Р Е Ш Е Н И Е
№ 1708
гр. Пловдив,01.09.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXVIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА
АГАЛАРЕВА и с участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа докладваното
от председателя административно дело
№ 894/2021 година по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.121 ал.1 т.3 връзка с чл.104 ал.1от ЗДСл.
Образувано е по искова молба от К.А.А., ЕГН **********,***,
чрез адв. К.А. ***, с която се претендира присъждане на обезщетение по чл.104
ал.1 от ЗДСл за периода от 28.02.2020 г. до 31.08.2020 г. в размер на 10 650.00
лв., ведно със законната лихва, считано от деня на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че с Решение № 14731/27.11.2020 г.,
постановено по адм. д. № 9938/2020 г. по описа на Върховния административен
съд, е оставено в сила Решение № 1283/20.07.2020 г., постановено по адм. д. № 683/2020
г. по описа на Административен съд – Пловдив, отменящо Заповед № 06/20.02.2020 г.
на кмета на общ. Асеновград, с която на основание чл.107 ал.2 от ЗДСл е прекратено
служебното правоотношение на К.А.А., изпълняващ длъжността „главен архитект“, с
ранг – трети старши, длъжностно ниво 12, считано от 28.02.2020 г. В жалбата се
сочи още, че с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение от съда, съгласно чл.104 ал.1 от ЗДСл, за А. възникна правото на
обезщетение в размер на основното му трудово възнаграждение, определено към
момента на признаване на уволнението за незаконно за цялото време, през което
не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца, като се твърди, че през
този период жалбоподателят не е бил
назначен на друга държавна служба, нито е получавал
възнаграждение за друга работа. Иска се от съда да осъди община Асеновград,
представлявана от кмета Х.Г.да заплати сумата от 10 650.00 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане, както и да се присъдят разноски по делото.
В съдебно заседание, процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата по доводи, подробно изложени в представената по
делото защита.
Ответникът – общ. Асеновград, представляван от адв. Е.Б.,
оспорва предявения иск по основание и размер, и моли за отхвърлянето му. Излага
съображения, че е налице скрит трудов договор, и твърди, че като главен
архитект на общ. Лъки, А. е издавал актове като длъжностно лице, предвид
представените доказателства по делото, поради същият е получавал възнаграждение и в този смисъл
претенцията му към общината е неоснователна. Претендира разноски по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
съобрази събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че с Решение № №
14731/27.11.2020 г., постановено по адм. д. № 9938/2020 г. по описа на
Върховния административен съд, е оставено в сила Решение № 1283/20.07.2020 г.,
постановено по адм. д. № 683/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив,
отменящо Заповед № 06/20.02.2020 г. на кмета на общ. Асеновград, с която на
основание чл.107 ал.2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на К.А.А.,
изпълняващ длъжността „главен архитект“, с ранг – трети старши, длъжностно ниво
12, считано от 28.02.2020 г. Решението на Административен съд – Пловдив е в
сила от датата на постановяването на съдебния акт на касационната инстанция, а
именно 27.11.2020 г. Със Заповед № 66/10.12.2020 г. на кмета на общ. Асеновград
К.А. е възстановен на длъжност „главен архитект“ в общината. По делото са представени
още: Заповед № 230/21.02.2019 г. на кмета на общ. Асеновград за определян на
нов размер на трудовото възнаграждение на А.; копие на служебна книжка №
3/0.109.2000 г.. В хода на съдебното производство са приобщени писмо изх. №
К-775-1/19.05.2021 г. на кмета на общ. Лъки, ведно със справка за назначени
лица на длъжност „главен архитект“ в тази община за периода от 01.02.2020 г. до
31.08.2020 г., както и издадените през този период строителни разрешения и визи
за проектиране; договор за експертни, контролни и консултантски услуги от
02.01.2020 г., сключен между община Лъки и К.А.; споразумение от 30.10.2020 г.,
сключено на основание чл.20 от ЗЗД между общ. Лъки и К. А.турдов договор №
00034/20.10.2020 г.сключен между общ. Лъки и К.А.; заповед № 00019/09.12.2020
г. за прекратяване на трудовото правоотношение между общ. Лъки и А.; трудов
договор №00037/10.12.2020 г., сключен между общ. Лъки и К.А.; писмо изх. №
11-00-478#1/28.05.2021 г. на НАП, с което се предоставя информация относно липсата на
регистрирани служебни и трудови договори на името на К.А. в ИС на агенцията;
копие на трудовото досие на А., съдържащо, молби и заповеди за отпуска,
формуляри от атестиране, копие на трудова книжка,удостоверение за професионално
обучение, удостоверение за компютърно обучение, удостоверение за пълна
проектантска правоспособност, диплома за завършено висше образование; други
заповеди обяснения; кореспонденция между кмета на общ Асеновград и други
институции относно К.А. във връзка с изпълнение на служебните му задължения;
различни други декларации. Видно от записите, по които служебното
правоотношение с ищеца е прекратено на 28.02.2020 г. на основание чл.107 ал.2
от ЗДСл и до постановяване на решението, с което е отменено уволнението му,
ищецът не е работил на държавна служба, като в рамките на този период за
времето от 02.01.2020 г. до 01.11.2020г. е работил в общ. Лъки по граждански
договор – такъв за експертни, контролни и консултантски услуги. Последното е
видно и от представената справка от ТД на НАП за актуално състояние на
действащи трудови или служебни договори за ищеца за периода от 01.02.2020 г. до
31.08.2020 г.
В съдебно заседание на 24.06.2021 г. е изслушана и
приета без възражения от странните съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, за
изготвянето на която, вещото лице е използвало всички приложени по делото
документи и е извършило допълнителни справки. Видно от заключението на експерта,
основното месечно възнаграждение на лицето към 28.02.2020 г. е 1 775.00
лв. за пълен работен месец, и при това положение обезщетението, определено на
база шест месечни основни заплати възлиза на 10 650.00 лв. По отношение
въпроса за получаване на възнаграждение от общ. Лъки, експертът сочи, че за
процесния период м.02.2020 г. – 31.08.2020 г. А. е получавал чиста сума в
размер на 506.48 лв. въз основа на сключен между него и общ. Лъки граждански
договор.
При така установеното от фактическа страна, като
съобрази събраните в хода на производството писмени доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Искът е
предявен от процесуално легитимирана страна и е допустим. Разгледан по същество
е основателен поради следните за това съображения:
Основателността на иска по чл.121 ал.1 т.3 от ЗДСл,
вкл. и по отношение на неговия размер, следва да се преценява в зависимост от
наличието на материалноправните предпоставки по чл.104 ал.1 от ЗДСл,
а именно: отменена заповед за прекратяване на служебно правоотношение от органа
по назначаването или от съда, и период от време, през което ищецът не е заемал
държавна служба, респ. заемал е държавна служба, но с по-ниска заплата или е
получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер. В случая изброените
предпоставки са налице. С влязло в сила съдебно решение е отменена заповедта, с
която е прекратено служебното правоотношение на ищеца. От приетите по делото заверени
копия от служебна и трудова книжка, както и от справка от ТД на НАП за актуално
състояние на действащи трудови договори за ищеца за периода от м.02.2020 г. до м.08.2020
г. се установява, че ищецът не е работил по служебно или по трудово правоотношение,
а за времето от 02.01.2020 г. до 31.08.2020 г. е работил по извънтрудови
правоотношения в общ. Лъки, за която работа по договор за експертни, контролни
и консултантски услуги е получавал чисто по 506.48 лв. месечно. Безспорно
оставането на ищеца без работа за процесния период, респ. получаването на
по-ниско възнаграждение за процесния период, се е отразило негативно на
имуществената му сфера т.е. причинило му е вреда, изразяваща се в пропуснато
основно месечно възнаграждение за държавна служба, което би получил, в случай,
че служебното му правоотношение не е било прекратено. По делото са представени
писмени доказателства, относно обстоятелството, че ищецът не е бил назначаван
на друга държавна длъжност, нито е бил в трудови правоотношения през периода от
уволнението му до обявяването му за незаконосъобразно – 27.11.2020 г.
От страна на ответника е направено възражение, че
независимо от представения граждански договор, е налице скрит трудов договор,
поради което на А. не се следва обезщетение в пълен размер. Съдът счита това
възражение за неоснователно. Граждански договор е договор, с който едно лице,
наречено “изпълнител” се задължава по поръчка на друго лице/фирма, наречени
“възложител” да предостави определен производствен резултат. В закона са
уредени различни граждански договори като договор за предоставяне на фактическо
действие (договор за изработка на рамки за картини напр. или на лого), договор
за извършване на правни действия (договор за поръчка), договор за управление на
търговско дружество и др. При трудовия договор се предоставя работна сила в
определен времеви интервал, а при гражданския се дължи определена стока или услуга. При трудовия
договор всичко е строго фиксирано – място на работа, работно време, определени
изисквания при извършването на работата. Друга разлика има по отношение на
риска при осъществяване на работа, напр. от погиване на изработеното, ролите са
разменени, при трудовия договор работодателят носи риска, при гражданския
договор рискът е за изпълнителя. По отношение правата на лицето, като полагащ
труд по граждански договор, законът дава редица права в полза на
работниците/служителите, които ги защитават при полагане на зависим труд, т.е.
по трудов договор. Страната по граждански договор обаче, не се ползва от тях, а
в отношенията между изпълнителя и възложителя важи това, което е договорено.
Основните различия са: - възнаграждение – законът определя минимална работна
заплата за страната в определен размер; за гражданския договор няма такива
правила – има свобода на договаряне; - отпуски и почивки – гражданският договор
предполага по-кратък срок за предоставяне на резултата (услугата), съответно
няма регламентация относно правото на отпуск и почивка – работи се в срока,
установен с договора, като не е предоставено право на платен отпуск или почивка;
- правилата за прекратяване на граждански и на трудов договор са съвсем
различни – те целят защита работника/служителя като по-слаба страна;
гражданският договор се прекратява с предоставяне на уговорения резултат; - правила
за здравословни и безопасни условия на труд - не важат при граждански договор;
- лице, работещо по граждански договор, получава закрила по отношение на много
по-малко рискове в сравнение с лицата по трудов договор. Напр.: задължителното
обществено осигуряване включва единствено рисковете общо заболяване, старост и
смърт. Лицето не е задължително осигурено за трудова злополука, професионална
болест, майчинство, безработица. Като, какво се плаща и дали се плаща зависи от
това какъв е размерът на възнагражданието, което получава изпълнителят по този
договор, както и дали е осигурен на друго правно основание, например трудов
договор. Възложителят дължи внасяне на
осигурителни вноски в пълен размер, ако: - ако месечното възнаграждение е равно
или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за
дейността, ако изпълнителят не е осигурен на друго основание през съответния
месец; ако лицето е осигурено на друго основание през съответния месец,
независимо от размера на полученото възнаграждение. Внасят се и здравни
осигуровки от възложителя върху получаваното от изпълнителя възнаграждение,
като размерът им зависи от това дали гражданският договор е единственият
източник на доходи на изпълнителя или има и трудов договор. Правомощието да
установи привиден граждански договор, прикриващ трудово правоотношение е на
Инспекцията по труда, като, ако при проверка тя установи подобно нарушение, го
констатира с постановление, като се дава предписание на работодателя за
сключване на трудов договор с работника, и тъй като, гражданският договор се
третира като недействителен в този случай,
отношенията между изпълнителя и възложителя се уреждат от момента на
тяхното започване като трудови, а този момент трябва да се установи от
Инспекцията. Законът дава възможност на лицата да полага труд и по гражданско,
и по трудово правоотношение едновременно, стига изпълняваната по тях дейност да
не влиза в противоречие и да е извън установеното по трудовия договор работно
време. Предвид изложеното и събраните по делото доказателства, съдът намира, че
индиции за подобни констатации от страна на инспекцията по труда няма, а
твърдението на процесуалния представител на ответника е само едно
предположение, а един съдебен акт не може да се изготвя на предположения, а
правните изводи в него следва да се основават на безспорни и категорични
доказателства. Отделно от това, спорният въпрос е дали тази дейност следва да
се характеризира като „друга работа“ по смисъла на чл.104 ал.1 изр.2 ЗДСл и,
съответно, дали възнаграждението, което е получено за нея, следва да се
приспадне от дължимото обезщетение. Съдът счита, че от правна страна този вид
възнаграждения не попадат в хипотезата на чл.104 ал.1 изр.2 ЗДСл, където
законодателят изрично е посочил израза „възнаграждение за друг вид работа“,
т.е. възнаграждение за положен труд, което се дължи по служебно или трудово
правоотношение, а не за всякакъв вид престация, дължима по гражданско
правоотношение. В случая
възнаграждението, което е получавал ищецът като консултант на общ. Лъки, се
следва в друго качество, различно от възнаграждението по служебно, трудово или
друго правоотношение и се получава паралелно и независимо от него.
Обезщетяването по реда и при условията на чл.104 ал.1 от ЗДСл цели репарирането
на имуществената вреда от оставането без работа на лицето за определен период
по вина на администрацията, поради което ирелевантен е фактът, дали служителят
е бил консултант на общ. Лъки по силата на сключен граждански договор и каква
сума е получил от тази си трудова дейност след прекратяване на правоотношението
му с общ. Асеновград. Тази дейност той е изпълнявал и по време на заемането на
държавната служба, т. е. съвместявал е качествата на държавен служител и консултант
на общ. Лъки, при липса на несъвместимост по смисъла на чл.7 ал.2 т.7 от ЗДСл.
Очевидно в случая е, че към м.01. и м.02.2020 г., общ. Асеновград не е имала
възражения във връзка с консултантската дейност, извършвана от К.А. ***, а
такива са възникнали, едва в настоящото съдебно производство, т. е. когато е
предявена претенцията за парично обезщетение. Неоснователно е възражението на
ответника за скрит трудов договор и по отношение твърдението, че в качеството
си на консултант, А. е издавал строителни разрешения и визи за проектиране,
което по своята същност представлява дейност, изпълнявана от главен архитект, а
съгласно §1 от ПЗР на ЗУТ, тази длъжност може да се заема и по трудово
правоотношение, и това е така, тъй като, когато едно лице изпълнява функциите
си по граждански договор, то няма да е подчинено на публично правната
регламентация на чиновниците и няма да бъде зачислено в служебната йерархия на
учреждението. Заповедта за назначение има по-скоро счетоводен смисъл и служи за
удостоверяване на направения разход за заплащане на лицето. Няма пречка, с
решение на Общински съвет, общината да възложи извършването на функциите на
главен архитект с граждански договор. Съгласно т.119 от Класификатор на
длъжностите в администрацията, длъжността «главен архитект» се заема от държавен
служител. Когато общината назначава едно лице да извършва определена дейност по
силата на граждански договор то извършва работа, срещу определено
възнаграждение, но не заема място в служебната йерархия и не е включено в
организационната структура на общината. Според юриспруденцията договорът не може да обвърже упражняването на
публичната власт, не може и да наложи условията на работа и функциониране на
обществените служби, защото публичната власт едностранно определя как най-добре
да обезпечи задоволяването на обществените потребности. Лицето на служба в
държавно учреждение или в община, изпълнява своята длъжност не по силата на
договора, акт за назначаване (административен акт, трудов договор), а по силата
на закона. Ето защо, страните не могат чрез договора да променят условията на
самата служба, които са определени от закона и са от публично правно естество. В
този смисъл съдът намира, че, когато едно лице се е обвързало с договор да
извърши някаква работа за държавата или общината срещу определено общо
възнаграждение (граждански договор, хонорар), няма зачисляване по силата на
административен акт в постоянните кадри на служебната йерархия, а само
обвързване по договор – обикновен частноправен договор за работа, в който се
съгласуват две равнопоставени страни. Т. е. по никакъв начин не би могло да се
приеме, че се касае до скрит трудов договор.
Разпоредбата на чл.104 ал.1 от ЗДСл не въвежда подобно
ограничение. Напротив – в изр. 2-ро на същата норма са предвидени
две хипотези, при които правото на обезщетение също е признато, но в по-нисък
размер, а именно – при назначаване на друга държавна служба с по-ниска
заплата или при получаване на възнаграждение за друга работа в по-нисък
размер, като в настоящия случай за част от процесния период е налице втората от
тях. Предвид на така изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен
и доказан. Основателна се явява и претенцията за присъждане на законна лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 06.04.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата от 10 650.00 лева.
С оглед изхода на спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на ищеца и същите се констатираха в размер на 1 050.00 лв., от
които 850.00 лв. – изплатено в брой адвокатско възнаграждение и 200.00 лв. – депозит
за вещо лице.
По изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Асеновград, представлявана от кмета Христо Грудев,
ЕИК *********, седалище гр. Асеновград да заплати на К.А.А.,
ЕГН********** *** сумата в размер на 10650.00 /десет хиляди шестстотин и
петдесет/ лева за обезщетение по чл.104 ал.1 от Закона за държавния служител, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска - 06.04.2021
г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА община Асеновград, представлявана от
кмета Христо Грудев, ЕИК *********, седалище гр. Асеновград да
изплати на К.А. *** направените по делото разноски в размер 1050.00 /хиляда и петдесет/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: