№ 2215
гр. Пловдив, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330206301 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш № **********, издаден от АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с който на Г. И. З. е наложена глоба в
размер на 300 лева.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ се и моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от
приложеното известие за доставяне, процесният ЕФ е връчен на член от
семейството на дата 18.10.2022г. Върху жалбата е поставен датен печат от
25.06.2022г., което е индиция, че към тази дата жалбата е била подадена и
преклузивния 14-дневен срок по смисъла на актуалната редакция на чл.
59 ЗАНН е спазен.
1
ПО ПОРОЦИТЕ ВЪВ ФОРМАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЕФ.
Електронният фиш е издаден за това, че на 18.07.2020г., в 06:52 часа е
установено нарушение № AAB6427F638C3515E053011F160AAE9A., с ЛЕК
АВТОМОБИЛ МЕРЦЕДЕС Е 200 КОМПРЕСОР, регистрационен номер
*******, с обща техническа допустима максимална маса 2105 кг., брой оси 2,
категория ППС в община Марица, по път А-1 км 118+599, с посока
Намаляващ километър., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10. ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Съдът намира, че така цитираното съдържание на ЕФ не отговаря и
на най-елементарните изисквания за реквизити, визирани в чл. 189ж, ал.1
ЗДвП, сред които е и описание на фактическите признаци на
нарушението.
Изискването за описание на нарушението от фактическа страна
предполага в ЕФ по един ясен и недвусмислен начин да бъдат посочени
всички съставомерни признаци на деянието, като предвид правната
квалификация на вмененото нарушение, спазването на това изискване по
императивен път е налагало индивидуализиране по безпротиворечив
начин на вида пътна такса, която според наказващия орган е била
дължима и не е била заплатена от нарушителя.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени,
както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа
в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
В процесния случай тези стандарти не са достигнати.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „ За преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
2
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние“.
Същевременно в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са изброени и двата вида
пътни такси:
-т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса
за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната
такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен
срок платената пътна мрежа“;
-т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно
пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се
изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които
съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти
такси.“
Критериите дали за дадени МПС се дължи заплащане на винетна такса
или на тол такса са комплексни и са изброени в чл. 10а и 10б от ЗП.
Установените от законодателя два вида пътни такси , които се
дължат за ползване на републиканската пътна мрежа, при това с различно
приложно поле, безусловно е налагало при описание на съставомерните
признаци на нарушението в ЕФ да се посочи, кой от двата вида пътни
такси (винетна или тол) е дължал да заплати жалбоподателят според
наказващия орган и кой от тези два вида такси е останал невнесен.
Подобно посочване в ЕФ обаче липсва , като вида на дължимата
пътна такса не е посочена нито словесно, нито цифрово чрез препращане
към някоя от точките на чл. 10, ал.1 ЗП.
По този начин фактическите параметри на повдигнатото
административно обвинение са останали изцяло неясни, което:
-от една страна съществено накърнява правото на защита на наказания
субект,
-а от друга прави изцяло непроверима волята на наказващия орган,
доколкото при положение, че приетата в ЕФ фактическа обстановка е с
неясни фактически очертания, то няма как да се установи и дали тя отговаря
на доказателствата по делото.
3
Допуснатият порок в съдържанието на ЕФ е неотстраним на съдебна
фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда
на етап съдебно следствие каква е действителната форма на
изпълнителното деяние, извършено от наказания субект-дали невнасяне на
тол такса или на винетна такса.
Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по
тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в
теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране
правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са
надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.
Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна
квалификация и правилното приложение на материалния закон са в
контролните правомощия на съда.
В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на
районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/
извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически
положения, очертани в обжалвания санкционен акт.
При липса на надлежно изложение на съставомерните факти обаче /в
случая надлежната форма на изпълнителното деяние/ единственото
правомощие на съда е да отмени ЕФ.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на
разноски би имал жалбоподателят.
Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят доколкото
липсва нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР
6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да
бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
Освен това липсват и доказателства за реално понесени разноски по
смисъла на т. 1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, според която разноски се
присъждат, само ако е доказано реалното им сторване за заплатен адвокатски
4
хонорар или за използване на юрисконсултска защита.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с който на Г. И. З. е наложена глоба в
размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5