Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Кюстендил, 04.12.2019г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Кюстендилски
районен съд, XII – ти състав, в открито съдебно заседание на четвърти
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Светослав Петров
Секретар:
Светла Христова,
Като разгледа докладваното
от съдия Петров АНД № 1240 по описа за 2019г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 18-1139-002167,
издадено на 31.12.2018г. от Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на
МВР - град Кюстендил, с което на Д.Ю.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл.179, ал.3, т.1 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три
хиляди/ лева за административно нарушение на чл.139,
ал.5 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.6, т.1 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/
лева за административно нарушение на чл.139
ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.5, пр.1 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 /петдесет/ лева за административно нарушение на чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/
лева за административно нарушение на чл.100,
ал.4, т.2 от ЗДвП.
В
подадената жалба и впоследствие в хода на процеса се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление,
като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните
правила по установяване и санкциониране на административното нарушение, по
аргументи, подробно изложени в депозираната жалба и изложени в съдебно
заседание. Моли се за постановяване на решение, с което да бъде отменено изцяло
атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с
доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
На 20.12.2018г. около 02:05ч. в с. Нов Чифлик по
ВП II-62 жалбоподателят управлявал с посока на движение към гр. Кюстендил влекач
„Ивеко Стралис“ с рег. №***, собственост на ***ЕООД и прикачено към него
полуремарке „Буюк Юксъл 2006“ с рег. №***, собственост на ***ООД. Свид. С. и К.
/двамата служители на ОД на МВР сектор „Пътна полиция“/, спрели за проверка
горепосоченото МПС и констатирали, че към 02:05ч. на 20.12.2018г. МПС-то няма
валиден винетен стикер за платена винетна такса по реда на чл.10, ал.1 т.1 от ЗДвП, защото същата била изтекла 2 часа по-ранно., чл.140
ал.1 от ЗДвП и чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП. Актът е връчен лично на
С АУАН е прието, че е И. е нарушил разпоредбите на
чл.98
ал.1 т.5 от ЗДвПжалбоподателя и
впоследствие въз основа на акта е издадено атакуваното НП. В постановлението са
възпроизведени фактическите констатации и правна квалификация на нарушенията
описани в АУАН.
Наказателното постановление е връчено на
нарушителя на 26.06.2019г. и на 27.06.2019г. е депозирана жалбата срещу НП № 19-1139-000402.
Горната фактическа обстановка се установява и
доказва от събраните по делото доказателства, а именно – писмените
доказателства съдържащи се в административнонаказателната преписка /справка за
нарушител/водач, заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г., заповед рег. №
277з-320/21.02.2019г., АУАН и НП, докладна записка/, показанията на свид. К. и
заявеното от самия жалбоподател, който потвърждава фактическата обстановка.
Съдът намира, че АУАН е редовно съставен и предвид
разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, зачете неговата доказателствена сила,
доколкото по делото не се събраха доказателства за противното.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по същество, жалбата е основателна в
претендираната част по т.2 от НП, по следните съображения:
АУАН е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 ЗДвП, компетентно да осъществява контрол по този закон.
Издаденото въз основа на акта НП, също е издадено
от компетентен орган. В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила – АУАН е надлежно
предявен и връчен на нарушителя, съгласно изискванията на ЗАНН; на същия е
предоставена възможност да подаде възражения по акта. Както АУАН, така и НП
притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прие, че при посочените в наказателното постановление условия на време, място и
обстановка, жалбоподателят е извършил виновно нарушенията вменени му с
процесните АУАН и НП.
В
хода на делото не се представиха или събраха доказателства подкрепящи
вменените нарушение по точки 2, 3 и 4 от НП. От показанията на разпитания свидетел
К. е видно, че същият има спомен само за нарушението по т.1 от НП, а именно липсата
на валиден винетен ситикер за МПС-то. Свид. С. категорично заявява, че няма спомен
за случая и след предявяване в съдебно заседание на АУАН, отново не може да си
спомни случая и констатираните нарушения.
С
оглед липсата на доказателства за вменените нарушения посочените по- горе,
съдът следва да отмени наказателното постановление като недоказано.
По делото безспорно се установи, че
към момента на проверката процесното МПС не е имало валиден винетен стикер, но
в АУАН и НП е посочено, че нарушението е извършено в с. Нов Чифлик на ВП II-62 без
посочва на километър от пътя, мястото на нарушението се потвърждава от
показанията на свид. К., който също сочи, че проверката и нарушението са
извършени в с. Нов Чифлик. Така посочено съдът намира, че нарушението се явява несъставомерно,
защото водача управлявал процесния
влекач в населено място при проверката и респ. не е било налице изискването да
се управлява МПС с валиден винетен стикер. Следва да бъде посочено, че ако
нарушителя е бил установен извън посоченото населеното място /с. Нов Чифлик/,
то тогава би било налице съществено процесуално нарушение водещо до
самостоятелно основание за отмяна на НП, защото освен посочването на ВП II-62
по никакъв начин не е фиксирано мястото на нарушението /километър от пътя/ и
нарушителя не може да разбере в какво точно е обвинен, а съдът не може да
направи преценка дали за процесния участък от пътя е съществувало задължение за
водачите на МПС да управляват с валиден винетен стикер.
Съдът намира, че дори и да не установени
горепосочените пороци в НП за нарушението по чл.139,
ал.5 от ЗДвП се събраха доказателства
за наличие на хипотеза на чл.28 от ЗАНН, защото се ангажираха
доказателства за това, че извършеното нарушение, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята
малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което
неправилно административнонаказващият орган не е приложил тази разпоредба.
Воден от горното наказателното постановление, следва да бъде отменено,
поради допуснато и неотстранимо съществено процесуалното нарушение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно
постановление /НП/ № 18-1139-002167, издадено на 31.12.2018г. от Началник
сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - град Кюстендил, с което на Д.Ю.Д.
с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.179, ал.3, т.1 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три
хиляди/ лева за административно нарушение на чл.139,
ал.5 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.6, т.1 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/
лева за административно нарушение на чл.139
ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.5, пр.1 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 /петдесет/ лева за административно нарушение на чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/
лева за административно нарушение на чл.100,
ал.4, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
Районен
съдия: