М О Т И В И
към Присъда № 287 от 04.12.2018
г.,постановена по НОХД № 4783/2016 г. ПРС, XXVI н.с.
Районна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Н.С.С.
с ЕГН: ********** за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, а именно за това, че през
периода от месец март 2017г. до месец
май 2018г. включително в с. Старосел, обл. Пловдив, след като е бил осъден с
влязло в сила на 14.05.2015г. решение № 1645/14.05.2017 год. по гр. дело
№2694/2015г. на Пловдивски районен съд, І бр. състав, да издържа свой низходящ
– сина си Д.Н.С. ЕГН **********, като му заплаща месечна издръжка в размер на
90,00 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно- в размер на общо 15 месечни вноски, всяка от които по
90,00 лв. /деветдесет лева/, като общият размер на неизплатените вноски за
издръжка възлиза на 1350 лв. /хиляда триста и петдесет лева/.
По време на разпоредителното заседание прокурорът намери, че хода на
досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са ограничили правото на защита на някои от страните по
делото. На съдебните прения поддържаше внесеното обвинение по отношение на
подсъдимия, като предложи на същия да бъде наложено наказание при условията 54,
ал. 1 НК ,,лишаване от свобода‘‘ в минимален размер, чието изпълнение да бъде
отложено с изпитателен срок от три години.
Законният представител на малолетния Д.Н.С. - Ц.Д. М.се яви за разпоредителното
заседание, като посочи, че не желае да участва в обсъждането на въпросите
предмет на разпоредителното заседание. В провелото се на 04.12.2018 г. съдебно
заседание заяви, че й е изплатена изцяло дължимата от подсъдимия сума за
процесния период.
Подсъдимият Н.С. по време на разпоредителното заседание посочи, че в хода
на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничават правото му на защита. Заяви, че се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение, но желае делото да се гледа
по общия ред, за да може да плати дължимата от него сума. По време на съдебните
прения се призна за виновен, като поиска минимално наказание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимият Н.С.С. с ЕГН: ********** е роден на ***г***,
Б., български гражданин, основно образование, ****, разведен, неосъждан.
През периода от 2008г. до 2015г. включително, подсъдимият
Н.С. и свид. Ц. М.живеели заедно в едно общо домакинство, след като сключили
граждански брак на 28.09.2008г. От съвместното им съжителство на през 2010г. се
родил синът им Д.Н.С. с ЕГН: **********. През съвместния им живот между
съпрузите нееднократно били възниквали скандали, като през 2015г. стигнали
съвместно до решението да се разделят, защото конфликтите се отразявали
неблагоприятно върху малолетното дете.
Така с решение №1645 на Районен съд гр. Пловдив от 14.05.2015г., влязло
в сила на 14.05.2015г. по гражданско дело №2694/2015г. на I бр. състав, гражданският брак между подсъдимият и свидетелката
С. бил прекратен, като съдът утвърдил постигнатото между съпрузите споразумение
по чл.51 ал.1 от СК. Родителските права върху роденото от брака дете Д.Н.С. се
предоставили на майката Ц.С., като се определило местоживеенето на детето при
майката в *****. Със съдебния акт Н.С. бил осъден да заплаща на ненавършилото
пълнолетие дете Д.Н.С. чрез неговата майка и законен представител Ц.Д.С. месечна
издръжка в размер на 90 лева, считано от влизане на съдебното решение в сила -
14.05.2015г. до настъпване на причини за нейното прекратяване или изменение,
ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска. Издръжката била платима
от двадесето число на месеца, за който се отнася по начин указан допълнително
от майката. След влизане в сила на съдебното решение на 14.05.2015г. Н.С.
изплащал редовно издръжката няколко месеца, но след това спрял да изпълнява
задължението си.
За месеците април 2016 г. до ноември 2016 г.,
подсъдимият С. не бил заплатил дължимата от него издръжка, за което било
образувано досъдебно производство № 294/2016 г. по описа на РУ на МВР гр.
Хисаря. По това образувано наказателно производство Н.С. платил дължимата от
него издръжка, поради което с Постановление от 10.04.2017 г. на прокурор от РП
гр. Пловдив досъдебното производство било прекратено на основание чл. 183, ал.
3 НК.
Впоследствие подсъдимият отново престанал да
плаща дължимата от него издръжка за месеците от март до декември включително за
2017г. и за месеците от януари до май включително 2018г. Общо дължимите и
неизплатени от него месечни издръжки били за 15 месеца по 90лв. / деветдесет
лева /, като всичко възлизало на 1350 лева, които не са платени изцяло. Именно
за този период било образувано и настоящото досъдебно производство.
През месец октомври 2018 г. Н.С. заплатил на
своето дете Д.С., чрез законния му представител – Ц. М.сумата в размер от
1 100 лева, а в провелото се на 04.12.2018 г. съдебно заседание заплати на
тази свидетелка сумата в размер от 500 лева, от които 250 лева дължими за
процесния период и 250 лева за последващи издръжки.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, които съдът
кредитира като еднопосочни, логични, последователни и неопровергани от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в това число и от обясненията
на подсъдимия.
Такива са: обясненията на подсъдимия С. и показанията на свидетелката М., Решение
№ 1645/14.05.2017 год. по гр. дело №2694/2015г. на Пловдивски районен съд, І
бр. състав, справка за съдимост, копие от Удостоверение за раждане, Копие от Постановление
за прекратяване на наказателно производство от 10.04.2017 г., характеристична
справка.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се кредитират напълно
депозираните пред него гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични
и взаимодопълващи се и си кореспондират с останалите събрани по делото писмени
доказателства. От разпитите на подсъдимия и свидетелката М.се установява, че
първият е заплатил на втората сумата в размер от 1 600 лева, която е за
процесния период в размер 1 350 лева, заедно с още 250 лева.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, доколкото
същите са събрани по предвидения в закона ред, като в нито един етап от
производството не са били оспорени от страните по делото.
От представеното по делото копие от решение № 1645/14.05.2017 год. по гр.
дело №2694/2015г. на Пловдивски районен съд, І бр. състав се установява, че
подсъдимият С. е бил осъден да заплаща месечна издръжка на своя малолетен син –
Д.С., като същата е в размер от 90 лева.
От представената справка за съдимост
се установява, че подсъдимият е неосъждан.
От представеното копие от Постановление за прекратяване на наказателното
производство се установява, че веднъж по отношение на подсъдимия Н.С. е била
прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК и наказателното производство е било
прекратявано на това основание.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават
основание да се приеме, че извършеното от подсъдимия Н.С.С.
съставлява престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, за това, че в периода от месец март
2017г. до месец май 2018г. включително в с. Старосел, обл. Пловдив, след като е
бил осъден с влязло в сила на 14.05.2015г. решение № 1645/14.05.2017 год. по
гр. дело №2694/2015г. на Пловдивски районен съд, І бр. състав, да издържа свой
низходящ – сина си Д.Н.С. ЕГН **********, като му заплаща месечна издръжка в
размер на 90,00 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно- в размер на общо 15 месечни вноски,
всяка от които по 90,00 лв. /деветдесет лева/, като общият размер на
неизплатените вноски за издръжка възлиза на 1350лв. / хиляда триста и петдесет
лева/.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се
дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Задължението на
родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на
родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за
издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за
децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието
на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на
задължението. За съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо
от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена
за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да
не е изпълнено съзнателно от дължащото
алиментните задължения лице.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, доколкото
подсъдимият С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е допускал настъпването им.
Същият е бил наясно, че неизпълнявайки своите задължения по изплащане на
издръжките, нарушава решение № 1645/14.05.2017 год. по гр. дело №2694/2015г. на Пловдивски
районен съд, І бр. състав
В конкретния случай по делото се установи, че подсъдимият С. е заплатил на
своя син – Д.С., чрез неговата майка и законен представител дължимата издръжка
за процесния период. От друга страна се установи, че спрямо него вече е била
прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК и с оглед изричната забрана в
закона, то същата не може да бъде приложена повторно.
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК, който след като е осъден да
издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с
“лишаване от свобода” до една година или
с “пробация”.
Ето защо,
настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да се приложи разпоредбата
на чл. 78а, ал. 1 НК и подсъдимият да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание глоба.
Видно от
приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е
осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а
НК. С оглед на изложените фактически и правни изводи са налице
материално – правните предпоставки подсъдимият да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното от него
престъпление, като му бъде наложено административно наказание “глоба” по
реда на чл. 78а НК. Подсъдимият е
пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, престъплението е
извършено умишелно и за него НК предвижда наказание с “лишаване от свобода” до една
година или “пробация”, като не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК.
Разпоредбата на чл. 78а, ал.1 НК предвижда административно наказание глоба в
размер от 1000 до 5000 лева.
При
индивидуализирането на административното наказание “глоба” съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства самопризнанието на подсъдимия, както в хода на досъдебното
производство, така и в хода на съдебното следствие, които са спомогнали за
установяването на обективната истина по делото, добрите характеристични данни,
изказаното съжаление.
По делото
не се установиха отегчаващи вината обстоятелства.
Ето защо,
съдът освободи подсъдимия Н.С. от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание ,,глоба'' в размер от 1 000 лева, като този
размер съответства в най-пълна степен на посочените по-горе смекчаващи вината
обстоятелства и на целите на наказанието визирани в чл. 36 НК.
По изложените съображения, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.
