№ 135
гр. Троян, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20214340100419 по описа за 2021 година
Настоящето дело е образувано по предявен от „Ти би ай банк“ ЕАД –
гр. София, представлявано от Н.С. и А.Д. против ИР. П. Н. от гр. А.
осъдителен иск общо за сумата 2 306,08 лева, представляваща претендирана
главница и лихви по сключения между страните на 25.01.2019 г. Договор за
потребителски кредит № **********.
Процесната сума е била предмет на заповедно производство по ч. гр. д.
№ 932/2020 г. по описа на Районен съд - гр.Троян, по което съда изцяло е
отхвърлил подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК е дал указание на
ищцовото дружество да предяви осъдителен иск относно претендираното си
вземане.
„Ти би ай банк“ ЕАД – гр. София е редовно призовано, в с. з. не се
явява представител, изразено е писмено становище по същество, прави се
искане по реда на чл. 238 от ГПК съда да постанови неприсъстевно решение.
При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответницата не е представила отговор в указания едномесечен срок. Н. е
редовно призована, не се явява в с. з. и не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Не се оспорва от страните, че на 25.01.2019 г. „Ти би ай банк" ЕАД и
И.Н. са сключили Договор за потребителски кредит № **********, по силата
на който на ответницата е отпуснат кредит в размер на 2 500 лева. В чл. 7 ал. 1
1
от Договора е посочен общият размер на предоставения кредит - 3154,65 лева.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Договора, съответната част от средствата по кредита
се превежда в тридневен срок по сметка на потребителя, открита в „Ти би ай
банк" ЕАД. В настоящия случай кредитополучателят е пожелал да сключи
застраховки „Живот" и „Безработица", а сумите по сключените застраховка
„Живот" в размер на 156,75 лева и застраховка „Безработица" в размер на
159,89 лева са преведени директно на застрахователя. Общото крайно
задължение по Договора възлязло на 3937,63 лева, която сума е разсрочена на
19 погасителни месечни вноски, 18 от които в размер на 207,25 лева, ведно с
една последна изравнителна вноска в размер на 207,13 лева. Между страните
е договорено възнаграждение, изразяващо се в лихвен процент, с който се
олихвява предоставеният кредит в размер на 27,87%. Така предоставената
сума, кредитополучателят се е задължил да върне на месечни вноски, всяка
включваща 2 компонента: главница и договорна лихва. Не се оспорва, че Н. е
преустановила предвидените в договора плащания, а договорът е падежирал
на 25.09.2020 г.
Процесното вземане е било предмет на образувано в ТРС заповедно
производство по ч. гр. дело № 932/2020 г. С влязло в сила Разпореждане от
15.12.2020 г. заповедния съд е отхвърлил изцяло предявеното от „Ти би ай
банк" ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
и е дал указания за завеждането на настоящия осъдителен иск против
ответницата.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна
страна намира следното:
Решаващият съд намира предявения осъдитилен иск за неоснователен и
недоказан.
При изготвяне на доклада по делото, при разпределение на
доказателственета тежест, съда изрично е указал на ищеца, че не сочи
доказателства и не прави доказателствени искания относно изискуемостта,
ликвидността и формирането на размера на претендираното вземане, както и
кога ответницата Н. е преустановила заплащането на дължимите вноски,
какъв е размера на заплатените от нея вноски. Въпреки указанията, ищцовото
дружество не е представило надлежни доказателства в настоящия процес.
Липсват доказателства в този смисъл и в заповедното производство,
поради което и съда е отхвърлил подаденото заявление.
От процесния договор за потребителски кредит № **********, приложен
като доказателство по делото, се установява, че размера на предоставения
кредит е 2 500 лева; общ размер на застрахователна премия - 316,64 лева, от
които 156,75 лева - „BANK комбо живот“ и 159,89 лева „BANK комбо
безработица“. Уговорена е еднократна такса за оценка на риска в размер на
338,00 лева. Лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит,
изразен като годишен лихвен процент, е 27.87 %. Посочено е в договора, че
общата сума, дължима от потребителя, е 3 937.63 лева.
2
Видно от погасителния план към договора, задължението на И.Н. е
уговорено да бъде заплатено на 19 равни месени вноски, всяка в размер
207,25 лева.
В извлечението от счетоводни книги, което е приложено в
заповедното произовдство, е посочено, че размерът на „сумата съгласно
договора“ е 3 937,63 лева. Видно е от договора обаче, че това не е сумата,
предмет на договора, а е сбор от размера на кредита – 2 500 лева, общия
размер на застрахователната премия - 316,64 лева, таксата за оценка на риска
в размер на 338,00 лева и договорната лихва. Ищцовото дружество
претендира главница в размер на 1 940,67 лева. В исковата молба не е
посочено, колко вноски са погасени от Н., но това е отразено в извлечението,
приложено по заповедното производство, че длъжникът е направил 8 от общо
19 погасителни вноски. От представената в извлечението информация не
става ясно как е формиран размерът на претендираната главница и съответно,
размерът на договорната и мораторната лихва. По отношение на договорната
и мораторната лихва не бяха представени доказателства защо се претендират
в посочените периоди, тъй като не е посочено каква част от дължимото е
платена и кога е направена последната погасителна вноска.
Следва да се отбележи, че в случая в претенцията на заявителя за
главница е включена такса за оценка на риска, уговорена при сключване на
договора размер на 338,00 лева.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
В случая с процесния договор са уговорени клаузи, предвиждащи суми,
представляващи такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита, което е изрично забранено с цитираната разпоредба
от ЗПК, затова тези уговорки са нищожни поради противоречие със закона.
Посочената такса за оценка на риска представляват действие по
усвояването и управление на кредита, за което кредиторът не разполага с
възможността да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по
кредита.
По отношение застрахователната премия, която също е включена в
3
претендирания размер за главница по кредита, видно от представения договор
е, че застраховката е сключена на 25.01.2019 г. между „Уника Живот“ АД и
ИР. П. Н.. В случая "Ти Би Ай Банк" АД е застрахователен посредник и
ползващо се лице, но дружеството-заявител не договаря за себе си, а от името
и за сметка на застрахователя - чл. 313 от КЗ. По договора за застраховка
правата и задълженията на застрахователя, вкл. да получи застрахователната
премия, възникват направо в патримониума на ЗК "Уника Живот" АД. "Ти
Би Ай Банк" АД, като трето правоимащо лице по договора за
застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение при
настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията.
Поради което вземането за застрахователна премия не се дължи на заявителя.
При тези изводи предявения осъдителен иск следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По разноските:
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК право на
присъждане на сторени разноски има ответницата И.Н., но същата
предявявала подобни претенции.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „Ти би ай
банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от Н.С. и А.Д.
осъдитилен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл.
415, ал. 1, т. 3 от ГПК да бъде осъдена ИР. П. Н. , ЕГН ....., с постоянен и
настоящ адрес: гр. А., обл. Ловешка, ул. „В.Й.“ № 16 да заплати на ищеца
сумата 1 940,67 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за
потребителски кредит № 70000914615 от 25.01.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 28.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата ,
сумата 241,87, представляваща договорна лихва за периода от 25.11.2019 г.
до 25.09.2020 г., сумата 123,54 лева, представляваща обезщетение за забава
върху просрочената главница, за периода от 25.11.2019 г. до 15.10.2020 г.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
4