Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262677
29.12.2021 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15325 по описа на съда
за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по 41 ЗС във чл. 48, ал. 7 ЗУЕС
от А.Я.Я. срещу М.Г.Н. и Д.И.С..
Ищецът твърди, че с ответниците са собственици в сграда в режим на
етажна собственост, като всеки притежавал по 1/3 ид.ч. от общите части. В
началото на 2018г. констатирали, че спешно следвало да се направи ремонт на
покрива на сградата поради появилите се течове и лошото му състояние.
Ответниците проявили пълно бездействие и ищецът възложил на вещо лице
извършването на оглед и изготвянето на експертно становище. В него експертът
описал най-необходимите дейности, като ги оценил на сумата от 24800 лева.
Поради непредоставянето на необходимите за ремонта средства, ищецът възложил и
платил за извършването на ремонта. Счита, че ответниците следва да му възстановят
припадащата им се част от 8267 лева за всяка. За плащането били връчени
нотариални покани по реда на чл. 47 ГПК, но не последвало плащане. Поради това
намира, че ответниците дължат и обезщетение за забава. Иска се осъждането на
ответниците да платят припадащите им се части от ремонта и по 1093.08 лева
обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД за период от 01.08.2019г. до 18.11.2020г.
Претендира разноски.
Ответниците оспорват предявените претенции. Оспорват притежаването на 1/3 ид.ч. от
общите част поради наличието на четвърти съсобственик от месец март 2018г.
Считат, че ищецът първо е следвало да предприеме процедурата по чл. 48 ЗУЕС за
одобряване на извършената работа и вземане на решение за възстановяване на
средствата от общото събрание на ЕС. Изтъкват влошените отношения между
страните и твърдят за опити на ищеца да саботира поддръжката на сградата. Наред
с това отбелязват липсата на представени документи за извършения ремонт и за
плащания. Възразяват, че описаните строителни работи не са извършени или са
извършени некачествено и следва да бъдат разрушени. Иска се отхвърляне на
претенцията.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:
Между страните по
делото е безспорно, че са етажни собственици в сграда,
находяща се в гр. П., с идентификатор **** по КК.
Съгласно договор за
доброволна делба от 18.12.2001 г. М.Г.Н. е получила в дял целия първи етаж,
състоящ се от южно жилище и северно жилище, както и гараж № ***. Д.И.С. е
получила целият втори етаж, състоящ се от две жилища, както и два гаража с
номера 1 и 2. А.Я.Я. е получил целия мансарден етаж и магазин със склад. С
нотариален акт от 21.03.2018г. Д.С. е продала на В. И. Т. северното жилище на
втория етаж.
От
събраните гласни доказателствени средства- свид. П. и свид. Г. се установява,
че в мансардния етаж собственост на ищеца е имало множество течове идващи от
разположения непосредствено над жилището покрив на сградата. Отново
от техните показания, както и от представените разходни документи и приетите
СТЕ се установява, че ищецът е извършил ремонт на покрива на сградата.
Безспорно ремонт на общата част е бил извършен, като били подменени обшивки,
керемиди и улуци, поставена е хидроизолация и топлоизолация, като е извършено и
удължаване на част от стрехите.
Отношенията
между етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и
подобряването на общите части на сградата, се уреждат от разпоредбата на чл. 41 ЗС,
регламентираща задължението на всеки собственик, съразмерно с дела си в общите
части, да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето
решение от общото събрание. В настоящия случай, безспорно се доказва
извършването на основен ремонт на покрива. Разноските за този ремонт са били
необходими, което е видно от показанията на двамата свидетели. Разходите са
свързани с поддържането на общата вещ и не се нуждаят от съгласието на другите собственици,
но те са длъжни да ги възстановят.
Възражението
на ответниците, че отношенията между страните следва да се уредят от
разпоредбата на чл. 61 ЗЗД не може да се сподели напълно. Тази норма урежда
отношенията за извършени полезни разноски, за които не е взето решение от ОС на
ЕС. Разноските необходи за поддържането и възстановяването на общите части се дължат
от етажните собственици съгласно разпоредбата на чл. 41 ЗС. Предприетият от
ищеца различен метод на ремонт на покрива- с битумни керемиди, вместо с
първоначално изпълнените керамични/бетонни не се отразява на изхода на делото.
В тази насока следва да се вземат предвид показанията на свидетелите относно
значителното количество течове в неговия имот, които водят до обоснован извод
за сериозни проблеми с покрива на сградата, изискващи основен ремонт за
отстраняването им. Освен това ответниците не са ангажирали доказателства за
това, че възстановяването на покрива на сградата е можело да се осъществи чрез
използваната за първоначалното му изграждане технология на значително по- ниска
стойност, като в такава насока дори не са направени възражения в подадения от
тях отговор на исковата молба.
Стойността
на извършените и подлежащи на обезщетяване СМР следва да се определи от
приетата ПСТЕ и ДСТЕ на вещото лице Х.. Заключенията дават най-точен размер на
извършените ремонтни работи с оглед вида на използваните материали и площта на
покрива, съгласно разясненията на вещото лице, дадени в о.с.з. Общата стойност
посочена от вещото лице е в размер на 15 147.64 лева, но от нея следва да
бъде извадена сумата от 1441.60 лева за материали с ДДС и труд за полагане на
топлоизолация. Такава не е била изпълнена първоначално и не е необходима за
нормалното и пълноценно функциониране на покривната конструкция. Поставянето й
ползва единствено имота на ищца, доколкото единствено неговия обект е
разположен на мансардния етаж. Наред с това от общата стойност следва да бъде
извадена и сумата от 1812.26 лева, представляваща стойността за СМР по
удължаване на стрехите на сградата, съгласно констативен акт № **** г., включваща
и площ от 2 кв.м., която не е била отразена на чертежа, но е констатирана от
вещото лице. Изваждането на тази сума от общата стойност на обезщетението, не е
обусловено от самия констативен акт за незаконно строителство. С категоричност
се установява, че ремонтите да извършени и резултатът от тях съществува към
настоящия момент, като няма влязла в сила заповед за премахване или за
събарянето на удължените стрехи. (Решение 238 от 19.08.2013г. по гр.д. №
1012/2012г. на ВКС, IV гр.с.). Отговорността на ответниците по отношение на удължените стрехи не е
обвързана от това дали има позитивна административна санкция или не, когато се
касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определени действия
/стоеж, реконструкция и др./, а от това дали те реално са се обогатили,
доколкото в тази част извършеното не представлява необходим ремонт. Съгласно
заключението на ДСТЕ на вещото лице Х., тези ремонтни дейности не носят
увеличена стойност на жилищната сградата като цяло, като ползите са единствено
за обекта на ищеца. Следва да се има предвид, че макар с удължаването на
стрехите да се покриват контурите на самата сграда, включително терасите, то не
се отразява на долните етажи, защото техните площи се покриват от терасите на
мансардния етаж, собственост на ищеца.
Така
общата стойност на ремонтите работи по покрива на сградата се равняват на сумата
от 11 893.78 лева. От нея собствениците в етажната собственост дължат
всички съответни на тяхната идеална част необходими разноски. Тази стойност не
следва да бъде намаляване допълнително, защото от заключението се установява,
че дейностите са били извършени качествено. Описаните от вещото лице
допълнителни ремонти работи- обработка на гипсокартон по стрехи, монтиране на
водосточни тръби и довършване на улуци и челни дъски по северна фасада, не
представляват част от дейностите, за които се отнася обезщетението. В
посочената стойност тези ремонтни работи не са включени именно, защото не е
констатирано тяхното изпълнение. Констатираните от вещото лице Х. течове в
имоти на ответниците също не могат да обосноват некачествено изпълнение на
извършения от ищеца ремонт. Този в апартамента на Д.С. се дължи на
хидроизолацията на терасата на ищеца, а в имота на М.Н.- на липсата на
водосточна тръба. За последните не се присъжда обезщетение и като обща
инсталация на сградата поставянето й е задължение на всички етажни собственици.
Ответниците
оспорват да притежават по 1/3 ид.ч от общите части на сградата, в документа за
собственост не са посочени конкретни стойности и за нуждите на настоящото
производство те следва да бъдат определени съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.
1 ЗС, предвиждаща, че дяловете на отделните
собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на
отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на
етажната собственост. Дяловете се установяват от приетата СТЕ на в.л. Р., която
определя стойностите на всеки от обектите към учредяването на етажната
собственост през 2001 г.
Така ответницата М.Н. дължи сумата от 3819.09 лева,
съразмерно на притежаваните 32.11% от общите части, а ответницата Д.С. дължи
3756.06 лева, съразмерно на притежаваните 31.58% от общите части.
Възражението за прехвърляне на един от обектите в сградата на
трето лице не се отразява на материалноправната отговорност на ответницата С..
Продажбата е станала на 21.03.2018г., към който момент ремонтите работи за били
завършени, съгласно показанията на разпитаните свидетели. Задълженията за
заплащане на ремонтите работи възникват в тежест на лицето, което притежава
собствеността върху имота по времето, когато те са били извършени, и не следват
имота в лицето на последващ собственик, който придобие същия след това. В този
смисъл Решение № 79 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5723/2007 г., III г. о.
Поради
изложено ответницата М.Н. следва да бъде осъдена
за заплати сумата от 3819.09 лева, а ответницата Д.С. сумата от 3756.06 лева.
За разликата до претендираните 8267 лева от всяка ответница исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Относно исковете по чл. 86 ЗЗД:
Задълженията
за плащане на обезщетение са без срок за изпълнение. Ответникът изпада в забава
след покана от страна на кредитора. В настоящия случай, такива са представени,
заедно с протоколи от нотариус за посещения и връчване на основание чл. 47, ал.
5 ГПК.
Уведомяването чрез
нотариална покана съставлява допустим способ за поставяне на ответниците в
забава. При осъществяването на процедурата обаче, съгласно правилото на чл. 50 ЗННД следва да се удостовери спазването на правилата на чл. 37 - чл. 58 ГПК.
По делото не са представени доказателства за съдържанието на залепеното
уведомление, съответно включвало ли е то необходимата информация по чл. 47, ал.
2 ГПК. С
чл. 4 от Наредба № 7 от 22.02.2008 г. за
утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчване по ГПК, са
утвърдени образци на уведомления- приложение 32. Така утвърденият формуляр има
две части- уведомление с определено съдържание, което се залепва по реда на чл.
47 ГПК, и разписка, която длъжностното лице, извършило залепването, връща и в
която с подписа си удостоверява датата и обстоятелствата, при които е извършено
залепването. Връчването е формален акт и за редовността му съдът следи
служебно. В случая уведомленията с разписките не са представени. Дори да е било
извършено залепване, то не е удостоверено по предвидения в закона ред.
Отбелязването, че е залепено уведомление, не доказва нито залепването на
уведомление със съдържанието, посочено в чл. 47, ал. 2 ГПК, нито датата, на
която е поставено. В този смисъл Определение
№ 28 от 2.02.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5518/2016 г., I г. о., ГК
постановено по реда на чл. 273, ал. 2 ГПК.
На следващо място, в настоящия случай изискването на чл. 47,
ал. 3, изр. последно ГПК, също не е спазено, като липсват данни за
местоработата на ответниците и за това направен ли е опит за връчване на
поканата на този адрес. Липсата на трудово правоотношения не може да се
предполага, а следва да се удостовери с надлежни документи. Разпоредбите на чл. 47 ГПК са императивни и предвиденият в
тях ред представлява разписана от законодателя фикция за получаване на
съобщението, при наличие на точно определени предпоставки.
Удостоверяването на нотариуса, за връчването на съобщението съгласно чл.
47, ал. 5 ГПК, не е достатъчно, за да се приеме за редовна процедурата- в този
смисъл Определение № 108 от 16.02.2012 г.
на ВКС по ч. т. д. № 70/2012 г., II т. о., ТК. Нотариусът удостоверява фактите относно и във връзка с
връчването, а съдът дължи извод дали съответната процедура и законови
изисквания са спазени или не.
Предвид това, че не
се удостоверява спазването на предписаната от процесуалната норма на ГПК
процедура, фикцията на разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК не може да бъде приложена и не може да се приеме, че поканите са
връчени на ответниците. Те не са били поставени в забава и претенциите за
обезщетение в размер на 1093.08 лева за периода от 01.08.2019 г. до 18.11.2020
г. срещу всяка ответница, са неоснователни и следва да бъде отхвърлени.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените разноски съразмерно с
уважената част от претенцията. М.Н. следва да бъде осъдена да плати сумата от
152.76 лева за държавна такса. Адвокатско възнаграждение не следва да бъде
присъждано, защото не се удостоверява плащането му по отношение на договора за
правна защита и съдействие спрямо нея. Ответницата Д.С. следва да бъде осъдена
да плати сумата от 150.24 лева за д.т. и 361.17 лева за адв. възнаграждение.
Възражение за прекомерност е неоснователно. И двете следва да бъдат осъдени да
платят сумата от 133.54 лева разноски за СТЕ съразмерно на уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответниците сумата от 613.21 лева разноски по
съразмерност за СТЕ и адв. възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
М.Г.Н.,
ЕГН **********, да заплати на А.Я.Я.,
ЕГН **********, сумата от 3819.09 лева, представляваща припадащата се
част от стойността на необходими разходи за основен ремонт на покрив на сграда
с идентификатор **** по КК на гр. П.; ведно
със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба в съда на
19.11.2020г. до погасяването на задължението, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над сумата от 3819.09 лева
до пълния претендиран размер от 8267.00 лева и като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 1093.08 лева- обезщетение за забавено плащане за периода
от 01.08.2019 г. до 18.11.2020 г.
ОСЪЖДА Д.И.С., ЕГН
**********, да заплати на А.Я.Я.,
ЕГН **********, сумата от 3756.06 лева, представляваща припадащата се
част от стойността на необходими разходи за основен ремонт на покрив на сграда
с идентификатор **** по КК на гр. П.; ведно
със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба в съда на
19.11.2020г. до погасяването на задължението, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над сумата от 3756.06 лева
до пълния претендиран размер от 8267.00 лева и като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 1093.08 лева- обезщетение за забавено плащане за периода
от 01.08.2019 г. до 18.11.2020 г.
ОСЪЖДА М.Г.Н., ЕГН
**********, да заплати на А.Я.Я.,
ЕГН **********, сумата от 152.76 лева-
разноски за държавна такса по съразмерност.
ОСЪЖДА Д.И.С., ЕГН
**********, да заплати на А.Я.Я.,
ЕГН **********, сумата от 511.41 лева- разноски
за д.т. и адв. възн. по съразмерност.
ОСЪЖДА М.Г.Н., ЕГН
********** и Д.И.С., ЕГН **********,
да заплатят на А.Я.Я., ЕГН **********
сумата от 133.54 лева- разноски за
СТЕ по съразмерност.
ОСЪЖДА А.Я.Я., ЕГН
**********, да заплати на М.Г.Н.,
ЕГН ********** и Д.И.С., ЕГН **********, сумата
от 613.21 лева- разноски по съразмерност за СТЕ и адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.