РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 16.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	АТАНАС Н. Н. АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

в присъствието на прокурора Нина Янева,

и при участието на секретаря Татяна Асенова,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно наказателно дело от общ характер № 5080 по описа за 2017 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 334, т. 6 НПК във връзка с чл. 338 НПК.

Образувано е по жалба (озаглавена „протест“) на подсъдимия Н.Г.В. срещу присъда от 20.04.2017 г. по наказателно дело от общ характер (н.о.х.д.) № 10331/2013 г. на Софийския районен съд, 20. състав, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 09.11.2012 г. около 10:30 часа в двора на жилище, намиращо се в София, на ул. „*********, се заканил на Г.С.Т. с убийство с думите: „Нещастници! Некролози! Ще ви убия! Ще ви смачкам!“, като му нанесъл удари с крак в областта на тялото и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването си – престъпление по чл. 144, ал. 3 НК във връзка с чл. 144, ал. 1 НК, като му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години по реда на чл. 66, ал. 1 НК, и е постановено в рамките на изпитателния срок да се изпълнява пробационна мярка „периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца. На основание на чл. 25, ал. 1 НК във връзка с чл. 23, ал. 1 НК Софийският районен съд е определил общо най-тежко наказание между присъдата по настоящото дело и тази по н.о.х.д. № 1916/2013 г. на Софийския районен съд, като е привел в изпълнение наказанието по присъдата по н.о.х.д. № 1916/2013 г. на Софийския районен съд – една година „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок по реда на чл. 66, ал. 1 НК, и е приспаднал по реда на чл. 59 НК времето, през което подсъдимият Н.Г.В. е бил задържан под стража и се е намирал под домашен арест. Първоинстанционният съд освен това е осъдил подсъдимия Н.В. да заплати направените в хода на производството разноски в размер на 180 лева за досъдебното производство, 540 лева – за съдебното производство, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

В жалбата бланкетно се излагат доводи, че присъдата е неправилна, несправедлива и постановена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Преди даване на ход на въззивното съдебно следствие от страните не са постъпили писмени становища по подадената въззивна жалба.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция представителят на Софийската градска прокуратура оспорва подадената жалба и поддържа, че първоинстанционната присъда е правилна, като събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства не променят извода на съда.

Частният обвинител поддържа в съдебното заседание, че първоинстанционната присъда е правилна и моли за потвърждаването ѝ.

В съдебното заседание защитникът на подсъдимия – адв. С.И., поддържа, че няма доказателства подсъдимият В. да е изрекъл думите, които му се преписват с обвинителния акт, а е  посочил, че ще води съдебни дела, за да нанесе вреда на частния обвинител Г.Т.. Сочи се, че изказаните думи не били годни да предизвикат страх у частния обвинител Т.. Защитата посочва, че свидетелските показания на Д.В.– дъщеря на частния обвинител, следва да се изследват с оглед заинтересоваността на тази свидетелка. Сочи се, че между страните по делото съществуват обтегнати отношения, свързани с развода на подсъдимия и свидетелкатаВ., който е довел до образуване на множество преписки пред органите на наказателно преследване. Поради това съдът следвало да се отнася предпазливо към показанията на участващите в конфликта свидетели, както и да приеме, че употребените от подсъдимия изразни средства, макар и да съдържат заплаха в никакъв случай не биха могли да предизвикат основателен страх у частния обвинител, че спрямо него предстои да бъде извършено престъпление. Твърди се, че първоинстанционният съд  е направил неправилна преценка на доказателствената съвкупност и е стигнал до погрешни изводи. Поради това се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на оправдателна такава.

Подсъдимият се придържа към думите на защитника си, а в последната си дума моли за отчитане на всички доказателства по делото и оправдаването му.

Първоинстанционният съд е постановил присъдата си, като е приел за достоверни показанията на частния обвинител Т., дадени в качеството му на свидетел, и на изслушаните свидетелиВ. и Т.,  които се подкрепят и от данните на подсъдимия В., че е посетил къщата на тъста си. Първоинстанционният съд  не е възприел защитната версия на подсъдимия относно спречкването му с частния обвинител Т., като според тази версия не е имало размяна на удари, а Т. само бил бутнат и се подпрял на оградата, като вътрешно противоречива относно целите на посещението му. Освен това не е дал вяра на доведения от подсъдимия В. свидетел Б.М., тъй като приел, че показанията на последния за някои детайли (кой е шофирал автомобила, с който пристигнали пред къщата на частния обвинител Т., например) не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. С оглед на всичко това, Софийският районен съд е приел, че подсъдимият В. наистина е ударил частния обвинител Т. и му е отправил заканите, описани в обвинителния акт. Първоинстанционният съд също така е установил, че частният тъжител и семейството му възприели безопасността си сериозно и инсталирали охранителна система в дома си, с което е установено, че същите са възбудили страх от частния обвинител Т.. Поради това е приел, че от обективна и субективна страна е осъществен съставът на престъплението „закана с убийство“ и е наложил на подсъдимия наказание близко до предвидения минимум, но все пак с по-дълъг срок, отчитайки характеристични данни на подсъдимия В.. Съдът е приел обаче за ненужно да налага ефективно наказание, тъй като подсъдимият би бил в достатъчна степен повлиян и от факта на осъждането си.

С оглед изложеното в обвинителния акт и събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Н.Г.В. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин, завършил е висше образование, разведен е и е осъждан. Живее в София, ж.к. „Борово“, ********, и има ЕГН **********.

През 2008 г. подсъдимият В. сключил брак със свидетелката Д.Г.В.. От този брак семейството има две деца – родения на *** г. К.Н.В. и родената на *** г.К.Н.В.. След раждането на второто им дете, отношенията на подсъдимия Н.В. със съпругата му Д.се влошили, като подсъдимият станал силно агресивен.

Като не можела да понася повече тормоза от негова страна, Д.В.се пренесла в къщата на родителите си в София, на ул. „*********, заедно с двете си деца. Подсъдимият желаел да има контакт с децата си, затова опитал да се срещне със съпругата си, като я търсел по телефона.

На 06.11.2012 г. подсъдимият Н.В. ***, за да прибере от гаража вещи, които били негови. При това възникнал конфликт между него и тъста му Г.Т., при който се стигнало и до физическа саморазправа.

На 09.11.2012 г. около 10:15 часа подсъдимият Н.В. позвънил по телефона на съпругата си (по онова време)Д.., с която вече водели дело за развод.В. не отговорила на повикването, защото се страхувала, че ще стане жертва на насилие от страна на В.. Тя получила обаждане от сестра си, която съобщила, че Г. е говорел с нея.

Докато се случвали тези разговори по телефона, подсъдимият Н.В. бил докаран до къщата с адрес ***, от свой приятел с лек автомобил – модел „Опел Астра“. При слизането му пред къщата се намирали частният обвинител Г.Т. и съседът му – свидетелят В. Т., на когото Т. се оплаквал от нанесените му на 06.11.2012 г. от подсъдимия В. телесни увреждания. Водачът на автомобила се отдалечил с него, като спрял на около 50 метра.

В това време – около 10:30 часа на 09.11.2012 г. – подсъдимият Н.В. със силен ритник разбил вратата на двора на ул. „*********, която била заключена, и се насочил към входната врата на намиращата се в имота къща. Г.Т. съобщил на свидетеля Т., че това е зет му, и се затичал към къщата с викове „Д., Д.!“, за да извести дъщеря си, и когато достигнал близо до нея, извикал на свидетелкатаВ. да извика полиция. Същата видяла през прозореца, че съпругът ѝ – подсъдимият В., се приближава към къщата. Подтиквана от виковете на баща си, тя повикала полиция.

През това време подсъдимият Н.В. продължително натискал бутона на звънеца и с удари с ръце и крака опитвал да разбие металната врата на къщата. Виждайки, че не може да го направи, подсъдимият се обърнал, за да излезе от двора. Така той се срещнал лице в лице с приближаващия се Г.Т. и му извикал „Нещастници! Некролози!“. След това бутнал частния обвинител Т. и последният паднал от силата на удара върху металната ограда, която отделяла предния двор на къщата от улицата. Подсъдимият В. започнал да рита падналия частен обвинител Т. в тялото и му отправил закани: „Ще ви убия! Ще ви смачкам! Ще ви унищожа!“

През това време към двора се насочил свидетелят Т., както и свидетелятМ., който дотогава се намирал в задния двор на къщата, заедно с други неуточнени по делото лица. Това принудило подсъдимия В. да излезе от двора, като той се насочил към колата, с която бил докаран, и заминал в неизвестна посока.

Подкрепян от членовете на семейството си, Г.Т. бил закаран в УБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където бил приет за лечение около 14:15 часа на 09.11.2012 г. При първоначалния му преглед били установени охлузвания в дясно отпред по главата, хематом с оток отляво на челото, оток с кръвонасядане и охлузване в корена на носа, охлузвания с кръвонасядания в лявата поясна област, както и хематом на левия клепач.

След инцидента – предмет на настоящото производство – на 14.11.2012 г. подсъдимият Н.В. бил посетен от полицейски служители, които му съставили протокол за полицейско предупреждение. Това го разгневило и той отново нахълтал в дома на тъста си, като на същата дата (14.11.2012 г.) нанесъл побой на БонкаВ. и разрушил намиращи се в жилището вещи.

Тези действия на подсъдимия възбудили страх у семейството наД.., което накарало същата да сключи на 09.11.2012 г. със „СОТ“ ЕООД договор за лична (специализирана) охрана, а на 13.11.2012 г. свидетелят Г.Т. сключил със същото дружество и договор № 5-032 Д/13.11.2012 г. за 24-часова охрана на жилището си в София, на ул. „*********. Заедно с това на жилището на пострадалия Т. били монтирани решетки и нова метална врата.

Между страните по делото се водило и производство за защита от домашно насилие, а и след описаните по-горе събития между тях са се развили няколко конфликта с физически наранявания, които не са предмет на настоящото дело.

Посочената по-горе фактическа обстановка се установява от следните събрани в хода на делото доказателства:

- гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Г.Т. (на гърба на лист 54 и лист 55 от първоинстанционното дело); В. Т. (на лист 55 от първоинстанционното дело); Д.В.(на лист 56 от първоинстанционното дело и повторен разпит – на гърба на лист 138 от първоинстанционното дело), както и частично от показанията на разпитания в хода на въззивното съдебно следствие свидетел М.М. (на лист 53 – 54 от делото) и на подсъдимия Г.Т. (на лист 170 – 171 от първоинстанционното дело);

- писмените доказателства – справка за съдимост на подсъдимия В. (на лист 177 – 180 от първоинстанционното дело); съдебномедицински удостоверения №№ 1031/07.11.2012 г. (на лист 29 от досъдебното производство); 31/09.11.2012 г. (на лист 30 от досъдебното производство) – за Г.Т., и С-328/16.12.2012 г. (на лист 12 от досъдебното производство) – заД..; удостоверения за раждане на К.В. (на лист 84 от досъдебното производство) и на К. В. (на лист 85 от досъдебното производство); протокол за предупреждение на подсъдимия В. от 14.11.2012 г. (на лист 50 от досъдебното производство); договор за охрана на жилище № 5-032 Д/13.11.2012 г. между „СОТ“ ЕООД и Г.Т. (на лист 113 от досъдебното производство); договор за лична охрана на Д.В.№ 206/09.11.2012 г. (на лист 117 – 120 от досъдебното производство); заповед за незабавна защита, издадена срещу подсъдимия В. от 19.11.2012 г. по гр.д. № 22842/2012 г. на Софийския районен съд, 88. състав (на лист 56 от досъдебното производство); заповед за защита, издадена срещу подсъдимия В. от 28.12.2012 г. по гр.д. № 22842/2012 г. на Софийския районен съд, 88. състав (на лист 123 от досъдебното производство);

- изслушаните в хода на производството заключения на вещи лица – съдебномедицинска експертиза (на лист 93 – 99 от първоинстанционното дело, приета в съдебното заседание на 28.10.2014 г., на лист 124 от първоинстанционното дело); съдебна психиатрична и психологическа експертиза (на лист 134 – 141  от досъдебното производство, приета в съдебното заседание от 18.02.2014 г., на лист 90 от първоинстанционното дело).

Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.Т. и Д.В.като последователни, логични и подкрепящи се взаимно. Същите разкриват с необходимата точност обстоятелства относно конкретни действия на подсъдимия, като посочват детайлно местата, където същият се е намирал, безпротиворечиво разкриват еднакъв разказ за движенията му и причините, поради което е предприел определени действия. От тези показания съдът извежда данни за причините, поради които подсъдимият В. е посетил дома на свидетеля Т. на 09.11.2012 г., това, че същият е влязъл с насилие в двора и е опитвал да събори вратата на дома, както и относно вербалното и физическо насилие, което е упражнено спрямо подсъдимия. Свидетелят Т. еднозначно възпроизвежда думите, с които е бил заплашен: „нещастници“, „некролози“, „ще ви убия“, „ще ви унищожа“, „ще ви смачкам“, като същите са оставили ясен отпечатък в съзнанието му, тъй като ги е възприел в състояние на страх. Вярно е, че тези свидетели имат донякъде интерес да поддържат пред съда една и съща версия относно случилите си събития, но техният разказ се подкрепя и от показанията на свидетеля Т. и частично от показанията на свидетеляМ. и на подсъдимия, които не отричат да е имало посещение на подсъдимия В. в дома на Т., както и че се е стигнало до спречкване между тях.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля Т. за това, че още на 06.11.2012 г. същият е станал жертва на физическа агресия от страна на подсъдимия, тъй като същите се подкрепят от приобщеното по делото медицинско свидетелство № 1031/07.11.2012 г. от УМБАЛСМ „Пирогов“.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля Т., които напълно и с подробности подкрепят изложеното от свидетелите Т. иВ. относно това, че подсъдимият на 09.05.2012 г. е нахлул с разбиване на врата в дома на Т., както и че се е стигнало до физическа разправа, при която подсъдимият е удрял Т. и му е отправял заплахи с думите „ще те унищожа“. Тези показания се подкрепят освен от останалите посочени по-горе гласни доказателства и от медицинската документация (удостоверение от УМБАЛСМ „Пирогов“), според която на 09.11.2012 г. около 14:15 ч. свидетелят Т. е постъпил в това лечебно заведение с травми, които могат да бъдат причинени от бутане и удари.

Обстоятелството, че изложеното от тримата свидетели – Т., Т. иВ., е безпротиворечиво и подкрепено от закрепените в документи факти дава основание на съда да даде пълно доверие на показанията им.

Съдът кредитира частично показанията на свидетеляМ. – в частта, в която той съобщава за спречкване между подсъдимия и свидетеля Т., както и за това, че е последвала агресия от страна на подсъдимия В., изразяваща се в бутане на Т., и в думите „ще ви унищожа“, които се възпроизвеждат и от свидетеля Т.. В тези си части показанията кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, като конкретните детайли – че подсъдимият първи е влязъл в двора и посоката на движение на същия – към вратата, както и че е бил пресрещнат от свидетеля Т., който идвал зад гърба му, напълно съответстват на изложеното от свидетелите Т., Т. иВ.. В останалата си част – че между подсъдимия и свидетеля Т. е имало само размяна на реплики, показанията не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, а и освен това звучат нелогично – по делото са посочени данни за предишни случаи на физическа агресия от страна на подсъдимия, а също и за последващи случаи на агресия спрямо Г.Т. и Д.В.(на 14.11.2012 г.), за които подсъдимият е осъден (съгласно приобщената по делото справка за съдимост). Наличието на обтегнати отношения, завършили с физическа саморазправа в краткия период около датата на инкриминираното нападение (09.11.2012 г.) позволяват на съда да приеме, че е няма как срещата между Т. и В. в този ден да е приключила единствено с бутане, а не с налагане на удари, каквото се описва без изключение в показанията на останалите свидетели-очевидци по делото, а и се установява от медицинското удостоверение от 09.11.2012 г. Налице е и разминаване между версиите за това с какво свидетелят Т. е замахнал срещу В. – подсъдимият описва обекта като „плик“, а свидетелятМ. – като „чанта“. Изложените от свидетеляМ. думи „ще те унищожа с дела“ не са посочени от нито един от другите свидетели, които ярко описват агресивното поведение на подсъдимия В., което не съответства на посочения израз, който се използва при спорове, в значително по-малка степен обвързани с лични отношения. Напротив, емоционалният изказ предполага именно заплахи срещу личността, а не такива, свързани със съдебни процеси. Не без значение е и декларираното от свидетеляМ., че същият е изпаднал в конфликт със свидетеля Г.Т. след датата, за която дава показания, поради неуредени наемни отношения. Всичко това дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че свидетелятМ. не дава достоверна информация за характера и вида на разменените между подсъдимия В. и свидетеля Т. реплики при посещението на първия в къщата на последния на 09.11.2012 г.

Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия, дадени пред първоинстанционния съд, доколкото същият не отрича, че е посетил дома на тъста си на 09.11.2012 г. В останалата си част обаче обясненията звучат нелогично – относно това кой е карал колата, с която е дошъл в имота на тъста си на 09.11.2012 г., относно причините да бутне тъст си към оградата, както и относно това, че е реагирал спокойно на срещата си с него. Обясненията на подсъдимия за това кой го е докарал до имота на тъста му на 09.11.2012 г. си противоречат с показанията на свидетелите Т. и Т. и противоречат на изложеното от подсъдимия за психическото му състояние към 09.11.2012 г., когато той бил ядосан, че не му е осигурен достъп до децата му. Не е логично в подобно състояние човек да шофира сам, ако в колата се намира друго лице. В частта относно причините за спречкването с Т. и това, че последният само бил бутнат, обясненията кореспондират единствено с показанията на свидетеляМ., но версията на обвиняемия се опровергава от представената по делото медицинска документация, според която при постъпването си в болница на 09.11.2012 г. свидетелят Т. е бил със сериозни наранявания по главата и в поясната област. Нелогично звучат и твърденията на подсъдимия, че свидетелят Т. посегнал да го удари с плик, като подсъдимият не разкрива никакви детайли относно вида на плика и неговите външни белези, а също и не посочва дали пликът е бил пълен (т.е. годен да причини поне болка на човек при удар с него).  Обстоятелството за удар с плик не се сочи и от повикания от защитата свидетел – Т.М., като последният твърди, че ударът е бил с „чанта“. Това дава основание на съда да приеме, че в тази си част обясненията на подсъдимия имат характера единствено на защитно средство, позволено и допустимо от наказателния процес, но не и достоверен доказателствен източник, доколкото е налице сериозно противоречие между изложеното и останалата доказателствена съвкупност по делото.

Съдът кредитира представените по делото съдебномедицински удостоверения, договори за охрана, полицейско предупреждение и заповеди за защита от домашно насилие, тъй като същите не са оспорени от страните, а истинността им се потвърждава от свидетелските показания по делото, които поддържат установените в документите часове на постъпване в съответните болнични заведения (включително и за постъпването на свидетеля Т. в болница в 14:15 часа на 09.11.2012 г., както и за нараняванията му от 07.11.2012 г.), дати на търсене на отговор на заплаха за живота, здравето и имуществото на засегнатите лица, и търсената от тях съдебна закрила.

Съдът кредитира напълно приобщената по делото справка за съдимост, тъй като същата е официален документ, издаден от органите на съдебната власт и приобщен по служебен път.

Съдът кредитира и приобщените по делото удостоверения за раждане, като никоя от страните не спори, че от брака между подсъдимия и свидетелкатаВ. са се родили две деца, относно който е възникнал и конфликт при развода между двойката. Подсъдимият също поддържа, че причината за конфликта на 09.11.2012 г. са били именно контактите с децата му.

Съдът кредитира напълно изслушаните в хода на производството заключения на вещи лица. Същите са компетентно изготвени от специалисти в областта на медицината, психологията и психиатрията. Травмите, получени от свидетеля Т. са засвидетелствани в съответствие с медицинската документация, налична по делото, като съдът няма основание да не се довери в изложеното от вещото лице Н. – лекар със специалност „съдебна медицина“. Страните също не са оспорили заключението на вещото лице. Изложеното от вещите лица И. и А. – психиатър и психолог, също кореспондира на представените от тях лични впечатления от изследването на свидетеля Т., поради което следва да се приеме, че същият е имал свидетелска годност и адекватно описва психическото си състояние около датата на инцидента като стресово.

Останалите събрани по делото писмени доказателства – протокол на СОТ от 14.11.2012 г. и квитанции за платени по договорите за охрана суми, не следва да се коментират от съда, доколкото касаят събития извън инкриминираните с обвинителния акт и отношения между Д.В.и Г.Т. трети лица, съответно – заплащането на суми за услуги, предоставени от тях.

Съдът не кредитира показанията на свидетеляМ.(на гърба на лист 168 от първоинстанционното дело), тъй като същият не дава достатъчно конкретни данни дали разказва за посещение в дома на свидетеля Т. на 09.11.2012 г. или на друга дата. Същият освен това разказва, че подсъдимият сам е управлявал автомобила си на датата на посещението, а разпитите на свидетелите Т. и Т. сочат, че не 09.11.2012 г. подсъдимият В. е бил докаран от друго лице. Свидетелят не възпроизвежда и никакви данни относно марката и модела на автомобила на подсъдимия, а само се задоволява да посочи, че същият е бил негова собственост. Всичко това дава основание на съда да приеме, че свидетелятМ.е присъствал на посещение на подсъдимия В. в дома на свидетеля Т. на друга дата, различна от тази, описана в обвинителния акт (09.11.2012 г.).

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Подсъдимият В. е обвинен в извършване на престъплението закана с убийство – чл. 144, ал. 3 НК във връзка с чл. 144, ал. 1 НК.

Обект на това престъпление са гаранциите за свободната воля на гражданите и възможността им да се чувстват сигурни в битието си. В случая е налице нападение именно спрямо спокойното съществуване на семейството на пострадалия Т., като заканата на подсъдимия е била насочена към това същият да получи контакти с децата си и да ограничи връзката им със средата, в която същите са се намирали. За целта той е прибягнал до насилие и заканване с такова, като така е нарушил личната сигурност на пострадалия.

От обективна страна съставът на престъплението изисква осъществяване на няколко елемента – действие, което недвусмислено да обозначава намерение на извършителя да застраши живота на увредения; възприемане на това действие от жертвата на престъплението, както и това действие обективно да се схваща от безпристрастен наблюдател именно като закана с престъпление, която може сериозно да бъде изпълнена.

В случая заканата е била отправена от подсъдимия В. с думи. Използваните от него глаголни форми – „ще ви убия“, „ще ви смачкам“, еднозначно изразяват воля за извършване на тежки посегателства спрямо живота на адресата им. Същото внушение носи и употребената от подсъдимия дума „некролози“. Чрез използване на тази метонимия (литературна фигура – прехвърляне на значението на една дума върху определено лице) спрямо свидетеля Т. ясно посочва, че според подсъдимия той е щял да се превърне в „некролог“ – в снимка и новина за починал човек. При пренасянето на това значение върху един жив субект, се разбира, че желанието на говорещия е последният да бъде мъртъв и за него да бъде поставен некролог (съобщение за смърт).

Освен това подсъдимият е нанесъл и ритници с голяма интензивност на пострадалия Т., като с това е извършил насилие срещу него, което при по-голям интензитет би могло да увреди здравето му до степен, че да предизвика смърт.

Репликите на подсъдимия В. от своя страна са били пряко възприети от свидетеля Т., като с това у него е било възможно да ги осъзнае и те да му въздействат психически. Същият е бил и обект на ударите на подсъдимия, като е почувствал болка от тях и това също е въздействало върху психиката му.

По делото е установено, че в случая думите и действията на В. са произвели реакции на стрес у свидетеля Т., като той дори е предприел мерки за физическата охрана на себе си, дома и семейството си. Дори и това да не беше така, чл. 144, ал. 3 НК изисква единствено заканата с престъпление да е била годна да предизвика страх с извършването си. Отправянето на вербалната заплаха „ще те унищожа“, придружена с ритници, при това от лице, което  е значително по-младо и физически силно, спрямо възрастен човек, е достатъчно, за да предизвика основателен страх, че въпросните форми на физическа агресия могат да повишат своята физическа интензивност. Обстоятелството, че подсъдимият не се е поколебал и при отправянето на тези вербални и физически заплахи и да навлезе в собствеността на пострадалото лице чрез разбиване на врати дава достатъчни индиции за решимостта на подсъдимия, ако се наложи да изпълни заплахите си.

Изложеното от защитата, че съдът трябвало внимателно да преценява изразните средства на подсъдимия В., тъй като той водел множество дела със свидетелкатаВ., с която били в състояние преди разтрогването на брака им, не намира опора в контекста, в който В. е изрекъл думите си. Отправянето на вербални закани между намиращи се в раздяла съпрузи е обичайно, но разбиването на вратата на къщата на родител на единия съпруг не кореспондира с обичайното поведение в такива ситуации. Повтарящата се агресия на подсъдимия, както и изразеният му мотив за посещението при тъста му – желанието веднага да получи контакт с децата си, говорят за друго. В този смисъл и поведението на подсъдимия недвусмислено сочи на желание за проява на физическа агресия (до която и се е стигнало в действителност на 14.11.2012 г.), а не за обичайното поведение на противопоставяне при семеен конфликт. Възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.

От субективна страна престъплението „закана с убийство“ е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал, че думите му могат да предизвикат страх у пострадалия Т., като е предвиждал именно да предизвика такъв страх, за да получи контакт с децата си съобразно своите желания. Същевременно подсъдимият В. и пряко е искал да изкаже именно тези думи, с които да възбуди страх у пострадалия за неговата сигурност и сигурността на семейството му.

При престъпния състав на заканата с убийство (чл. 144, ал. 3 НК) законът не изисква действително намерение на дееца да извърши такова престъпление. Достатъчно е само да е налице намерение за сплашване и предизвикване на страх, каквото се установява както от подбора на използваните от подсъдимия думи, така и от действията му, свързани с физическо насилие – ритници, бутане, разрушаване на врати.

Поради това подсъдимият В. е извършил престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 НК.

Относно наказанието:

За закана с убийство чл. 144, ал. 3 НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест години. Съгласно чл. 39, ал. 1 НК, ако особената част на НК не предвижда друго, минималният срок на наказанието „лишаване от свобода“ е три месеца.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е посочил като смекчаващо вината на подсъдимия В. обстоятелство чистото му съдебно минало към момента на извършване на престъплението, като не се отчитат други такива.

Първоинстанционният съд е приел следващите осъждания на подсъдимия като лоши характеристични данни и съответно – отегчаващо вината обстоятелство, като настоящият съдебен състав не намира основание да ги приема като такова, доколкото касаят период след извършване на престъплението. Като обстоятелства, които могат да се приемат за лоши характеристични данни обаче следва да се отчетат мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние – чрез нахлуване в чужд имот, при това със сила, както и обстоятелството, че извършеното от подсъдимия нападение и отправяне на закана е било съпроводено с желание да осъществи правата си чрез насилие, което винаги представлява укорима мотивация за извършване на определено деяние.

Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и е преценил, че поради това наказанието трябва да бъде наложено в предвидените от особената част на НК рамки – по реда на чл. 54 НК.

Съобразно с изложеното първоинстанционният съд правилно е приел, че трябва да наложи наказание в близък до минимума размер, но съобразявайки агресивните действия на подсъдимия е определил наказание малко над минимума – в размер на девет месеца. Настоящият съдебен състав се присъединява към тази преценка, като намира, че така определеното наказание би се явило достатъчно възпиращо за подсъдимия.

Настоящият съдебен състав намира за правилна и преценката на Софийския районен съд, че за поправянето на подсъдимия, а и с оглед необходимостта той да осигурява издръжка на малолетните си деца, не е разумно определеното наказание да бъде търпяно ефективно, поради което изтърпяването на същото следва да се отложи с изпитателен срок по реда на чл. 66, ал. 1 НК, като същият следва да бъде определен в минимален размер съобразно определената от съда продължителност на наложеното наказание.

С оглед на агресивната природа на извършеното от дееца обаче е разумно и налагането на пробационна мярка „срещи с пробационен служител“, като така може да се изпълни целта на наказанието за поправяне на подсъдимия, чрез насочването му от определено от закона лице към мерки, с които той да въздържа агресивното си поведение. Поради това и правилно първоинстанционният съд е наложил пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК във връзка с чл. 42б, ал. 2 НК – задължителни срещи с пробационен служител, като е определил минимален срок с оглед и на определения почти минимален размер на наказанието.

Съдът е отчел и останалите осъждания на подсъдимия В. – влезлите в сила през 2013 г. и 2015 г. съдебни актове по н.о.х.д. №10331/2013 г. и н.о.х.д. № 1916/2013 г. на Софийския районен съд, като е приел, че трите осъждания трябва да бъдат групирани по реда на чл. 25, ал. 1 НК във връзка с чл. 23, ал. 1 НК, тъй като се отнасят до три престъпления, извършени от подсъдимия в рамките на 2012 г., преди същият да бъде осъден за което и да е от тях (първият влязъл в сила акт на съда, както беше посочено, е с дата на изпълнение от 2013 г.). Поради това и правилно съдът е наложил наказанието по н.о.х.д. № 1916/2013 г. по описа на Софийския районен съд, а именно – една година лишаване от свобода. Същото следва да бъде с отложено изпълнение по реда на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като не са налице основания да се премине към ефективно изтърпяване на определеното като условно наказание, доколкото настоящото осъждане следхожда постановяването на съдебен акт за предишното престъпление и не е извършено в изпитателния срок на осъждането.

Правилни са и разсъжденията на първоинстанционния съд относно приспадането на периодите на задържане под стража на подсъдимия В. в хода на настоящото наказателно производство (чл. 59 НК).

Присъдата следва напълно да се потвърди в частта за наказанието.

Относно разноските:

Софийският районен съд е изчислил разноските в производството съгласно представените по делото документи от вещите лица, като правилно е приложил и правилото на чл. 189, ал. 3 НПК, че разноските се дължат от осъдения подсъдим. Отчетени са разходите както в досъдебното производство, така и пред първата инстанция, в съответните размери. Доколкото пред въззивната инстанция не са направени нови разноски, то присъдата не следва да се изменя и в тази част.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти въззивен наказателен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 20.04.2017 г. по наказателно дело от общ характер (н.о.х.д.) № 10331/2013 г. на Софийския районен съд, 20. състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                              2.