РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XIII въззивен състав в публично съдебно заседание на
двадесет и седми ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН
МИХАЙЛОВ
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Ирен Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Борисова ВНЧХД № 4758/2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на
частния тъжител В.А.Д., чрез процесуалния му представител адвокат А.А. срещу
присъда от 13.05.2019 г. постановена по нчхд № 2339/2018 г. по описа на СРС,
НО, 115 състав, с която подсъдимия Т.М.Б. е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2, вр. с
ал.1, т.1, вр. с чл.147 НК за това, че на 14.11.2017 г. с изявление в
предаването „Господари на ефира“, излъчено по Нова телевизия на 14.11.2017 г. и
повторено на 15.11.2017 г. „Имах един разговор с началника на Югозападен район
на РДНСК, който ми каза че в строителния бранш има много такива фирми и хора,
които изцяло от това живеят т.е. държейки на всяка цена да встъпят в някакви
договорни отношения да приберат някакъв аванс и след това бързо да напуснат
обекта, като претендират съответно вреди или пропуснати ползи“, съзнателно
публично да е разгласил и разпространил клеветнически твърдения за тъжителя В.А.Д..
На основание чл.189 НПК в тежест на частният
тъжител В.А.Д. са възложени направените по делото разноски в размер на 600.00
/шестстотин/ лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение от
подсъдимия Т.М.Б..
В депозираната въззивна жалба се излагат
подробно съображения относно неправилността и незаконосъобразността на
постановения първоинстанционен съдебен акт. Твърди се, че подсъдимия Б. е
осъществил от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на
престъплението, за което е депозирана срещу него частната тъжба. Повереникът на
частния тъжител твърди, че присъдата на районния съд е постановена в
противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека, защото в
конкретния случай с инкриминирания израз от подсъдимия Б. не е изразена оценка,
а едно твърдение, което не може да се счете за оценъчно съждение, защото не
представлява количествено определение на качествен феномен. Моли
първоинстанционната присъда да бъде отменена, като неправилна и
незаконосъобразна, а подсъдимия Б. признат за виновен по повдигнатото му с
частната тъжба обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2, вр. с
чл.148, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.147, ал.1 НК, както и да бъде осъден да
заплати направените пред двете съдебни инстанции разноски по делото.
В срока по чл.322 НПК е постъпило
възражение срещу въззивната жалба от защитника на подсъдимия Б. – адвокат М.. В
същото се релевират доводи за несъставомерност на деянието, поради липса на
установяване на неговото авторство. Твърди се, че в хода на съдебното следствие
пред първия съд не е установено, спрямо кого е насочена твърдяната клеветата,
както и че не са събрани доказателства подкрепящи повдигнатото на подсъдимия обвинение.
Защитата се позовава на практика на ЕСПЧ и на ВКС и се моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
С въззивната жалба се иска събиране на
доказателства, за които от въззивния съд е преценено, че не са нови такива,
поради което е отказано и тяхното събиране.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК
закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на
делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите лица.
В съдебното заседание пред въззивната
инстанция частният тъжител не се явява, представлява се от своя повереник адвокат
А.. Последният поддържа въззивната жалба, като счита че са налице събрани достатъчно
доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение на подсъдимия Б.. Оспорва се
становището, че клеветническите думи следва да са адресирани до конкретно лице,
като отбелязва, че това противоречи на чл.10 ЕКЗПЧ и се позовава на практика на
ЕСПЧ. Твърди още, че за да се разбере дали един израз е фактическо или оценъчно
твърдение, то следва същия да бъде разгледан в целият контекст на предаването,
което от своя страна според повереника ще доведе до определяне на насоките и
целите на процесните изрази. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена
и вместо нея постановена нова такава, с която подсъдимият бъде признат за
виновен. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете
съдебни инстанции.
Упълномощеният защитник на подсъдимия Б.
- адвокат М. оспорва жалбата и счита изложените в нея оплаквания за неоснователни.
Защитата не се съгласява с изложените пред въззивния съд от страна на
повереника на частния тъжител доводи и моли да бъдат оставени без уважение като
неоснователни. По изложените във възражението съображения моли първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена. Моли да бъдат присъдени направените пред въззивната
инстанция разноски.
Подсъдимият Б. поддържа казаното от своя
адвокат. Посочва, че срещу него са образувани над 10 /десет/ дела от частния
тъжител.
В своята последна дума на основание
чл.333, ал.2 НПК подсъдимия Б. моли да бъде потвърдена присъдата на районния
съд.
Въззивният съд не допусна събиране на
нови доказателства, защото исканите за събиране от страна на повереника
доказателства не касаят новооткрити обстоятелства, а от друга страна са и
неотносими към предмета на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна
служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 НПК
намира, че за да постанови присъдата си, контролираната съдебна инстанция е
провела прецизно съдебно следствие и е положила достатъчно усилия за изясняване
на правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по
делото. При пълната служебна проверка на присъдата въззивният съд намира, че
фактическата обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на
съществени корекции и/или допълнения в нея.
Настоящата съдебна
инстанция след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14
и чл.18 НПК,
прие за установено следното от фактическа страна:
На 30.05.2016 г. между подсъдимия Б. и
съпругата му А. П., в качеството им на възложители, от една страна и „Е.К.Д.“
ЕООД, като изпълнител, от друга страна бил сключен договор за
строително-монтажни работи до фаза груб строеж на жилищна сграда с гараж находяща
се в с. Нови Хан, община Елин Пелин. Бил сключен и договор за инвеститорски
контрол и консултации, както и договор за авторски надзор с проектантско бюро.
На 07.06.2016 г. подсъдимият и съпругата му направили авансово плащане във
връзка със сключения договор в размер на 13 381,38 лева. След извършване на
необходимия изкоп, бил налят на 22.06.2016 г. от „Е.К.Д.“ ЕООД подложен бетон в
процесния УПИ, който поради некачествено изпълнение се напукал. Това довело до
конфликт между подсъдимия и частния тъжител. Подсъдимият изпратил нотариална
покана за доброволно изпълнение до дружеството, но въпреки това недостатъците
не били отстранени и договорът за СМР бил развален. В тази връзка на 27.06.2016
г. бил съставен констативен протокол от община Елин Пелин, въз основа на който
кмета на общината издал наказателно постановление спрямо „Е.К.Д.“ ЕООД, което
влязло в сила на 14.07.2016 г. С издаденото наказателно постановление юридическото
лице „Е.К.Д.“ ЕООД било санкционирано за извършени нарушения по ЗУТ и за това,
че на 23.06.2016 г. неправомерно е изоставен строежа на сградата.
Спорът между страните бил отнесен до
гражданския съд, който постановил неприсъствено решение по гр. д. №
44740/2016г. по описа на СРС, с което след изслушване на техническа експертиза
дружеството „Е.К.Д.“ ЕООД било осъдено да заплати на подсъдимия и съпругата му
суми представляващи заплатения аванс и дължими неустойки, поради неизпълнение
на сключения договор.
На 14.11.2017 г., подсъдимият и
съпругата му участвали в телевизионното предаване „Господари на ефира“ излъчено
по Нова телевизия на същата дата, където им била предоставена възможност да
разкажат за отношенията си с „Е.К.– Д.“ ЕООД по повод процесния договор сключен
на 30.05.2016 г. По време на излъчването пред репортера на предаването,
подсъдимият заявил, че след превеждане на авансова сума по процесния договор,
тъжителят излял подложен бетон и на другия ден напуснал внезапно, след което
отказал да продължи с обяснението, че има грешка в проекта. Заявил още, че за
неизпълнението на договора фирмата на тъжителя била осъдена, но при налагането
на обезпечителни запори било установено, че банковите сметки са с нулеви
стойности и активите - прехвърлени. След това подсъдимият и съпругата му
разказали, че тъжителя завел срещу тях дело за неустойки и по негово искане и без
представени доказателства срещу парична гаранция били запорирани сметките им.
На последвал въпрос на репортера - откъде идва цялата тази несправедливост,
подсъдимият отговорил: „Имах един разговор с началника на Югозападен район на
РДНСК, който ми каза, че в строителния бранш има много такива фирми и хора,
които изцяло от това живеят, т.е. държейки на всяка цена да встъпят в някакви
договорни отношения, да приберат някакъв аванс и след това бързо да напуснат
обекта, като претендират съответно вреди или пропуснати ползи“.
Така
възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка се установи въз
основа на събраните гласни доказателствени средства и писмени доказателства в
хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд, а именно: обясненията
на подсъдимия Т.М.Б., показанията на свидетелите Р.Т.В., П.Д.Г.и А.К.М.; справка за
съдимост на подсъдимия Б.; разпечатки на статии от интернет сайтове – www.gospodari.com,
www.vbox7.com и www.facebook.com; писмо от „Нова
Б.Г.“ АД; заверено копие на Решение № 30242 от 09.02.2017 г. на СРС; заверено
копие на СТЕ по дело № 44740/2016 г. по описа на СРС; заверено копие на
Констативен протокол от Община Елин Пелин; заверено копие на писма от Община
Елин Пелин до подсъдимия и до Община Младост; заключение на СТЕ; заверено копие
на акт № 1-2115 по чл.36 от ЗАНН; заверено копие на наказателно постановление №
1 от 14.03.2017 г.; заверено копие на искова молба; заверено копие на
определение № 415228 от 25.05.2018 г. по описа на СРС; заверено копие на писмо
до началника на РДНСК-ЮЗР; заверено копие на констативен протокол от 11.08.2016 г.; разпечатка на електронна
кореспонденция; заверено копие на ГФО на „Е.К.Д.“ ЕООД; заверено копие на
договор за СМР; заверено копие на разрешение за строеж № 32/18.04.2016 г.;
заверено копие на заповедна книга № 1; заверено копие на удостоверение от
01.07.2016 г.; заверено копие на писмо до кмета на Община Елин Пелин; заверено
копие на покана за доброволно изпълнение; заверени копия на известия чрез
Телепоща; заверени копия на обезпечителни заповеди; заверени копия на
удостоверения на ЧСИ-та; заверено копие на решение № 486254 от 12.09.2018 г. по
описа на СРС и веществени доказателства – 1 брой DVD-R
с
надпис „Verbatim”, запечатан в прозрачно хартиено пликче с надпис
– господари на ефира, сезон 6, еп.47 – 14.11.2017 г. и прикачен към писмо от
„Нова Б.Г.“ АД с изх.№ 683/24.04.2018 г., както и всички представени, приложени
и приети по делото писмени доказателства.
Въззивната инстанция намира направените доказателствените
изводи на първата съдебна инстанция от фактическа страна за правилни и
законосъобразни. Вярно е, че анализа на доказателствената съвкупност проведен
от първоинстанционния състав не се отличава с изключителна конкретика, но
независимо от това първия съд е дал обоснован и мотивиран отговор в мотивите
към присъдата си, на кои доказателствени източници се позовава и защо, поради
което настоящият състав се солидаризира с него. При това положение районният
съд е спазил изискванията на чл.305, ал.3 НПК, поради което не може да се
твърди, че волята на съда е недвусмислена и противоречива.
По делото няма спор, че подсъдимия Б. и
съпругата му са потърсили съдействие от екипа на предаването „Господари на
ефира“, излъчвано по „Нова телевизия“, по време на което са изречени от
подсъдимия Б. инкриминираните изрази в частната тъжба. Няма спор по делото, че
в хода на интервюто подсъдимия Б. и неговата съпруга са разказали пред репортер
от предаването своите проблемни моменти във връзка с извършван строеж в село
Нови хан, община Елин Пелен от „Е.К.Д.“
ЕООД, чиито управител е частния тъжител. По делото няма спор, че между подсъдимия
Б. и съпругата му от една страна и частния тъжител като управител на „Е.К.Д.“
ЕООД, от друга страна е сключен договор, който не е изпълнен, което
обстоятелство се установява чрез постановеното от гражданския съд решение. Няма
спор по делото, че във връзка с извършваните СМР по сключения договор е била
наложена имуществена административна санкция на „Е.К.Д.“*** Пелин за извършени
нарушения по ЗУТ и за това, че на 23.06.2016 г. неправомерно е изоставен
строежа на сградата. По делото няма спор, че цялото интервю е продължило повече
от 40 минути, но на процесната дата са излъчени само отделни кадри и изречения
от екипа на предаването, което не е съгласувано с подсъдимия Б.. Тези данни в
показанията на подсъдимия Б. категорично се подкрепят и от проведеното изследване
обективирано в допуснатата и назначена в хода на съдебното следствие от първия
съд съдебно техническа експертиза, от което се установява, че записа не е
последователен и при излъчването му на процесната дата са излъчени само отделни
кадри и изречения.
В настоящия случай правилно първият съд
е ценил като основен гласен доказателствен източник показанията на свидетеляГ.,
който е осъществял инвеститорски контрол върху обекта на подсъдимия и е присъствал
на проведен разговора между подсъдимия Б. и началника на Югозападен район на
ДНСК, поради което и неговите показания дават сериозна яснота за проблемните
взаимоотношения между страните. Твърденията за многобройните жалби, нацепването
на бетона, платения аванс и реакцията на частния тъжител, напълно кореспондират,
както с обясненията на подсъдимия, така и с приложените по делото писмени
доказателства. Данните в показанията на свидетеляГ. кореспондират и с данните в
показанията на свидетеля М., който неофициално е заявил в разговор между
тримата, че има такива случаи, подобни на този между подсъдимия Б. и „Е.К.Д.“
ЕООД, които са практика в съвременното строителство – „идва на обекта
юридическото лице, взема аванса и изчезва… или прави конструктивен проблем“.
Според свидетеляГ. изказването е било направено от свидетеля М. и то касаело
принципни проблеми в строителството и не се отнасяло пряко и конкретно за
фирмата на частния тъжител - „Е.К.Д.“ ЕООД.
Показанията на свидетеляГ. и обясненията
на подсъдимия Б. не се компрометират от данните в показанията на свидетеля М..
Това е така, защото макар и свидетеля М. да заявява определена липса на спомен
за определени събития, за които свидетелства свидетеляГ., то в неговите
показания се съдържат достатъчно по обем данни относими към проведената среща между
подсъдимия Б. и свидетеляГ. предвид заеманата длъжност в РО ДНСК-София област.
Също така от данните в показанията на свидетеля М. се установява несъмнено, че
в администрацията, в която е изпълнявал своите служебни задължения е имало преписка
свързана с „Е.К.Д.“ ЕООД, но независимо от това при проведената среща не е
обсъждано управляваното от частния тъжител Д. дружество „Е.К.Д.“ ЕООД. От
показанията на свидетеля М. също така се установява, че инкриминираните изрази
са били посочени като казани първо от неговия началник П.Т., а после и като
казани от самия него, а не от подсъдимия Б., в която насока са и обясненията на
последния. При това положение въззивния съд се довери на данните в показанията
на свидетелитеГ. и М., преценявайки същите като обективно, логично и
безпристрастно дадени, т.к. чрез същите не се цели да се утежни, както
процесуалното положение на подсъдимия, така и да се подпомогне обвинителната
теза на частния тъжител.
Въззивният съд намира показанията на
свидетеля В. за незаинтересовани от изхода на делото затова, защото този
свидетел съвсем добросъвестно разказва и дава информация за успешно завършени
проекти и доволни клиенти от дружеството „Е.К.– Д.“ ЕООД. От показанията на
свидетеля В. не се установява пряка заинтересованост относима към желанието му
да утежни положението на подсъдимия или да подпомогне обвинителната теза на
частния тъжител, поради което и съдът не намери основание да ги изключи от
доказателствената съвкупност по делото.
Въззивният съд подобно и на
първоинстанционния се довери на дадените от подсъдимия Б. обяснения във връзка
с инкриминираните изрази излъчени в предаването „Господари на ефира“ по Нова
телевизия, както и на данните касаещи проблемните взаимоотношения между него и
управляваното дружество от частния тъжител Д. - „Е.К.– Д.“ ЕООД. Вярно е, че
обясненията на подсъдимия имат двуяка правна природа затова, защото от една
страна представляват, както средство за изграждане на негова защитна версия
относно инкриминираното деяние, което му е вменено като извършено, но също така
и представляват гласен доказателствен източник, който следва да бъде преценен
заедно и поотделно с останалите събрани по делото доказателства. При това
положение се установява, че данните изнесени в обясненията на подсъдимия Б.
кореспондират в основата си с данните в показанията на свидетелитеГ. и М.,
както и с информацията съдържаща се в приложените и приети по делото писмени
доказателства. На следващо място обясненията на подсъдимия Б. корелират и със
заключението на изготвената в хода на съдебното следствие пред районния съд
съдебно техническа експертиза затова, защото в същото е констатирана липсата на
последователност, при която тези изрази са изречени, както и даденото при
тяхното изричане обяснение от страна на подсъдимия Б.. На следващо място
данните в обясненията на подсъдимия Б. са в унисон и с дадените от вещото лице
изготвило съдебно техническата експертиза разяснения в хода на съдебното следствие
при неговото изслушване, като същото е категорично, че при излъчването на
интервюто с подсъдимия Б. и неговата съпруга има извършени манипулации от
авторите на предаването, но те не са умишлени фалшификации, а в излъченото
предаване са дадени отделни, определени откъси за да може да се вмъкне репортажа
във времето на предаването.
Правилно и законосъобразно от първия съд
са приобщени всички писмени документи като доказателства по делото, защото
същите макар и да не касаят предмета на доказване по делото, дават яснота
относно наличните усложнени взаимоотношения между подсъдимия Б. и частния
тъжител Д. до процесната дата, когато са цитирани инкриминираните изрази от
подсъдимия Б. в предаването „Господари на ефира“ по Нова телевизия.
Въззивният съд се довери изцяло на
заключението на допуснатата и изготвена в хода на съдебното следствие пред
първия съд съдебно техническа експертиза, защото вещото лице пълно, обективно и
всестранно е изследвало процесния запис и е отговорило на поставените му въпроси,
като е установило в кръга на своята компетентност и знания, че в част от
кадрите се съдържат монтирани елементи и е имало изрязване от записа, поради
което и записа не е последователен.
Въззивният съд констатира, че при
правилно изведени от фактическа страна изводи, районният съд е стигнал и до
правилни такива от правна страна приемайки, че подсъдимия Т.М.Б. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148,
ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.147, ал.1 НК.
Непосредствен обект на престъплението
клевета са обществените отношения, осигуряващи ненакърняване на доброто име на
човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.
Изпълнителното деяние на престъплението
„клевета“ се изразява в разгласяване на инкриминираните обстоятелства, което
разгласяване следва да стане публично - пред повече хора или на място, което
позволява обстоятелствата да бъдат възприети от повече хора. Необходимо е да се
посочи, че при клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се
разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му
се приписва престъпление, което не е извършил. Съдебната практика и доктрината
напълно еднозначно и устойчиво поддържат разбирането, че предмет на
престъплението клевета са твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за точно определено обстоятелство или явление. Необходимо е те да са
позорни, укорими, недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания
и да предизвикват еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да
представляват оценъчно съждение, което се извежда чрез предположения,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. „Позорни“ са онези
конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на
човека, като те могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни
и обществени прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества
на личността, които я характеризират негативно. В настоящия
случай е повдигнато обвинение за това, че подсъдимия е осъществил първата форма
на изпълнителното деяние, а именно, че е разгласил неистинско позорно
обстоятелство за частния тъжител. „Разгласяването“ като форма на изпълнителното
деяние изисква деецът да е съобщил свои твърдения, зад които застава, като
претендира, че тези обстоятелства са обективен факт. Без значение за
съставомерността на публично нанесена клевета е узнаването или не от страна на частния
тъжител на същите. С факта на разгласяване деянието е довършено.
Съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1 НПК, тежестта да се докаже обвинението по дела образувани по тъжба на
пострадалия лежи върху частния тъжител, което означава, че той следва да обори
презумпцията за невиновност на подсъдимата /чл.16 НПК/, като докаже обвинението
по несъмнен начин /чл.303, ал.2 НПК/. По делото обаче, не се доказа по несъмнен
и категоричен начин, чрез събраните гласни доказателствени средства и писмени
доказателства, кое лице е автор на инкриминирания в частната тъжба израз,
включително не се доказа авторството на деянието и за подсъдимия Б.. В
настоящия случай с частната тъжба е повдигнато обвинение на подсъдимия Б. за
това, че е разгласил позорни обстоятелства за частния тъжител Д., като
клеветата се твърди, че е разпространена публично посредством предаването
„Господари на ефира“ излъчено по Нова телевизия. За да се прецени на първо
място, дали инкриминираните с частната тъжба изрази представляват позорни
обстоятелства за тъжителя Д., следва да се установи, че изложените
обстоятелства са позорящи по своя характер. Както вече се посочи по-горе в
инкриминирания израз не се съдържат от една страна конкретни данни за
дружеството управлявано от частния тъжител Д., защото в инкриминирания израз
подобни данни липсват, а от друга страна чрез показанията на свидетеля М. не се
установява по ясен и категоричен начин, кое е лицето автор на инкриминирания
израз, а още по-малко се установява същия да е изречен от подсъдимия. Тук е
мястото да се посочи, че състава на престъплението ще бъде осъществен не само
от обективна, но и от субективна страна, единствено ако инкриминираните изрази
представляват разпространение на неверни обстоятелства за частния тъжител и то
само при условие, че тези действия не само са осъществени от подсъдимия, но са
и осъществени съзнателно и целенасочено към частния тъжител, с цел да се
засегне неговата чест и достойнство, каквито данни в случая не са налице. Напротив, от данните по делото се установява,
че инкриминирания израз е действително казан в ефира на Нова телевизия от
подсъдимия Б., но този израз се установи, че не представлява съзнателно и лично
изразено становище формирано от подсъдимия Б. спрямо личността на подсъдимия
или управляваното от него дружество, а представлява изказано становище от друго
лице по повод на констатирани в неговата практика случаи, касаещи действия на
строителни фирми по повод на сключени от тях договори за строителство. Извън
обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя
субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява право на искания,
от които произтичат определени правни последици, респективно защитава свои
субективни права, но по отношение на инкриминираните изрази в така очертания
обхват на предмета на доказване с частната тъжба, не може да бъдат вписани
същите като лично и съзнателно формирани от подсъдимия. При така изложеното правилно
в случая е приетото от районния съд, че доколкото не е установено по делото
авторството на деянието, то не може да бъде засегната обществената оценка и
доброто име на личността на частния тъжител, с оглед инкриминираните в частната
тъжба изрази, за които се твърди, че представляват разгласени обстоятелства, с
които са накърнени обществената оценка и доброто му име, т.к. същите
представляват единствено пресъздаден цитат на казан израз от друго лице, което
в кръга на своята компетентност е формирало пряко и непосредствено впечатление
от дейността на строителни фирми. По делото също така не се установи и, че това
друго лице е посочило конкретно дейността на дружеството „Е.К.– Д.“ ЕООД
управляваното от частния тъжител Д. при казания от него израз, който е
инкриминиран по делото и е вменен в тежест на подсъдимия. В случая, в
процесното интервю подсъдимия Б. единствено е желаел да подкрепи своите
изявления с изказано мнение от страна на компетентен служител на общинската
администрация, а не е дал своя лична оценка конкретно за частния тъжител Д.,
макар предаването да е било с акцент възникналите усложнени отношения между тях
по повод на сключен договор за строителство, който не е бил изпълнен. Ето защо и изваждането
на изрази извън контекста на цялото процесно предаване, би позволило едно
превратно тълкуване и прилагане на закона, което в никакъв случай няма да е
съобразено с цялото проведено интервю и направените в него изявления, защото
само в неговата цялост се разкрива и действителното намерение не само на неговия
автор, но и цялостното послание на казаното.
Без да преповтаря излишно направения от
районния съд подробен разбор на практиката на ЕСПЧ по подобни казуси, който не
дава основа за каквото и да е допълване, то и въззивната инстанция не само се
съгласява със същия, но и споделя позицията за липса на обективни елементи от
състава на престъплението.
Липсата на извършено от обективна страна
съставомерно деяние, прави ненужно и безпредметно обсъждането на субективната
страна на престъплението.
Предвид изхода на делото, правилно и
законосъобразно на основание чл.190, ал.1 НПК, са присъдени в тежест на частния
тъжител направените по делото разноски. Пред
настоящата инстанция подсъдимият претендира направени разноски за процесуално
представителство пред въззивния съд, но в приложения договор за правна защита и
съдействие не е посочен размер, който от своя страна и да е платен, поради
което не са налице основания за тяхното присъждане в тежест на частния тъжител.
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като
такава следва да се потвърди. Същата е постановена при безспорна и коректно
изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати съществени нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила.
Така, при извършената на основание
чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на
основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва
да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание
чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 13.05.2019 г. постановена по НЧХД №
2339/2018 г. по описа на СРС, НО, 115 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.