М О Т И В И
по НОХД № 3875/2016 г. ПРС, XXVI н.с.
Районна Прокуратура - Пловдив
е повдигнала обвинение против подсъдимата Д.И.М. за извършено от нея
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
буква ,,б‘‘ НК.
Прокурорът поддържа
повдигнатото спрямо подсъдимата обвинение, като намира същото за доказано от
обективна и субективна страна. Намира, че от събраните доказателства и тяхната
съвкупност, в достатъчна степен може да бъде направен извод, че подсъдимата е извършила
престъплението за което е предадена на съд. Намира за неоснователно,
направеното от страна на защитника възражение, че правната квалификация на
извършеното престъпление е по чл. 207, ал. 1 НК. Предлага на Д.М. да бъде
определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в размер от шест
месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим, както и да й бъдат възложени разноските по делото.
Пострадалата В.П. се яви
в съдебно заседание, като заяви, че не желае да участва по делото като частен
обвинител и граждански ищец.
Защитникът – адв. К.
поиска оправдаването на неговата подзащитна, доколкото след като пострадалата е
напуснала аптеката, същата е загубила владението върху инкриминираните вещи.
Намира, че правилната правна квалификация в случая е тази по чл. 207 НК.
В проведеното съдебно
заседание подсъдимата Д.М. призна фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като заяви, че е съгласна да не се събират доказателства за
тези факти и желае производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Същата
се присъедини към казаното от своя защитник, като в последната си дума заяви,
че иска да бъде оневинена.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Д.И.М. е
родена на *** ***, б., българска гражданка, висше образование, безработна,
вдовица, осъждана, ЕГН **********.
До настоящия момент по
отношение на подсъдимата са налице два осъдителни съдебни акта, както следва:
С присъда по НОХД
№6184/2010 г. по описа на ПРС, влязла в законна сила на 27.09.2010 г., Д.М. е
била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.325 ал.2 вр.ал.1 от НК, за което й е било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от
6 месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 3 години,
съобразно разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. Това наказание е било изтърпяно в
периода от 03.12.2012 г. до 01.06.2013 г.
С присъда по НОХД
№2415/2012 г., влязла в законна сила на 16.11.2012 г., подсъдимата е била
призната за виновна в извършване на престъпление по чл.325 ал.З пр.1-во,
вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, за което й е било наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, което тя е следвало
да изтърпи при първоначален „строг" режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. Посоченото наказание е било изтърпяно в периода от
01.06.2013 г. до 27.11.2013 г.
На 29.12.2015 г. свид. В.П.
се намирала в аптека „36,6", разположена в гр. Пловдив, на ъгъла на ул.
„Победа" и бул. „България", където й се налагало да изпълни рецепта
по здравна каса. След влизане на последната в аптеката, във вътрешността на
същата тя забелязала един клиент и докато изчаквала, решила да разгледа щанда с
козметика. След напускане на посоченото лице /неустановено в хода на
разследването/, пострадалата П. се наредила на гишето, за да изчака
изпълнението на нейната рецепта. По време на своя престой тя забелязала, че във
вътрешността на аптеката влязла и подсъдимата Д.М.. Пострадалата поставила
своето портмоне, в което се намирала паричната сума от 495 лева, нейни лични
документи - СУМПС, кредитни и дебитни карти, личната й карта и свидетелство за
регистрация на МПС, върху етажерката, разположена под касата, на която същата
изчаквала получаването на медикаментите по представената от нея рецепта.
Портфейлът с намиращите се в него вещи, били поставени върху найлонова
торбичка. В.П. напуснала помещението на аптеката, оставяйки там своя портфейл.
Около 30 минути след като си тръгнала, тя се сетила за липсата на портфейла и
се върнала, да го потърси в аптеката, доколкото знаела къде го е оставила, но
служителката, която била на работа по същото време там /неустановена в хода на
разследването/ й обяснила, че никой клиент не й е предавал чужди лични вещи.
Тогава пострадалата се
сетила за Д.М., за която служителката в аптеката й обяснила, че е предала
празна найлонова торбичка. Това била същата торбичка, която св. П. била
оставила под своя портфейл. Последната помолила да прегледа записите от
охранителните камери, разположени в аптеката, но към момента на отправянето й
тази нейна молба не могла да бъде удовлетворена. По-късно оглед на магнитния
носител извършил св. И.И. -оперативен работник в сектор „Криминална
полиция" при III РУ на МВР -
Пловдив, който на представения запис категорично разпознал подсъдимата, която
му била добре позната като част от криминалния контингент.
Впоследствие Д.М.
признала пред св. И.И., че тя е била лицето, което е отнело вещите на св. П. от
аптеката. Към
момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимата била придружавана
от св. К.К., който живеел с нея на семейни начала. Двамата с Д.М. решили да
посетят аптеката, за да си закупят спирт и докато последната се намирала във
вътрешността на помещението, св. К. я изчаквал в близост до жилищен блок. При
излизане на същата от аптеката, тя обяснила на св. К., че на гишето вътре е
намерила портфейл. Св. К. видял във вътрешността му сумата от 495 лева, които
преброил, а по същото време св. М. отишла в близост до кош за отпадъци, за да
изхвърли самия портфейл с останалите в него инкриминирани вещи.
В хода на проведеното
разследване е била изготвена СОЕ по отношение на инкриминираните вещи /лист 41/
и от същата е видно, че те възлизат на обща стойност от 530 лева, от които 35
лв. е стойността на дамски портфейл от естествена кожа, а останалите намиращи
се вещи в портфейла са такива без стойност.
По делото е била
назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза /лист 30-32/, която е
дала заключение, че при освидетелстваната Д.И.М. са налице данни за поставяне
на диагноза психически и поведенчески разстройства от употреба на алкохол.
Вредна употреба. Към момента на инкриминирания период е била в ясно съзнание, с
подредено поведение. Към инкриминирания период е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към настоящия момент
може да възприема правилно фактите по делото, да дава достоверни обяснения по
тях и да участва пълноценно в наказателния процес в качеството на обвиняемо
лице.
По делото е била
назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза /лист 34-38/ на свидетеля
К.Б. К.. Видно от заключението на същата се установява, че при това лице са
налице данни за поставяне на диагноза психически и поведенчески разстройства от
употреба на алкохол. Синдром на зависимост. Към момента на инкриминирания
период е бил в ясно съзнание, действията му са били подредени и последователни.
Към инкриминирания период е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Към настоящия момент може да възприема
правилно фактите по делото, да дава достоверни обяснения по тях и да участва
пълноценно в наказателния процес в качеството на обвиняемо лице.
Впоследствие като
обвиняемо лице била привлечена единствено подсъдимата Д.М., а К.Б. К. придобил
качеството свидетел по делото. Ето защо, коментираната по-горе
съдебно-психиатрична експертиза отговаря с положителен отговор, че този
свидетел е в състояние да възприема правилно фактите по делото и да има
качеството свидетел.
В провелото се на
02.09.2016 г. о.з., подсъдимата Д.М. представи доказателства, че е заплатила
причинените от нея вреди от престъплението в размер от 530 лева на пострадалата
В.С.П..
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията
на подсъдимата Д.М., дадени в хода на досъдебното производство и по време на
съдебното следствие, които се кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото
същите кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал. В тази насока
са и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели: В.С.П.
/лист 22/, К.Б. К. /лист 24/, И.Г.И. /лист 25/ - ****, който е извършил оглед на
предоставения запис от намиращата се в аптеката охранителна камера и пред който
подсъдимата Д.М. е признала, че е взела забравеното портмоне. Като това
самопризнание се извлича с оглед признаването от подсъдимата на описаните в
обвинителния акт факти и обстоятелства.
Настоящият съдебен
състав намира, че показанията на разпитания полицейски служител И.Г.И., могат
да бъдат ценени в настоящото производство, в частта им относно заявеното от
него, че след преглед на записа от охранителната камера е разпознал подсъдимата
Д.М. като лицето което е взело оставеното портмоне от пострадалата В.В.П..
Показанията му в частта, относно твърдяното от него извършено пред него самопризнание
от подсъдимата, не могат да се ценят, доколкото до узнаването на тези факти се
е достигнало след провеждането на оперативна беседа с подсъдимата.
Тези гласни доказателствени средства в своята
съвкупност, без посочената по-горе част от показанията на свидетеля И.И.,
създават пълна, точна и ясна картина на събитията от процесния период. Същите
са логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал, в това число и с обясненията на подсъдимия. Всички те приобщават
относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа
обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития
съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко
установяват обстоятелствата, както във връзка със съставомерните признаци на
процесното престъпление – дата, място, механизъм, така и с авторството на
деянието.
Съдът кредитира и
събраните по делото писмени доказателствени средства, тъй като същите са
относими, допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и
разкриване на обективната истина - справка съдимост, характеристична справка, докладни
записки, протокол за оглед, протокол за доброволно предаване, копия от фискални
бонове и препис извлечение от акт за смърт.
От представената справка
за съдимост на подсъдимата Д.И.М. се установява, че същата е осъждана по НОХД №6184/2010 г. по описа на ПРС, влязла в
законна сила на 27.09.2010 г., по което дело й е било наложено наказание
„лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, чието изпълнение е било
отложено с изпитателен срок от 3 години, съобразно разпоредбата на чл.66 ал.1
от НК. Това наказание е било изтърпяно в периода от 03.12.2012 г. до 01.06.2013
г., след привеждането му на основание чл. 68, ал. 1 НК.
Също така подсъдимата е
осъдена и с присъда по НОХД №2415/2012 г., влязла в законна сила на 16.11.2012
г., за което й е било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от
6 месеца, което тя е следвало да изтърпи при първоначален „строг" режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Посоченото наказание е било
изтърпяно в периода от 01.06.2013 г. до 27.11.2013 г. На основание чл. 68, ал.
1 НК е било постановено наложеното наказание по горепосоченото осъждане да бъде
изтърпяно изцяло и отделно също при първоначален строг режим.
От представената
характеристична справка се установява, че подсъдимата е с лоши характеристични
данни – употребява алкохол.
От извършения протокол
за оглед на иззетия запис от охранителната камера в аптеката се установяват
действията на подсъдимата. Първоначално жената с бяла блуза забравя тъмен
предмет в аптеката. Впоследствие, възрастна жена с прошарена коса /която видимо
прилича на подсъдимата и е разпозната от свидетеля И.И./ се приближава към
гишето където е забравен тъмният предмет, поставя го в найлоновата торба, която
носи, след което взема поръчаното, плаща и напуска аптеката. Този протокол не
следва да се кредитира единствено в частта относно времето през което
подсъдимата е напуснала аптеката, където е посочено, че часът е 15:53 часа и 12
секунди, доколкото се касае за допусната неточност, тъй като видно от
охранителния запис се установява, че подсъдимата е напуснала аптеката в 16.53
часа и 12 секунди.
От представеното копие
от Препис-извлечение от акт за смърт се установява, че лицето Д.М.М. е починало
на 28.12.2015 г., като това е мъжът за който подсъдимата твърди, че е нейният
съпруг.
От представените копия
от фискални бонове се установява, че подсъдимата Д.М. е извършвала разходи за
погребението на лицето с което е имало сключен граждански брак.
Намиращият се на лист 20
от ДП, копие от документ – озаглавен Допълнителни разходи, не може да бъде
ценено, доколкото същото изхожда и е съставен от подсъдимата.
Съдът кредитира и
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство оценъчна експертиза,
като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото
доказателствен материал, видно от което общата стойност на отнетите вещи е в
размер от е 530 лева.
Съдът кредитира и заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимата
Д.М.. Видно от същото се установява, че при същата са налице данни за поставяне
на диагноза психически и поведенчески разстройства от употреба на алкохол.
Вредна употреба. Към момента на инкриминирания период е била в ясно съзнание, с
подредено поведение. Към инкриминирания период е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към настоящия момент
може да възприема правилно фактите по делото, да дава достоверни обяснения по
тях и да участва пълноценно в наказателния процес в качеството на обвиняемо
лице.
Съдът кредитира и заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза на свидетеля К.К..
Видно от заключението на същата се установява, че при това лице са налице данни
за поставяне на диагноза психически и поведенчески разстройства от употреба на
алкохол. Синдром на зависимост. Към момента на инкриминирания период е бил в
ясно съзнание, действията му са били подредени и последователни. Към
инкриминирания период е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си. Към настоящия момент може да възприема правилно
фактите по делото, да дава достоверни обяснения по тях и да участва пълноценно
в наказателния процес в качеството на обвиняемо лице. Поставеният отговор на
въпроса, че това лице може да участва пълноценно в наказателния процес в качеството
на обвиняемо лице, не следва да се цени, доколкото К.К. няма това качество.
Тази експертиза, обаче дава отговор на въпроса, че същият въпреки, че страда от
психически и поведенчески разстройства от употреба на алкохол, може да дава
достоверни показания, доколкото действията му се подредени и последователни.
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимата. В този
смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните по делото гласни
доказателствени средства (свидетелски показания и обяснения на обвиняема),
настоящият съдебен състав констатира, че същите се намират в отношение на пълно
съответствие и препокриване, поради което и доколкото фактическата обстановка
по делото не се оспорва по същество, тъй като производството по делото протече
по реда на чл. 371, т. 2 НПК и доколкото доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви, не се налага самостоятелният им анализ още повече, че
отнемането на инкриминираните вещи не се оспорва от подсъдимата, а се излагат
съображения единствено за правната квалификация на деянието.
Доколкото съдебното
следствие протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК, така направеното от подсъдимата
самопризнание на фактите и обстоятелствата на обвинителния акт е неотегляемо.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни
изводи:
Съдът приема от правна
страна, че с деянието си подсъдимата Д.И.М. е осъществила състава на престъплението
по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б.”б” от НК, за
това, че на 29.12.2015 г. в гр. Пловдив, в условията на опасен рецидив –
извършила е престъплението, след като е била осъждана два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнела чужди
движими вещи, както следва: дамски кожен портфейл на стойност 35 лв.; парична
сума в размер на 495 лв.; вещи без стойност – 2 бр. дебитни карти, 3 бр.
кредитни карти, свидетелство за управление на МПС, свидетелство за регистрация
на МПС /талон л.а./, лична карта, медицински документ или всички вещи на обща
стойност 530 лв. от владението на В.С.П., без нейното съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
От обективна страна
- с действията си подсъдимата, е
реализирала признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с
присвоително намерение е отнела посочените вещи, в условията опасен рецидив, без
съгласието на пострадалата, като е прекъснала досегашното владение върху тях и
е установила своя фактическа власт. Налице е отнемане на чужди движими вещи от
владението на собственика им – В.С.П., т.е. налице е прекъсване на фактическата
власт на последните и установяване на трайна такава от страна на подсъдимата. Последната
е установила трайно фактическо владение върху вещите, като те са преминали от
патримониума на пострадала в този на подсъдимата. Отнемането е извършено с
намерение вещите да бъдат противозаконно присвоени, свидетелство за което е и
обстоятелството, че след отнемането на същите, подсъдимата се е разпоредила с
тях – взела е парите и ги е похарчила, а портмонето и намиращите се в него вещи
е изхвърлила.
Кражбата е извършена при
условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, буква ,,б‘‘ НК, доколкото
подсъдимата е осъждана с Присъда по НОХД №6184/2010 г. по описа на ПРС, влязла
в законна сила на 27.09.2010 г., за което и е било наложено наказание в размер
от 6 месеца лишаване от свобода, което е било отложено за изпитателен срок от
три години и била осъдена с Присъда по НОХД №2415/2012 г., влязла в законна
сила на 16.11.2012 г., за което е било наложено наказание „лишаване от
свобода" за срок от 6 месеца, което тя е следвало да изтърпи при
първоначален „строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип. Посоченото наказание е било изтърпяно в периода от 01.06.2013 г. до
27.11.2013 г., тоест е била осъждана два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.
От субективна страна – престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на извършителя,
който е осъзнавал, че отнема вещи, които не са били негови, след което е било
налице и последващо разпореждане с тях.
Подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност
и наказуемост. Съзнавала е и общественоопасните последици, които деянието й
причинява в обективната действителност и е желаела и целяла тяхното настъпване.
Същата е знаела, че отнемането на чуждите вещи е противозаконно, но независимо
от това е направила всичко възможно за постигане на негативния резултат,
искайки и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване, свидетелство за
което е и обстоятелството, че същата е изчакала пострадалата да излезе от
аптеката, а впоследствие е изхвърлила непотребните за нея вещи – портфейл и
намиращото се в него съдържание.
Неоснователно се явява
направеното от страна на защитника възражение, че правната квалификация на
деянието е тази по чл. 207, ал. 1 НК, а не съставът на престъплението кражба.
В Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н.д. № 3/71 г.,
Пленум на ВС, Върховният съд ясно и категорично е разграничил престъпленията кражба и това
по чл. 207, ал. 1 НК - намирането на чужда движима вещ.
Загубената вещ не може
да бъде предмет на кражба. Когато владелецът е загубил вещта, той се е лишил от
владението върху нея. Поради това при присвояването на такава вещ липсва един
от елементите на обективния състав на престъплението кражба – отнемане
владението на вещта. Деянието ще следва да се квалифицира като престъпление по
чл. 207 НК.
Забравените вещи в
превозно транспортно средство, в чакалня или други обществени заведения не
следва да се считат за загубени вещи. В тези случаи лицето, което е забравило
вещта не е прекъснало владението си, тъй като не е лишено от възможността да
упражни фактическа власт върху нея. Отнемането на такава вещ с намерение да
бъде присвоена е кражба.
В настоящия случай,
мястото от където е била отнета вещта е било аптека, която безспорно
представлява обществено място. Ето защо и фактическата власт върху забравената
в аптеката вещ не е била прекъсвана, доколкото пострадалата е знаела къде да
намери своята вещ, доказателство за което се явява и обстоятелството, че същата
се е върнала да я потърси там.
По въпроса за вида и размера на
наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство протече по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът следва да определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на
чл. 58а, ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на
НК, да намали определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл. 58А,
ал. 4 НК, обаче предвижда, че когато едновременно са налице условията по ал. 1
- 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за
дееца.
В случая разпоредбата на
чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55 НК се явява по-благоприятна за дееца в сравнение с
тази по чл. 58 а, ал. 1 НК, във връзка с което трябва да се предприеме слизане
под минимума на санкцията.
За престъплението за
което подсъдимата Д.М. беше призната за виновна се предвижда наказание лишаване
от свобода за срок от две до десет години.
Ако съдът беше определил
наказанието на подсъдимата М. при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал.
1 НК щеше да отчете следните смекчаващи вината обстоятелства, а именно:
направеното самопризнание и указване съдействие на разследващите органи още в
досъдебното производство, изказаното съжаление за извършеното, възстановяване
на вредите от престъплението, възрастта на която е подсъдимата, а именно
66-годишна възраст. Предходните две осъждания на Д.М., квалифицират настоящото
деяние при условията на опасен рецидив, поради което същите не могат да бъдат
отчетени като отегчаващи вината обстоятелства, тоест достигна се до извод, че
не са налице отегчаващи вината обстоятелство, поради което и наказанието на
подсъдимата щеше да бъде определено при условията на чл. 54, ал. 1 НК и щеше да
бъде в размер, установен в минимума в закона, а именно 2 години лишаване от
свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, същото щеше да бъде
намалено с 1/3, тоест щеше да бъде окончателен размер от една година и четири
месеца.
Настоящият съдебен
състав, обаче намира, че изброените по-горе смекчаващи вината обстоятелства са
изключителни и многобройни, поради което и най-лекото предвидено в закона
наказание, а именно две години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко.
Като основно изключително смекчаващо вината обстоятелство, което отличава този
случай от другите подобни се явява възстановяването на вредите от
престъплението.
Ето защо, настоящият
съдебен състав наложи при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наказание на подсъдимата в размер от шест месеца лишаване от свобода. Очевидно,
е че разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е по-благоприятна за подсъдимата,
отколкото разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, при който същата щеше да получи
наказание при условията на чл. 54, ал. 1 НК в размер от една година и четири
месеца.
Към момента на извършването на деянието, подсъдимата
Д.М. е била осъждана, поради което на основание чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 ЗИНЗС беше постановено наложеното й наказание в размер от шест месеца лишаване
от свобода да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип
при първоначален строг режим.
Относно разноските:
С оглед обстоятелството, че подсъдимата беше
призната за виновна по повдигнатото й обвинение, на същата бяха възложени направените
по делото разноски в размер от 289,80 лева. В тях са включени разноските за
стоково-оценъчна експертиза и два броя съдебно-психиатрични експертизи.
Настоящият съдебен състав възложи на подсъдимата М. и разноските за извършената
психиатрична експертиза на свидетеля К.К.. Въпреки, че тази експертиза е имала
за цел да отговори на въпроса, дали това лице може да участва като обвиняем по
делото, а впоследствие той не е бил привлечен в това му качество, Съдебният
състав намира, че вещото лице в своето заключение е дало отговор на въпроса, че
свидетелят К. може да има това си качество по делото, доколкото към момента на
инкриминирания период е бил в ясно съзнание и може правилно да възприема
фактите по делото и дава достоверни обяснения, респективно показания по тях.
Относно веществените доказателства:
Вещественото доказателство - магнитен носител в бял хартиен плик /лист 27/
беше постановено да остане по делото в срока на неговото съхранение.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.