Решение по дело №1922/2017 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№….../…...г.

Гр. София,  …………………….   2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при закрити врати на ………………………………………………………………………. две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зорница Гладилова

При секретаря Стефани Калоферова, като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 1922 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Подадена е молба за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ вр. чл.607а, ал.1 ТЗ вр. чл.608 ТЗ вр. и чл.630, ал.1 от ТЗ.

 

Молителят „В.“ ООД твърди, че през месец септември 2016 г. ответникът „К.Е.“ ЕООД му поръчало доставка на оцет. Поръчаните от ответното дружество продукти е следвало да бъдат доставени от „В.“ ООД в централния склад на магазини Кауфланд. В изпълнение на сключените неформални договори, в периода септември 2016 г. - януари 2017г. молителят извършил 18 броя доставки. Видът, количеството и единичните цени на доставените продукти били обективирани в издадени към ответника фактури. Стоките не били заплатени на падежите. На 26.05.2017 г. управителя на ответника З.В.подписала писмо с което потвърдила, че към 31.12.2016 г., задължението на ответното дружество към молителя е в размер на 126 797.71 лева с ДДС и второ писмо, с което се потвърждавала дължимостта на сумата от 8 482.14 лева с ДДС. Общата цена на доставената стока била 135 279.85 лв.

Процесните фактури били подписани от представител на ответното дружество. Продуктите били доставени в централния склад на магазини Кауфланд, с което молителят изпълнил точно и добросъвестно поетите задължения.

Поради неизпълнение на посоченото по горе задължение в срок върху сумите по отделните фактури била дължима лихва за забава в общ размер 8104.41 лева.

Сключените с ответното дружество договори представлявали търговски продажби по смисъла на чл. 318, ал. 1 във вр. с чл. 286 от ТЗ, по които молителят бил кредитор. Размерът на непогасените вземания и дългият период на забавата водел до извод, че „К.Е.“ ЕООД не е в състояние да изпълни изискуемите парични задължения и че финансовите затруднения на ответното дружество не са временни.

Налице били елементите от фактическия състав на чл. 608 от ТЗ. След справка в Имотния регистър към Агенция по вписванията се установило, че дружеството се е разпоредило с притежаваните недвижими имоти. Молителят разполагал с информация, че ответното дружество имало непогасени задължения към други кредитори. Наличното имущество, собственост на ответното дружество не било достатъчно, за да покрие паричните му задължения.

На основание чл. 625 и чл. 742 от ТЗ, молителят иска от съда да открие производство по несъстоятелност, по отношение на „К.Е.” ЕООД и в случай, че бъде констатирана неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост, на основание чл.630, ал. 1 от ТЗ иска съдът: Да обяви неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността на „К.Е.” ЕООД; Да определи началната дата на неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността към 30.06.2016г. или по-ранна дата, в зависимост от заключението на вещото лице; Да открие производство по несъстоятелност; Да назначи временен синдик; Да допусне обезпечителни мерки; Да определи датата на първото събрание на кредиторите.

 

 

Ответникът „К.Е.“ ЕООД в срок е подало отговор на молбата, с който я оспорва. Твърди, че не била налице неплатежоспособност и основания за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество. Не било налице спиране на плащанията като обективно установено състояние на невъзможност на длъжника да погасява изискуеми и ликвидни парични задължения, произтичащи от търговска сделка, което състояние към момента на постановяване на решението да има траен характер. „К.Е.“ ЕООД не било спирало плащанията към който и да е от своите кредитори трайно като липсвал обективния признак на спирането на плащанията, а именно трайност и продължително проявление във времето. Налице била обичайна в условията на всеобща икономическа криза забава в изпълнението на парични задължения, която обаче не обуславя съставянето на извод за наличие на трайна и обективна невъзможност за изпълнение на паричните задължения.

Първата фактура от изброените в молбата била с дата 15.09.2016 г., а последната е с дата 27.01.2017 г. Считано от месец януари 2017 г. до настоящия момент  изминало твърде малко време, за да се състави обоснован извод за настъпила неплатежоспособност на дружеството. Твърдяните от молителя задължения не били установени със сила на присъдено нещо, поради което не била налице хипотезата на чл. 608, ал. 2 от ТЗ. Молителят не обосновавал наличие на неизпълнено парично задължение както и падеж на твърдяното задължение за плащане, поради което и не обосновавал забавеното му изпълнение.

Ответникът оспорва дата на неплатежоспособност по молбата - 30.06.2016 г., като заявява, че не е налице неплатежоспособност. През финасовите 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. били извършвани системно плащания за погасяване на парични задължения на дружеството към негови доставчици и кредитора „У.Б.” АД.

 

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводи на страните, намира установено от фактическа страна следното:

 

 

Представени са следните фактури и стокови разписки към тях: Фактура № **********/15.09.2016г.; Стокова разписка № *********/20.09.2016г.; Фактура № **********/22.09.2016г.; Стокова разписка № *********/27.09.2016г.; Фактура № **********/03.10.2016г.; Стокова разписка № *********/04.10.2016г.; Стокова разписка № *********/04.10.2016г.; Фактура № *********/10.10.2016г.; Стокова разписка № *********/11.10.2016г.; Фактура № **********/17.10.2016г.; Стокова разписка № *********/18.10.2016г.; Фактура № **********/21.10.2016г.; Стокова разписка № *********/25.10.2016г.; Фактура № **********/28.10.2016г.; Стокова разписка № *********/01.11.2016г.; Фактура № **********/03.11.2016г.; Стокова разписка № 10002600/08.11.2016г.; Фактура №**********/11.11.2016г.; Стокова разписка № *********/15.10.2016г.; Фактура № **********/18.11.2016г.; Стокова разписка № *********/22.11.2016г.; Фактура № **********/02.12.2016г.; Стокова разписка № *********/03.12.2016г.; Фактура № **********/02.12.2016г.; Стокова разписка № *********/03.12.2016г.; Фактура № **********/02.12.2016г.; Стокова разписка № *********/03.12.2016г.; Фактура № **********/07.12.2016г.; Стокова разписка № *********/13.12.2016г.; Фактура № 00000018884/16.12.2016г.; Стокова разписка № *********/20.12.2016г.; Фактура № **********/13.01.2017г.; Стокова разписка № *********/17.01.2017г.; Фактура № **********/20.01.2017г.; Стокова разписка № *********/24.01.2017г.; Фактура № 00000019015/27.01.2017г.; Стокова разписка № *********/31.01.2017г. Фактурите са издадени от „В.“ ООД към „К.Е.“ ЕООД и касаят доставка на стоки. Фактурите са подписани от представители на „В.“ ООД и „К.Е.“ ЕООД като за „К.Е.“ ЕООД се е подписвала З.В.– управител на дружеството.

С Писмо потвърждение на разчети от 26.05.2017г. - 2 бр., управителят на „К.Е.“ ЕООД З.В.е потвърдила задълженията си към „В.“ ООД в размер 126 797.71 лв. Извлечение от търговския регистър по партидата на ищеца; Извлечение от търговския регистър по партидата на ответника.

Представен е Счетоводен баланс на „К.Е.“ ЕООД към 30.06.2016 г.; Отчет за приходите и разходите на „К.Е.“ ЕООД към 30.06.2016 г. и 22 броя платежни нареждания от „К.Е.“ ЕООД към „В.“ ООД  касаещи фактури, различни от процесните.

 

По делото е изслушана съдебно-счетоводно-икономическа експертиза, която не е оспорена и като компетентно извършена съдът възприема. Вещото лице З.Д. е изследвало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за отчетните 2016 г, 2015 г, 2014 г и 2013 г, ГФО към 31.12.2016 г, към 31.12.2015 г, към 31.12.2014 г и към 31.12.2013 г. и счетоводни документи предоставени от двете дружества. Направен е финансово-икономически анализ на периода 2016 г. - 2015 г. През 2016 г. общият капиталов ресурс възлиза на 682 х.лв., от които 0 х.лв или 0.0 % е собствен капитал и 834 х.лв. или 122.3 % пасиви (привлечен капитал). В сравнение с 2015 г. капиталът е намален с 360 х.лв., което се равнява на 34.5 %. Пасивите възлизат на 834 х.лв. и са със 100 х.лв. по-малко от предходната година. След приспадане от краткотрайните активи на краткосрочните задължения се получава нетния оборотен капитал, с който разполага фирмата. През отчетния период той е равен на  -168 хил.лв., тъй като краткотрайните активи са по-малко от краткосрочните задължения. Важен финансов индикатор за фирмата е отрицателен нетен оборотен капитал, възлизащ на 168 хил.лв., който е налице, тъй като краткотрайните активи през анализирания период са по-малко от краткосрочните задължения на дружеството. Това се счита за  симптом за недобро финансово здраве. Постоянният капитал включва собствения капитал, дългосрочните заеми, отсрочените данъци, задължения към свързани предприятия и други дългосрочни задължения. През 2016 г. той възлиза на 153 х.лв. и е с 240,7 % по-малко от 2015 г.

 През анализирания период на 2016 г. са отчетени приходи от обичайна дейност в размер на 13 766 хил.лв., които са в по-малко от 2015 г. с 316 хил.лв. или 17,7 %. Разходите за обичайна дейност през 2016 г. са в размер на 3 858 хил.лв. и са по-малко от 2015 г. с 215 хил.лв., което представлява 5,3 %. През 2016 г финансовия резултат от обичайната дейност (разликата между приходите и разходите за дейността) е загуба в размер на 92 х.лв., което е с 101 хил.лв. по- малко от предходната година.

Вещото лице сочи, че рентабилността (доходността) е един от най-важните параметри за финансовото състояние на фирмите. Тя отразява потенциала на дружеството да генерира и реализира доходи. Рентабилността се изчислява чрез система от показатели, изразяващи определени съотношения между реализирани доходи и направени разходи или използвани активи. Показателите за рентабилност са количествени характеристики на ефективността на приходите от продажби, на собствения капитал и на привлечения капитал. Показателите за рентабилност са положителни величини когато финансовия резултат е печалба, и отрицателни - когато финансовия резултат е загуба. Рентабилността е способността на дружеството да носи полза на нейните собственици, способността на капитала да произвежда резултат - печалба. Тя отразява степента на доходност на капитала и се определя като сравнение между резултата от дейността и използваните средства.

Показателите на рентабилност към 31.12.2016 г. на „К.Е.“ ЕООД, поради отчетената загуба са с отрицателни стойности. Към 31.12.2015 г. показателите на рентабилност, поради отчетената печалба са с положителни стойности.

Вещото лице прави финансово-икономически анализ на периода 2014 г. - 2013 г. През 2014 г. общият капиталов ресурс възлиза на 1 293     х.лв., от които 169 х.лв. или 13.1 % е собствен капитал и 8 523 х.лв. или 86.9 % пасиви (привлечен капитал). В сравнение с 2013 г. капиталът е увеличен с 92 х.лв., което се равнява на 7.7 %. Пасивите възлизат на 1124 х.лв. и са с 7 х.лв. повече от предходната година. След приспадане от краткотрайните активи на краткосрочните задължения се получим нетния оборотен капитал, който през отчетния период е равен на  -171 хил.лв., тъй като краткотрайните активи са по-малко от краткосрочните задължения. Важен финансов индикатор за фирмата е отрицателният нетен оборотен капитал възлизащ на  171 хил.лв., който е налице, тъй като краткотрайните активи през анализирания период са по-малко от краткосрочните задължения на дружеството. В конкретния случай липсата на нетен оборотен капитал предполага недоверие от страна на кредиторите и това е симптом недобро финансово здраве.

Постоянният капитал включва собствения капитал, дългосрочните заеми, отсрочените данъци, задължения към свързани предприятия и други дългосрочни задължения. През 2014 г. той възлиза на 169 х.лв. и е с 101,2 % повече от 2013 г. През анализирания период на 2014 г. са отчетени приходи от обичайна дейност в размер на 3 827 хил.лв., които са по-малко от 2013 г. с 682 хил.лв. или 15,1%. Разходите за обичайна дейност през 2014 г. са в размер на 3 913 хил.лв. и са по-малко от 2013 г. с 578 хил.лв. или 12,9%. През 2014 г. финансовият резултат от обичайната дейност (разликата между приходите и разходите за дейността) е загуба в размер на 86 х.лв. Финансовият резултат преди данъчно облагане възлиза на загуба в размер на 80 х.лв., което е е 6 х.лв. повече в сравнение с финансовия резултат от дейността и с 98 х.лв. по-малко от предходния период. Това увеличение се дължи на реализираните в повече извънредни приходи спрямо отчетените извънредни разходи. Нетният финансов резултат след данъчно облагане за анализирания период е загуба в размер на 81 х.лв., което е с 1 х.лв. по-малко в сравнение с финансовия резултат преди данъчно облагане и с 98 х.лв. по-малко от предходната година.

Показателите на рентабилност към 31.12.2014 г., поради отчетената загуба са с отрицателни стойности. Към 31.12.2013 г показателите на рентабилност, поради отчетената печалба са с положителни стойности.

Съгласно Балансите на фирма „К.Е.“ ЕООД към 31.12.2016 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2014 г. и към 31.12.2013 г., преобладаващ дял в активите на дружеството са имали краткосрочните вземания, а преобладаващ дял в структурата на пасивите дружеството в т.ч. дългосрочни и краткосрочни задължения, са имали краткосрочните задължения на дружеството. За целият анализиран период „К.Е.“ ЕООД не е отчело наличие на дългосрочни задължения. Съгласно Балансът на фирма „К.Е.“ ЕООД към 31.12.2016 г, общият размер на задълженията на дружеството възлиза на 834 х.лв., от които само краткосрочни задължения. Задължения към финансови предприятия са 150 х.лв. Задължението е към У.Б. АД по договор за Овърдрафт, като задължението към 01.01.2016 г. е било в размер на 136 хил.лв., усвоените суми през 2016 г. са в размер на 4 765 342,72 лв., покрити задължения в размер на 4 751 060,44 лв. и задължение към 31.12.2016 г. в размер на 149 899,00 лв. Задълженията към  доставчици са в общ размер 627 х.лв., в това число и към „В.“ ООД, което към 31.12.2016 г. е в размер 130 854.48 лв. Задължения към осигурителни предприятия са 30 х.лв., а данъчни задължения 26  х.лв.  Наличните други задължения са 1 х.лв. Задължение по с/ка Други кредитори в размер на 1 521,71 лв. Последното наредено плащане от страна на фирма „К.Е.“ ЕООД към фирма „В.” ООД в размер на 1 887,62 лв. е с основание фактура № 18951 от 09.01.2017 г. и е от дата 2.02.2017 г.

Вещото лице е изчислило коефициентите за ликвидност за изследваните години /обща, бърза, незабавна и абсолютна/, съгласно Балансите на фирма „К.Е.“ ЕООД към 31.12.2016 г., към 31.12.2015 г. и към 31.12.2014 г. и към 31.12.2013 г.

 

Вещото лице сочи, че ликвидността е показател за способността на фирмата да извършва своите текущи плащания към кредиторите си. За норматив на коефициента на обща ликвидност се приема коефициент 1.00. Към 31.12.2016 г. коефициентът на обща ликвидност възлиза на 0,7962 Към 31.12.2015 г. коефициентът на обща ликвидност възлиза на 0,8084. Към 31.12.2014 г. коефициентът на обща ликвидност възлиза на 0,8381. Към 31.12.2013 г. коефициентът на обща ликвидност възлиза на 0,9123.

Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост, изчислени от експертизата са:

Финансовата автономност е показател за финансовото състояние на фирмата- нейната способност да посреща дълготрайните си задължения. Собственият капитал на фирмата би следвало да бъде минимум една трета от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане за дълъг период от време. За общ норматив на коефициента на финансова автономност се приема коефициент 0.33. За анализираният период към 31.12.2016 г., „К.Е.“ ЕООД има отрицателни коефициенти на финансова автономност, което говори за декапитализиран собствен капитал. Коефициентът на задлъжнялост е показател, реципрочен на показателя за автономност. Коефициентът на задлъжнялост е също отрицателна величина към 31.12.2016 г, защото собственият капитал е декапитализиран и показват задлъжнялостта на „К.Е.“ ЕООД.

Вещото лице е изчислило, че общата балансова стойност на притежаваните активи от „К.Е.“ ЕООД към 31.12.2016 г не са били достатъчни за покриване на всички негови задълженията - текущи и нетекущи, докато към 31.12.2015 г. и към 31.12.2014 г и към 31.12.2013 г притежаваните активи от фирма „К.Е.“ ЕООД са били достатъчни за покриване на всички негови задълженията- текущи и не текущи задължения.            Общата балансова стойност на наличните краткотрайни активи на фирма „К.Е.“ ЕООД към 31.12.2016 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2014 г и към 31.12.2013 г не са били достатъчни за покриване на текущите му задължения.

Съгласно Балансът на фирма „К.Е.“ ЕООД към 31.12.2016 г, общият размер на дълготрайните активи на дружеството, формирани само от дълготрайни материални активи възлиза на 16 хил.лв., представляващи 2,3 % от общите активи на дружеството. Общият размер на краткотрайните материални запаси на дружеството възлиза на 292 хил.лв., представляващи 42,8 % от общите активи на дружеството. Инвентаризационен опис за извършена инвентаризация към 31.12.2016 г. не е предоставен на вещото лице. Предоставена е инвентарна книга към 31.12.2015 г., съгласно която балансовата стойност на индивидуализираните в нея активи са на стойност 16 231,83 лв., толкова, колкото е посочено и в Баланса към 31.12.2016 г. Част от наличните активи към 31.12.2016 г. са били продадени в периода към 31.07.2017 г. - газокар, ръчно водим електрокар и стелажи.

Издадените данъчни фактури от „В.” ООД на фирма „К.Е.“ ЕООД в периода от 15.09.2016 г. до 31.01.2017 г. във връзка с извършени доставки на стоки са отразени в счетоводните регистри на фирма „К.Е.“ ЕООД по сметка 401 „Доставчици”, аналитичната партида на „В.” ООД, като задължение за плащане.  „К.Е.“ ЕООД, отразявайки в счетоводните си регистри процесните данъчни фактури по сметка 401 „Доставчици”, аналитичната партида на „В.” ООД, като задължение за плащане, същите ги е отразило в Дневниците за покупки в месеца на издаването им, като е било начислено и правото на данъчен кредит в Справките декларации по ЗДДС. Липсвали доказателства за наредено плащане от фирма „К.Е.“ ЕООД към „В.” ООД, с основание процесните данъчни фактури в периода към 31.05.2017 г. Последно наредено плащане от „К.Е.“ ЕООД към „В.” ООД в размер на 1 887.62 лв. с основание фактура № 18951 от 09.01.2017 г. било от 2.02.2017 г. Общата стойност на издадените данъчни фактури от „В.” ООД на фирма „К.Е.“ ЕООД в периода от 15.09.2016 г до 31.01.2017 г. във връзка с извършени доставки на стоки възлиза на     135 279,85 лв. При извършената проверка на предоставената счетоводна документация, вещото лице констатира, че „В.” ООД има отразени задължения към фирма „К.Е.“ ЕООД в размер на 86.66 лв.,които са прихванати от вземането им, поради което вземането към 31.12.2017 г. е в размер на 135 193.19 лв.

Вещото лице е изследвало стойността и структурата на активите на ответното дружество по балансите към: 31.12.2014 г., 31.12.2015 г., и към 30.06.2016 г.

Вещото лице е съставило списък с разпоредителните сделки с имущество и вземания на ответното дружество за периода от 31.05.2014 г. до датата на изготвяне на съдебно - счетоводната експертиза.

Вещото лице е представило допълнително заключение по поставени от ответника въпроси и вземайки предвид междинният финансов отчет към 30.09.2017 г. Съгласно заключението „К.Е.“ ЕООД в периода 1.01.2017 г. до 30.09.2017 г. е отчело приходи от дейността си в размер 333 хил.лв. Общият размер на задълженията на „К.Е.“ ЕООД към 31.12.2016 г. е бил 626 х.лв. а в периода 1.01.2017 г. до 30.09.2017 г. – 344 х.лв. Общият размер на погасените задължения в периода от 1.01.2017 г. до 30.09.2017 г. – 734 х.лв. Неплатеният остатък от задълженията към 30.09.2017 г. е 236 х.лв. Общата балансова стойност на притежаваните от „К.Е.“ ЕООД към 30.09.2017 г. активи не са били достатъчни за погасяване на всички негови задължения – текущи и нетекущи. Съгласно балансът на „К.Е.“ ЕООД общият размер на задълженията към 30.09.2017 г. възлиза на 514 хил.лв. от които 191 х.лв. дългосрочни и 323 х.лв. краткосрочни. Общата стойност на издадените данъчни фактури от „В.“ ООД към „К.Е.“ ЕООД от 15.09.2016 г. до 31.01.2017 г. във връзка с доставка на стоки възлиза на 135 379.85 лв. като след извършено прихващане със задължението на „В.“ ООД към „К.Е.“ ЕООД в размер 86.66 лв. вземането е в размер 135 193.19 лв. По балансът на „К.Е.“ ЕООД към 30.09.2017 г. дружеството не е отчело наличие на парични средства.

Вещото лице е съставило и второ допълнително заключение в което е изследвало каква е събираемостта на вземанията на ответника и как са се променили коефициентите на ликвидност при показателите, констатирани във първото допълнително заключение. Вещото лице е изчислило, че коефициентът на обща ликвидност е 0.0372, коефициентът на бърза ликвидност е 0.0310, коефициентът на незабавна ликвидност е 0.0000, а коефициентът на абсолютна ликвидност е 0.0000.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ  или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.

 

По делото е установено, че по силата на договори за покупко-продажба, инкорпорирани във фактурите, подробно описани в исковата молба, „К.Е.“ ЕООД  е длъжник на „В.” ООД за заплащане на  цената на предоставените по фактурите стоки. Съгласно изслушаната по делото експертиза неплатеният  остатък към 31.07.2014 г. по договорите за покупко-продажба  е в размер 135 193.19 лв. Съдът приема, че  вземането на „В.” ООД  в този размер е установено и доказано. Съгласно чл.1, т.1 от ТЗ, както и по силата на чл.286 от ТЗ сделките, сключени между „В.” ООД  и „К.Е.“ ЕООД са търговски и легитимират молителя в настоящото производство като кредитор с вземане, произтичащо от търговска сделка.

 

При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. Презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца. По делото е установено, че ответникът не е заявявал за обявяване в Търговския регистър годишните си финансови отчети за последните 3 години, Самото незаяваване за обявяване в този срок на основание чл.608 ал.2 от ТЗ, задължава съда да приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.

Отделно от това изслушаната експертиза потвърждава този извод. Съгласно заключението на вещото лице ответникът е спрял плащанията към своите кредитори, поради което е налице презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ за наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника.

При обсъждането на изслушаната по делото експертиза, следва да се има предвид следното:

Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятието. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи задължения/ на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие показателя за наличните парични средства е най-динамичен /както беше посочено те са най-ликвидни и могат да се променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент, ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен спрямо коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с материалните запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови активи, които при реализирането им, която се осъществява при стопанските операции, се трансформират в парични средства.

На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните    активи    т.е.    от    това    колко    са    материалните    запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните финансови активи и паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/, поради което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на предприятието.

На база на гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения.

Съдът възприема изводите на експерта и коефициентите по заключението на вещото лице. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1", тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. Коефициентът на обща ликвидност на ответника за изследвания период е далеч под единица, което означава, че предприятието не може да се разплаща с кредиторите си.

Съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособност следва да бъде определена 31.12.2016 г. Към тази дата и останалите икономически показатели на ответника сочат на лошо финансово състояние. Коефициентът на финансова автономност, като съотношение на собствения към привлечения капитал е под норматива 0.33 и сочи, че предприятието не е в състояние да посрещне дългосрочните си задължения, тъй като активите му са формирани почти изключително със заемни, а не със собствени средства. Дружеството е реализирало финансов резултат загуба.

Съдът намира, че изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза за състоянието на предприятието сочи, че същото е неплатежоспособно.

Съдът намира, че следва да се постанови налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника с цел препятстване възможността за разпореждане с него и увреждане на кредиторите му.

 

 

Воден от горното и на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, СГС

 

                                               Р Е Ш И  :

 

                ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на  „К.Е.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2016 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630 ал.1 от ТЗ, по отношение на „К.Е.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на „К.Е.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** М.А.Д., адрес: гр.София 1303, ул. Осогово № 68, вх.Б, ап.20 и определя възнаграждение за временния синдик 1000 лв.

                        НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „К.Е.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***.

СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „К.Е.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** на 13.02.2018 в 10.30 ч. в Съдебната палата, гр. София, бул. *****, СГС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

                                                                                 

СЪДИЯ: