О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                                                 Година 20.11.2020                         Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                                     Първи граждански състав

На 20.11.                                                                               Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 2946 по описа за 2020 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София против Д.М.К.. На ответницата е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил  отговор от ответницата.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба документи /с изключение на оспорените такива/, да се даде възможност на ответницата да води за разпит двама свидетели в съдебно заседани, както и да се приложи ч.гр.д.№1208/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд. На основнаие чл193 ГПК следва да бъде дадена възможност на ищеца в с.з. да заяви дали ще се ползва от оспорените от отвеницата документи: Приложение № 1 от 13.08.2015 г. към Договор № ********* от 12.02.2015 г., Договор за продажба на изплащане № 50022023 от 13.08.2015 г.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като писмени доказателства по делото заверени ксерокопия на Общи условия на „А1 Българи“ (Мобилтел) ЕАД за взаимоотношенията между "Мобилтел" ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE; Рамков Договор № ********* от 12.02.2015 г.; Приложение № 1 от 29.05.2015 г.;  приложение №2 към Договор за продажба на изплащане от 13.08.2015 г.; Приложение № 1 от 22.01.2016 г.; Приложение № 1 от 23.06.2016 г.; фактура ********* от 03.01.2017г., фактура ********* от 01.02.2017г., фактура ********* от 01.06.2017г; фактура ********* от 01.02.2017г., фактура ********* от 06.03.2017г.,Сметка №********** от 15.02.2017г., Сметка №********** от 15.02.2017г., Сметка №********** от 02.06.2017г., Сметка №********** от 02.06.2017г.

               ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в с.з. да заяви дали ще се ползва от оспорените от отвеницата документи: Приложение № 1 от 13.08.2015 г. към Договор № ********* от 12.02.2015 г., Договор за продажба на изплащане № 50022023 от 13.08.2015 г.

               ДАВА възможност на ответницата да води за разпит двама свидетели в съдебно заседание.

               ПРИЛАГА  към делото ч.гр.д.№1208/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 06.01.2021 г.  от 10,00 ч., за която дата да се призоват страните.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София против  Д.М.К.. Ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с предишно търговско наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, твърди в исковата си молба, че упражнил предоставеното си от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на 18.03.2020г. депозирал заявление по чл. 410 от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д. 1208/2020 г. Районен съд - Страра Загора издал Заповед за изпълнение, като  осъдил Д.М.К., да му заплати следните суми: 486,55 лева - главница; 447,33 лева - неустойка; 149,66 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 486,55 лева за периода от 24.01.2017 до 17.03.2020; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 18.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.. Срещу издадената заповед за изпълнение било подадено възражение от длъжника на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Между А1 България и Д.М.К. бил сключен договор с номер ********* от 12.02.2015 г. Договорът бил с рамков характер и имал за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане. Различните услуги и продукти били предоставяни на абоната чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор. Във връзка с изложеното: С Приложение № 1 от 29.05.2015 г. А1 България предоставил на ответника мобилна пакетна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 50,00 лв. с ДДС (41,67 лв. без ДДС), съгласно чл.3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца, видно от чл.5.2.1 от приложението, и изтичал на 28.06.2017 г. С Приложение № 1 от 13.08.2015 г. А1 България предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 15,00 лв. с ДДС (12,50 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение №1. Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца, видно от чл. 5.2.1 от приложението, и изтичал на 13.08.2017 г. С Договор за продажба на изплащане от 13.08.2015 г.  А1 България продал на ответника продукт - Апарат „ SAM Galaxy S6 Edge 32GB White MAT 15 23м.“ Същият бил сключен за срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 55,00 лв., видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора. С Приложение № 1 от 22.01.2016 г. А1 България предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 10,00 лв. с ДДС (8,33 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца, видно от чл. 5.2.1 от приложението, и изтичал на 22.01.2018 г. С Приложение № 1 от 23.06.2016 г. А1 България предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лв. с ДДС (13,32 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца, видно от чл. 5.2.1 от приложението, и изтичал на 22.01.2018 г. Освен това всички останали услуги, използвани от абоната извън избраните тарифни планове (допълнително проведени разговори, изпратени съобщения, използвани мобилни данни, пакети минути и интернет, телевизионни програми и други подобни), се таксували съгласно ценоразписа на мобилния оператор, посочен в отделно/и Приложение/я и/или достъпен на интернет адреса на А1 България. За неуредените в индивидуалните договори въпроси следвало да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE (наричани накратко „общите условия“). Те имали задължителна сила за абонатите. Това се удостоверявало чрез подписа им под договорите за услуги, съгласно чл. 6 от общите условия. На основание сключените договори и във връзка с предоставяните услуги и продукти на изплащане А1 България издавал ежемесечни фактури. Съгласно чл. 26.4 от общите условия заплащането на услугите и продуктите се извършвало въз основа на месечна фактура, която се издавала на името на абоната. Във фактурите били отразени таксите за ползваните от потребителя електронни съобщителни услуги, както и месечните вноски за предоставените му продукти на изплащане. Във всяка една фактура било отразено подробно потреблението на абоната за съответния период - в това число абонаментна такса, брой проведени разговори, времетраене, изпратени съобщения, към кой оператор, използвани мобилни данни, за коя SIM карта или услуга, използван интернет, телевизионни програми и пр. Съгласно чл. 26.5 от общите условия мобилният оператор предоставял на абоната 15-дневен срок след издаването на всяка една фактура за плащането на посочената в нея сума, през който период от време вземането било ликвидно, а след изтичането му ставало изискуемо. В настоящия случай от страна на ответника Д.М.К. били налице изискуеми незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер на 486,55 лв., представляваща главница, разпределена както следва: Незаплатените суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са издадени фактури за периода от 03.01.2017 г. до 01.06.2017 г. били в общ размер на 101,55 лв., съответно: фактура ********* от 03.01.2017г. с падеж  23.1.2017г. на стойност 62 лв., фактура ********* от 01.02.2017г. с падеж 21.2.2017г. на стойност 36,01 лв, фактура ********* от 01.06.2017г. с падеж 21.6.2017г. на стойност 3,54 лв. Незаплатените суми за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, за които са издадени фактури за периода от 03.01.2017 г. до 06.03.2017 г. били в общ размер на 385,00 лв., съответно фактура ********* от 03.01.2017г. с падеж 23.01.2017г. на стойност 55 лв., фактура ********* от 01.02.2017г. с падеж 21.02.2017г. на стойност 55 лв., фактура ********* от 06.03.2017г. с падеж 26.03.2017г. на стойност 275 лв. По отношение на договорите за продажба на изплащане следвало да се има предвид, че същите се прекратяват при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача - чл. 12.3 от договора/ите. При такава хипотеза всички останали суми за месечни вноски, дължими до края на срока по съответния договор, ставали предсрочно изискуеми. Договорът се считал за прекратен от датата на издаване на фактурата за тези суми. Сумата по нея, съдържаща оставащите месечни вноски, следвало да бъде заплатена по общия ред в 15-дневен срок от издаването й. Прекратяването на договорите не засягали задължението на абоната да заплати пълните цени на вещите, които е получил. В настоящия случай, това била фактура *********, с която е прекратен договор за продажба на изплащане от 13.08.2015 г., като същата включвала оставащите 5 месечни вноски по 55,00 лв. Поради неизпълнение на задълженията си в срок, ответникът Д.М.К. дължала на А1 България и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Това давало право на ищеца да иска обезщетение под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка една от фактурите (описани в по- горе в текста на молбата) до датата на предявяване на настоящата (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.03.2020 г.). Лихвата за този период възлизала в общ размер на 149,66 лв. Твърди, че издадените гореописани фактури, относно задълженията на ответника за процесния период, не били оспорени в дадения срок, съгласно чл. 26.6 от общите условия, според който месечните сметки на потребителя могат да бъдат оспорени пред мобилния оператор в шестмесечен срок след датата на издаване на фактурата за тях. Гореизложеното по презумпция водило до извода, че мобилният оператор е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключените между страните договори, поради което възниквало и задължението на потребителя за заплащане от негова страна на получените електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане. При неплащане на дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за плащане, договорът се считал за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на услугата, за която е забавено плащането. Съгласно чл. 54.12 от общите условия, договорът по отношение на конкретна услуга на потребителя се считал за едностранно прекратен от страна на А1 България, в случай че забавата за плащането на дължимите за нея суми е продължила повече от 124 дена. На основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради виновното неизпълнение от страна на ответника била начислена неустойка в общ размер на 447,33 лв. Видно от договорените между страните условия за описаните по-горе електронни съобщителни услуги, ако абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди изтичането на срока за ползване, определен за този абонамент, абонатът дължал на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратявал, по техния стандартен размер, без отстъпка и без ДДС, считано от датата на прекратяване до изтичане на съответния срок за ползване. При прекратяването на договор по отношение на конкретна услуга А1 България счетоводно завеждал сметка за неустойка, ако такава следвало да се дължи, с оглед условията в индивидуалния договор. Сумата по съответната сметка представлявала размера на начислената неустойка за конкретната услуга. Датата на сметката кореспондирала с датата на прекратяване на договора по отношение на услугата. С оглед изложеното, във връзка с предсрочното прекратяване на описаните по-горе договори за електронни съобщителни услуги, претендира неустойка за предсрочно прекратяване, която възлизало в размер на 447,33 лв., разпределена както следва: 166,68 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна пакетна услуга за SIM карта с телефонен номер 08840099995, съгласно чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 29.05.2020 г. Сумата на неустойката представлявала сборът на 4 месечни такси от по 41,67 лв., считано за периода от 15.02.2017 г. до 28.06.2017 г. За неустойката била издадена сметка № ********* от 15.02.2017; 62,50 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, съгласно чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 13.08.2015 г. Сумата на неустойката представлявала сборът на 5 месечни такси от по 12,50 лв., считано за периода от 15.02.2017 г. до 13.08.2017 За неустойката била издадена сметка № ********* от 15.02.2017; 58,31 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, съгласно чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 22.01.2016 г. Сумата на неустойката представлявала сборът на 7 месечни такси от по 8,33 лв., считано за периода от 02.06.2017 г. до 22.01.2018 г. За неустойката била издадена сметка № ********* от 02.06.2017 г.; 159,84 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 23.06.2016 г. Сумата на неустойката представлявала сборът на 12 месечни такси от по 13,32 лв., считано за периода от 02.06.2017 г. до 23.06.2018 г. За неустойката била издадена сметка № ********* от 02.06.2017 г. Към датата на депозиране на настоящата искова молба А1 България имал изискуемо и непогасено вземане към ответника Д.М.К. по гореописаните фактури и сметки за неустойки. Претендираната с настоящата искова молба, както и с депозираното заявление за издаване заповед за изпълнение от 18.03.2020 г., главница в размер на 486,55 лв., се формирала като сбор от посочените по-горе суми по фактурите, съответно 101,55 лв. за предоставени електронни съобщителни услуги и 385,00 лв. за предоставени продукти на изплащане. Претендираната неустойка в размер на 447,33 лв. се формирала като сбор от посочените по-горе суми по съответните сметки. Сочи, че в законоустановения срок и на основание чл. 414 от ГПК длъжникът подал писмено възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Счита същото за необосновано и неоснователно, поради изложените аргументи по-горе в настоящата искова молба. Счита, че съобразно изхода от настоящия спор съдът следвало да се произнесе и по отношение на отговорността за направените в заповедното производство (1208/2020 г., по описа на Районен съд - Стара Загора) разноски. Моли съда да признае за установено, че ответницата Д.М.К. му дължи присъдените му със Заповед за изпълнение на парично задължение суми: Сумата от 486,55  лева - главница; Сумата от 149,66 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 486,55 лева за периода от 24.01.2017 г. до 17.03.2020 г.; Сумата от 447,33 лева - неустойка; Законна лихва от дата на подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК - 18.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. В случай, че бъде уважен така предявената искова претенция, ответникът следвало да бъде осъден да му заплати и всички разноски по настоящото производство. По делото е постъпил писмен отговор от ответницата, в който заявява, че оспорва част от твърденията направени в исковата молба, като същевременно счита цялата искова претенция за погасена изцяло по давност и моли на това основание да бъде отхвърлена. Действително на 12.02.2015г. сключила с ищцовото дружество Договор ********* за електронни съобщителни услуги. Не си спомняла да й е предоставяна на 29.05.15г. мобилна пакетна абонаментна услуга за телефонен номер **********. Категорично не била подписвала Приложение 1/13.08.15г. към Договор *********/12.02.15г. и не й била предоставяна мобилна абонаментна услуга за телефонен номер **********. Оспорва това твърдение на ищцовото дружество. Изрично заявява, че положените подписи на представеното като доказателство приложение не са нейни и оспорва авторството на този документ. Категорично на 13.08.15г. не била подписвала Договор за продажба на изплащане № 50022023 и не й бил предоставян за ползване мобилен телефон със сериен номер 359521067184335. Оспорва това твърдение на ищцовото дружество. Категорично заявява, че положените подписи на представения като доказателство договор не са нейни, както и не била изписвала името положено под поставения подпис и оспорва авторството на този документ. Действително на 22.01.2016г. й била предоставяна мобилна абонаментна услуга за телефонен номер ********** с посочените в исковата молба тарифни планове. Действително на 23.06.2016г. й била предоставяна мобилна абонаментна услуга за телефонен номер ********** с посочените в исковата молба тарифни планове. Оспорва твърдението, че е получавала фактури издавани от ищцовото дружество, както и оспорва и твърдението, че е получила представените като доказателство по делото фактури. Живеела в кв. Лозенец и пощата била изключително нередовна. Била възрастен човек, рядко излизала извън квартала и стойността на ползваните от нея услуги заплащала чрез трето лице, на каса и след като била уведомена каква е тази стойност. Никой не я бил уведомявал или съобщавал исканите от нея суми за какво задължение към ищцовото дружество се отнасяли. Действително ищцовото дружество прекратило едностранно сключения договор помежду им и спряло предоставената й възможност да ползва мобилни номера ********** и **********. Не й било съобщавано от страна на ищцовото дружество по какъвто и да е било начин за причините, поради които е прекратен договорът и преустановена възможността да ползва мобилните номера, които й били предоставени. Тъй като плащането на мобилен оператор за предоставените от него услуги било периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД - същото нямало еднократен характер, задължението било за трайни изпълнения, при които длъжникът престарал повече от един път в продължение на определен срок и това му задължение било за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации имали единен правопораждащ факт и падежът им настъпвал периодично, като не било необходимо периодите да са равни, а плащанията - еднакви, доколкото еднаквостта или различието в размера на задължението за плащане нямали отношение към характеристиката му на периодично, а единствено било необходимо той да е предварително определен или определяем. Вземанията на ищцовото дружество били за периодични плащания, тай като били за изпълнение на повтарящи се парични задължения, произтичали от единен правопораждащ факт - договор за доставяне на електронни услуги, падежът им настъпвал през предварително определени интервали от време и размерите на плащанията били определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Предвид периодичността на плащанията за реализиране на вземането се прилагала кратката тригодишна давност. Видно от твърденията на ищеца Задължението по фактура ********* било с падеж 23.01.17г., а според Общите условия и твърдения в исковата молба този падеж е настъпил 15 дни след издаване на фактурата или на 18.01.17г. Задължението по фактура с № ********* било с падеж 21.02.17г., а според Общите условия и твърдения в исковата молба този падеж е настъпил 15 дни след издаване на фактурата или на 16.02.17г. Счита, че за тези свои вземания ищцовото дружество е могло да предяви претенции най-късно на 18.01.20г., съответно на 16.02.20г. И в двата случая давността за това била изтекла и исковата претенция се явявала неоснователна и недоказана. Колкото до фактура с № ********* издадена на 06.03.17г., давностният срок за отправяне на искова претенция не бил изтекъл. Тази претенция обаче предвид факта, че не била подписвала договор за продажба на изплащане се явявала неоснователна и недоказана. Фактура ********* касаела мобилен телефонен номер **********. Този телефонен номер бил ползван от нея и не оспорва, че задължението в размер на 4,52 лв. е дължимо. Не била платила същото, тъй като при опит да стори това, лицата, които молила да го направят, й съобщавали, че служителите на ищцовото дружество отказват да вземат тази сума, а желаели да им се плати сума от порядъка на над 600 лв. Моли съда предвид горните съображения да отхвърли исковите претенции като неоснователни - погасени по давност, респективно, като недоказани. Моли съда исковата претенция, касаеща претендираните лихви също да бъде отхвърлена поради изтичане на 3 годишната давност за предявяване на вземането. Прави възражение и за нищожност на клаузата, касаеща предвидените неустойки. Същата била неравноправна, поради което моли и тази искова претенция да бъде отхвърлена.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1208/2020г. по описа на Старозагорския районен съд, съществува. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от неизплатено задължение по рамков договор с номер ********* от 12.02.2015 г. Тежестта да се докажат фактите, от които произтича вземането се носи от ищеца, който следва да установи, че вземането е възникнало валидно и не е погасено, че ответникът виновно не е изпълнил задълженията си по договора, както и че е изпаднал в забава по отношение на договорните си задължения. Ответницата следва да дкаже възраженията си за погасяване на вземанията на ответника по давност.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.

            Да се връчи на страните препис от определението.             

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: