Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260826 09.12.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На дванадесети ноември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 719/2020г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявена е искова молба от Н.Н.Д., ЕГН ********** *** против ЗАД”ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Б.Г.И. и Ж.С.К. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250 лева, частично от 9363.18 лева обезщетение за понесени имуществени вреди, сумата от 1250 лева, частично от 4000 лева обезщетение за понесени неимуществени вреди, причинени от ПТП на 17.09.2019г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 17.09.2019г. в гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“ срещу № 173 водачът на л.а. Шкода, с рег. № ******* – Й.Д.В., с валидна ГО, сключена с ответника, е предприел маневра престрояване от крайната лява лента, през дясната лента с намерение да спре на автобусна спирка. По същото време в дясната лента се движел ищецът, който управлявал мотоциклет Ямаха, с рег. № ******. Поради рязкото завиване на водача на лекия автомобил и намаляване на скоростта последвал удар между двете МПС. От удара и падането на асфалта мотоциклетът е получил множество повреди. От удара водачът на мотоциклета е получил охлузвания по лявото рамо, десния лакът, дясната половина на гърба, дясното коляно, външното кокалче на десния глезен, лявото коляно и дясното бедро. По-късно водачът на лекия автомобил е наказан по административен ред с НП. Моли се за уважаване на исковете като се присъдят обезщетения за имуществените вреди върху мотоциклета, както и за болките и страданията, понесени от неговия водач.
Исковете са по чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че водачът на автомобила не е нарушил ЗДвП и не е причинил процесното ПТП. Инцидентът не е настъпил по негова вина. Ето защо той не е имал противоправно поведение по смисъла на чл.45 ЗЗД. Евентуално се твърди, че водачът на автомобила не носи изключителната вина за настъпилите увреждания, а е налице съпричиняване от страна на ищеца, който е нарушил правилата за движение. Признава се съществуването на застрахователен договор между ответника и собственика на автомобила. Оспорва се вината на шофьора, като се заявява, че няма доказателства за това, освен протокола за ПТП, който обаче не се ползва с материална доказателствена сила за фактите по настъпване на ПТП. Поведението на водача на автомобила покрива белезите на случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, тъй като не е можел и не е бил длъжен да предвиди, че ищецът ще извърши нарушение на ЗДвП. Ищецът не е имал валидно свидетелство за правоспособност, освен това се е движел с несъобразена скорост. Оспорват се и претърпените от ищеца телесни увреждания, като се заявява, че за тях не са представени доказателства. Прави се възражение, че търсеното обезщетение е прекомерно.
В хода на делото исковете са изменени по размер, като искът за имуществени вреди е увеличен на 8200 лева, а този за неимуществени вреди е увеличен на 3000 лева, като тези размери са окончателни, а не частични.
При преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът
достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът за имуществени
вреди е основателен, а този за неимуществени вреди е частично основателен.
Установява се от
събраните доказателства – две съдебно-автотехнически експертизи – първоначална
и повторна и свидетелските показания, че на 17.09.2019г. в гр.Бургас се е
реализирало ПТП с участието на ищеца Д.. На посочената дата лек автомобил “Шкода
Фабия“, рег. № * **** **, управляван от Й.В. ***
и е приближавал кръстовището с ул.“Янко Комитов“, като е имал намерение да
извърши десен завой и да навлезе по ул.“Янко Комитов“ в посока север. От своя
страна ищецът Н.Д. е управлявал своя мотоциклет Ямаха, рег. № * **** * и се е движел с него по ул.“Даме Груев“ в
посока към кръстовището с ул.“Лазар Маджаров“, с намерение да продължи направо
по улица “Янко Комитов“ в посока север. Лекият автомобил е завил с десен завой
и е навлязъл в ул.“Янко Комитов“, като не е пропуснал движещия се мотоциклет,
който се е движел направо по тази улица. При навлизане в платното на ул.“Янко
Комитов“ автомобилът, под въздействие на центробежните сили, е бил тласнат
наляво и той е навлязъл частично в лявата лента. Мотоциклетистът също по това
време се е движел в лявата лента и е настигнал лекия автомобил и за да избегне
сблъсък с него се е отклонил в дясната лента. Лекият автомобил обаче също по
това време се е отклонил надясно, за да продължи движението си в дясната лента,
при което сблъсъкът между двете МПС е станал неизбежен, като е последвал удар
между мотоциклета и автомобила. Мотоциклетът се е ударил с предното си колело
отдясно на задната броня на автомобила, после се е просуркал странично в
десните му врати и е паднал на дясната си страна.
Това е механизмът на
ПТП, установен и от двете експертизи. Разлика между експертните заключения има
по отношение на скоростите на движение на процесните МПС и по въпроса можело ли
е инцидентът да бъде избегнат от страна на водача на мотоциклета. В тази връзка
БРС намира, че повторната експертиза е подробна и по-обоснована, поради което
следва да възприеме нейната теза. Според повторната експертиза, скоростта на
мотоциклета, когато автомобилът е пресякъл границата на кръстовището, е била
около 84 км/ч. Когато автомобилът е пресякъл разделителната линия, скоростта на
мотоциклета вече е била около 70 км/ч., тъй като мотоциклетистът е възприел
лекия автомобил, движещ се пред него. Автомобилът се е установил в лявата
лента и се е движел с около 28 км/ч.
когато е бил на 10.5 м. от мястото на удара. В същия момент мотоциклетът се е
намирал на 3.5 м. зад него и се е движел с 38 км/ч. Вещото лице е записало, че
внезапно и неочаквано водачът на лекия автомобил е предприел рязка маневра
завой на дясно към дясната лента. Според експерта, в случая не се касае за
престрояване, а за завой на дясно, понеже престрояването е плавно преминаване в
съседната лента. В този момент мотоциклетът е бил на 3.5 м. зад автомобила и е бил
предприел маневра за заобикаляне на автомобила отдясно. Автомобилът е навлязъл
от своя страна също в дясната лента за 0.14 секунди. Времето и разстоянието не
са били достатъчни на мотоциклетиста да спре превозното си средство, поради
което произшествието е станало непредотвратимо. В съдебно заседание вещото лице
е пояснило, че скоростта на мотоциклета далеч преди мястото на ПТП наистина е
била превишена, но не може да се говори за несъобразяване на скоростта, тъй
като тогава опасността още не е била възникнала. Към момента на възникване на
опасността мотоциклетът вече е имал скорост от 38 км/ч., която скорост е
съобразена със закона и само този момент е от значение за това дали скоростта е
била съобразена или не. Съдът кредитира заключението по повторната експертиза,
още повече че то кореспондира с показанията на св.Д., пътен полицай, който е
посетил местопроизшествието. Той е заявил, че след оглед на местопроизшествието
отначало приел, че виновен е водачът на мотоциклета, но после, след запознаване
със съдържанието на наличен видеозапис било установено, че мотоциклетистът се е
движел в дясна лента, когато водачът на автомобила е предприел маневра да
навлезе изцяло в дясната лента и така изблъскал мотоциклета и допуснал ПТП. Ето
защо били издадени нови документи /протокол за ПТП и АУАН/, с които за виновен
бил посочен водачът на автомобила. Показанията на този свидетел подкрепят
изводите на повторната експертиза по отношение на вината за инцидента.
Експертизата се
подкрепя и от приложеното НАХД № 5407/2019г., приключило с решение, с което е
потвърдено наказателното постановление, с което на водача на автомобила е била
наложена глоба за нарушение на правилата за движение по пътищата, като не е
пропуснал движещия се в дясната пътна лента мотоциклет и се е стигнало до ПТП.
Макар и решението на съда по НАХД да не е обвързващо гражданския съд, БРС
намира, че това решение, преценено в съвкупност с изводите на повторната
експертиза и показанията на св.Д., също навежда на заключение, че ищецът – водач
на мотоциклета няма никаква вина за сблъсъка.
Що се отнася до
показанията на св.В., водач на автомобила, според който той се движел в дясната
лента, а мотористът го застигнал и се ударил в бронята на автомобила му, то
съдът не ги кредитира, тъй като тези показания се стремят да оневинят свидетеля
и са дадени в момент, в който той е бил в процес на обжалване на НП, с което му
е наложена глоба за нарушение на ЗДвП.
В заключение, БРС
счита, че ищецът не е предизвикал случилото се ПТП, а напротив – същото е
причинено от водача на автомобила и вината е именно на този водач. Ето защо са
неоснователни защитните възражения на ответния застраховател, че е налице
съпричиняване на инцидента от страна на ищеца, който се движел с несъобразена
скорост. Твърдението, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК от
страна на водача на автомобила не следва да се коментира, тъй като настоящото
дело не е от наказателен характер.
От виновното действие
на В. са причинени имуществени и неимуществени вреди. За тези вреди отговаря
виновният за инцидента водач на основание чл.45 ЗЗД. Няма спор, че по време на
инцидента е било налице валидно застрахователно правоотношение между ответника
и собственика на автомобила с предмет застраховка Гражданска отговорност. Според
чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. Ето защо, доколкото ответникът е застраховател по ГО на деликвента,
пострадалият от деликта основателно е насочил претенциите си за обезвреда към
него. Спазен е и чл.380 КЗ, тъй като пострадалият е оправил писмено своята
претенция до застрахователя, но е получил отказ. При това положение
застрахователят следва да бъде осъден да заплати на ищеца понесените вреди, тъй
като исковете му се доказват в своето основание.
Данните по делото
сочат, че мотоциклетът е получил сериозни увреждания от сблъсъка. В тази връзка
съдът взема предвид заключението на първоначалната автотехническа експертиза /в
тази част неоспорено от ищеца/, което сочи, че ако ремонтът на мотоциклета бъде
изпълнен в сервиза на Ямаха /издал проформа фактура за 9364.18 лева/, към
стойността на частите за подмяна следва да се прибави и стойността на сервизния
труд. Като се има предвид стойността само на авточастите за подмяна, общият
разход за възстановяване на мотоциклета би надвишил 10000 лева. Налице е
тотална щета, тъй като стойността на мотоциклета е около 8200 лева, а само
цената на новите части надвишава тази стойност. Следователно искът за
имуществените вреди се доказва изцяло по размер. Този иск е за 8200 лева, колкото
е стойността на мотоциклета и следва да се уважи, като застрахователят се осъди
да заплати обезщетение в такъв размер, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
По иска за
неимуществените вреди:
Този иск е частично
основателен. Понесените неимуществени вреди се определят от съда по
справедливост – чл.52 ЗЗД. В случая при удара ищецът е паднал на земята заедно
с мотора си, при което е получил телесни наранявания. От показанията на св.Д.
се установява, че ищецът имал охлузвания по гърба, по лакътя и по десния крак.
Оплаквал се около месец от болки. Видно е от съдебно-медицинската експертиза,
че Д. е получил охлузвания по лявото рамо, десния лакет, гърба, дясното коляно,
външното кокалче на десния глезен /с оток/ и лявото коляно /масивно охлузено/.
Към момента ищецът е напълно възстановен. Според вещото лице обичайният срок за
възстановяване на такива травми е 20-25 дни, като това заключение потвърждава
показанията на свидетеля, че болките са траели около месец. БРС намира, че
предвид получените травми справедливото обезщетение в случая е в размер на 1200
лева, като исканите от ищеца 3000 лева са прекомерни, тъй като се касае за леки
телесни повреди, представляващи охлузвания. От друга страна по-малко
обезщетение от 1200 лева също не следва да се присъжда, тъй като ищецът е
получил много охлузвания, по различни части от тялото, които са причинили болки
за известен период от време. Ето защо справедливото според районния съд обезщетение
е 1200 лева, колкото и следва да се присъди, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането, като за горницата искът се отхвърли
като недоказан.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски от 1261.45 лева,
съразмерно на уважената част от иска.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника съдебно – деловодни разноски от 115.18
лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД”ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Б.Г.И. и Ж.С.К. да
заплати на Н.Н.Д., ЕГН ********** *** сумата от 8200
лева /осем хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение за понесени
имуществени вреди – щети по управляно от ищеца МПС, причинени от непозволено
увреждане в резултат на ПТП на 17.09.2019г., дължимо по застраховка Гражданска
отговорност, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.02.2020г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД”ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Б.Г.И. и Ж.С.К. да заплати
на Н.Н.Д., ЕГН ********** *** сумата от 1200
лева /хиляда и двеста лева/, представляваща обезщетение за понесени
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от непозволено увреждане в
резултат на ПТП на 17.09.2019г., дължимо по застраховка Гражданска отговорност,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.02.2020г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 1200 лева до претендираните 3000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД”ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Б.Г.И. и Ж.С.К. да
заплати на Н.Н.Д., ЕГН ********** *** сумата от 1261.45 лева /хиляда двеста шестдесет и един лева и
четиридесет и пет стотинки/ съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Н.Н.Д., ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД”ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Б.Г.И. и Ж.С.К. сумата от 115.18
лева
/сто и петнадесет лева и осемнадесет стотинки/ съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.