Р Е Ш Е Н И Е
Номер 26.11.2019 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На двадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
секретар
Даринка Димитрова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1349 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по трудов спор.
Депозирана е искова молба от С.М.Х., с която е предявен иск срещу „Рамарис“ЕООД за заплащане на сумата
1 670 лв. трудово възнаграждение за периода от 01.01.2018 г. – 12.04.2018 г.,, сумата 100
лв. лихва за забавено плащане на трудовото възнаграждение от датата на изискуемостта на всяко месечно
плащане /края на месеца, за който се дължи/ до датата на депозиране на исковата
молба, сумата, както и сумата 150 лв. обезщетение за неползван платен годишен
отпуск и сумата 20 лв. обезщетение за забавено плащане на обезщетението за
неползван платен годишен отпуск за периода 12.04.2018 г. до датата на подаване
на исковата молба. Твърди, че за периода 19.09.2017 г. – 12.04.2018
г. е работила по трудово правоотношение
при ответника на длъжност „работник
млечни продукти“ в Мандра с.Дянково и работила по това правоотношение до
12.04.2018 г., че ответникът не му заплатил следващото му се трудово
възнаграждение, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Сочи,
че предявява иска си пред РС Разград,
тъй като е полагала труд в с.Дянково, общ.Разград.
Ответникът твърди, че компетентен да разгледа
предявените искове е РС София, т.к. неговото седалище е в този съдебен район, а
ищецът неправилно се е позовал на разпоредба на чл.114 от КТ, който не урежда
въпросът за подсъдността. Сочи, че депозираната искова молба е нередовна, т.к.
не са посочени дължимите суми по периоди и не е посочено за кой период се
отнася неползвания от ищцата платен годишен отпуск. По основателността на иска признава, че
ищцата е работила на длъжност „работник млечни продукти“ в млекопреработвателно предприятие в
с.Дянково, като процесното трудово правоотношение е второ по ред за нея на
същата длъжност и в същото предприятие. Твърди, че редовно изплаща трудовите
възнаграждения на работниците и служителите в предприятието. Конкретно сочи, че
ищцата е имала много лични проблеми, за което работодателят винаги проявявал
разбиране. В средата на м.март ползвала отпуск за временна нетрудоспособност,
след което не се върнала на работа. След този период ответникът платил
заплатата на трето лице, представило се като родственик на ищцата и настояло да
получи дължимото й до този момент / за месеците, в които не е работила/ трудово
правоотношение. В условията на евентуалност сочи, че съдът следва да присъди
чистата сума за получаване, а не брутното трудово възнаграждение.
След преценка на събраните по
делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцата е работила по трудово правоотношение в
ответното дружество, като трудовия й договор е от 19.09.2017 г. Уговореното
трудово възнаграждение е 460 лв. основно такова и допълнително за трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6% за всяка прослужена година трудов стаж.
Според чл.1 т.6 от трудовия договор изплащането на трудовото възнаграждение се
извършва в срок до 15-то число на следващия месец, за който се отнася
възнаграждението.
Трудовото
правоотношение е прекратено със заповед от 18.04.2018 г., считано от 12.04.2018
г. на основание чл.325, ал.1 от КТ. В
същата заповед е посочено, че на ищцата следва да се изплати обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 6 дни.
По делото са
представени платежни ведомости за месеците януари, февруари, март и април 2018
г.
В тези ведомости е
отразено брутно трудово възнаграждение на ищцата съответно за месец януари
525,30 лв., за м. февруари 525,30 лв., за м. март - 452,76 лв. , за м. април
165,88 лв. брутно трудово възнаграждение и 150,09 лв. обезщетение по чл.224 от КТ а чиста сума за получаване – 407,62
лв., 407,62 лв., 355,51 лв. и 263,80 лв. В тази платежна ведомост е поставен подпис на ищцата за получил.
На основание чл.193
от ГПК ищцата е оспорила истинността на представените платежни ведомости в
частта им, отнасяща се до нейния подпис и съответно е открито производство за
установяване на истинността на документа.
В тази връзка е
назначена графическа експертиза. Същата е дала заключение, че саморъчните
подписи срещу №29 за м. януари, №29 за
м.февруари, №31 за м. март и №29 за м.април 2018 г. не са изпълнени от С.М.Х..
В о.с.з. вещото лице поясни, че въпреки че подписите във ведомостите се застъпват, те са изписани с различен
химикал и могат да се проследят.
Въз основа на така установените фактически
обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за заплащане на сумата 1670 лв.
трудово възнаграждение за месеците януари,
февруари, март и април 2018 г. е частично основателен и доказан. През този
период от време ищцата е работила при ответника и за това й е било начислено
трудово възнаграждение, чиято брутна сума е 1 669,24 лв.Единственото
доказателство за плащането на така начисленото трудово възнаграждение са
представените ведомости, в които е положен подпис, който не е на ищцата.
Чистата сума за получаване от ищцата като
трудовото възнаграждение, видно от представените по делото ведомости е
1 299,50 лв. За да стигне до този извод съдът освен чистите суми, посочени
в първите три ведомости взе предвид и сумата 165,88 лв. , която е начислена
като брутно трудово възнаграждение и намали същата с начислените осигуровки
/тъй като само трудовото възнаграждение е посочено като осигурителен доход/, като
получената сума от 143,02 лв. намали с 10% данък по ЗДДФЛ, а именно
14,30 лв.
Истинността – автентичността на ведомостите
на л.35, 36, 37 и 38 от делото в частта им досежно подписа срещу името на
ищцата е оспорена и това оспорване е доказано, тъй като графичната експертиза е
категорична, че подписът не е на ищцата. Ето защо в съответствие с разпоредбата
на чл.194, ал.2 от ГПК съдът следва да изключи този документ от доказателствата
по делото, тъй като същият е неистински.
При преценка на останалите доказателства,
съдът намира, че по делото не е доказано, че ищцата е получила следващото й се
трудово възнаграждение, поради което искът за заплащане на сумата 1670 лв. е основателен и доказан до размера на
1 669,24 лв. брутно трудово възнаграждение за четирите месеца, от които чистата
сума за получаване е 1299,50 лв. Тази сума следва да бъде присъдена на ищцата
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2019
т.
Вторият от обективно съединените искове – за
заплащане на обезщетение за забава в размер на 100 лв. до датата на подаване на
исковата молба е основателен и доказан. След като е уговорено плащане на
трудовото възнаграждение на 15-то число от следващия месец, то съответно на
16.02, 16.03, 16.04 и 16.05.2018 ответникът е изпаднал в забава по отношение на
чистите суми за получаване, съответно
407,62 лв., 407, 62 лв., 355,51 лв. и 128,75 лв. Законната лихва върху тези суми за
горепосочените периода, изчислена с помощта на електронен калкулатор е
съответно 58,11 лв. , 54,95 лв., 44,86
лв. и 15,11 лв. или общо 173,03 лв.
Тъй като последната сума надвишава размера на втория от обективно
съединените искове, в съответствие с диспозитивното начало съдът следва да
присъди сумата 100 лв., така както е поискана от ищцата в исковата молба.
По отношение на третия от обективно
съединените искове – за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, такова обезщетение се дължи след прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата, ако същият отпуск не е ползван през времетраенето на
трудовото правоотношение. В заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят е признал, че е останал неползван платен годишен в
размер на 6 дни. Ето защо така предявеният иск е основателен и доказан
до предявения размер от 150 лв., респ. чистата сума за получаване от ищцата
е 135,08 лв. /след като от сумата 150,09 лв. бъде
приспаднати 10% Данък по ЗДДФЛ/.
Съответно по отношение на тази сума
ответникът е изпаднал в забава при прекратяването на трудовото
правоотношение на 12.04.2018 г. Обезщетението
за забава върху сумата 135,08 лв. за периода 12.04.2018 г. – 14.07.2019 г.,
изчислено с електронен калкулатор е 17,21 лв. и в този размер искът следва да
бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 300 лв.
/триста лева/ за адвокатско възнаграждение, които видно от представения договор
за правна помощ на л.6 от делото са платени в брой.
На основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС Разград държавна такса за четирите уважени иска, чийто
размер следва да бъде определен при условията на чл.1 от Тарифа за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК, а именно 4% върху сумата, но не по-малко
от 50 лв., респ. в случая 51,98 лв. за първия и по 50 лв. за втория, третия и
четвъртия от исковете, както и направените по делото разноски в размер на 150
лв. за възнаграждение на вещото лице.
Воден от
гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Рамарис“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление
район Възраждане, ул.“Братя Миладинови“№ 12А ДА ЗАПЛАТИ на С.М.Х., ЕГН **********
с адрес ***
-сумата 1 669,24 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и девет лева и
двадесет и четири стотинки/ брутно трудово възнаграждение за месеците януари,
февруари, март и април 2018 г. от които чиста сума за получаване 1299,50 лв.
/хиляда двеста деветдесет и девет лева и петдесет стотинки/, ведно
със законната лихва от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
-сумата 100
лв. /сто лева/ обезщетение за забава на трудовото възнаграждение, считано
от датата на изискуемостта на всяко месечно плащане до 15.07.2019 г.,
-сумата 150
лв. /сто и петдесет лева/ брутно
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, от които чиста сума за
получаване 135,08 лв. /сто тридесет и
пет лева и осем стотинки/, ведно със законната лихва от 15.07.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
-сумата 17,21
лв. /седемнадесет лева и двадесет и една стотинки/ обезщетение за забава на
обезщетението за неползван платен годишен отпуск, считано от 12.04.2018 г. до
15.07.2019 г.
- както и 300 лв. /триста лева/ за направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение
и отхвърля исковете за заплащане на трудово
възнаграждение и за обезщетение за забава върху обезщетението за неползван
платен годишен отпуск до предявения размер като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Рамарис“ЕООД, ЕИК ********* със
седалище гр.София и адрес на управление район Възраждане, ул.“Братя
Миладинови“№ 12А ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Разград държавна такса в
размер на 201,98 лв. / двеста и един лева и деветдесет и осем
стотинки/, както и сумата 150 лв. /сто
и петдесет лева/ за направените по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: