№ 370
гр. Благоевград , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20211200500560 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437, ал.1 вр. с чл.435, ал.2, т.7 ГПК и е образувано въз
основа на жалба, подадена от И.ТГ., гражданин на Р.М., като управител и представляващ
„АМЦ Л.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, ул.“П.Д.“
№1, ет.2, с адрес за връчване на книжа: гр.Благоевград, ул.“Т.А.“ №43Б, ет.2, против
Постановление за разноски, обективирано в сметки по чл.79 от ЗЧСИ, а именно: сметка с
№27941 от 23.03.2021 г., сметка с №27942 от 23.03.2021 г. и сметка №27992 от 30.03.2021 г.,
издадени по изп.д.№87/2021 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., рег.№796, с район на действие
Окръжен съд-Благоевград.
В жалбата се твърди, че на жалбоподателя е връчена ПДИ по изп.д.№87/2021 г. по описа на
ЧСИ Ш.Д., в което били посочени като дължими от дружеството суми в размер на 982 лв.,
от които: 500 лв. за адвокатско възнаграждение и 48 лв. по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.
Твърди се още в жалбата, че на 02.04.2021 г. в кантората на ЧСИ Ш.Д. в гр.Благоевград са
връчени на жалбоподателя сметки по чл.79 ЗЧСИ, издадени по изп.д.№87/2021 г., както
следва: сметка №27941 от 23.03.2021 г. за сумата в размер на 338, 88 лв.; сметка №27942 от
23.03.2021 г. за сумата от 30 лв. и сметка №27992 от 30.03.2021 г. за сумата в размер на 636,
78 лв.
В жалбата се посочва, че приетите от ЧСИ разноски в горните сметки са неправилно приети
и необосновано завишени.
1
На първо място, посочва се, че сумите по поканата за доброволно изпълнение са платени
изцяло в срока за доброволно изпълнение от длъжника, което било видно от платежното
нареждане от 26.02.2021 г. за сумата в размер на 528, 21 евро или 1030 лв.
На второ място, посочва се, че неправилно е определен размерът на таксата по т.26
ТТРЗЧСИ. В тази насока се посочва, че не е посочено как е изчислена тази такса, че възлиза
в размер на 529, 05 лв. без ДДС и не е ясно дали същата е определена при спазване на т.1 от
графа „Забележки“ към т.26 от ТТРЗЧСИ. Твърди се също в тази връзка, че
пропорционалната такса се изчислява само върху размера на присъденото вземане по
изпълнителния лист без да се включват такси и разноски по самото принудително
изпълнение, включително и без приетото за събиране адвокатско възнаграждение. Посочва
се, че в процесния случай сумата по изпълнителния лист е в размер на 400 лв., поради което
на основание т.26, б.“б“ ТТРЗЧСИ като краен размер дължимата пропорционална такса
възлиза на сумата от 48 лв. с ДДС.
На трето място, в жалбата се твърди, че приетите от ЧСИ разноски са неправилно приети,
тъй като същите не са заплатени авансово от взискателя, тъй като по делото били
представени само фактури, но не и документи, удостоверяващи самото плащане на
разноските. Навежда се, че взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия и
справки, голяма част от които изобщо не са били необходими за реализиране на вземането
му, поради което таксите и разноските за същите не следва да се поемат от длъжника, като
се прави позоваване на ТР №3/10.07.2017 г. по т.д.№3/2015 г. на ВКС.
На следващо място, в жалбата се посочва, че в сметките по чл.79 ЗЧСИ не било посочено
как са определени (изчислени) сумите, които принудително се събират със съответните
сметки. Не било посочено за какви точно действия в хода на изпълнителното дело се
претендират процесните вземания. Не били посочени характерът и правното основание на
което се дължат сумите. В тази връзка жалбоподателят твърди, че не може да се прецени
какви действия са фактурирани като извършени, нито дали същите са действително
извършени и дали осъществяването им е било необходимо и целесъобразно.
На последно място, в жалбата се поддържа, че освен, че са приети незаконосъобразно,
таксите са и необосновано завишени. В тази насока се посочва, че на 26.02.2021 г. по делото
била постъпила сума, която била достатъчна за удовлетворяване на дълга по изпълнителния
лист и разноските за адвокат, след което производството по изпълнителното дело би
следвало да се прекрати. Противно на това, по делото след постъпване на сумата са
реализирани разноски, чието извършване не е било необходимо с оглед реализиране на
вземането.
В контекста на горните съображения се иска от съда да отмени постановлението за разноски,
обективирано в изброените сметки по чл.79 ЗЧСИ.
Иска се също така и присъждане в полза на жалбоподателя на сторените от него разноски по
2
сметка ЧСИ, за администриране на жалбата, в размер на 72 лв.
Взискателите изразяват становище за неоснователност на жалбата. Считат, че определените
от ЧСИ Ш.Д. разноски са правилно определени. Твърдят, че същите са съобразени с
ТТРЗЧСИ, поради което и наведените от жалбоподателя възражения били неоснователни.
Молят жалбата да бъде оставена без уважение, както и съдът да присъди в полза на
взискателите сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ЧСИ в мотивите си излага съображения за неоснователност на жалбата и моли за оставянето
й без уважение.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по изп.д.№87/2021 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., рег.№796 в КЧСИ, с район на
действие ОС-Благоевград, е образувано въз основа на молба от адв.Н.Б., като пълномощник
на А.З. – С., родена на 04.09.1980 г. в гр.К., Р.С.М. и М. ЗДР., родена на 11.08.1978 г. в гр.К.,
Р. С.М., за принудителното събиране на сумата от 400 лв. (четиристотин лева),
представляващи съдебни разноски, присъдени пред ОС-Благоевград, за които е издаден
изпълнителен лист по гр.д.№1467/2020 г. по описа на РС-Благоевград, приложен към
молбата. В последната, наред с искането си за извършване на следващите се действия по
изпращане на покана за доброволно изпълнение и цялостно проучване на имущественото
състояние на длъжника, взискателят е заявил изрично и искане за възлагане на разноските в
тежест на последния, в това число и такива за адвокатско възнаграждение съобразно
представения договор за правна услуга, в размер на 500 лв.
С разпореждане от 19.02.2021 г. ЧСИ Ш.Д. е постановил образуването на изпълнително
дело, със страни: взискатели – АЛ. ЗДР. СТ. и М. ЗДР. С., и длъжник – „АМЦ Л.“ ООД, за
събиране на сумите, в общ размер на 982 лв., в това число: сумата от 400 лв.,
представляваща съдебни разноски пред БлОС, съгласно издадения изпълнителен лист,
издаден по гр.д.№1467/2020 г. по описа на РС-Благоевград, сумата от 82 лв.,
представляваща авансова такса за образуване на изпълнителното дело, и за сумата от 500
лв., представляваща адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита
и съдействие. За сумата от 82 лв. са изготвени от съдебния изпълнител и сметки по чл.79
ЗЧСИ с №27541/19.02.2021 г. и №27542/19.02.2021 г.
По тези въпроси не се спори, както и че с поканата за доброволно изпълнение
№02928/19.02.2021 г., връчена на длъжника на 25.02.2021 г., той е поканен към доброволно
изпълнение на описаната сумата от общо 982 лв., както и на такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ в
размер на 48 лв.
С преводно нареждане от 26.02.2021 г. длъжникът е превел в полза на ЧСИ исканата сумата
от общо 1030 лв. (вж.л.26 от изп.д.).
На 09.03.2021 г. ЧСИ Ш.Д. е изготвил разпределение на въпросната сума от 1030 лв., както
3
следва: 1) сумата от общо 368, 88 лв., в това число: 216 лв., с включено ДДС – обикновени
такси; 122, 88 лв., с включено ДДС – пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ; 30 лв. – по
т.31 от ТТРЗЧСИ; 2) сумата от 582 лв. в полза на взискателите А.З. – С. и М. ЗДР., съгласно
чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД; 3) сумата в размер на 79, 12 лв. в полза на НАП съгласно чл.136, ал.1,
т.6 ЗЗД. Върху разпределението е отбелязано, че то е влязло в законна сила на 23.03.2021 г.
Липсва спор по делото, че с постановление за прекратяване на изпълнителното дело от
31.03.2021 г. съдебния изпълнител е прекратил, на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК,
производството по изпълнителното дело. Върху постановлението за прекратяване е
отбелязано, че то е влязло в законна сила на 20.04.2021 г.
С нова сметка №27941/23.03.2021 г. ЧСИ е посочил, че длъжникът дължи в полза на ЧСИ
подробно описаните суми по ТТРЗЧСИ, а именно: обикновени такси по т.4 – 10 лв., по т.5 –
60 лв., по т.11 – 50 лв., по т.12 – 30 лв., по т.13 – 30 лв., както и пропорционална такса по
т.26 – в размер на 102, 40 лв. Или общо длъжникът дължи сумата от 338, 88 лв. с ДДС.
С нова сметка №27942/23.03.2021 г. ЧСИ е посочил, че длъжникът дължи допълнителни
разноски по т.31 от тарифата в размер на 30 лв.
С нова сметка №27992/30.03.2021 г. ЧСИ е посочил, че длъжникът дължи в полза на ЧСИ
още и подробно описаните суми по ТТРЗЧСИ, а именно: обикновени такси по т.4 – 20 лв.,
по т.5 – 60 лв., по т.12 – 30 лв., както и пропорционална такса по т.26 – в размер на 420, 65
лв. Или общо с ДДС 636, 78 лв.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Според константната съдебна практика с чл.435, ал.2, т.7
ГПК законодателят е предвидил възможността длъжникът да обжалва всеки акт на съдебния
изпълнител, с който се произнася по задължението му за разноски. В случая визираните в
жалбата три броя справки по чл.79 ЗЧСИ несъмнено съдържат такова произнасяне, поради
което частта им, с която са определени дължимите от длъжника разноски, се явява годен
предмет на обжалване и предопределя предмета на настоящата проверка (вж. т.2 от ТР
№3/17 на ОСГТК на ВКС).
Анализа на доказателственият материал налага извода, че в случая не е спазена
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЧСИ, изискваща изготвянето на сметка в два или повече
еднообразни екземпляра, подписани от ЧСИ, единия от които се връчва на задълженото лице
с изискуемото от ал.2 на цитираната норма съдържание. Доколко по делото са приложени
такива с жалбата (същите не се съдържат в изпратеното копие от изпълнителното дело), то
същите не съдържат фактическите основания за начисляването на всяка отделна такса, като
липсват данни за размера на авансово предплатените суми, респ. тяхното разходване или
приспадане от начислените, отсъства материалния интерес при пропорционалната такса въз
основа на който е определена и пр., а също и последиците от неплащането им. Някой от
4
сметките не са подписани от ЧСИ (вж. сметка №27941/23.03.2021 г.). В посочените сметки,
предмет на обжалване, ЧСИ се е ограничил лаконично да посочи само размера на сумите и
текстовете от ТТР към ЗЧСИ по които се дължат, без повече конкретизация.
Отделно от горното, за съда остава неясен и въпроса защо след като с влязлото в сила
разпределение са удовлетворени претенциите ЧСИ за разноски (вж. т.1 от същото), ЧСИ
отново с атакуваните сметки претендира заплащането на такива. Остава неясен и въпросът
защо например по сметка №27941 е посочена пропорционална такса от 102, 40 лв., а пък в
сметка №27992 се иска плащането на такава в размер на 420, 65 лв. Неясно е още и защо
обикновените такси по двете сметки се дублират и какво в крайна сметка е наложило
изготвянето на трите обжалвани сметки по чл.79 ЗЧСИ.
При това положение се накърнява не само правото на защита на длъжника срещу
атакуваното постановление, съдържащо се в посочените сметки по чл.79 ЗЧСИ, но се
препятства и осъществяването въобще на съдебния контрол върху фактическите и правни
действия на съдебния изпълнител по начисляване на разноските и известяването с тях на
длъжника (вж.Р366/12.01.15г по гр.д.№4597/14г, ІV ГО на ВКС и др.).
С оглед констатираните нарушение на императивни правни норми, настоящия състав счита
обжалвания акт за незаконосъобразен, което налага неговата отмяна и връщане делото на
ЧСИ Ш.Д., за определяне разноските в съответствие с изискванията на чл.79, ал.1 и 2 ЗЧСИ
съгласно горните указания. За събирането на таксите и разноските по изпълнението ЧСИ
следва да издаде нарочен акт, от който да става ясен както за страните, така и за съда,
начинът на формиране на задължението, като по изпълнителното дело следва да бъдат
съставени и приложени всички изискуеми съгласно ЗЧСИ и тарифата към него документи за
начисляването на съответните суми, съобразно горните указния. Следва да се има предвид
още, че държавата винаги се смята за присъединен взискател, комуто съдебния изпълнител
служебно изпраща съобщения за всяко започнато изпълнение и разпределение, поради което
за присъединяването и уведомяването на НАП не се дължат такси(така Р308/12.01.16г по
гр.д.№5207/15г, ІІІ ГО на ВКС и др.), каквито в крайна сметка са начислени и с атакуваните
сметки.
Въпреки постигнатия с жалбата резултат, в полза на жалбоподателя, сторил искане за
присъждане на разноски за настоящото производство такива не следва да се присъждат. По
общо правило отговорността за разноски е отговорност за неоснователно предизвикан
правен спор и се понася от страната, която с поведението си е станала причина за завеждане
на делото -чл.78 ал.1-3 и чл. 79 от ГПК. В случая обаче се касае за проверка на действията на
самия ЧСИ, за чиято незаконосъобразност страните по изпълнението не носят отговорност,
поради което и насрещната по жалбата страна не може да бъде отговорна за разноските в
настоящото производство. Правото си на разноски като форма на вреди от
незаконосъобразно изпълнение страните по изпълнението могат да реализират по
отношение на ЧСИ по реда, указан в разпоредбата на чл.441 от ГПК-общия исков ред.
5
Водим от гореизложените съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Постановление за разноски, обективирано в
сметки по чл.79 от ЗЧСИ, а именно: сметка с №27941 от 23.03.2021 г., сметка с №27942 от
23.03.2021 г. и сметка №27992 от 30.03.2021 г., издадени по изп.д.№87/2021 г. по описа на
ЧСИ Ш.Д., рег.№796, с район на действие Окръжен съд-Благоевград.
ВРЪЩА делото на същия съдебен изпълнител за определяне разноските в съответствие с
изискванията на чл.79, ал.1 и 2 ЗЧСИ съгласно горните указания.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6