Р
Е Ш Е Н И Е
номер ………./17.07.2013 г., град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХІІ СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на 12 юли 2013 г. Година 2013
в публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при участието на секретар М. М.
разгледа докладваното от съдия М. Кацарска
гражданско дело номер 6305 по
описа за 2013 год.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.143 и чл. 149
от СК.
В исковата си молба П.А.В., в качеството й на майка и
законен представител на детето *, ЕГН ********** се излага, че от * * г. до настоящия момент единствено майката участва в задоволяване нуждите
на детето. Отправеното искане
към съда е ответникът А.И.А. да бъде осъден, както следва: да заплати издръжка
за минало време за детето *, ЕГН ********** в размер на 160
лева месечно, считано от * г. до предявяване на иска в съда
– * г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – *
окончателното й заплащане и да заплаща месечна издръжка в размер на 160 лева за детето, считано от датата на подаване на исковата
молба - * г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законово основание за
прекратяване или изменение. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът А.И.А. не депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131
от ГПК,
Представителят на контролиращата страна ДСП - *
изразява становище за основателност на иска.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от Удостоверение за раждане /лист 3/, * е родена на *** г., като
майка на същата е записана П.А.В., а като баща – А.И.А..
От удостоверение с изх. № 29/11.07.2013 г. на Агенция
за социално подпомагане, ДСП - * се установява, че на П.А.В.
за периода от м. * г. са изплатенисоциални помощи в общ размер на
1075 лева.*
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
*а е родена на *** г. от майка П.А.В. и баща А.И.А..
За периода от * г. до предявяване на иска в съда – * г. не е налице определена месечна издръжка по отношение на малолетното дете с влязло в законна сила съдебно решение, поради, което за този интервал от време претенцията с правно основание чл. 149 от СК, е допустима. По същество същата е и основателна, тъй като бащата не ангажира доказателства за заплащане на издръжка на детето за минал период от време. Съобразявайки се с нуждите на Анастасия съдът определя размера на дължимата от бащата издръжка за минал период на 100 лева месечно, като за разликата над тази сума до пълния размер на претенцията от 160 лева месечно, същата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Преценявайки
материалните възможности на родителите и потребностите на детето с оглед неговата
възраст, съдът намира, че общата месечна издръжка за детето следва да е в
размер на 220 лева, от които бащата да заплаща 120 лева, а майката да осигурява
100 лева. Преимущественото парично участие на бащата се обуславя от
обстоятелството, че майката полага непосредствените грижи по отглеждане и
възпитание на детето. В разглежданата хипотеза съдът преценява преди всичко
нуждите и интересите на Анастасия и с определянето на издръжка в посочения
размер за посочения период за нея ще се осигурят такива условия на живот,
каквито тя би имала, ако родителите й живееха заедно. Заплащането на месечна
издръжка в размер на 120 лева не би съставлявало затруднение за ответника, тъй
като той е в трудоспособна възраст и може да реализира доход в рамките на
средния за страната, като по делото няма данни да има задължения към други
малолетни или ненавършили пълнолетие лица. От друга страна майката също се
намира в трудоспособна възраст и би могла да реализира доходи.
С оглед изложеното исковете на П.А.В., в качеството й на майка и законен представител на детето *, ЕГН ********** против А.И.А. за определяне на дължима от последния месечна издръжка в размер на 100 лева за периода от * г. до предявяване на иска в съда – * г. и за заплащане месечна издръжка в размер на 120 лева за детето, считано от датата на подаване на исковата молба - * г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж първо число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване се явяват основателни до този размер. За разликата над сумата от 100 лева до пълния размер на претенцията по чл. 149 от СК от 160 лева месечно и за разликата над 120 лева до пълния размер на претенцията по чл. 143 от СК от 160 месечно същите се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Решението подлежи на предварително изпълнение,
на основание чл. 242, ал.1 от ГПК.
Ответникът следва да
заплати държавна такса върху присъдената издръжка по всеки един от исковете в общ
размер на 220.80 лева.
Ищцата е отправила искане с
правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, но тъй като по делото не са представени
доказателства за действително направени разноски, такива не следва да се
възлагат в тежест на ответника.
Воден от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********, с адрес: с. * да заплати на детето * *, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П.А.В., ЕГН **********,***, издръжка за минало време, в размер на 100 /сто/ лева месечно за периода от * г. * г., на основание чл. 149 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 100 лева месечно до пълния размер на претенцията от 160 /сто и шестдесет/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********, с адрес: с. * да заплаща в полза на дъщеря си *, ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител П.А.В., ЕГН **********,*** месечна издръжка в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, считано от датата на подаването на исковата молба в съда – *., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж първо число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, на основание чл. 143, ал.1 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 120 лева месечно до пълния размер на претенцията от 160 /сто и шестдесет/ лева, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********,
с адрес: с. * да заплати в полза на Държавата,
по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 220.80 /двеста и двадесет
лева и осемдесет ст./ лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 26.07.2013 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: