Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
29.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа гр.д. №4854 по описа на
СГС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба
на Г.С.Н. ЕГН ********** *** чрез адв.В.О. от САК, адрес *** срещу З.Б.И. АД ЕИК ******със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ИД С.П.и К.К., с която е
предявен иск за осъждане на ответника в качеството му на застраховател по
застраховка ГО относно лек автомобил марка Нисан модел Примера с рег.№******,
чийто водач има вина за настъпилото ПТП на 30.07.2017г. да заплати на ищеца Н.
сумата от 40 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки,
стрес и страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
28.11.2018г. – датата, на която дружеството е следвало да изплати обезщетението
до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че на 30.07.2017г. около
15.30ч. на път II-63 Н.В.Ц.
управлявал лек автомобил марка Нисан модел Примера с рег.№****** в посока от
гр.Трън към гр.София в участъка между с.Ребро и с.Конска, община Брезник. В
същата посока на движение ищецът управлявал с нужната екипировка и
светлоотразителна жилетка велосипед марка Драг. Ищецът твърди, че когато Ц. го
наближили с автомобила си започнал да свири с клаксона. За да му направи място
ищецът предприел маневра навлизане в лентата за насрещно движение в ляво по
посоката му на движение, тъй като пътната настилка в дясно на пътното платно
била неравна и с дупки. Водачът на автомобила предприел също навлизане в
лентата за насрещно движение, където настъпил удара. В следствие на удара
пострадал ищеца Н., който получил
счупване на фибула /малък пищял/ на лява глезенна става. След инцидента ищецът
бил транспортиран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и настанен за лечение в Четвърта
клиниката по ортопедия и травматология. Там му била извършена оперативна
интервенция - кръвна репозиция и фиксация с плака и винтове. Бил изписан на
06.08.2017г. Ищецът твърди, че е търпял
и продължава да търпи интензивни и продължителни болки и страдания. Налагало се
да приема силни болкоуспокояващи медикаменти, което водело до бърза уморяемост
и непълноценност. Трудно преодолявал стреса от ПТП. Оздравителният процес бил
дълъг. Било образувано ДП, прекратено с Постановление от 09.10.2017г. на РП
Брезник.
Твърди, че към момента на настъпване на ПТП
за процесния лек автомобил е била
валидна застраховка ГО на автомобилистите по ЗП №BG/02/117000086301, валидна от
01.01.2017г. до 31.12.2017г., сключена с ответника за
лек автомобил марка Нисан модел Примера с рег.№******.
Ищецът твърди, че с молба от 25.09.2017г. е
предявил пред З. „Б.И.“ АД писмена претенция за заплащане на обезщетение за
причинените му неимуществени вреди. До момента ответникът не бил определил и
изплатил обезщетение, с което обосновава правния си интерес от предявяване на
настоящия иск.
Преписи от исковата молба и приложенията към
нея, на осн. чл.367 от ГПК са връчени на ответника.
В законоустановения двуседмичен срок
ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва изцяло
основателността на предявения иск. Счита, че за описаните в исковата молба
травми сумата от 20 000лв. е адекватна в случай, че се докаже
основателност на иска.
Оспорва да е причинен деликт. Оспорва
отразеното в КП, че ПТП се дължи на вина на водача на автомобила. Излага
доводи, цитира практика на ВКС.
Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между него и собственика на процесния л.а.
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, който според ответника се е поставил в повишен риск,
като се е движил неправомерно по пътното платно, предприемайки маневра
завивайки наляво, когато това било опасно в предвид близостта на автомобила.
Съдът е връчил препис от писмения отговор
на ищеца с указания по чл.372 от ГПК. Постъпила
е Допълнителна ИМ. Развиват се подробни доводи по всяко едно от възраженията на
ответника.
Представят се като писмени доказателства
медицински документи, които се иска да бъдат приети.
Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника.
Допълнителен отговор не е постъпил.
От представения Констативен протокол за
посетено ПТП се установява, че на 30.07.2017г. около 16.10ч. на път II-63 км.30 е настъпило ПТП между л.а.Нисан
Примера с рег.№******, управляван от Н.Ц. и велосипед Драг, управляван от Г.С.Н..
Отразено е, че причина за произшествието е несъобразената скорост с пътната
обстановка на водача на лекия автомобил при необходимост да спре и неправилно
движение по платното на велосипедиста.
По делото са представени медицински
документи, от които се установява здравословното състояние на ищеца след
станалото ПТП.
Приложено е ДП №60/2017г. по описа на РУ Брезник,
което е било прекратено поради това, че пряка причинна връзка за настъпването
на ПТП са били действията на пострадалия Г.Н.. Постановлението е било обжалвано
и потвърдено с Определение на РС Брезник и ОС Перник.
От приложената Епикриза към ИЗ №25688/2017г.
на УМБАЛСМ Пирогов, четвърта клиника по травматология се установява, че ищецът Г.Н.
е постъпил на 30.07.2017г. и е бил изписан на 06.08.2017г., КП №217.1
оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник. Диагноза
МКБ 10: счупване само на фибулата – закрито. Била е извършена кръвна репозиция
и фиксация с плака и винтове. След изписването му е било предписано амбулаторно
лечение.
От приложената Епикриза към ИЗ №587/2017 от
Специализирана балница за активно лечение по травматология и ортопедия „проф.
Д-р Димитър Шойлев“ се установява, че ищецът е постъпил за рехабилитационни
процедури на 21.09.2017г. и е бил изписан на 28.09.2017г. Обективното състояние
е описано – с ограничен обем на движение в лявата глезенна става. Било му е
препоръчано продължаване на рехабилитацията в болнични условия.
От приложената Епикриза към ИЗ №1226/2017г.
от МБАЛ „Свети Панталеймон“ по КП 219 се установява, че ищецът е постъпил на
03.10.2017г. за отстраняване на остеосинтезния материал и е бил изписан на
06.10.2017г.
От приложената Епикриза към ИЗ №693/2017г. от
Специализирана болница за активно лечение по травматология и ортопедия „проф.
Д-р Димитър Шойлев“ гр.София КП 265 се установява, че Г.Н. е постъпил на
07.11.2017г. за рехабилитационни процедури и е бил изписан на 14.11.2017г.
От приложената Епикриза към ИЗ №6841/2018г.
СБР Банкя, отделение по физикална терапия КП 265 се установява, че Н. е постъпил на 03.08.2018г. за рехабилитационни
процедура и е изписан на 10.08.2018г.
Представени са и приети болнични листи за
шест месеца.
От изготвената комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза се установява, че Г.Н. в резултат на ПТП от
30.07.2017г. е получил счупване на малкия пищял на левия долен крайник тип
фрактура на Мезеньов, представляваща комбинация от изкълчване на глезенната
става със счупване на голямопищялната кост в областта на глезенната става и
счупване на малкопищялната кост в областта на диафизата – над глезенната става
на левия крак. Това счупване е наложило извършване на оперативна интервенция за
поставяне на метална фиксация на костните фрагменти, с което е било трайно
затруднено движението на долния крайник за повече от тридесет дни. Счепването
се е получило при падане с усукване или стъпване накриво, при което стъпалото
се завърта, външният ръб на ходилото се повдига нагоре, а вътрешния отива
надолу, съответставщо да бъде получено при процесното ПТП. Срокът на
възстановяване по принци е от 3-4 месеца. Според вещото лице към момента
получената травма на малкия пищял е напълно възстановено. Установява се
незначително намаление на сгъването на лявото ходило в областта на глезенната
става сравнено с дясното, което не води до клинично значимо намаляване
функцията на крайника. Болките при промяна на времето, които изпитва ищеца
според вещото лице ще отшумят постепенно и не налагат прием на обезболяващи
медикаменти. При извършения преглед на Н. се установявало непълно
възстановяване на плантарната флексия на лявото ходило при сравнение с дясното,
което обаче не е с клинична значимост. След проведеното лечение не са настъпили
усложнения, които да доведат до намалена функция на ствата за в бъдеще.
Търпените болки към момента при климатични промени и умората при продължително
ходене и изправен стоеж не налагат прием на обезболяващи и с времето ще бъде с
намаляващ интензитет.
Според автотехническата част на експертизата, лек
автомобил Нисан непосредствено преди настъпилото ПТП е бил в процес на дижение
без промяна на началната му посока и със скорост около 75км/ч. Попътно на
автомобила и около средата на пътното платно се е движил пострадалия
велосипедист с около 23км/ч. Поради невъзможност за осигуряване на безопасна
странична дистанция от водача на автомобила при евентуално задминаване на
велосипеда, от него е подаден звуков сигнал и е предприел действия за промяна
на посоката на движение на управляваното от него МПС в ляво. В същия момент
велосипедистът предприема също промяна на първоначалната си посока на движение
на ляво. Поради пресичане на коридорите на движение на двамата участници те се
удрят с предна, странично-дясна част- в областта на преден десен калник и лява
част на велосипеда. Според вещото лице водачътна л.а.Нисан е имал техническа
възможност да предотрвати настъпването на ПТП. В съдебно заседание вещото лице
инж.В.П. е пояснил, че е работил по материалите на досъдебното производство
като е използвал разпитите на свидетелите по него.
В тази част експертизата е била оспорна
своевременно от процесуалния представител на ищеца адв.О. и съдът е допуснал
повторна съдебно автотехническа експретиза.
От заключението на вещото лице инж.И.Т. се
установява, че произшествието е настъпило на път втори – 63 между гр.Трън и
гр.Брезник на прав пътен участък. Пътят се състои от едно платно без
хоризонтална маркировка и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите
като за всяка има по една пътна лента. Процесният автомобил се е движил в
дясната лента с посока от гр.Трън към гр.Брезник със скорост 80км/ч.
Приближавайки на мястото на ПТП велосипедистът се е движил в същата посока и по
средата на платното за движение със скорост 30км/ч. Наближавайки към велосипеда,
водачът на автомобила е предприел изпреварване от лявата му страна, навлизайки
върху пътната лента за насрещното му движение. Водачът на автомобила подал
звуков сигнал с клаксона. Преди да премине от ляво на велосипеда,
велосипедистът е предприел отклоняване в ляво като също е навлязъл върху
пътната лента за насрещно движение. Траекториите на движение на двете превозни
средства са се пресекли, в следствие на което се е реализирал удар между тях.
Вещето лице е извело извод, че водачът на автомобила не е имал техническа
възможност да приведе автомобила в режим на аварийно спиране. Той е имал възможност само да отклони автомобила
в ляво чрез завъртането на кормилното колело на автомобила. Ударът е настъпил
преди водачът да задейства спирачната система на автомобила аварийно. Според
вещото лице преди настъпване на ПТП водачът на автомобила е имал възможност да
вижда велосипедиста пред него от достатъчно разстояние, при което е имал
възможност да намали скоростта си до тази на велосипеда и да предотврати удара
и ПТП. Но при скорост на движение от 80км/ч водачът на л.а. не е имал техническа
възможност да намали скоростта или да спре преди да достигне до линията на
траекторията на движение на веросипедиста за момента на отклоняването му в
ляво. От своя страна велосипедистът е имал възможност да предотврати
настъпването на удара и ПТП, ако се е движил върху крайна дясна част на
платното за движение и без да се отклонява в ляво. Ударът е настъпил изцяло
върху пътната лента за насрещно движение за двамата участника ва ПТП. Ако
водачът на л.а. е продължил движението си върху дясната пътна лента е щял да
има възможност да премине от дясната страна на велосипедиста, без да настъпи
удар между тях.
Съдът кредитира изцяло повторната съдебно
автотехническа експретиза и медицинската част на комплекната такава, като
обективни, компетентно изготвени, подкрепени от доказателствения материал по
делото.
Събрани са и гласни доказателства за
изясняване на делото от фактическа страна.
От показанията на св.Н.Ц. се установява, че по
време на процесното ПТП той е управлявал лек автомобил „Нисан“ Примера. През
лятото на 2017г. със семейството си били на разходка в Трънско, към 13-14ч.
спряли на Парамунскто ханче, за да
обядват, след което си тръгнали за гр.София. пътя, по който пътували бил сух,
нямало движение. В един момент на около 500-600м. Забелязал колоездач, който
карал по средата на шосето върху осевата линия. Той му свирнал с клаксона,
наближавайки го, но той продължил по осевата линия. Свидетелят твърди, че подал
светлинен сигнал, за да го изпревари от лявата страна и в момента на
изпреварването, велосипедистът също завил наляво и последвал удара. Слязъл
ведната от автомобила, велосипедиста се държал за крака. Сигнализирали на
тел.112. След десетина минути минал друг велосипедист, който споделил, че
пострадалия същата сутрин се движил отново по осевата линия. Свидетелят не си
спомня дали е намалил скоростта, но не я е увеличавал. Двамата били почти
изравнени, когато велосипедиста завил наляво и се ударил в автомобила му и
седнал на предното стъкло в дясно, той се качил върху колата му. Твърди, че не
го е удрял отзад.
От показанията на св.Б.Р. се установява, че с
пострадалият си направили разходка до гр.Трън с колелата. Навръщане към
гр.София станал инцидента. Свидетелят не е бил пряк очевидец, тъй като между
него и пострадалия имало голяма дистанция с оглед възможностите на велосипедите
им. Ищецът бил с шосейно колело и се движил по-бързо. В един момент свидетелят
чул сирачки и след това удар, с което разбрал какво се е случило. Според
свидетелят колелото на Н. не позволявало да кара най-вдясно, а пътят бил грапав,
с груб асфалт, а то било с тънки гуми. Когато вече имал видимост възприел, че
ищецът бил паднал в противоположна посока на посоката им на движение по гръб в
банкета, а колата била на средата на платното. Велосипеда се намирал под
предния калник на колата.
От показанията на Росица Р. – майка на ищеца,
чийто показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК като взема в предвид
възможната й заинтересованост от изхода на спора, се установява, че разбрала за
катастрофата на 30.07.2017г. вечерта от бащата на ищеца. Видяла го в Пирогов,
където бил в количка. Лекарите казали, че трябва да го оперират. Бил изписан
след девет дни. Бил неподвижен, на легло и с много силни болки. Тя полагала
грижи за него. Не можел да стъпва на крака. Започнал да ходи с патерици от 14
октомври. Преди това правели рехабилитации. Много бавно се движел. Поставяла му
обезболяващи под формата на инжекции.
Предвид изложеното, съдът намира, че по
делото е установен фактическият състав на непозволено увреждане от страна на
водача на лек автомобил Нисан модел Примера с рег.№****** Н. Вличков Ц., както
и предпоставките на чл.432 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за
заплащане на причинените от водача вреди по предявения иск, който се явява
доказан по основание.
Разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ дава право
на увредения при деликта, да предяви иска си за причинените му вреди не срещу
прекия извършител на увреждането, а пряко срещу застрахователя. Правото на
такъв иск се поражда от съществуването на застрахователен договор между
деликвента и застрахователя, както и от съществуването на застрахователно
правоотношение между същия/респ.ищеца и застрахователя. Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ в полза на увредения се поражда правото на обезщетение от застрахователя,
след реализиране на риска. То е право на увредения да иска обезщетение от застрахователя,
който по силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички
претърпени вреди. Доколкото прякото право на увредения, установено с чл.432
ал.1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от
деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко
задължено лице отговаря в обема, в който отговаря и причинителя на вредата.
Няма спор между страните по делото, че за лек
автомобил марка Нисан модел Примера с рег.№******, е имало валидно сключена
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите с ответното дружество със
застрахователна полица №BG/02/117000086301 със срок на действие от 01.01.2017г.
до 31.12.2017г., от където следва, че деликтът е настъпил в срока на
застрахователното покритие.
В случая е спазено и изискването на чл.380
ал.1 от КЗ, като ищецът е отправил към застрахователната компания писмена
застрахователна претенция, по която е заведена щета. Отговор не е последвал.
За ангажиране отговорността на застрахователя
по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС
за вреди причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправно поведение на застрахованото лице. В случая безспорно се
установява, че водачът на застархования при ответника лек автомобил Нисан
Примера Н.Ц. е нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в ЗДвП –
чл.5, чл.20 ал.2, а именно с поведението си е създал опасност и пречки за
движението и е поставила в опасност живота и здравето на хората; не е
контролирал непрекъснато МПС-то, което е управлявал, при избор на скоростта на
движение не се е съобразил с релефа на местността, със състоянието на пътя, не
е намалил скоростта при необходимост от спиране, с което е причинен вредоносен
резултат за ищеца, вследствие настъпилото ПТП. Нарушил е и разпоредбата на
чл.42 т.2 от ЗДвП като водач на МПС, който изпреварва е бил длъжен по време на
изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство.
При доказан фактически състав на деликта
съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени
вреди. При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и
физически последици, настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо
обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по
т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№
619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на
вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г.,
следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение №
93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив.
Като се съобразят описаните увреждания и
последиците от тях - претърпените физически и емоционални болки, страдания и
неудобства, респ. техния вид, интензитет и продължителност, срокът за пълното
възстановяване на ищеца, като се вземат предвид икономическите условия в
страната и се съобрази принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът
счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на ищеца адекватно обезщетение
е такова в размер на 20 000лева. За да стигне до този извод, съдът съобрази, че
в случая се касае до увреждане, което макар по своите медико-биологични
признаци да представлява телесно
увреждане, което трайно затруднява движението на долен крайник за продължителен
период от време, покрива признаците болка
и страдание. Следва да бъде съобразено и изложеното от св.Р., че в
резултат на получената травма ищецът не е могъл да се грижи сам за себе си.
Съдът отчита и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза,
че възстановяването е продължило над четири месеца, провеждани са множество
рехабилитационни процедури, правени са две операции за поставяне на имплант, а
впоследствие за махането му, което от своя страна е съпроводено с интензитет на
изпитваните болки и страдания. От друга
страна, обаче следва да се отбележи, че трайни последици за здравето на ищеца
няма, че възстановяването е пълно, както
и че по делото няма доказателства за положени от пострадалия по-особени усилия
за преодоляване на последиците от травмата. Съдът не коментира съпътстващите
заболявания. Присъждане на обезщетение в по.виско размер би бил несъобразен с
нормата на чл.52 ЗЗД. Ето защо за разликата над 20 000лв. искът ще бъде
отхвърлен като неоснователен.
Ищецът търси и обезщетение в размер на
законната лихва върху определения размер на обезщетението, считано от датата на
която ответното дружество е следвало да изплати обезщетение до окончателното й
изплащане.
Съгласно нормата на чл.497 ал.1 от КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати в
случая с изтичането на срок от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, ал.3. Видно е, че на 25.09.2017г. ищецът е предявил писмена претенция за заплащане на
обезщетение пред ответното дружество. С молба от 27.11.2018г. е приложил
банкова сметка, ***.
При тези данни, съдът счита, че
застрахователят е изпаднал в забава да изпълни задължението си и такова е
дължимо от претендираната дата 28.11.2018г.
По възражението за съпричиняване:
Своевременно в предвидения от закона срок, а
именно с отговора на исковата молба ответникът З. „Б.И.“ АД е направило
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Съдът
намира това възражение за основателно по следните съображения.
Налице е категорична практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., според която, за да бъде
намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. В случая се събраха
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили изобщо, ако по време на
произшествието пострадалият се е движил в най-дясната част на пътното платно,
без да се отклонява на ляво, в какъвто смисъл е повторната съдебно-автотехническа
експертиза.
Позовавайки се на тази съдебна експертиза,
която изяснява механизма на настъпилото ПТП, приноса на всеки един от участниците
в него за настъпването му, съдът приема, че процента на съпричиняване е 50% от
страна на ищеца за настъпване на вредоносния за него резултат.
Следва да бъде посочено, че ищецът е участник
в движението и като такъв е длъжен да спазва съответните правила, предвидени в
ЗДвП. Със своето поведение той е нарушил от своя страна разпоредбата на чл.80
т.2 от ЗДвП, а именно бил е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната
граница на платното за движение.
При отчитане на възприетия от настоящия състав
на съда процент съпричиняване, определеният размер за репариране на
неимуществени вреди, които са причинени на ищеца ще бъде намален и уважен за
сумата от 10 000лв.
По разноските:
Процесуалният представител на ищеца е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката
на ответника. Съдът намира същото за неоснователно и го оставя без уважение.
Съобразно цената на материалния интерес адвокатското възнаграждение е малко над
установения минимум, което не обуславя неговото намаляване. Няма задължение за
съда да присъжда винаги на посочения минимум съответното възнаграждение.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищеца следва
да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 1925лв., съобразно
отхвърлената част от иска, както и по сметка на СГС разноски от бюджета за вещи
лица в размер на 420лв.
На осн. чл.78 ал.6 от ГПК ответника следва да
заплати по сметка на СГС държавна такса допълнително в размер на 400лв. и
180лв. разноски за вещи лица.
На
осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да заплати на адв.В.О.
от САК сумата от 996лв./деветстотин деветдесет и шест/ с ДДС адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищеца.
На
основания изложеното Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД ЕИК ******със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ИД С.П.и К.К., да заплати
на Г.С.Н. ЕГН ********** ***, сумата от 10 000лв./десет хиляди/
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, стрес и страдания, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 28.11.2018г. – датата, на която
дружеството е следвало да изплати обезщетението до окончателното й изплащане, като
за разликата над 10 000лв. за неимуществени вреди до претендирания размер от 40
000лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.6 от ГПК и чл.78 ал.1 ГПК З. „Б.И.“ АД ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 400лв./четиристотин/ и
180лв./сто и осемдесет/ разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78 ал.2 от ГПК Г.С.Н. ЕГН ********** *** да заплати на З. „Б.И.“ АД ЕИК ******със
седалище и адрес на управление ***, разноски съобразно отхвърлената част на иска
в размер на 1925лв./хиляда деветстотин двадесет и пет/, както и по сметка на
СГС разноски от бюджета за вещи лица в размер на 420лв./четиристотин и двадесет/.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, на
осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на адв.В.О.
от САК сумата от 996лв./деветстотин деветдесет и шест/ с ДДС адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: