеквестируемо , е необходимо нито длъжникът,нито членовете на семейството му,живеещи заедно с длъжника,да не притежават друго жилище.За да е несеквестируемо,жилището следва да надвишава жилищните нужди на длъжника  според нормите  в Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете от неговото семейство/ДВ бр. 20/26.2.2008 г./,а частта от жилището,която надхвърля полагащата се на длъжника жилищна площ,е секвестируема само ако може да се обособи като отделен обект на етажна собственост съобразно чл. 39 ал.2 от ЗС при спазване на техническите правила и норми,както и след одобряване на строителните книжа  за нуждите на отделянето.

  Несеквестируемостта на имота не е константно понятие,а същото се свързва с конкретни факти,които  могат да търпят промяна във времето. Възможно е към момента на възбраната жилището да е  несеквестируемо,а в резултат от последващи факти  да възникнат предпоставки за секвестируемост – например длъжникът да придобие друго жилище или да се разпореди  или да учреди ипотека върху  несеквестируемото жилище и в този случай несеквестируемостта отпада.Възможна е и обратната хипотеза. В крайна сметка меродавни са фактите,обуславящи  секвестируемостта, към момента на продажбата,а не към налагането на обезпечителната мярка.

   В случая възбраната в изпълнителния процес е наложена върху апартамент с площ по нотариален акт от 103,82 кв.м,придобит от длъжника и съпругата му в законен режим на общност,който несъмнено е „жилище” ,а съгласно представената декларация за семейно и имотно състояние от  жалбоподателя от 22.10.2012 г. и удостоверения за гражданско състояние семейството на длъжника е  четиричленно.Членовете на семейството на длъжника живеят в процесния апартамент и никой от тях не притежава друго жилище.

  Жилищните нужди на четиричленно семейство са в обема на 70  кв. м  жилищна площ, съгласно  Наредбата за жилищните нужди на длъжника и неговото семейство .Жилищната площ съгласно § 1 от ДР на Наредбата  е сбор от площите на помещенията за обитаване,измерени по вътрешен контур,в която не се включват бани,тоалетни ,коридори,предверия, килери ,изби,кухненски боксове,кухни,трапезарии и др.

  Тъй като застроената площ на жилището на длъжника по нотариален акт формално надхвърля жилищните нужди на  семейството на длъжника по Наредбата,правилно  е преценено на този етап от развитие на изпълнителното производство да не е налице абсолютна несеквестируемост  на апартамента  на длъжника и правилно  да е  наложена възбрана за отделяне  на  идеалните части от  него от патримониума на длъжника .Правилно е отчетено,че възбраната не отнема възможността за ползване на  несеквестируемия имот.Правилно е преценено и при балансиране на интересите на длъжника и  кредиторите,че възбраната  дава възможност на взискателя и на присъединилите се взискатели да се ползват от закрилата,установена в чл. 452 от ГПК за обявяване за относително недействителни на действията на разпореждане ,извършени от длъжника в хода на изпълнителното производство след вписване на възбраната , вместо да  трябва да се бранят чрез иска по чл.135 от ГПК .Правилно е отчетена и  защитната функция на възбраната  съгласно чл. 453 от ГПК в полза на взискателя и присъединилите се  кредитори.Правилно е преценено и  това,че е възможно несеквестируемостта да отпадне в  хода на изпълнението чрез  последващо придобиване от длъжника на друг имот или продажбата  или учредяване на ипотека върху несеквестируемия имот.

    Ето защо се приема,че възбраната в изпълнителния процес е правилно наложена и жалбата против налагането на възбрана върху ½ идеални части от  притежавания от  длъжника  апартамент в  законен режим на общност е неоснователна и се оставя без уважение.

  По жалбата против описа:Допустима,но неоснователна е и жалбата против насрочването на опис при същите съображения,изложени  за жалбата против възбраната,като подадена в срок против действие,представляващо насочване на изпълнението с оплаквания за несеквестируемост.Описът е следващото възбраната процесуално действие,което обезпечава и подготвя принудителното изпълнение.С него се  описва фактическото и юридическото  състояние на  вещта и се подготвят евентуалната оценка и обявяване на продажбата.Тъй като ,както се посочи по-горе, не се касае за абсолютна  и константна несеквестируемост,правилно е насрочен опис,при който  ще се опише фактическото състояние на апартамента и  ще се установи жилищната му площ съгласно изискванията по Наредбата ,както и  евентуално частта,която надхвърля жилищните нужди на семейството на длъжника.Описът ще обезпечи и подготви евентуалното  принудително изпълнение,без да  отнеме ползването на  жилището. Ето защо  се приема,че жалбата против описа също е неоснователна и се оставя без уважение.

  При последващите изпълнителни действия  спрямо жилището на длъжника съдебният изпълнител ще следва да следи служебно за несеквестируемостта .Последващите изпълнителни действия подлежат на  последващ съдебен контрол за процесуална законосъобразност,а на общо основание съдебният изпълнител носи отговорност за вреди при незаконосъобразно изпълнение. 

   Поради изложеното, на поддържаните  в нея оплаквания жалбата против налагането на възбрана и насрочване на опис върху жилището на длъжника е неоснователна и се оставя без уважение.   Водим от горното Съдът

 

Р        Е        Ш       И:

 

 

 ОСТАВЯ БЕЗ уважение  жалба вх. № вх.№8833 /26.3.2014 г. ,подадена от Я.И.Х. -длъжник  в изпълнението по изпълнително дело № 20128210402121 по описа на ЧСИ  П.Илиев, против   наложени възбрани и насрочване  на опис върху ½ идеални части от апартамент в ***,ведно с прилежащото избено помещение и припадащите се  идеални части от терена,а в останалата част ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБАТА И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО,поради оттегляне и  поради липса на предмет.

  Настоящото решение в частта за прекратяване на производството може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд Пловдив в седмичен срок от съобщаването му.

  Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:..........................

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1....................                                                   2..........................