Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на двадесет и втори януари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно гражданско дело № 14239 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 29039 от
10.12.2020 г. по описа на ЧСИ У.Д., подадена
от Н.В.В., чрез адвокат Н.М.- длъжник
по изпълнително дело № 20208580401349 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 при
КЧСИ, с район на действие Софийския градски съд, срещу отказ на ЧСИ Д.да намали разноските по изпълнителното дело,
обективиран в съобщение, изх. № 32463 от 20.11.2020 г.
В жалбата са наведени оплаквания, че ЧСИ Д.неправилно приема за събиране по
изпълнителното дело платената от взискателя такса от 5.00 лева за издаване на
изпълнителния лист. Сочи, че законосъобразно са съобрани само такси по т. 1, т.
3, т. 4, т. 9 ТТРЗЧСИ, както и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, които
възлизали на сума от 135.00 лева, с ДДС. За пропорционалната такса поддържа, че
се дължи, но не в изчисления от ЧСИ Д.размер. Изтъква, че суми за такси и
разноски над 135.00 лева до приетия от съдебния изпълнител 263.31 лева са
незаконосъобразно събрани. Искането
е да се отмени обжалвания отказ и да се
намалят разноските по изпълнението до размера на сумата от 135.00 лева.
Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Взискателят “Топлофикация
София”ЕАД е дал становище в срока по чл. 436, ал.
3 ГПК по така подадената от длъжника жалба. Оспорва жалбата като
неоснователна. Не претендира присъждане на разноски.
ЧСИ У.Д. е изложила мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в
които излага становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Софийският градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата и становището, и прецени
материалите по изпълнителното дело, приема
следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна – длъжникът по изпълнението, и е насочена срещу подлежащо на
обжалване изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Разгледана
по същество жалбата е частично основателна,
поради следните съображения:
Изпълнителното
дело под № 20208580401349 по описа на ЧСИ У.Д. е образувано по молба на
взискателя “Топлофикация София”ЕАД срещу длъжника Н.В.В., въз основа на
изпълнителен лист от 10.10.2019 г., издаден по гр. дело № 34404/2013 г. по
описа на СРС, за следните суми: 588.41 лева – съдебно деловодни разноски. С
молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е поискал събиране и
на сумата от 5.00 лева, представляваща държавна такса за издаване на
изпълнителния лист. Вземането на “Топлофикация София”ЕАД възлиза, следователно,
на сума в общ размер от 593.41 лева. В
тази връзка следва да се посочи, че са неоснователни оплакванията на
жалбоподателя, че не следва да се събира принудително и сумата, представляваща
5.00 лева държавна такса, платена от взискателя за издадения в негова полза
изпълнителен лист. Съгласно текста на чл. 79, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен в изрично посочените в цитираната разпоредба хипотези, които
в конкретния случай не са налице. Доколкото изпълнителният лист възпроизвежда
изпълнителното основание, то разноските по издаването му не следва да бъдат
обективирани в изпълнителния лист, а да бъдат събрани по реда на чл. 79 ГПК от
длъжника в рамките на принудителното изпълнение. Изпълнителният лист е
абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителното производство,
предвид което разноските от 5.00 лева за държавна такса по издаването му
съставляват необходим разход, който се включва в разноските по изпълнението.
Извършените от ЧСИ действия, за които следва да
бъдат събирани такси по ТТРЗЧСИ, са следните: образуване на изпълнителното дело
(Разпореждане
от 25.08.2020 г. - на л. 5 от изпълнителното дело) - обосноваващо приложение на
т. 1 от ТТРЗЧСИ; справка за банкови
сметки на длъжника по Наредба № 12 на БНБ (л. 8 от изпълнителното дело) -
обосноваваща приложение на т. 3 от ТТРЗЧСИ; изготвяне и връчване на поканата за доброволно изпълнение (л. 24 от
изпълнителното дело), за което се събира такса по т. 5 ТТРЗЧСИ; изпращане на уведомление по чл. 191, ал. 2 ДОПК до ТД на НАП – София - обосноваващо приложение на т. 4 ТТРЗЧСИ; наложен запор по сметката на длъжника В., открита при “Банка ДСК”АД, за
което се начислява такса по т. 9 ТТРЗЧСИ и пропорционална
такса по т. 26, б.”б” от ТТРЗЧСИ
върху материалния интерес по изпълнителния лист. Обикновените такси по т. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 9 от ТТРЗЧСИ
възлизат на сумата от 70.00 лева, която с дължимия ДДС възлиза на 84.00 лева. Към тях, както е обосновано и
по – горе, следва да се прибави и таксата от 5.00 лева за издаване на
изпълнителния лист. Общо простите такси по изпълнително дело №
20208580401349 по описа на ЧСИ У.Д., са
в размер на сумата от 89.00 лева. Тук е мястото да се посочи, че са
правилни доводите на длъжника досежно дължимостта единствено на разноските, довели до реализиране на този
изпълнителен способ, вследствие на който е
удовлетворено вземането на взискателя. В конкретния случай това е наложения запор върху откритата в “Банка
ДСК”АД сметка на Н.В. (писмено доказателство на л. 26 от изпълнителното дело,
установяващо, че сумите по ПДИ в размер на 956.72 лева са постъпили от
запорираната сметка на длъжника в посочената банка).
Неправилно по процесното изпълнително дело е изчислена пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Видно от сметка №
********** (на л. 29 от копието на изпълнителното дело), ЧСИ Д.е изчислила пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ в размер на 69.34 лева без ДДС. Следва да се обоснове в тази връзка, че
пропорционалната такса се
изчислява само върху размера на присъденото вземане по изпълнителния лист без
да включва такси и разноски по самото принудително изпълнение, включително и
без приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение. Под парично вземане по
смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ се разбира само вземането, предмет на изпълнителния
лист. В конкретния случай вземането по изпълнителен лист е в размер на сумата
от 588.41 лева лева, като изчислена по реда на
т. 26, б.”б” ТТРЗЧСИ дължимата
пропорционална такса е в размер на 58.84 лева без ДДС, а не както е прието
от ЧСИ Д.в размер на 69.34 лева. Определеният от настоящият състав размер на
пропорционалната такса отговаря и на законовото изискване на чл. 83, ал. 2 ЗЧСИ, който постановява, че сборът от всички пропорционални такси в
производството по принудително изпълнение не може да надвишава 1/10 част от
задължението. Върху така изчисления размер от 58.84 лева следва да се начисли и
ДДС, като окончателният размер на резултативната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ възлиза
на сумата от 70.61 лева ( както се
поддържа и от жалбоподателя).
Следователно, сборът от разноските по изпълнението е
в общ размер на 154.61 лева, с ДДС, и включва такси по т. 1, т. 3, т. 4, т.
5 и т. 9 ТТРЗЧСИ (84.00 лева, с ДДС) и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ (70.61 лева с ДДС ). Държавната такса за издаване на
изпълнителен лист от 5.00 лева е правилно събрана.
Съобразно изложеното се налага изводът, че атакуваният отказ да се намалят разноските по процесното изпълнително дело е частично неправилен и следва да се
отмени за сумата над 154.61 лева, с
ДДС, до определения от ЧСИ Д.размер от 263.31 лева.
Жалбата е основателна за сумата над 154.61 лева, а за
сумата от 135.00 лева до сумата от 154.61 лева, следва да се остави без
уважение.
По разноските за настоящото
производство.
Претенцията на жалбоподателя Н.В.В.
за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователна, независимо
от частичната основателност на жалбата й. Отговорността за разноски се понася от
страната, срещу която е постановено Решението, спрямо която отговорността за
разноски е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая, производството
е по повод жалба срещу действия на ЧСИ, като взискателят (ответник по жалбата)
не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В
този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване
на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на
съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата
на чл. 441 ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ да се намалят
разноските, обективиран в съобщение, изх. № 32463 от 20.11.2020 г.
по изпълнително дело № 20208580401349 по
описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 при КЧСИ, район на действие СГС, за сумата над 154.61 лева до
определения размер от 263.31
лева, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА разноските по изпълнително дело № 20208580401349
по описа на ЧСИ У.Д., както
следва: за обикновени такси по т. 1,
т. 3, т. 4, т. 5 и т. 9 от ТТРЗЧСИ - до
размера на сумата от 84.00 лева, с ДДС и по т. 26 ТТРЗЧСИ - до сумата от 70.61 лева, с ДДС.
ОСТАВЯ без уважение жалба на Н.В.В., ЕГН **********, в останалата й част за сумата от 135.00 лева до сумата от 154.61 лева,
като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Н.В.В., ЕГН **********, за
присъждане на разноски за настоящото производство, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО, на
основание чл. 437, ал. 4 ГПК, е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.