№ 23117
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110111124 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от *** срещу Р. Х. Ц. и Д.
Х. П. с искане всеки един от тях да бъде осъден да заплати на
топлофикационното дружество при равни квоти сумите от: 260,07 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот
с адрес *** за периода от 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва
от 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 51,76 лева
– мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от
15.09.2021 г. до 24.01.2024 г., както и сума за дялово разпределение за периода
01.03.2021 г. – 30.04.2022 г. в размер на 10,15 лева – главница, ведно със
законната лихва от 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и
2,42 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от
16.05.2021г. до 24.01.2024 г. Ищецът твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в срок до 45 дни от изтичането на срока, за който
се отнасят. Ответникът Д. Х. П. в срока по чл. 131 ГПК не е подал писмен
отговор. Ответникът Р. Х. Ц. е подала отговор, взема становище за
неоснователност на исковете. Оспорва наличието на облигационна връзка
между страните. Не оспорва реалната доставка на топлинна енергия и размера
на исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В открито съдебно заседание страните са редовно призовани, не се
явяват. Ищецът изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си. За
1
ответника Р. Х. Ц. се явява особен представител, който поддържа отговора на
исковата молба. Ответникът Д. Х. П. не изпраща представител, не взема
становище.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност
на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът
да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1,
т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува
енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
2
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
По делото е представен препис от Договор за продажба на недвижим
имот от 20.12.1990 г., (л. 10 и л. 11 от делото), от който се установява, че Х. Д.
П. и И. М. П. са придобили собствеността върху процесния имот на същата
дата. Представени са и преписи на удостоверения за наследници (л. 48 и л. 49
от делото) от които се установява, че ответниците са техни наследници.
Ищцовата претенция срещу ответниците се основава на качеството им на
наследници на починалите лица – собственици на апартамента. Наследството
представлява съвкупност от права и задължения на едно физическо лице,
която съвкупност преминава върху други лица с настъпване на момента на
смъртта на това лице, т.е. наследими са единствено права или задължения,
които са съществували в патримониума на едно лице към момента на смъртта
му. Видно е от представените удостоверения за наследници, че И. М. П. е
починала на 18.12.2004 г., а Х. Д. П. – на 19.04.2021 г. Доколкото по делото се
претендира потребена енергия за период от 2020 г. до 2022 г., т.е. след смъртта
на И. М. П. и частично след смъртта на Х. Д. П., ясно е, че тези задължения
няма как да са възникнали в техния патримониум и да са били наследени от
ответниците, поради което няма как и да се претендират от тях на основание
наследствено правоприемство. По делото не са налице доказателства, които да
установяват качеството потребител на ответниците на други основания,
поради което съдът намира, че всички искове предявени срещу тях са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени за периода след 30.04.2021 г.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения –
да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
3
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
По делото е установено, че между страните е налице облигационно
правоотношение.
По делото е установено, че между страните е налице облигационно
правоотношение и ответникът не оспорва доставката и размера на топлинна
енергия.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответницата
следваше да докаже извършване на плащане. Тъй като това не е сторено,
съдът приема, че задължението не е погасено. От представената по делото
обща фактура № ********** от 31.07.2021 г. (л. 27 и 28 от делото) се
установява, че за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. дължимата сума за
топлинна енергия възлиза на 169,22 лева. Тази сума е дължима от
ответниците, като съобразно квотите им, всеки от тях дължи 84,61 лева. От
представената по делото справка (л. 31 от делото) се установява, че
дължимата сума за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г. възлиза на 2,90 лева. Тази сума е дължима от ответниците, като
съобразно квотите им, всеки от тях дължи 1,45 лева.
Направеното в отговора на исковата молба от ответника Р. Х. Ц.
възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност, съдът намира за
частично основателно. Искът е предявен на 28.02.2024 г., а процесният период
за доставка на топлинна енергия е от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. Безспорно
между страните е юридическото обстоятелство, че вземанията на *** са
периодични по своя характер и се погасяват с кратката тригодишна
погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно приетите по
делото общи условия, вземанията стават изискуеми с изтичането на
четиридесет и пет дни от периода за който се отнасят. Публикуването на
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите
условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя
искането си (поканата) за изпълнение. Следователно изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска
изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята му,
законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на
задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от
възникването на правото. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че
задълженията за месечни вноски (прогнозни или равни) възникват след
изтичането на съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия –
всяка доставка поражда вземане за месечна вноска. Т.е. погасени по давност се
4
явяват всички задължения на ответника за периода от 01.05.2020 г. до
31.01.2021 г. включително за топлинна енергия. Главницата за дялово
разпределение е с начален период – 01.03.2024 г. и никаква част от нея не е
погасена по давност. Съгласно приетата по делото обща фактура №
********** от 31.07.2021 г. (л. 27 и 28 от делото) дължимата сума за топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.01.2021 г. възлиза на 461,78 лева.
Дължимата сума за топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г. за ответницата Р. Х. Ц. е 84,61 лева. Тъй като във фактурата тази сума не е
разделена по месеци, на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че тя се дължи
за дванадесет месеца по равно, или по 7,05 лева на месец. За месеците от
01.02.2021 г. до 30.04.2021 г. тази ответница дължи 21,15 лева – главница за
топлинна енергия. По отношение на нея, до този размер този иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По отношение иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, съдът намира следното: пълният размер на този иск възлиза на 51,76
лева за всеки ответник. Ответникът Д. Х. П. следва да заплати лихвата
единствено върху дължимата от главница от 84,61 лева. Съдът изчисли
служебно размера на лихвата върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до
24.01.2024 г. и установи, че той е 22,43 лева. До този размер този иск е
основателен срещу този ответник. Съгласно твърденията в исковата молба,
вземанията за дължими суми стават изискуеми в 45-дневен срок от изтичане
на срока, за който се отнасят. Общият размер на тази лихва не беше спорен
между страните. На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане
се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла, т.е. с погасяване по давност на вземанията за
главница, се погасяват и вземанията за лихви. Съдът изчисли служебно
размера на лихвата върху погасената по давност главница за ответницата Р. Х.
Ц. от 238,92 лева за периода от 15.09.2021 г. до 24.01.2024 г. и установи, че той
е 63,33 лева. Тъй като този размер надвишава претендирания, съдът приема,
че искането за лихва върху главницата за топлинна енергия е изцяло погасено
по давност.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът намира за изцяло неоснователен. В
общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт, с
настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответниците не са изпаднали в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
исковете. От него бяха доказани сторени разноски в размер на 50 лева –
държавна такса, 400 лева – депозит за особен представител, както и
юрисконсултско възнаграждение в производството, което съдът определя на
100 лева. По отношение на ответника Д. Х. П. пълният размер на интереса на
ищеца възлиза на 324,40 лева, а общата стойност на уважената част от него –
на сумата от 108,49 лева. Тъй като този ответник не беше представляван от
особен представител, сумата от 400 лева – депозит не следва да бъде част от
разноските, които той да заплати. Т.е. размерът на дължащите се на ищеца
разноски от този ответник съобразно уважената част от исковете е 50,17 лева.
По отношение на ответницата Р. Х. Ц. пълният размер на интереса на ищеца
възлиза на 324,40 лева, а общата стойност на уважената част от него – на
сумата от 22,60 лева. Т.е. размерът на дължащите се на ищеца от нея разноски
5
съобразно с уважената част от исковете е 38,31 лева. От ответниците не са
сторени разноски, респективно такива не се дължат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Х. ***, ЕГН: **********, със съдебен адрес *** да заплати
на ***, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл.
318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 21,15 лева
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г., за имот с адрес *** ведно със
законната лихва от 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 63,46 лева и за периода от
01.05.2020 г. до 31.01.2021 г. като погасен по давност и за сумата от 175,46
лева и за периода от 30.04.2021 г. до 30.04.2022 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК: ***, срещу Р. Х. ***, ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от
51,76 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 24.01.2024 г. върху
доставената топлинна енергия, като погасен по давност.
ОСЪЖДА Р. Х. ***, ЕГН: ********** да заплати на ***, ЕИК: ***, на
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата
от 1,45 лева – главница, представляваща стойност на такса дялово
разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2021 г., за имот с адрес ***
ведно със законната лихва от 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 8,70 лева и за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК: *** против Р. Х. ***, ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от
2,42 лева – законна лихва за забава върху дължимата сума за такса за услуга
дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г. до 24.01.2024 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Х. П., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на ***,
ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 318, ал. 2
ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 84,61 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., за имот с адрес *** ведно със
законната лихва от 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 175,46 лева и за периода от
30.04.2021 г. до 30.04.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Х. П., ЕГН: ********** да заплати на ***, ЕИК: *** на
основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата от 22,43 лева – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 24.01.2024 г.
като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 29,33 лева като погасен по
давност.
ОСЪЖДА Д. Х. П., ЕГН: ********** да заплати на ***, ЕИК: ***, на
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата
от 1,45 лева – главница, представляваща стойност на такса дялово
разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2021 г., за имот с адрес ***
ведно със законната лихва от 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на
6
вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 8,70 лева и за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК: *** против Д. Х. П., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от
2,42 лева – законна лихва за забава върху дължимата сума за такса за услуга
дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г. до 24.01.2024 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Х. ***, ЕГН: ********** да заплати на ***, ЕИК: *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 38,31 лева – разноски в производството
съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. Х. П., ЕГН: ********** да заплати на ***, ЕИК: *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,17 лева – разноски в производството
съобразно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
*** на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7