М О Т И В И :
НОХД №56 /2020 НА РС-ТЕТЕВЕН
Срещу подсъдимия М.А.М. , род. на ***г. ,български
гражданин , средно образование , работи , живее на семейни начала , неосъждан ,ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това
,че на 09.12.2018г в с. Б.И., ,Л
област , умишлено е причинил средна телесна повреда на В.П.И. изразяваща се в травматично
счупване на лакетната кост на дясната
ръка с разместване на фрагментите с последващо оперативно
лечение , повреда причинила му затруднение на движенията на дясната
ръка за около 5-6 месеца ,което е престъпление по чл.129, ал.1 от НК.
Пострадалият
от деянието В.И. се явява лично и със своя
адвокат-повереник адв. Т.Ц. от ЛАК и е конституирана
като частен обвинител и граждански ищец по делото, като предевеният от
него граждански иск за неимуществени вреди е в размер 10 000лв.
Делото се гледа по реда на чл.371 т.2 от НПК и представителят на прокуратурата районен прокурор К.К.подържа
обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт, и пледира за
наказание от 9 месеца , намалено с 1/3 , лишаване от свобода при
условията на чл. 58а , тоест 6месеца , както и да се приложи и чл.66 от НК , като
наказанието се отложи с 3г изпитателен срок, счита ,че така предявеният
граждански иска ,а що се отнася до гражданския иск пледира ,че същия е основателен и следва да се уважи
съобразно практиката на съда .Частният
обвинител и граждански ищец чрез своя адвокат-повереник се
солидаризира със становището на прокуратурата и моли подсъдимият да бъде
признат за виновен и му бъде наложено наказание лишаване от свобода от 9 месеца , което да бъде отложено при
условията на чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от
3г.Излага аргументи относно здравословното състояние на подзащитния
му след инцидента ,а именно ,че същия е преживял 2 оперативни интервенции ,
касае за трайно увреждане и нарушаване функциите на ръката за 5-6 месеца.
Защитата на подсъдимия пледира ,че
фактическата обстановка е такава каквато е представил прокурора , не оспорват
авторството на деянието , като по отношение на гражданския иск твърди ,че
следвало да има доказателства в делото , тъй като това имало значение за
размера на обезщетението .
Подсъдимият М.А.М.
. се явява в съдебно заседание лично със защитник адвокат Х.Н. от ЛАК.
Подсъдимия е направил искане по реда на чл.371 т.2 от НПК и следващите делото да бъде разгледано
по реда на съкратеното съдебно следствие. На подсъдимият са разяснени правата
му по чл.371 ал.2 от НПК , както и доказателствата от ДП и направените от него самопризнания ще бъдат използвани при постановяване на присъдата,
няма да се извършва разпит на свидетели и вещи лица .
В хода на
съдебното следствие подсъдимият М.А.М.
заяви, че разбира в какво е обвинен, признава вината си в извършването на
посочените в обвинителния акт деяния, заяви че желае делото да се разглежда по
реда на съкратено съдебно следствие и признава фактите и
обстоятелствата , които са изложени в обвинителният акт , в последната си дума
съжалява за извършеното.
От
самопризнания на подсъдимия М. по
повдигнатото му обвинение и огласените чрез прочитане
писмени доказателства от досъдебно производство
№353 /2018г на РУП-Тетевен , преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка: На 09.12.2018г св. В.П.И.
посетил дома на снаха си ММН. в с. Б.И., на ул. „Т”, тъй като искал да се
срещне с внуците си . Тъй като св. И. е от с. Б. , до с. Б.И с автомобил го
закарал св. А.С.и около 18 ч. И. си тръгнал от дома на св. Н..Преди да се качи
в автомобила В.П.И. бил нападнат от група лица ,а именно подс.
М.А.М. , Л. М.М. , К.Х.М. , Х.М.А. ,
които носели в ръцете си дървени колове и му нанесли множество удари, като
първия удар бил нанесен от подсъдимия М. в областта на дясната ръка ,
последвали и удари по тялото . След инцидента св. А.С.е съобщил за побоя над
пострадалия В П.И. в 18, 21ч , което е видно и от справката от национална
система 112 , районен център Монтана/л.35 от ДП /.Намесата на св. С сложила край на
нападението над И. от подсъдимия и неговите близки . Св. С транспортирал пострадалия до дома му в с. Б..Оказало се че
състоянието на И. е тежко и св.А.С.заедно със сина на пострадалия закарали И. болницата в Ябланица
,а от там ги препратили да го заведат в Тетевен , там пострадалия И. припаднал
и бил транспортиран с линейка в болнично заведение в гр. Л и приет за лечение ,
а свидетелят Си синът на пострадали,които били с лек автомобил карали
след линейката .
За да
постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на: самопризнанието на подсъдимия М. дадено в хода на
съдебното следствие и ползвано на основание чл.372, ал.4 от НПК, от показанията
на свидетелите ползвани по реда на чл.373 ал.3 НПК ,а именно В П.И. ,А.Л.С., Ц.Т.И.,
ММН. , депозирани в хода на досъдебното производство,
надлежно приобщени към доказателствата по делото, които съдът кредитира поради
тяхната последователност, логичност, вътрешна не
противоречивост и обективност, и като подкрепящи направеното самопризнание на
подсъдимия М. , събрани по реда, предвиден в НПК и в съответствие помежду си и
с останалата доказателствената съвкупност, кредитирана от съда. Свидетелят А.Л.С.е
пряк очевидец на развилите се събития и е
възприел изцяло действията на подсъдимия М. , на пострадалото лице –
свидетел И. , както и състоянието на И. след приключването на непристойното поведение
на подсъдимия М. и другите лица , които са били с него , следствие на намесата
на Синцидента е прекратен . Свидетелките ЦТ и М. Н. потвърждават ,че пострадалият на
09.12.2018г е дошъл в с. Б.И.при св. М. Н. /снахата на пострадалия/ заедно със
св. А.С с цел да види внучетата си . Когато пострадалия си
тръгнал от дома на Н. твърдят ,че не са го изпращали , но на другия ден
разбрали за побоя над него . Заявеното от тези свидетели е съответно и на
показанията на пострадалото лице – свидетел В.И. се възприемат от съда изцяло, същите
са логични, обективни и взаимно допълващи се, относно релевантните факти от
предмета на доказване, като всеки от тях описва застъпените в настоящите мотиви
фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития е станал непосредствен очевидец.
Що се
отнася до показанията на свидетелите от ДП
-К.Х М. , Х.М.А. , Л. М.М. , че
във времето на побоя над пострадалия били на работа съдът не ги кредитира и се
явяват защитна теза на тия лица , същите са и роднини видно от разпита на пострадалия са в близки
роднински отношения .Съдът не кредитира и показанията на св. С И. , който
твърди ,че подсъдимия , Х. , К. ,М. и Л.
работели като общи работници при него на
процесната дата до около 18,30 ч. , защото по никакав начин не
се потвърждава от материалите по делото имат ли трудови договори или са били
работили на друго основание , липсва данни за отчетен какъвто и да е труд при
този свидетел , и самият свидетел твърди ,че били работи при него до около
18,30 часа , като не може да посочи и точно време , предвид ,че инцидента е
станал около 18 ч. , а обаждането на тел.112 за инцидента е от 18,21 ч.
При постановяване на присъдата си съдът взема предвид и
заключението на вещото лице д-р М.Г.по назначената в хода на досъдебното производство съдебно
– медицински експертиза на свидетеля В.И. което е надлежно приобщено към
доказателствената съвкупност и според преценката на съда е извършени
компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и
съответства на останалите доказателства, относими към
изследваните обстоятелства. От изготвената съдебно медицинска експертиза на пострадалия е видно ,че се
касае за удар с тъп предмет в областта на дясната ръка и е било причинено
травматично счупване на лакътна кост на дясната ръка
с разместване на фрагментите с
последващо оперативно лечение , повреда причинила затруднение на движение на
ръката за около 5-6м., като на 13.12.2018г е била извършено оперативно лечение
на –вътрешна фискация на лъчева и лакетна
кост .
От представените документи от ЦСМП-Л ,филиал Те видно ,че пострадалия И.
е посетил центъра за спешна помощ на 09.12.2018г в 22,40ч и на същия е издаден
фиш за спешна медицинска помощ .Видно от епикриза
/л.18 от ДП/ от 10.12.2018г . на пострадалия ,че има рана на дясна китка и след консулт с невролог се приема в
отделението за лечение , от Епикриза от 12.12.2020г
/л.19 ДП/ е видно ,че след ренгенография на дясна предмишници е
установена фрактура на улната и се приема за
оперативно лечение .
Събраният доказателствен материал е
достатъчен, за да се направят крайните изводи за авторството на престъплението,
изпълнителното деяние, субективната съставомерност и
подбудите за осъществяването му.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Подсъдимият М.
е наказателно отговорен, тъй като към момента на извършване на
престъплението е бил пълнолетен и вменяем,
разбирал е свойството и значението на своите действия и е могъл да ръководи
постъпките си. Той е бил в състояние правилно да възприема фактите от значение
за делото, тоест отговаря на изискванията на чл. 31 от НК за наказателно отговорно лице, като е е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 129, ал. 1 от НК,
за това, че на 09.12.2018г в с. Б.И.,
,Л област , умишлено е причинил средна
телесна повреда на В.П.И. изразяваща се в травматично
счупване на лакетната кост на дясната
ръка с разместване на фрагментите с последващо оперативно
лечение , повреда причинила му затруднение на движенията на дясната
ръка за около 5-6 месеца ,което е престъпление почл.129,ал.1от
НК.Престъплението е осъществено от
субективна страна при форма на вината –пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като подсъдимия М.А.М. е съзнавал общественно опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественно опасни последици и
е искал тяхното настъпване. От обективните признаци на състава на престъплението
извършителят имал представа,че удря пострадалия
И. нанесъл е първия удар с дървения кол
в областта на дясната ръка .Деянието на подсъдимия е от естество да увреди здравето на пострадалия
И. и по - конкретно да причини травматично счупванена
лакетната кост на дясната ръка с разместване на
фрагментите с последващо оперативно лечение , повреда причинила му затруднение
на движенията на дясната ръка за около 5-6 месеца.Едновременно с това e искал, пряко
се стремял към настъпването на причиненото увреждане - т.е. реализиран е и
волевият момент на умишлената вина. Изводът за волевия елемент на вината, се
извежда от механизмана извършване на деянието и
пряката му насоченост към лицето, което неизбежно води до причиняване на
реализирания вредоносен резултат, а оттук сочи на желание у обвиняемия за
причиняването му.Причини за извършване на
престъпното деяние са незачитане на законодателството и ниски волеви задръжки.
Предвид
разглеждането на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК и императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК за извършените
от подсъдимия М. престъпление, съдът му
наложи наказание при условията на чл. 58а от НК, като се съобрази с принципите за
неговата законо установеност и индивидуализация.При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия М. , съдът прие като
отегчаващо обстоятелство факта, че при извършване на деянието е проявил
арогантност , като видно от съдебно-медицинската
експертиза, че в резултат на удара с дървения кол на И. е
причинено травматично счупване
на лакетната кост на дясната ръка с разместване на
фрагментите с последващо оперативно лечение , повреда причинила му затруднение
на движенията на дясната ръка, което е наложило последващо оперативно лечение
.Телесното увреждане е довело до затрудняване на движенията на лявата ръка за
период от 5-6 месеца.Смекчаващи отговорността обстоятелства са , направените
признания, факта, че същият е реабилитиран , тоест не е осъждан видно от
приложената справка за съдимост .В
конкретния случай, съобразно с чл. 54 от НК, при съвкупната преценка на
обстоятелствата относно степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и релевантните за определяне на отговорността обстоятелства, съдът следва
да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок 1 /една
година/, което е 12 месеца съобразно
пределите, предвидени за престъплението в особената част на Наказателния кодекс. Това наказание според разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали
с една трета и наложи с присъдата си на подсъдимия М. наказание лишаване
от свобода за срок от 8/ осем/месеца .Налице
са и предпоставките на чл. 66 от НК - наложеното наказание по вид и
размер съответства на изискванията на цитираната разпоредба, деецът не е
осъждан, а посочените по - горе смекчаващи отговорността обстоятелства
убеждават, че той не е личност с висока степен на обществена опасност и за
постигане на целите по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на дееца не е необходимо наказанието да бъде изтърпяно
ефективно. Ето защо съдът отлага изтърпяването му за срок от 3/три / години от
влизане на присъдата в сила.
По отношение на приетия за съвместно
разглеждане граждански иск в наказателния процес: Съгласно
чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Безсъмнено по делото беше установено, че в резултат от извършеното от
подсъдимия престъпление по 129 ал.1 от НК пострадалия И. е претърпял неимуществени вреди, които са
непосредствена последица от увреждането, поради което и същите е необходимо да
бъдат репарирани по справедливост. Същият е преживял болезнени изживявания, в
резултат на причинените му от подсъдимия М.
травматично увреждане счупване на
лакетната кост на дясната ръка с
разместване на фрагментите с последващо оперативно лечение , повреда
причинила му затруднение на движенията на дясната ръка за
около 5-6 месеца . Налице болки, страдания, общо неразположение и дискомфорт на пострадалия , отразили се на начина му на
живот в определен период от време. Предявен е от граждански ищец В. П.И.
граждански иск против подсъдимия М.А.М. е за сумата от 10 000лв ,
съдът счита ,че същият е прекомерен и следва да бъде намален, като осъди
подсъдимия да заплати сумата от 7000лв неимуществени вреди , а за останалата
сума от още 3000лв искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан . Съдът счита, че
уважаването на граждански иск в по – висок от 7000 лева размер би било в нарушение на
изискването за справедливост и съответствие между причинените вреди и дължимите
за същите обезвреди. В настоящият случай от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че в резултат на извършеното от подсъдимия деяние гражданския
ищец и частен обвинител И. е претърпял
физическо страдание, вследствие на нанесен удар с дървен кол от подсъдимия като и е причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в травматично
счупване на лакетната кост на дясната ръка с
разместване на фрагментите с последващо оперативно лечение , повреда причинила
му затруднение на движенията на дясната ръка за около 5-6 месеца. Ето защо съдът, счита, че
подсъдимия М. следва да понесе и своята
гражданска отговорност за обезщетяване на претърпените от пострадалия И.
неимуществени вреди, които по справедливост оценя на сумата в размер на 7000
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането 09.12.2018 г до окончателното й изплащане
При този изход на делото, следва да бъде
осъден подсъдимия М. да заплати на пострадалия сумата от общо 800 лв
разноски за един адвокат сторени по досъдебно
производство 353 /2018г на РУ МВР Тетевен и в съдебната фаза на НОХД №56/2020г.
както и да бъде осъден подс. М. на основание чл. 189 ал.3 от НПК да
заплати държавна такса съобразно уважения размер на гражданския
иск за неимуществени вреди в размер на 280
лева по сметка на районен съд Тетевен ,както и 5 лв. за служебно издаване
на изпълнителен лист , да заплати
направените разноски в размер на 84 лв. по ДП № 353
/2018г на РУП-Тетевен по сметката на ОД на МВР-Л , както и 5 лв за служебно издаване на изпълнителен лист .
Съдът,
счита, че така наложеното наказание по вид и размер напълно отговаря на
извършеното от подсъдимия М. и така ще се осъществят целите на личната и
генералната превенция .
Водим от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си .
Председател: