РЕШЕНИЕ № 144
гр. Хасково 11.12. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд........................................................................... колегия в публично
заседание на двадесети ноември...............................................................................................
през две хиляди и осемнадесета................................................................... година в състав :
Председател:
СТРАТИМИР Д.
Членове: БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР Д.
при секретаря Стефка Ангелова........................................................... в присъствието на
прокурора........ Делчо Лавчев като разгледа докладваното
от......................... съдия Бончева........................................ ВНОХдело №540.......... по описа
за 2018 год.,............................................................... за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С
присъда № 37/ 17.09.2018год. , постановена по НОХД № 641/ 2017год.
Свиленградският районен съд е признал подс. Р. -А. Ч. със
снета по делото самоличност
за виновен
в това, че на 21.02.2017г. на ГКПП„Капитан
Андреево" - шосе, при влизане от Р. Турция в Р. България, в съучастие с Д.П. като
извършител от Р.Румъния,
като подбудител, умишлено я склонил да не декларира пред митническите органи носената от нея
валута и да я скрие в дрехите си и като помагач умишлено улеснил-чрез съвети и разяснения точно
как и къде да скрие
валутата последната, да не изпълни задължението си да декларира пред митническите органи писмено във
валутна митническа декларация сумата от 100 000/сто хиляди/ евро с обща левова равностойност
съгласно фиксирания курс
на БНБ възлизаща на 195 583 лв. (сто деветдесет и пет хиляди петстотин осемдесет и три лева), пренасяни през
границата на страната, която граница е външна граница на Европейския съюз, като е нарушил
разпоредбите на: Валутен
закон - чл. 11а, ал. 1- „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната
равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред
митническите органи.";- чл. 11а, ал. 5 - „Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за
неизпълнено при отказ за
деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна."; чл. 14г- „Министърът
на финансите издава наредбата по прилагането на чл. 10а, чл. 11, ал. З, чл. 11а, чл. 116, чл.
14, ал. З, чл. 14а, 146 и 14в.") и обнародван акт на Министерския
съвет (НАРЕДБА № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на
митнически регистри по
чл. 10а от Валутния .-закон, обн., ДВ, бр. 10 от 3.02.2012 г.: Чл. 2, ял. 1 „Пренасянето на парични средства в
размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през
границата на страната за
или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи по реда на чл. 9" , Чл. 8, ал. З „ В
случаите, когато пренасяните през границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни
камъни и изделия със и от
тях подлежат на деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор („нищо за деклариране")
или устно е заявило това при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два
коридора, се счита за невярно
декларирана информация.";Чл. 9, ал. 1 „Лицата задължително попълват и представят пред митническите органи
валутна митническа декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл. 2, ал.
1, чл. 5 и 7.";
Чл. 9, ал. 2 „Декларацията по ал. 1 се попълва и подава в три екземпляра, като първият екземпляр е предназначен
за декларатора, а вторият и третият -за митническите органи."), относно режима на
сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното
деклариране, и стойността
на предмета на престъплението е к особено големи размери, поради което и на осн. чл. 251, ал. 1, вр. чл. 20, ал. З и ал.4 от НК, вр.с чл.54 от НК във вр.с чл.2,ал.2 от НК го е осъдил на
наказание „лишаване от свободаа" за срок от 6/шест/месеца, чието
изпълнение е отложил на
основание чл.66, ал. 1 от
НК за срок от 3
(три) години и не е приложил разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК като противоречаща на правото на ЕС на основание Определение № 1086412 от 12 юли
2018г.на Съда на Европейския Съюз по Дело С-707/17 .
Признал е подс. Д. П.
със снета по делото самоличност за виновна в това, че на 21.02.2017г. на
Митнически пункт „Капитан Андреево" -трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси", при влизане от Р. Турция в Р. България, в съучастие, като
извършител, с румънския гражданин Р. -А. Ч.- като подбудител и помагач, не е изпълнила
задължението
си да декларира пред митническите органи писмено във валутна митническа
декларация сумата от 100 000 /сто хиляди/ евро с обща левова равностойност
съгласно фиксирания курс на БНБ, възлизаща на 195 583 лв. (сто деветдесет и пет хиляди
петстотин осемдесет и три лева), пренасяни през границата на страната, която е външна
граница на Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите на Валутен закон - чл.11а, ал. 1-„Пренасянето на
парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност
в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред
митническите органи."; чл. 11а, ал. 5
„Задължението за деклариране по ал. 1
се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация
е невярна или непълна."; чл. 14г- „Министърът на финансите издава
наредбата по прилагането на чл. 10а, чл. 11, ал. З, чл. 11а, чл. 116,
чл. 14, ал. З, чл. 14а, 146 и 14в.") и обнародван акт на Министерския съвет
(НАРЕДБА № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната
на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със
и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, обн.,
ДВ, бр. 10 от 3.02.2012 г.: Чл. 2, ал. 1 „Пренасянето на парични средства в размер
на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през
границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред
митническите органи по реда на чл. 9"; Чл. 8, ал. З „В случаите, когато
пренасяните през границата на страната парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях подлежат на деклариране, но лицето е
преминало през зелен коридор („нищо за деклариране") или устно е заявило това при
преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два коридора, се счита за невярно декларирана
информация."; Чл. 9, ал. 1 „Лицата задължително попълват и представят
пред митническите органи валутна митническа декларация по образец, утвърден от министъра
на финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и 7."; Чл. 9,
ал. 2 „Декларацията по ал. 1 се попълва и подава в три екземпляра, като
първият екземпляр е предназначен за декларатора, а вторият и третият - за
митническите органи."), относно режима на сделките, вноса, износа или други действия
с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране, и стойността на предмета
на престъплението е в особено големи размери, поради което и на осн. чл. 251, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр.с чл.54 от НК във вр.с чл.2,ал.2 от НК я е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/месеца, като е отложил изпълнението на
наказанието на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 (три) години и не е приложил разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК като противоречаща на
правото на ЕС на осн. Определение№ 1086412 от 12 юли 2018г.на Съда на Европейския Съюз
по Дело С-707/ 17 .
С Присъдата е върнал вещественото доказателство -сумата от 100 000
/сто хиляди/
евро, находяща се на съхранение в Митница Бургас на подсъдимата Д.П., родена на ***год. в
Република Молдова
със снета по - горе самоличност или на упълномощено от нея лице.Произнесъл се е и по разноските.
Недоволен от присъдата е останал прокурорът , който протестира присъдата в частта на неприложението на разпоредбата на чл.251 ал.2 НК.Намира ,че РС- Свиленград неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.9 , пар.1 от Регламент /ЕО/ 1889/ 20015 на Съвета и Определение № 1086412/12.07.2018 год. на Съда на ЕС / Дело С -707/17. Регламентът наблягал на обстоятелството, че всяка държава – членка трябва да се съобрази разпоредбата на чл.9 пар.1 като предвиди санкции, които са едновременно ефективни, съразмерни и възпиращи, което не водело непременно до избирателност между наказателно- правната санкция и наказанието, предвидено в чл. 251ал.2 НК. В този смисъл моли присъдата да бъде изменена и бъде приложен цитирания законов текст, като сумата от 100 000 евро бъде отнета в полза на държавата.
Подсъдимите молят присъдата на РС- Свиленград да бъде потвърдена.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково поддържа протеста, като допълва, че при всички случаи е приложима и общата наказателно правна норма на чл. 53 НК.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същата, констатира следното :
Производството е
преминало по реда на чл. 371 т.1 НПК, като съдът на осн. чл.372,. ал.1 от НПК е разяснил на
подсъдимите правата им по
чл.371, т.1 от НПК и ги е уведомил, че съответните протоколи за разпит от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата. След разяснения на
правата на подсъдимите и след като е установил,
че съответните действия по разследването са извършени по реда и условията на НПК, на осн. чл.372,ал.З от НПК
съдът е приел, че следва да одобри
съгласието на подсъдимите и защитника им да не се провежда разпит на свидетелите, като при постановяване на
присъдата непосредствено се е ползвал
от съдържанието на съответните протоколи по досъдбеното производство на основание чл.372, ал.З от НПК.
Фактическата обстановка не е спорна. Атакува
се присъдата единствено в частта за неприлагането на чл. 251ал.2 НК спрямо
подсъдимата Д.П..
Настоящата инстанция
възприе същата фактическа обстановка при собствен прочит на делото. Накратко тя
е следната: Подсъдимите
Д.П. и Р. -А. Ч.-и двамата от Република Румъния, били в близки отношения помежду си. През
месец февруари
2017г. двамата заедно решили да пътуват на екскурзия до Република Турция с
автомобил и на 20.02.2017г. влезли в Република Турция, преминавайки през ГКПП„Капитан
Андреево", България. Бащата на подсъдимия Р. -А. Ч.- свидетеля Г. Ч. поддържал приятелски отношения с турския
гражданин И.К. и имали съвместен бизнес, като
за целта двамата инвестирали от дълго време парични средства в Румъния.
Свидетелят Г. Ч. имал желание да инвестира в закупуване
на недвижим имот в Румъния, за който следвало да заплати сумата в размер на 100 000евро, поради което поискал сумата
от турския гражданин И.К., за да
направят отново съвместна инвестиция, като се уговорили, че последният ще изтегли турски лири от банка, ще
ги обмени в евро и ще ги предаде на
сина на Г. Ч., който по същото време бил в Турция. На 21.02.2017г.
сутринта, в град Истанбул, Република Турция се срещнал турския гражданин И.К. с двамата подсъдими, като И.К. дал 100 000 евро,
които да занесат на бащата на
подсъдимия Ч.. След като получили парите,
подс. Ч. и подс. П. потеглили към Румъния с лек автомобил марка АУДИ Q7,
с румънски рег.№ *******. Подсъдимият Ч. предал сумата на подс. П., която
поставила валутата в дамската си чанта, но
след минаването на турската граница и преди влизането на българска територия подс. Ч. предложил на подс. П.
да укрие валутата, като я постави под
дрехите си и да я прищипе с ластик на клина си. Подсъдимата П. скрила носените
от нея 176 брой банкноти от по 500 евро, 200 броя банкноти от по 200 евро,
и 80 броя банкноти от по 100 евро, разпределени в три пачки по тялото си, като
ги защипала с ластика на клина, с който била
облечена. Около 12:00 часа на 21.02.2017г. подсъдимите П. и Ч. влезли на територията на България, през ГКПП „Капитан Андреево", община Свиленград, с управлявания от Ч. автомобил. Двамата
подсъдими се явили на линията за митническа проверка на Митнически пункт „Капитан Андреево" на трасе „Входящи
леки автомобил и автобуса", където по това време служебните си задължения изпълнявали митническите служители Г. Л. И.,
П.В.С.. А.Ч.Ч., Д.З.У.-
свидетели по делото. Св. Г. И. отбил автомобила с рег.№ *******, в който пътували П.
и Ч. за извършване
на митническа проверка. Преди започване на mроверката, св. И. поканил в
присъствието на своите колеги У., С. и Ч. пътуващите в автомобила Ч. и П. да
декларират носените от тях стоки, лични вещи и валутни ценности. Същите не
декларирали нищо и на поставяния изрично въпрос отговорили отрицателно. След
това митническите служители извършили проверка на автомобила и багажа в него, при което не открили нередности. Св.
И. изпратил подсъдимата П. за извършване на личен преглед, от друг служител от същия пол. В
същото време на гореописаното трасе, служебните си задължения изпълнявала и
митническият служител -свидетелката В. Г., поради което П. била изпратена именно
при нея за извършване на личния преглед. Преди започване на личния преглед св. Г. отново запитала П.
дали носи лични вещи и валутни ценности, които следва да декларира, но П. отново не
декларира нищо. Тогава в присъствието на митническия служител- свидетелката М.В., Г.
извършила
личен преглед на П., при който открила защипаните с ластика на клина, с който П. била
облечена, укрити и недекларирани три пачки с пари, като на поставения въпрос
колко са, още при личния преглед П. отговорила, че са „сто". След
преброяване на същите се установило в действителност, че общата сума на валутата е
100 000/сто хиляди/ евро. За така извършения преглед бил оформен в протокол за
личен преглед № 61 от 21.02.2017 г.Тъй като извършеното съставлявало нарушение
на Валутния закон, на подсъдимата П. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение № 351/21.02.2017 г., който П. отказала да
подпише, което било удостоверено от свидетели и в присъствието на
преводач. Парите били иззети с Разписка № 0097395/. 21.02.2017г.
В хода на
разследването бил извършен оглед на парите, представляващи веществени доказателства по
делото, като било установено, че същите са както следва: 176 броя банкноти от по 500
евро, 200 броя банкноти от по 200 евро, и 80броя банкноти от по 100 евро или общо
100 000 евро с левова равностойност 195 583 лв./ при фиксиран курс на БНБ 1,95583лв/.
РС се е позовал на Тълкувателно решение №1/30.10.1998 год.,
според който признакът „особено големи
размери" е налице, тъй като паричната равностойност на предмета на
престъплението надвишава 140 пъти размера на минималната работна заплата за
страната, която съгласно Постановление № 22 от 26 януари 2017г. за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната, е била в размер на 460
лв. и тъй като към 21.02.2017год.недекларираната сума е над 64 400лева, се
явява в особено големи размери.
За да възприеме тази фактическа обстановка Свиленградският
районен съд е обсъдил събраните доказателства – обясненията на подсъдимите,
приобщени по реда на чл. 279 ал.1 НПК, свидетелските показания на митническите
служители и тези на св. Г. Ч. в съдебното следствие, писмените такива, събрани в хода на
досъдебното производство и приобщени в съдебното следствие по реда на чл.283 НПК, а
именно: Протокол за доброволно предаване от 21.02.2017г. /л.34 от ДП/;
Протокол за оглед на веществени доказателства от 24.02.17г, ведно с фотоалбум/
л. 35-39 ДП/, Протокол за оглед на местопроизшествие от 22.03.2017г. ведно с
фотоалбум/ л. 40-47 ДП/; служебна бележка от експерт към Агенция Митници;,акт за
установяване на административно нарушение №310/21.02.2017г., разписка №0097395 от
21.02.2017г.; лично обяснение ведно с
превод към него; протокол за личен преглед №61/21.02.2017г.;протокол за извършена
митническа проверка №352 от 21.02.2017г. ; справка за задграничните пътувания през
територията на Р.България на двамата подсъдими; 2бр.Заповеди за задържане на лице; 2бр.
декларации;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимата и
съответно подсъдимия;характеристични данни на двамата подсъдими; клетвена
декларация от турския гражданин И.К., документ за отчитане на разходи-банков о бордеро
за теглени на пари в брой от турския гражданин И.К. и документ за обмяна на валута
от турски лири в евро,всички с надлежен превод на български език и справки за съдимост.
Възприетите
и от въззивната инстанция фактически положения съответстват на направените от
първоинстанционния съд фактически констатации. Първоинстанционният съд е извел
фактическите си изводи въз основа на една законосъобразна и правилна
интерпретация на доказателствата по делото без да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Районният съд в пълно съответствие със
законовите изисквания е обсъдил доказателствените материали по делото като е
анализирал свидетелските показания, наред с обясненията на подсъдимите и
писмените доказателствени средства, поради което е приел за несъмнено
установената и описаната фактология на
деянието.
Въззивният
съд, в съгласие с първостепенния такъв, кредитира изцяло показанията на
свидетелите - митнически служители, тъй като същите са последователни,
детайлни, логични и пресъздават събитието по един обективен и безпристрастен начин,
без вътрешно противоречие помежду им и с
останалия доказателствен материал. В показанията си тези свидетели подробно
изясняват обстоятелствата по установяването във фактическата власт на подсъдимата
върху процесните парични средства при преминаването й през митническата граница
на страната ни; както и действията по подбудителство и помагачество на
съучастника й, а също и неизпълнението на задължението им за деклариране на
посочената парична сума пред митническите органи; непредприетите от подсъдимите
действия по декларирането на носените от тях парични средства, въпреки многократно
отправената "покана" от страна на митническите служители за
декларирането й. Относно всички тези факти, показанията на свидетелите -
митнически служители, намират категорично потвърждение в данните, съдържащи се
в огледния протокол, обективиращ намерените в държане на подсъдимия парични
средства - евробанкноти, възлизащи на сумата от 100 000 евро. Обсъжданите
свидетелски показания съответстват и на обясненията на подсъдимите относно
съдържащата се в последните доказателствена информация за предприетото от тях пътуване
от РТурция за РБългария, за пренасяната парична сума и нейния размер при
влизане през границата на страната на процесната дата, за начина и мястото на
което паричната сума била съхранявана от подсъдимата и мотивацията от страна на
подсъдимите да я скрият и конкретно как подсъдимата да я укрие под ластика на
клина при пренасянето й през граничния пункт, за факта на извършената им
митническа проверка на и резултатите от нея.
Въз
основа на така изложените правилно установени фактически положения, подкрепящи
се изцяло от доказателствата по делото и възприети от въззивната инстанция, се
налага правният извод, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 251, ал.1 от НК, в какъвто смисъл е и
решаващият правен извод на първия съд
Разпоредбата
на чл. 251, ал.1 от НК е бланкетна такава и
препраща към други нормативни актове, като изпълнителното деяние на
престъплението по този състав се изразява в бездействие- неизпълнение задължение за деклариране при задължение за това , което имплицитно
съдържа в себе си нарушаването на конкретни разпоредби, отнасящи се до реда и
условията за деклариране на парични средства, благородни метали, скъпоценни
камъни и изделия с и от тях, пренасяни през границата на страната, която е
външна на ЕС, които РС изчерпателно е посочил както в диспозитива на присъдата,
така и в мотивите към нея, включително и релевантния подзаконовн нормативен акт.
От
обективна страна е налице и предвидения от състава на престъплението по чл. 251, ал.1 НК обективен признак -
стойността на предмета на престъплението, извършено от подсъдимите, който е в
особено големи размери.
Обосновани
и верни са изводите на първоинстанционния съд относно субективната страна на
извършеното от подсъдимия деяние. То е при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.
11, ал.2 от НК, тъй като те са съзнавали общественоопасния характер на
своето деяние - пренасянето на парични средства в размер на 100 000 евро през
границата на РБ от трета страна, която не е член на ЕС, без да ги декларират в
писмена митническа декларация, както и са съзнавали факта, че по този начин
нарушават установения в страната режим за пренасяне на парични средства през
границата й. Намерението на подсъдимите пренасяната от тях парична сума да не
бъде декларирана, по-конкретно е било обективирано в бездействието им и в пълното
отрицание, осъществено неколкократно при въпроси на митническите служители дали
носят подлежащи на деклариране пред митницата стоки и вещи.
Подсъдимата отново е имала възможност да
обяви пред митническата служителка пренасяната от тях парична сума и в момента,
след въвеждането й за личен обиск, което не е било сторено от нито един от тях.
Поради това съдът приема твърденията на двамата подсъдими, че се страхували да
не бъдат ограбени в България, както и че никой от митническите служители не ги
бил поканил да декларират нещо единствено като защитна позиция.
РС е наложил наказание „ Лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, чието
изпълнение е отложил за срок от 3 години. Това наказание е определено при
условията на чл.54 НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което
е съобразено с генералната и личната
превенции на Закона и следва да действа поправително и възпиращо за подсъдимите
и членовете на обществото. Корекцията в поведението следва да е съобразена със
съобразяване на законовите и подзаконови норми, регламентиращи митническия
режим.
Като цяло протестът касае единствено неприлагането от РС- Свиленград.на чл. 251
ал.2 НК.
Изключително подробен и задълбочен отговор на този въпрос е дал
първостепенния съд, който е обвързан с отговора на Съда по отправеното преюдицалното запитване,
дадено с Определение № 1086412/от 12.07.2018год. на Съда на ЕС по дело С
707-17. Задълженията на националния съд в тази насока са разписани в
разпоредбите на глава 37 НПК. Законодателят действително не е коментирал
варианти за това как следва да постъпи съдията, получил съответния акт от Съда.
Очевидно обаче, от систематичното прочитане на разпоредбите в глава 37 НПК е, че
задължителната сила на тълкувателния акт на Съда предопределя липсата на
възможност на националния съд да не се съобрази при постановяване на своя акт с
тълкувателния акт.
Този извод е извлечен и от материалното съюзно и национално право, относимо към фактологията- предмет на настоящото производство. В този смисъл и съобразно създаващата се практика следва да се възприеме следното: Регламент (ЕО) 1889/2005 от 26.10.2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността (Регламент), цели контрол върху това пренасяне, във връзка с което предвижда съответни задължения. Чл. 3 от Регламента задължава всяко физическо лице, което влиза или излиза от Общността и носи пари в брой на стойност 10 000 евро или повече, да декларира тази сума пред компетентните органи на държавата-членка, през която влиза или излиза от Общността. Чл. 4 предоставя на компетентните органи при неизпълнение на задължението за деклариране парите в брой да бъдат задържани след издаване на административно решение в съответствие с националното законодателство. Чл. 9 изисква въведените от всяка държава-членка санкции при неспазване на задължението за деклариране да са "ефективни, съразмерни и възпиращи". Регламентът няма за цел да санкционира измамни или противозаконни действия, а само неизпълнение на задължение за деклариране.
Съгласно разпоредбата на чл. 65, т. 3 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), мерките и процедурите на националните законодателства за разграничаване на данъкоплатци и относно правото на установяване "не представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на свободното придвижване на капитали и плащания по смисъла на чл. 63". Според този текст всички ограничения върху движението на капитали между държавите-членки и върху плащанията между държавите-членки се забраняват.
Същевременно чл. 251, ал. 1 от НК определя като престъпление пренасянето на пари в брой през държавната ни граница при определени условия: държавната ни граница да е външна граница за ЕС, сумата да е над определена стойност – да е в особено големи размери (т. е. над 140 пъти минималната работна заплата към деянието, което е над 36 507 евро за 2018 г.), и сумата да не е декларирана при наличие на нормативно задължение за това (въведено в случая чрез изискването на чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон (ВЗ) да се декларират суми над 10 000 евро пред митническите органи,което е подробно уредено в Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от ВЗ).
Съобразно сега действащата последна редакция на чл. 251, ал. 1 от НК (ДВ бр. 101 от 19.12.2017 г., в сила от 27.12.2017 г.) такова престъпление се наказва или с лишаване от свобода (от три месеца) до пет години, или с глоба в размер на една пета от стойността на предмета на престъплението, а съгласно предходната редакция от ДВ бр. 74 от 2015 г. лишаването от свобода е било до шест години, а глобата – в размер на двойната сума на предмета на престъплението. Съобразно чл. 251, ал. 2 от НК предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност. Следователно националното законодателство съвместява наказание- лишаване от свобода или глоба с отнемане на недекларираната парична сума.
С Определение от 12.07.2018 г. по дело № С-707/2017 г. на Съда по повод преюдициално запитване на РС – Свиленград по настоящото производство се приема, че чл. 9, § 1 от Регламент (ЕО) 1889/2005 г. не допуска национална правна уредба като българската в чл. 251, ал. 1 и ал. 2 от НК, съгласно която при неизпълнение на задължение за деклариране на пренасяна в брой валута се налагат едновременно от една страна - углавно наказание, и от друга страна – отнемане на недекларираната сума в полза на държавата. т. е. налице е изрично прогласяване на противоречие между националното ни право и съюзното право, изискващо съответност на санкцията с правонарушението. Съобразно чл. 5, ал. 4 от Конституцията, следва в случая да се приложат разпоредбите на съюзното право – на чл. 9, § 1 от Регламента за съответно санкциониране, в смисъла на произнасянето на Съда в посоченото определение по дело № С-707/2017 г. Това означава, че след индивидуализирането на наказание за конкретен деец за конкретно деяние по чл. 251, ал. 1 от НК, следва да не се прилага ал. 2-ра на чл. 251 от НК. Поради това противоречие на чл. 251 от НК с чл. 9, § 1 на Регламент (ЕО) 1889/2005 г. е правилно РС- Свиленград се е съобразил и приложил принципа за примата на материалния закон на съюзното право над националното и се е съобразил с произнасянето на Съда по дело № С-707/2017 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице
основания за отмяна или за изменение на атакуваната присъда. Като правилна и
обоснована, последната следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът