№ 2077
гр. Пазарджик, 05.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20245220102451 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищцата И. А. П. не се явява, редовно призована. За нея се явява адв. Б.,
редовно упълномощен да я представлява, с пълномощно приложено по
делото.
Не се явява представител за ответното дружество „ЕОС Матрикс“
ЕООД, редовно призовано.
Явява се вещото лице М. Л., редовно призована.
Съдът докладва постъпилата молба от ответното дружество, чрез
пълномощника си юрк. М., с вх. № 25196/14.10.2024 г., с която сочи, че е
запозната с проекта за доклад по делото и няма възражения към същия. Към
настоящия момент няма нови доказателствени искания. Във връзка
указанията на съда прилага и моли да бъде приета изрична молба на
основание чл. 192, ал. 1 от ГПК за изискване на документи, намиращи се у
трета неучастваща в делото страна. Моли, в случай, че на насроченото открито
съдебно заседание на 05.11.2024 г. от 11:00 часа, не се яви представител на
ответното дружество, делото да се разгледа в тяхно отсъствие, като съдът
приеме, че отговорът на исковата молба се поддържа заедно с приложените
доказателства и направените доказателствени искания. В случай, че ищецът
представи нови доказателства или направи нови доказателствени искания,
моли да бъде предоставен допълнителен срок за запознаване с тях и
възможност да излагане на становище по същите. Към молбата е приложено
1
пълномощно и молба по реда на чл. 192 от ГПК – оригинал.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй
като ответното дружество е редовно призовано. Затова и на основание чл. 142,
ал. 1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна.
АДВ. Б.:Поддържам исковата претенция. По отношение на
доказателствата Вие сте изискали и сте приложили делата от ДСИ и ЧСИ. По
делото е постъпила ССчЕ. Остана искането по чл. 192 от ГПК, което ответната
страна е направило. Други доказателствени искания нямам. Видно от самия
отговор на исковата молба е, че е налице признаване на иска на страница 2.
Признава иска за частта 1251.64 лв. - главница и 1553.50 лв. – лихви, тъй като
изрично ответникът е посочил, че над тези суми твърди, че искът е
неоснователен, но за тези суми има признание на иска. Другите аргументи,
изложени в отговора очевидно аз не ги споделям, но това е в хода по същество.
Поддържам това, което съм заявил в уточняващата молба пред Вас. Това е
въпрос на преценка на съда. Това са разноски, направени изцяло в
изпълнителното дело. Самите разноски съм ги определил на база, на това
което съм получил от ЧСИ – Д. С..
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.
В подадената искова молба се твърди, че ищцата е сключила на
27.03.2008 г. договор за потребителски паричен кредит с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД /тогава е наименование „ДЖЕТФАЙНЕНС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД. Договорът е бил за заемна сума в размер на 5000
лв. и срок 5 години. По същия в периода 2008 г. - 2009 г. е извършвала текущи
погашения. Впоследствие, поради спиране на плащанията, дружеството се
снабдява с изпълнителен лист, издаден на 25.06.2010 г. по ч.гр.д. № 1681/2010
г. на PC Пазарджик. Впоследствие е образувано изп. дело № 273/2010 г. по
2
описа на ДСИ Пазарджик за събиране на сумите по този изпълнителен лист.
По същото са направени множество месечни вноски с различни размери.
Преводите са извършвани по банков път от кметство с. Юнаците, въз основа
на наложен запор върху трудовото й възнаграждение от ДСИ при PC
Пазарджик. Касае се за плащания първоначално 107.94 лв./месечно, считано
от м.04.2013 г., впоследствие от м. 10.2013 г. по 108.33 лв./месечно, общо
972.63 лв. през 2013 г. През 2014 г. са платени 12 вноски по 108.33 лв. всяка,
или общо 1299.96 лв. През 2015 г. са платени 6 вноски по 108.33 лв. всяка и 3
вноски по 21.33 лв., или общо 713.97 лв. и през 2016 г. - една вноска от 21.33
лв. Сборът на платените по запора на заплата суми е описан в приложената
рекапитулация на справка № 00-61а/30.05.2024 г. и е в размер на 3007.89 лв.
Твърди се, че след м. 01.2016 г. ищцата не е извършвала плащания по
кредита, ако е имало такива останали задължения. Нещо повече, след това
спрямо нея НЕ са предприемани действия по принудително изпълнение, а изп.
дело е било прекратено. Не са осъществени юридически факти по спиране или
прекъсване на давността. В тази връзка се твърди, че е изтекъл предвидения в
чл. 110 от ЗЗД давностен срок и оставащите вземания по договора са погасени.
Твърди се, че въпреки гореизложеното на 21.05.2024 г. П. получава
уведомление изх. № 13644/10.05.2024 г. на ЧСИ, рег. № *** Д. С.. Със същото
е уведомена за образувано изп. дело № 667/2024 г„ за „задълженията й“ по
изпълнителния лист, включително главница от 5 070.74 лв. Наложени са й
запори по банкови сметки и е уведомена за наличието на нов взискател - „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД. Към уведомлението е приложен изпълнителен лист с
отметки за плащания по него, направени от ДСИ и уведомление за извършено
прехвърляне на вземанията изх. № МА 00005960/26.04.2024 г. Съдържанието
и на двата документа обаче не е съобразено от взискателя „ЕОС Матрикс“
ЕООД. Първият относно предходните извършени погашения, вторият -
уведомление за цесия, получено на 21.05.2024 г. от доверителката ми.
Правният ефект на цесията настъпва, когато писменото изявление на цедента е
достигнало до длъжника, т. е. съобразно общите правила на ЗЗД. Нещо
повече, как цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД я уведомява на 26.04.2024 г. от
името на цедент БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., регистрирано в
търговския регистър с ЕИК *********, при условие че на 04.12.2023 г. този
търговец е заличен, видно от справката от АВп!? Налице е хипотеза по чл.41
от ЗЗД, поради прекратяване на ЮЛ - упълномощител. Когато частното
3
правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да
са представени доказателства за редовно уведомяване на длъжника, тъй като в
противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на
него (чл. 99, ал. 4 ЗЗД). В този смисъл е изразеното в Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тьлк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, т. 4. В настоящия
случай, писмото е изпратено от името на вече прекратено ЮЛ „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България КЧТ, ЕИК ********* -
несъществуващ правен субект, чрез „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Липсата на
редовно уведомление от страна на първоначалния кредитор опорочава
последвалото производство по извършване и уведомяване за цесията.
Сочи се, че това са двата последващи изпълнителното основание
юридически факта. Счита, че са изправени пред хипотеза на погасено по
давност вземане и за цесията, на което липсва редовно уведомяване на
длъжника. Отделно, не са съобразени плащанията по дълга, извършени в
периоди 2013 - 2016 г.
Сочи се, че гореизложените обстоятелства определят правния интерес
от завеждане на настоящото дело, тъй като ищцат твърди, че вземанията
спрямо нея са погасени по давност и не подлежат на принудително
изпълнение, както поради липса на основание, така и по размер.
Твърди се, че искът по чл. 439 ГПК на ипотекарния длъжник е
отрицателен установителен. Счита се, че не следва да се доказва правния
интерес, но се дължи доказване на предпоставките, от които произтича
надлежната процесуална легитимация и които в случая безспорна са налице:
издаден изпълнителен лист в полза на кредитора срещу длъжника; образувано
изпълнително дело, а Кредиторът е насочил изпълнението спрямо длъжника.
Сочи се, че предпоставките на давността следва да се преценяват
спрямо главното вземане. В случая са налице писмени доказателства в тази
насока, находящи се в кориците на изп. дело № 273/2010 г. по описа на ДСИ
Пазарджик. Очевидно е, че към момента на образуване на изп. дело №
667/2024 г. на ЧСИ Д. С. 5 годишния давностен срок е изтекъл. От друга
страна, основанията за прекъсване и спиране на давностния срок са в
доказателствена тежест на ответника-кредитор. Той следва да докаже онези от
тях, които не са сред служебно известните факти - Решение № 93 от
17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., IV г. о., ГК. Твърди, че за
4
изтеклия 5-годишен срок не са осъществени подобни юридически факти
спрямо П..
Сочи се, че основен принцип в гражданския процес е принципът на
диспозитивното начало - съдебните производства започват по молба на
заинтересованото лице, като предметът на делото и обемът на дължимата
защита и съдействие се определят от страните. Този принцип намира
проявление и в изпълнителното производство. Именно в този смисъл е
Тълкувателно решение № 2/2015 г.: „Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Сочи се, че в тази връзка подадената от ответника молба за започване на
принудително изпълнение по своя характер представлява молба за
извършване на процесуално незаконосъобразни действия от страна на
съдебния изпълнител, недопустима е и не е годна да прекъсне вече изтеклата
погасителна давност.
Твърди се, че чрез поисканите доказателства ще се установи по
същество възраженията за изтекла давност - начало, период, доколкото
последната има материалноправен характер /т.З от TP № 1 от 04.02.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК/, извършените плащания и липсата на
редовна цесия. Всички тези юридически факти са настъпили след
производството, по което е издаден процесния изпълнителен лист. Отделно,
относимо по отношение на кратката 3-годишна давност е съдържанието на
договора за потребителски кредит /при действието на ЗПК-отм./, част от
вземанията по който кредиторът е обявил за предсрочно изискуеми. В
подкрепа на това е Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК:
Твърди се, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за
кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ, представлява
преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от
общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната
от страните /в случая „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/.
Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от
приемане и същото поражда действие. Договорът се изменя в частта за срока
за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума,
5
като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна
изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните
са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски.
Сочи се, че с волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост
кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по договора -
за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава.
Сочи се, че е сходен настоящия фактически състав, видно от
съдържанието на гореописаните писмени доказателства. Предсрочна
изискуемост се твърди към 30.06.2009 г., след което „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД се е снабдил с изпълнителен лист. Бездействието на
първоначалния кредитор след м. 01.2016 г. повече от 5 години е
правопогасяващия юридически факт, който следва да съобразим. С оглед
общото правило на чл.114, ал. 1 от ЗЗД, че давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, сме изправени пред хипотеза на
погасени по давност вземания - 5070.74 лв. главници; акцесорни вземания - 7
472.49 лв. лихви за забава; мораторни лихви и разноски, или общо 14 637.75
лв., съгласно уведомлението на ЧСИ.
Искането към съда е да приеме за установено спрямо ответника, че И. А.
П. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумите, описани в изпълнителния
лист и предмет на изп. дело № 667/2024 г. на ЧСИ, рег. № *** - 5070.74 лв.
главници; акцесорни вземания - 7 472.49 лв. законна лихва за забава;
мораторни лихви - 341.42 лв и 1753.10 лв. разноски, или общо 14 637.75 лв.,
поради изтекъл давностен срок.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба, с който е взето становище, че предявеният иск е частично
недопустим, а изложените в него твърдения са неоснователни, тъй като
същите са необосновани, недоказани и неправилни.
Твърди се, че на 27.03.2008 г. е сключен договор за кредит № PLUS-
01182556 между И. А. П. /кредитополучател/, от една страна, и „Джет
Файненс Интернешънъл" ЕАД /кредитор с универсален правоприемник БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., понастоящем вляло се в „Юробанк
България" АД/, от друга страна. Въз основа на сключения договор за кредит,
6
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение.
Посоченото вземане е прехвърлено /цедирано/ съгласно сключен Договор за
цесия от 13.07.2020 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. /цедент/ и
„ЕОС Матрикс“ ЕООД /цесионер/.
Твърди се, че поради неизпълнение на договора, в полза на
първоначални кредитор са издадени Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК и изпълнителен лист, издаден на 25.06.2010 г. по ч. гр. д. № 1681/2010 г.
по опис на PC Пазарджик. Въз основа на процесния изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 273/2010 г. по описа на държавна съдебно-
изпълнителна служба към Районен съд Пазарджик. Същото е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК на 27.01.2017 г. и е преобразувано по
депозирана молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД в ново изпълнително дело №
667/2024 г. по описа на ЧСИ Д. Й. С., с рег. номер *** при КЧСИ и район на
действие Окръжен съд Пазарджик, което е висящо към датата на депозиране
на исковата молба.
Твърди се, че допустим предмет на иска по чл. 439 ГПК са вземанията,
обективирани в изпълнителното основание - заповедта за изпълнение, а оттам
„пренесени“ в изпълнителния лист. С депозираната искова молба и
допълнителна молба за отстраняване на нередовности, ищцовата страна
претендира и недължимост на всички суми, посочени като дължими по
изпълнително дело № 667/2024 г. по описа на ЧСИ Д. Й. С. и обективирани в
уведомление с изх. номер 13644/10.05.2024 г. на съдебния изпълнител, т.е.
недължимост и на суми, представляващи разноски, такси и други дължими
суми във връзка с образуваното изпълнително дело. Константната съдебна
практика приема, че недопустим се явява искът за сумите, начислени в
изпълнителното производство, като разноски, такси и други дължими суми,
необективирани в изпълнителния лист. В този смисъл, счита, че предявеният
иск за недължимост на разноските по изпълнителното производство в размер
на 1744,36 лева, е недопустим.
Твърди се, че видно от отбелязванията на гърба на процесния
изпълнителен лист, са разпределени множество плащания към взискателя.
Ищцовата страна прилага и служебна бележка, от която е видно, че са
направени удръжки в общ размер на 3007,89 лева. Освен това, с договора за
цесия от 13.07.2020 г., на „ЕОС Матрикс" ЕООД са цедирани следните суми,
7
предмет на събиране по процесния изпълнителен лист - 3819,10 лева, остатък
по главница към 13.07.2020 г., както и 1553,50 лева просрочени лихви към
13.07.2020 г., или вземане в общ размер на 5372,60 лева. В този смисъл,
считам, че предявеният иск за недължимост на главницата над размера от
3819,10 лева до сумата в размер на 5070,74 лева, както и за недължимост на
лихвите над размера от 1553,50 лева до сумата в размер на 7813,91 лева, е
неоснователен.
Сочи се, че от значение за процесния случай, следва да се отбележи, че
за установените вземания със заповед за изпълнение тече 5-годишна
погасителна давност от датата на влизането й в сила. Аргументът в тази
насока е, че влязлата в сила заповед за изпълнение установява вземането със
сила на пресъдено нещо, поради забраната за пререшаване, освен при
новооткрити и новонастъпили обстоятелства (чл. 424 и чл. 439 ГПК). По тази
причина влязлата в сила заповед за изпълнение попада в приложното поле на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД /в този смисъл Определение N2 2993 от 12.10.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 908/2023 г., Ill г. о., ГК./. В конкретния случай, вземането е съдебно
установено с влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Следователно, с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение
против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект, именно на
окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането,
като по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, за цялото вземане следва да се
прилага петгодишната погасителна давност..
Сочи се, че за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист
е било образувано първоначално изпълнително дело № 273/2010 г. по описа на
държавна съдебно-изпълнителна служба към Районен съд Пазарджик. Следва
да се вземе предвид Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. №
3/2020 г., ОСГТК на ВКС, според което, докато е траел изпълнителният
процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни
дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече
от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В този
смисъл, доколкото производството по изпълнително дело № 273/2010 г. по
описа на държавна съдебно-изпълнителна служба към Районен съд Пазарджик
е било висящо към момента на постановяване Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, то давността е започнала да
8
тече най-рано на 26.06.2015 г.
Твърди се, че съгласно отбелязванията на гърба на процесния
изпълнителен лист, последните извършени разпределения на постъпили суми
по образуваното изпълнително дело № 273/2010 г. по описа на държавна
съдебно-изпълнителна служба към Районен съд Пазарджик са от 06.06.2016 г.
Считам, че след започналата да тече 5-годишна погасителна давност,
противно на изложеното в исковата молба, същата е прекъсната на 07.01.2021
г, с входираната молба за конституиране на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като
взискател по изпълнително дело N° 273/2010 г. по описа на държавна съдебно-
изпълнителна служба към Районен съд Пазарджик. Съгласно константната
съдебна практика молбата за конституиране, подобно на молбата за
образуване, не е годна да прекъсне погасителната давност, освен, ако не
съдържа искане за извършване на изпълнителни действия. В процесния
случай,с молбата за конституиране от 07.01.2021 г. е поискано прилагането на
изпълнителен способ чрез налагането на запор на банкова сметка.
Сочи се, че даденото разрешение с т. 3 от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г.
по Тълкувателно дело № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС, според което
„Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция“. В този смисъл, въпреки
прекратяването на производството по по изпълнително дело № 273/2010 г. по
описа на държавна съдебно-изпълнителна служба към Районен съд
Пазарджик, то давността е прекъсната с искането за извършване на
изпълнителни действия.
Сочи се, че с Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС,
в което е разгледано даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение на валидните изпълнителни
действия като действия за принудително събиране на паричното притезание,
предприети от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение. Редовна
е молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ
за осребряване на имуществото на длъжника (чл. 426, ал. 2 ГПК),
включително когато първоначалната й нередовност е била поправена в срок,
както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Приема се, че действието на
принудително изпълнение, предприето въз основа на редовната молба, е
валидно в смисъла на тълкувателния акт и прекъсва погасителната давност за
9
паричното притежание, съгласно чл. 116, 6. "в" ЗЗД. Основанието по чл. 116, 6.
"в" ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са част от изпълнителен
способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника преди
настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети лица да са
придобили права поради запори и възбрани, наложени преди перемпцията.
Обявяването на допълнителни условия към това основание за прекъсване на
погасителната давност, които не произтичат от фактическия състав на
разпоредбата, неоправдано би ограничило приложното й поле и би било
тълкуване contra legem.
Твърди се, че изпълнително дело № 667/2024 г. по описа на ЧСИ Д. Й.
С., с рег. номер *** при КЧСИ и район на действие Окръжен съд Пазарджик е
образовано преди да изтече установения давностен срок като още с молбата са
поискани от взискателя изпълнителни действия, които да обезпечат и
удовлетворят вземането на кредитора, за които са заплатени и съответните
такси. Молбата за образуване е входирана на 30,04.2024 г., като с това
погасителната давност е прекъсната. В хода на образуваното изпълнително
дело погасителната давност е прекъсната на 10.05.2024 г. чрез налагане на
запор на установените банкови сметки на длъжника. В този смисъл, към
датата на депозиране на исковата молба, погасителната давност не е изтекла.
Твърди се, че неоснователно се явява твърдението на ищеца, че не е
уведомен надлежно за настъпилото частно правоприемство на процесното
вземане. Видно от изложеното в исковата молба, а и от представените
доказателства към същата, ищецът е уведомен, че настоящ кредитор по
процесното вземане е именно „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Дори и да се приеме, че
ищецът не е надлежно уведомен за цесията, то това не означава, че цесията е
недействителна и че не дължи вземанията предмет на цесията. Вземанията
продължават да бъдат дължими, като длъжникът има право да ги изпълни на
цедента и да възрази спрямо цесионера, че е платил на надлежния кредитор,
което в процесния случай не се твърди.
Сочи се, че уължаването на давностните срокове със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение (ДВ, 6р. 28.03.2020 г„ в сила
от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020
г. до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други
срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичването на които се погасяват
10
или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на
Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичване на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен
вестник.
Искането към съда е да прекрати производството като недопустимо в
частта, с която се иска установяване на недължимост на разноските по
изпълнителното производство в размер на 1744,36 лева, като отхвърлите в
останалата част предявения иск като неоснователен, тъй като изложените
твърдения в него са неправилни, необосновани и недоказани.
В случай, че на първото редовно открито съдебно заседание не се яви
представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, се моли делото да се разгледа в тяхно
отсъствие, като съдът приеме, че отговорът на исковата молба се поддържа.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение, изчислено в
съответствие с разпоредбите на чл. 78, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 37 Закон за
правната помощ, във вр. с чл. 25 Наредба за заплащането на правната помощ.
В условията на евентуалност, се прави възражение за прекомерност на
претендираните от ищците разноски с оглед на правната и фактическа
сложност на делото. Сезира и моли на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 5
ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за
адвокатски хонорар, при условие че се докаже заплащането им/в това
отношение т.1 от Тълкувателно решение №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от
06.11.2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В това
отношение, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК, която разпоредба има
императивен характер в съдебното решение трябва да бъде посочена и
банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза на ищеца
разноски.
Не се възразява по отношение на представените писмени доказателства
от насрещната страна.
Възразява се по отношение на искането за назначаване на съдебно-
11
счетоводна експертиза за установяване на извършените плащания за
погасяване по задължението - поставените въпроси са ирелевантни за
предмета за спора, тъй като от съда се търси защита за недължимост поради
настъпила погасителна давност, а не поради погасяване на задължението чрез
плащане.
Не се възразява по отношение на искането за прилагане в настоящото
производство на изпълнително дело № 273/2010 г. по описа на държавна
съдебно-изпълнителна служба към Районен съд Пазарджик.
Не се възразява по отношение на искането за прилагане в настоящото
производство на ч. гр. д. № 667/2010 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
Към отговора на исковата молба са приложени доказателства.
Направени са доказателствени искания.
С Определение № 2626/13.09.2024 г. съдът е приел представените от
страните и приложени съответно към исковата молба на ищеца и към
писмения отговор на ответника писмени доказателства. Произнесъл се е по
доказателствените искания на страните. Дал е указания на ответното
дружество във връзка с искането по чл. 192 от ГПК. Указал е на страните
разпределението на доказателствената тежест, а именно по реда на чл. 154, ал.
1 от ГПК.
По предявеният иск и във връзка с направеното от ответното дружество
възражение за частична недопустимост на предявения иск, съдът счита
същото за основателно относно това, че исковата претенция в частта й, в която
се претендира да се приеме за установено спрямо ответника, че ищцата не
дължи разноските в изпълнителното производство е процесуално
недопустима. Предмет на иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК са присъдените
вземания по изпълнителния лист, за които се твърди, че не се дължат на
основание настъпила погасителна давност след присъждането им. Предмет на
иска по чл. 439 от ГПК не са разноските в изпълнителното производство,
поради това съдът счита, че производството по делото в тази му част и по
отношение на тази претенция ще следва да се прекрати.
Поради което и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима
претенцията на ищцата в частта относно искането за установяване спрямо
12
ответника, че ищцата не дължи разноските в изпълнителното производство с
посочен размер в исковата молба от 1753.10 лв., коригиран с молбата с вх. №
15918/21.06.2024 г. на сумата в размер на 1744.36 лв. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част - по отношение на посочената
претенция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за частично прекратяване на производството по
делото подлежи на обжалване в едноседмичен срок от днес за ищцата и в
същия срок от съобщаването на ответника, с частна жалба пред ОС –
Пазарджик.
АДВ. Б.: Нямам възражения по доклада.
Съдът докладва постъпило писмо от СИС при РС – Пазарджик, с която
изпращат изп. дело № 273/2010 г. по описа на ДСИ при РС – Пазарджик
Докладва постъпването по делото на изп. дело №667/2024г. по описа на
ЧСИ Д. С., рег. №*** при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд -
Пазарджик.
Изпратено е и поисканото ч.гр.д. № 1681/2010 г. по описа на РС –
Пазарджик.
АДВ. Б.: Да се приемат постъпилите дела.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните и приложени съответно към
исковата молба на ищеца и към писмения отговор на ответника писмени
доказателства.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към настоящето дело изп. дело № 273/2010 г. по
описа на ДСИ при РС – Пазарджик, ч.гр.дело № 1681/2010 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, както и изп. дело №667/2024г. по описа на ЧСИ Д.
Й. С., рег. №*** при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Пазарджик.
Съдът докладва постъпилата по делото молба от ответното дружество от
01.11.2024 г., с която е представен документ за заплатена по сметка на ЧСИ -
Д. С. сума в размер на 24 лв., съгласно т.8 от Тарифата.
Във връзка с така постъпилата молба и приложения документ, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
13
ДА СЕ УВЕДОМИ ЧСИ - Д. С. за заплащане на сумата в размер на 24
лв. за изготвяне на препис от изп. дело № 667/2024 г. като се изпрати препис
от представеното от ответното дружество платежно нареждане от 29.10.2024 г.
Съдът констатира, че заключението на СИЕ е депозирано по делото при
неспазен срок по чл. 199 от ГПК
АДВ. Б.: Запознат съм със заключението и не възразявам по отношение
на неспазения срок.
Съдът счита, че заключението на вещото лице не следва да бъде
изслушано в днешното съдебно заседание, предвид представянето му при
неспазен срок по чл. 199 от ГПК и с оглед липсата на изрично становище от
страна на ответното дружество, че не възразяват за изслушването му. Реално
заключението е постъпило по делото вчера на 04.11.2024 г. и на ответната
страна ще следва да бъде дадена възможност да се запознае със същото
поради това съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ИЗСЛУШВА в днешното съдебно заседание заключението на
вещото лице Л., поради представянето му при неспазен срок по чл. 199 от
ГПК.
АДВ. Б.: Не възразявам по искането по чл. 192 от ГПК на ответната
страна. Право на ответника е да направи доказателствено искане в тази
насока.
Искането на ответника с правно основание чл. 192 от ГПК съдът счита,
че ще следва да бъде уважено като своевременно заявено и относимо към
предмета на доказване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл. 192, ал. 1 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА третото неучастващо
по делото лице, а именно „Юробанк България“ АД да представи в настоящото
производство посочената от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД счетоводна
справка, подробно описана в молбата на ответника по чл. 192, ал. 1 от ГПК, в
десетдневен срок от получаването на съобщението, както и на препис от
молбата по 192 ал. 1 от ГПК.
До третото неучастващо по делото лице да се изпрати препис от молбата
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с правно основание чл. 192, ал. 1 от ГПК,
14
приложена към молбата с вх. № 25196/14.10.2024 г.
За изслушване заключението на вещото лице и събиране на допуснатото
писмено доказателство, съдът счита, че делото ще следва да се отложи за
друга дата, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 14.01.2025 г. от 10:30 часа, за която
дата и час ищцата уведомена чрез пълномощника си адв. Б..
Ответното дружество уведомено по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Уведомено вещото лице М. Л..
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:29 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15