Решение по дело №164/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 331
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 1 март 2021 г.)
Съдия: Веселин Георгиев Белев
Дело: 20217040700164
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 20 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 331

гр.Бургас, 01.03.2021г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 18 февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Павлина Стойчева

       ЧЛЕНОВЕ : 1. Станимир Христов

            2. Веселин Белев

 

при участието на секретаря Илияна Георгиева, в присъствието на прокурора           Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията докладчик Белев а.д. № 164 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е И.С.И., ЕГН:**********, изтърпяващ наказание в Затвора Бургас. Тази страна участва в производството лично.

Ответник по касация е главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерство на правосъдието гр.София. Ответникът взема участие в касационното производството, редовно уведомен.

Касационната жалба е насочена срещу решение № 1638/25.11.2020г. по а.д. № 1138/2020г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлен иска на И. против ГДИН за заплащане на 10 000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди – условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в нарушение на изискванията по чл.3 от ЗИНЗС, за периода от 01.06.2009г. до 05.06.2020г., заедно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска до окончателното и изплащане. Със съдебното решение И. е осъден да заплати на ГДИН100лв. разноски по делото.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Поддържат се оплакванията срещу условията за изтърпяване на наказание доживотен затвор в Затвора Бургас, които са били основание за предявяване на иска и са били поддържани при първоинстанционното производство. сочи се липсата на клуб (ППС) в сектора на затвора, в който са настанени изтърпяващите наказание доживотен затвор. Второто основно оплакване е това, че не се провежда културно-масова дейност, събрания, курсове, дискусии и индивидуална работа с оглед социализация на наказаните. В тази връзка се правят доводи, че липсата или недостатъчността на тези дейности препятства ищеца да се възползва от възможността за намаляване оценката на риска, съответно за преминаване към по-лек режим за изтърпяване на наказанието. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Не се представят нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по основателността на касационните жалби съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

Относно правилността на съдебния акт съдът взе предвид направените от касатора оплаквания, както и извърши служебна проверка за съответствие на решението в обжалваната му част с материалния закон, съобразно изискването на чл.218 от АПК, при което прие следното.

Не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуални правила при провеждането на първоинстанционното съдебно производство. Обосновано и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е изложил в мотивите на решението фактическите си констатации. Фактите по делото са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства, поради което настоящата инстанция не намира за уместно цялостното им преповтаряне в настоящите мотиви, при което на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.

Съдът приел, че спрямо И. са провеждани регулярни беседи с психолог, срещу полагане на подпис. Приел, че наистина в сектора, където са настанени изтърпяващите доживотен затвор, включително и ищеца, не е обособено помещение за социален клуб (стая за групова работа) по смисъла на чл.22а от ППЗИНЗС. За сметка на това на изтърпяващите това наказание е осигурен достъп до библиотека, спортни дейности и трудова дейност. Спалните помещения са оборудвани с кабелна телевизия.  Ежемесечно се дава възможност за посещения в затвора на представители на различни вероизповедания, съобразно нуждите на наказаните лица. Провеждат се регулярно и разговори и беседи с инспектор социална дейност и възпитателна работа.

Неоснователни са направените оплаквания за неправилна преценка на доказателствата и липсата на обсъждане в мотивите на съществени обстоятелства. Първоинстанционният съдебен състав обстойно е обсъдил всички събрани доказателства и твърдения на страните, отнасящи се до обстоятелства, които са съществени с оглед очертания предмет на делото. Несъгласието на страните с дадената от първоинстанционния съдебен състав оценка на събраните доказателства, с фактическите констатации и правната оценка на установените факти не сочи допуснато процесуално нарушение, доколкото в мотивите на съдебния акт много подробно са обосновани възприетите от съда по вътрешно убеждение изводи.

Правилно е приложен и материалния закон, а направените в тази насока оплаквания на касатора са неоснователни. Претенцията на ищеца е предявена с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, съгласно чиято ал.1 държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В мотивите на първоинстанционното съдебно решение подробно са изложени правни изводи за произтичащо от установените факти наличие на конкретни нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Наред с това и в изпълнение на чл.284 ал.2 и 3 от ЗИНЗС съдът, след като е изискал от ответния специализиран орган по изпълнение на наказанията да предостави информацията, необходима за правилното установяване на фактите по делото, е обсъдил и взел предвид кумулативното въздействие върху ищеца на условията, в които се е изтърпявало наказанието процесния период, продължителността, както и всички други установени обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Надлежно по повод конкретното оплакване на ищеца са изложени мотиви относно това, че липсата или наличието на социален клуб не може да се разглежда като самостоятелно основание за уважаване или отхвърляне на иска, тъй като съгласно чл.3 от ЗИНЗС на изследване подлежи кумулативното въздействие върху ищеца на условията по изтърпяване на наказанието, което в случая обосновано е било преценено като не надвишаващо прага на рестрикциите, произтичащи от характера на изтърпяваното наказание и определения режим.

Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав жалбата се явява неоснователна и на основание чл.221 ал.2 АПК съдебното решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1638/25.11.2020г. по а.д. № 1138/2020г. на Административен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                             ЧЛЕНОВЕ :