Р Е Ш Е Н И Е
№ 1448
гр. Русе, 24.09.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на единадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело №8324 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Адв.И.В.
– пълномощник на „Теленор България“ ЕАД, заявява, че на 06.02.2016г. представляваното от нея
дружество, сключило договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********
с А.С.Т. с уговорен срок на действие 24 месеца. През м.май същата година
страните по делото сключили допълнително споразумение към договора за срок от
24 месеца, с абонаментен план „Стандарт 20.99“ и договор за лизинг, по силата
на който ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване
устройство марка Samsung Galaxy S5 Neo Gold
срещу заплащане на обща лизингова цена в размер на 639.64 лева, чрез 23 месечни
лизингови вноски, всяка в размер на 26.99 лева.
За
потребените от абоната услуги и дължими лизингови вноски ищецът издал:
- фактура
№**********/10.05.2016г. отчетен период 10.04.2016г. – 09.05.2016г. на обща стойност
64.79 лева, съставляваща сбор от: 37.80 лева – абонаментна такса и използвани
услуги за предпочетен номер ++359********* и 26.99 лева – лизингова вноска;
- фактура
№**********/10.06.2016г. отчетен период 10.05.2016г. – 09.06.2016г. на обща
стойност 51.70 лева, съставляваща сбор от: 24.71 лева – абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер ++359********* и 26.99 лева – лизингова
вноска;
- фактура
№**********/10.07.2016г. отчетен период 10.06.2016г. – 09.07.2016г. на обща
стойност 47.98 лева, съставляваща сбор от: 20.99 лева – абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер ++359********* и 26.99 лева – лизингова
вноска;
- фактура
№**********/10.08.2016г. отчетен период 10.07.2016г. – 09.08.2016г. на обща
стойност 18.87 лева – остатък от неплатена лизингова вноска след направено
приспадане за предпочетен номер ++359*********;
- фактура
№**********/10.09.2016г. отчетен период 10.08.2016г. – 09.09.2016г. на обща
стойност 918.11 лева, съставляваща сбор от: 378.31 лева – неустойка за предпочетен
номер ++359********* и 539.80 лева – сбор от 19 лизингови вноски в пълен размер,
начислени поради неплащане на предходните.
Тъй
като ответникът не изпълнил задълженията си, произтичащи от контракта, за
събиране на вземането си „Теленор България“ ЕАД депозирало заявление по реда на
чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение,
издадена по ЧГД №6210/2018г. по описа на РРС срещу А.С.Т. за сумата 693.14
лева.
Заповедта
за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед
което заповедния съд указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
По
изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че А.С.Т., ЕГН ********** дължи на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 693.14 лева – цена на незаплатени
месечни абонаментни такси и използвани услуги по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, както и непланети
лизингови вноски по договор за лизинг към споразумението, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.09.2018г. до окончателното й изплащане.
Претендира
направените по заповедното и настоящото производство разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК , А.С.Т.,
представлявана от особения представител адв.М.И. не е депозирала отговор на
исковата молба, не ангажира доказателства. В о.с.з. признава обстоятелствата,
изложени от ищцовата страна. Не оспорва претенциите по основание и размер.
Съобразявайки становищата на
страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
На 06.02.2016г. Теленор България“ ЕАД, сключило с
А.С.Т., договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* с уговорен
срок на действие 24 месеца.
На
09.05.2016г. страните по делото сключили допълнително споразумение към договора
за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Стандарт 20.99“ и договор за лизинг,
по силата на който ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно
ползване устройство марка Samsung Galaxy S5 Neo Gold срещу заплащане на лизингова цена в размер на 620.77 лева,
чрез 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 26.99 лева.
В
чл.12 от договора за лизинг е предвидена предсрочна изискуемост на цялото
вземане при прекратяване на контракта, както и при неизпълнение на задълженията
от страна на лизингополучателя. Вземането на ищцотово дружество по договора е
обезпечено със запис на заповед от 09.05.2016г., издаден за сумата 620.77 лева.
За
потребените от абоната услуги и дължими лизингови вноски ищецът издал:
- фактура
№**********/10.05.2016г. отчетен период 10.04.2016г. – 09.05.2016г. на обща
стойност 64.79 лева, съставляваща сбор от: 37.80 лева – абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер ++359********* и 26.99 лева – лизингова
вноска;
- фактура
№**********/10.06.2016г. отчетен период 10.05.2016г. – 09.06.2016г. на обща
стойност 51.70 лева, съставляваща сбор от: 24.71 лева – абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер ++359********* и 26.99 лева – лизингова
вноска;
- фактура
№**********/10.07.2016г. отчетен период 10.06.2016г. – 09.07.2016г. на обща
стойност 47.98 лева, съставляваща сбор от: 20.99 лева – абонаментна такса и използвани
услуги за предпочетен номер ++359********* и 26.99 лева – лизингова вноска;
- фактура
№**********/10.08.2016г. отчетен период 10.07.2016г. – 09.08.2016г. на обща
стойност 18.87 лева – остатък от неплатена лизингова вноска след направено
приспадане за предпочетен номер ++359*********;
- фактура
№**********/10.09.2016г. отчетен период 10.08.2016г. – 09.09.2016г. на обща
стойност 918.11 лева, съставляваща сбор от: 378.31 лева – неустойка за
предпочетен номер ++359********* и 539.80 лева – сбор от 19 лизингови вноски в
пълен размер, начислени поради неплащане на предходните.
Въз
основа на заявление, депозирано от „Теленор България“ ЕАД, в РРС е образувано
ЧГД №6210/2018г. и издадена заповед №3377/11.09.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу А.С.Т., ЕГН ********** за сумата 693.14 лева – цена
на незаплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********,
както и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към споразумението,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2018г. до
окончателното й изплащане; 25 лева – държавна такса и 360 лева – адвокатско
възнаграждение.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което с разпореждане
от 31.10.2018г. на заявителя е указана възможността да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата: 693.14
лева – цена на незаплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, както и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към
споразумението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.09.2018г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №3377/10.09.2018г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД
№6210/2018г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско
дело ЧГД е видно, че са били налице предпоставките, визирани в чл.415, ал.1, т.2 ГПК, поради
което заповедният съд уведомил заявителя за възможността да предяви иск за установяване на
вземането, като указал последиците от непредявяване на иска. Съдът намира
претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес за запазване действието
на издадената заповед за изпълнение.
Разгледана по същество, претенцията се явява основателна.
В
производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават
или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
Не
е спорно между страните наличието на облигационна връзка, основана на договор
за мобилни услуги, допълнително споразумение към него и договор за лизинг.
Ответникът не ангажира доказателства, водещи до извод, че е погасил
задължението си в размер на 693.14 лева, съставляващо сбор от неплатени месечни
абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски. Заявява, че не оспорва
претенциите по основание и размер, с оглед което съдът намира иска за
основателен.
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В
хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 385 лева, а на исковото – 525 лева които, с
оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че А.С.Т., ЕГН ********** дължи на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 693.14 лева – цена на незаплатени
месечни абонаментни такси и използвани услуги по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, както и неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг към споразумението, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.09.2018г. до окончателното й изплащане, предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение №3377/10.09.2018г., издадена по
реда на чл.410 ГПК по ЧГД №6210/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА А.С.Т., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* сумата 385 лева – разноски по ЧГД №6210/2018г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА А.С.Т., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* сумата 525 лева –
разноски по ГД №8324/2018г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: