Решение по дело №2861/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба вх. № 18757/15.12.2022г. на М.П.Г. и Е.А.Н. ***, срещу Заповед № КС-225-А-3/07.11.2022г., издадена от Кмета на район Аспарухово, с която е наредено премахване на строеж „Баня с тоалет“, представляващ пристройка на ниво партер към гараж в жилищна сграда с кадастрален идентификатор 10135.5505.*** по КККР на гр. Варна, район „Аспарухово“, находящ се в гр. Варна, ул. ***, в поземлен имот с идентификатор 10135.5505.***.

Жалбоподателките излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Сочат, че същата е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушения на материалния закон. Твърди се, че заповедта е издадена при неизясняване на релевантните за спора обстоятелства, в нарушение на чл. 35 от АПК. Твърди се, че процесната баня с тоалет е част от строителството на сградата в имота, която е изпълнена през 1979 г. и следващите години, като се сочи, че същата не представлява пристройка към строежа, а е част от нея – изпълнена с останалата част от сградата. Излагат се твърдения, че банята с тоалет не е изпълнена от бетонови блокчета, тъй като към момента на строителството е нямало такива, а е изградена от керамични тухли. Сочи се, че както сградата в имота, така и банята с тоалет са изградени въз основа на издадено Разрешение за строеж № 652/17.09.1979 г. /погрешно посочено в жалбата с № 658/17.09.1979 г./ и одобрени на 03.09.1979г. инвестиционни /архитектурни/ проекти. Оспорват квА фицирането на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като твърдят, че не е нА це сочените от административния орган фактически и правни основания за издаване на процесната заповед. Молят съда да отмени заповедта и да им бъдат присъдени сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв. О., която поддържа жалбата. В депозирана писмена защита са изложени подробни съображения за основателност на жалбата.

Ответникът по делото – Кмета на Район „Аспарухово“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М К  оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна и недоказана. Излага твърдения, че в хода на административното и съдебното производство категорично се установява, че процесният строеж не представлява търпим строеж по смисъла на пар. 16 и 127 от ПЗР на ЗУТ. Сочи, че строежът е изграден след 2004г. без нА чието на строителни книжа и е незаконен. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като бъде присъдено към минималния размер на адвокатските възнаграждения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В депозирана писмена защита излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката М.Г. се легитимира като собственик на втори етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, район „Аспарухово“, ул. *** /старо наименование ул. „Максим Илиев“/, състоящ се от входно антре, кухня, всекидневна, хол, две стаи, баня с тоалет,  идеални части от стълбището за първи и втори етаж, гараж от лявата страна на сградата, изба с две помещения, подпокривното пространство, две тераси, както и  идеални части от правото на строеж върху държавната земя, съобразно Протокол за съдебна делба по гр. дело № 1164/1984 г., вписан в Служба по вписванията с вх. № 6604/23.06.1984 година /л. 9 от преписката/. Жалбоподателката Е.Н. се легитимира като наследник на А  Б Г /съпруг на М.Г. и собственик на имота по Протокол за съдебна делба вх. № 6604/23.06.1984 г./, съгласно удостоверение за наследници с рег. № АУ100560АС/30.09.2021 г., издадено от Район „Аспарухово“, Община Варна /л. 22 от преписката/.

Производството по оспорваната заповед е започнало с жалба рег. №РД21015533АС/29.07.2021 г., касаеща извършването на строителство в поземлен имот с кадастрален идентификатор 10135.5505.***, находящ се в гр. Варна, ул. ***.

Във връзка с депозираната жалба на 04.08.2021 г. е извършена проверка на място от служители на „Контрол по строителството“, Дирекция КСИД към Район „Аспарухово“ в присъствието на жалбоподателката – М.Г., обективирана в констативен протокол от 04.08.2021 година /л. 2 от преписката/. Видно от същия при проверката е констатирано, че сградата отговаря на одобрените проекти, но има изменения по фасадата; гаражите на приземния етаж се използват за живеене; по стената на приземния етаж са изкарани изводи за вода и ток външно; има изградена стена вътре към дъното на парцела и към уличната регулация в двора с височина 1,70 м. При извършване на проверката М.Г. е представила документи, касаещи имота. Във констативния протокол са изложени възражения, като е посочено, че бетоновите стени в двора ще бъдат съборени до 60 см., а за промените в проекта ще представят доказателства в последствие.

На 17.09.2021 г. е извършена повторна проверка на място от служители на „Контрол по строителството“, Дирекция КСИД към Район Аспарухово, Община Варна отново в присъствието на Г., обективирана в констативен протокол от 17.09.2021 г. /л. 13 от преписката/. Видно от същия при извършената проверка е констатирано, че помещенията на ниво терен са приспособени за жилищни нужди, а бараката в двора е санирана за работилница. Констатирано е, че бетоновите стени в двора са полуразрушени, както и че има тухлени зидове от стопански постройки, които към момента не се използват.

Въз основа на извършените проверки е съставен Констативен акт № 75/19.10.2021 г. /л. 17-19 от преписката/, касаещ строеж „Баня с тоалет“, представляващ постройка на ниво партер към гараж в жилищна сграда с кадастрален идентификатор 10135.5505.*** по КККР на гр. Варна. От констативният акт се установява, че приблизителните размери в план и височина на извършения строеж са: ширина 1,30 м., дължина 2,40 м., височина 2,20 м. и площ 3,00 кв.м. Посочено е, че строежът е изграден от бетонови блокчета, измазан с варо-циментова мазилка, в границата на строителната линия по ПУП, под законно изградена тераса на първи етаж. Стоежът се ползва като санитарен възел към гаража, чието предназначение е незаконно променено за жилищни нужди. Установено е, че строежът е трайно прикрепен към прилежащия терен, поради което представлява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР към ЗУТ. Констатирано е, че е извършен без разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти. В заключение е прието, че строежът е 5-та категория. Констативният акт е връчен на жалбоподателката Г. на 17.11.2021 г. /видно от отбелязването върху писмо рег. № РД21015533АС_018АС от 19.10.2021г./. В законоустановеният 7-дневен срок е постъпило възражение от жалбоподателите. Възражението е разгледано от административния орган и същото е оставено без уважение, тъй като не се сочат доказателства, от които да се установява законността на строежа.

Във връзка с изясняване на обстоятелствата по преписката е нА чно Становище от гл. архитект на Район „Аспарухово“ /л. 25-26 от преписката/. От същото се установява, че процесната постройка представлява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като същият не е търпим съгласно сега действащите планове и законови разпоредби, тъй като е изпълнен в противоречие на ЗУТ, както и че същият не отговаря на действащите планове и разпоредби по времето, когато е извършен.

Въз основа на Констативен акт № 75/19.10.2021 г. и становището на гл. архитект на Район „Аспарухово“, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и съгласно дадените му със Заповед № 2556/11.08.2021 г. правомощия, Кмета на Район „Аспарухово“ е издал процесната заповед за премахване на незаконен строеж. В т. 1 от заповедта е наредено в срок от 1 месец от влизане в сила на същата да се изготви и предостави за одобряване План за безопасност и здраве за премахване на строеж: „Баня с тоалет“, представляващ пристройка на ниво партер към гараж в жилищна сграда с кадастрален идентификатор 10135.5505.*** по КККР на гр. Варна, Район „Аспарухово“, находящ се в гр. Варна, ул. ***, в поземлен имот с идентификатор 10135.5505.***. В т. 2 административният орган е разпоредил в срок от 1 месец от датата на одобряване на Плана за безопасност и здраве да се извърши премахване на описания незаконен строеж. В т. 3 е разпоредено след влизане в сила на заповедта да се изпрати покана за доброволно изпълнение по реда на чл.227, ал.1 от АПК до М.Г.. Изпълнението на заповедта е възложено на М.Г. – собственик и възложител на незаконния строеж /т. 4/, а в т. 5 е посочено, че при липса на доброволно изпълнение, незаконния строеж подлежи на принудително премахване.

По преписката е приложена нотариално заверена декларация от М.Г. /л. 11/, видно от която, че описаният в Протокол за съдебна делба по гр. дело № 1164/1984 г., имот владее, стопанисва и ползва за жилищни нужди, като кухня и стаи за живеене, в които се е устроила трайно битово.

С оглед изясняване на спорните по делото факти съдът е изискал одобреният на 03.09.1979 г. архитектурен проект, въз основа на който е издадено Разрешение за строеж № 652/17.09.1979 година. В тази връзка от страна на ответника е депозирано становище с.д. № 2121/10.02.2023 г. /л. 24 от делото/, видно от което след извършена справка в техническите архиви на Район „Аспарухово“ при Община Варна е установено, че архитектурният проект не се съхранява в архивите на районната администрация.

От писмо с.д. № 2991/24.02.2023 г. /л. 28 от делото/, депозирано от ответната страна се установява, че в архива на район „Аспарухово“ не са се установили предадени за съхранения строителни книжа към Разрешение за строеж № 652/17.09.1979 година. По делото е депозирано писмо с идентично съдържание от Дирекция „Управление на човешките ресурси и административни услуги“ към Община Варна с.д. № 2594/20.02.2023 г. /л.34 от делото/.

За изясняване на обстоятелства по делото е допуснато изготвянето на съдебно-техническа експертиза /л.65-70 по делото/, заключението на която съдът кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено, съобразени с доказателствата по делото, независимо от направеното оспорване от страна на процесуалния представител на жалбоподателите. Вещото лице дава заключение, че не може по категоричен начин да се определи кога е извършено строителството на процесния строеж. По отношение на материА те използвани при извършването на строежа експертът е посочил, че вътре стените са облицовани с фаянс, а подът с теракота, а таванът е с латекс. Отвън пристройката е измазана с варо-циментова мазилка, като на две места последната липсва и се виждат тухли. Посочено е също, че стените са тухлени и липсват стоманобетонни елементи – колони в ъглите и греди над зидовете. Вещото лице твърди, че процесният строеж не фигурира нито в Разрешение за строеж № 58/14.09.1994г., издадено от районния архитект на Район „Аспарухово“, нито в Разрешение за строеж № 35/17.06.2004 г., издадено от гл. архитект на Район „Аспарухово“. Към част „конструкции“ има представен чертеж: „съществуващо разпределение – схема на шайби и колони“, в който е констатирано, че процесният строеж също не фигурира. При оглед на място е констатирано, че има разминаване в одобрените проекти на партера към последните две разрешения за строеж и разпределението на място. Експертизата дава заключение, че сградата е с контура предвиден в одобрения проект от 17.08.1994 година. Посочено е, че Разрешението за строеж № 652/17.09.1979 г. е издадено въз основа на одобрен архитектурен проект от 03.09.1979 година. Според вещото лице процесния строеж е извън задължителната линия на застрояване и не е съобразен с предвижданията на действащия ПУП. Експертът дава заключение, че процесният строеж приблизително съответства на описанието, дадено в заповедта за премахване, като се установява разминаване в посочената височина и разлика в материА те, от които е изграден строежа, както и на място се установява, че границите на строежа излизат извън строителната линия на ПУП. Вещото лице е определило строежа като 4-та категория. В съдебно заседание вещото лице прави следните уточнения: експертизата е приела, че в декларацията на л. 11 жалбоподателката е посочила „Баня с тоалет“, които се намират на втори етаж към жилището, тъй като в протокола за съдебна делба е посочено само едно санитарно помещение. Вещото лице сочи, че по заснемането, което е приложено към проекта за надстройка, не са дадени предназначенията на помещенията, но видно от вратата, която е 250 на 220 това помещение, от което се влиза в процесното помещение следва да е гаражът. Другото помещение, което граничи с гаража и процесното помещение следва да е изба или стая. Посочва, че в момента гаражът се ползва като спалня, съседното помещение се използва като дневна, а коридорът се ползва като кухня. Според експертизата от спалнята се влиза в санитарния възел. Гаражът се намира от ляво на сградата, когато се застане на улицата. Към дела на М.Г. на партера няма друго санитарно помещение. С разрешението от 1994 г. се разрешава надстройка на сградата с 3-ти мансарден етаж. Разрешението за строеж от 2004 г. не е за имота на жалбоподателя, а за този на другите собственици, но към проекта има цялостно заснемане на целия етаж и поради тази причина вещото лице го е цитирало. Проектите от 1994г. и 2004г. не са идентични, като те не отразяват и положението в момента. Според вещото лице имотът е извън задължителната линия, а не извън ограничителната такава. Към 2004г. когато е издаден последният проект на цялата сграда пристройката на „Баня и тоалет“ не съществува.

С оглед изясняване на фактите по делото са разпитани като свидетели И В Р и Новард  А  М .

От показанията на свидетелят Раденков се установява, че М.Г. и нейния съпруг са започнА  да строят къщата си пред 1980г. и свидетелят е участвал от самото начало на строителството на къщата им. Къщата е била на М. и съпругът й, и на още едно семейство, като етажите са били разделени още преди започване на строежа. Според свидетеля Раденков жалбоподателите са придобили първия етаж, а вторият е бил собственост на „бай А “, като партерният етаж е бил разделен поравно между съсобствениците. Частта от партерния етаж, която е собственост на Г. е била тази в ляво, а на „бай А “ в дясно, където е главния вход. За помещенията на двете фамилии има самостоятелни входове. Свидетелят сочи, че има три врати – две на „бай А “ и една на М.Г.. Къщата има гаражи, но те са пригодени за живеене. Твърди също, че на южната част има по още една стая, а коридорът, през които влизат жалбоподателите е превърнат в кухня. Свидетеля сочи, че гаража е превърнат в стая и има още една стая, като сочи, че има предвидено санитарно помещение, както за жалбоподателите, така и за другите собственици. Според свидетелските показания М. и съпругът й имат санитарно помещение още от самото начало, за него се влиза през разпределителния коридор. При разпита на свидетеля същият посочи, че маркираното с червен цвят правоъгълниче на окомерната скица в КА № 75/19.10.2021 г., представлява процесното санитарно помещение. Раденков посочва, че конструкцията е от бетон, плочи, колони, греди и керамични тухли – „единички“. Според него, след като сградата е построена няма промени извършвани на партерен етаж. Сочи, че няма излизане от контурите на къщата и над санитарното помещение е другия етаж. Санитарното помещение граничи с гаража и със следващото помещение, в линия. Същото се намира в основната постройка, като сочи, че понеже има надстрояван етаж неговите колони излизат от параметрите на сградата.

При разпита на свидетелката М  същата сочи, че сградата е построена през 1979г., тогава е започнало строителството и почти същата година е приключило. Свидетелката твърди, че нейната част от къщата е в дясно, а тази на М.Г. в ляво, като посочва, че партерният етаж е общ. В дясно е входа за партера и от там се продължава нагоре по етажите. Дясната страна на партера е тяхна, а лявата е на Г.. Свидетелката сочи, че строежът е бил съвместен между баща й и М. и съпругът й, като е имало скици и всичко е било ясно разпределено. За всяко семейство е имало по един етаж, а партерният е бил общ, но всеки си е знаел кое помещение е за него. За жалбоподателите е било отредено на партерния етаж в ляво – една стая, гараж и тоалет и баня към гаража. М  сочи, че се е влизало от главния вход, от гаража на Г., от тяхната стая и след това санитарното помещение. Според свидетелката банята е до самия гараж, в рамките на сградата, като същата е била построена като част от къщата – с тухли. Твърди, че на партерния етаж не са правени никакви промени и така както са ги построили строителите, така са влезли.

Въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лица – адресати на акта, с правен интерес от неговото обжалване, в рамките на законоустановения срок и отговаряща на формалните изисквания на закона за реквизити, което я прави процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината/района или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи. С процесната заповед се постановява премахване на строеж от пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ, приет за незаконен на основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Със Заповед № 2556/11.08.2021г. /л. 32 от делото/ Кметът на Община Варна делегира свои правомощия на кметовете на райони в гр. Варна, включително да издават мотивирани заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ /т. 6 от заповедта/. С оглед на това, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма, като съдържа изискуемите реквизити – наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, дата на издаване и подпис на административния орган. Съдът не констатира в хода на административното производство да са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на заповедта. Административният орган е следвал установените административнопроизводствени правила по ЗУТ – въз основа на извършена проверка от длъжностни лица на общинската администрация в съответствие с правомощията им по чл.223, ал.2 от ЗУТ е съставен Констативен акт № 75/19.10.2022 година, с оглед на което наведените в тази връзка възражения са неоснователни.

Административният орган правилно е приложил и материалния закон, като се е съобразил и с целта на закона, който забранява извършването на строежи без разрешение за строеж и който към настоящия момент не допуска съществуването на незаконни строежи, които подлежат на премахване, поради липса на правна възможност за съществуването или узаконяването им. Строежът е индивидуА зиран както от административния орган, така и от вещото лице. Като правно основание за издаване на процесната заповед правилно е посочена разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Съгласно легалното определение, дадено в §5, т.38 от ДР на ЗУТ: „Строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.“

Описаният в заповедта обект подлежащ на премахване е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ и представлява „баня с тоалет“ – пристройка на ниво партер към гараж в жилищна сграда с кадастрален идентификатор; приблизителните размери в план и височина са определени като: ширина 1,30 м., дължина 2,40 м. и височина 2,20 м.; площ 3 кв.м. Строежът е изграден от бетонови блокчета, измазан с варо-циментова мазилка, в границите на строителната линия по ПУП, под законно изградена по проект тераса на първи етаж.

От заключението на вещото лице по СТЕ се установи, че на място обектът, предмет на премахване с оспорената заповед приблизително съответства на описанието, дадено със заповедта, като вещото лице е констатирало разминаване в посочената височина – 2,20 м., посочена в заповедта, а на място измерена 2,45 метра. Констатирана е и разлика в материА те, от които е изграден процесния строеж – на място са установени тухли, докато в заповедта е посочено бетонови блокчета, както и в оспорената заповед е посочено, че процесния строеж е в границите на строителната линия по ПУП, докато на място вещото лице е установило, че е извън нея.

Съдът намира, че строежът, предмет на оспорената заповед, е индивидуА зиран по местоположение, дължина, материал, ширина, височина, а констатираните от вещото лице разминавания са несъществени. Местоположението по скица към констативния протокол съвпада с констатираното от вещото лице. Безспорно е индивидуА зиран строежа, предмет на премахване – баня с тоалет на приземен/партерен етаж. В случая строежът, предмет на премахване е индивидуА зиран с параметрите и местоположението си и е безспорно идентифициран.

Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон.

Незаконен е този строеж, който е извършен без да са издадени необходимите строителни книжа, инвестиционен проект и разрешение за строеж, като задължителен документ за започването на строеж е издаването на разрешение за строеж.

Съгласно §5, т.36 от ДР на ЗУТ „Строителни книжа“ са всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване.

Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Именно доколкото одобрените инвестиционни проекти /когато се изискват такива/ и разрешението за строеж са част от „строителните книжа“ може да се приеме, че липсата на книжа прави строежа незаконен по смисъла на ЗУТ. От приложените по делото писма рег. № РД22025254АС_003АС/07.02.2023 г. /л. 24 от делото/ и рег. № 23003523ВН_002АС/22.02.2023 г., депозирани от ответната страна се установи, че в техническите архиви на Район „Аспарухово“ при Община Варна не се съхранява одобрения на 03.09.1979 г. архитектурен проект, въз основа на който е издадено Разрешение за строеж № 652/17.09.1979 г., както и строителните книжа към цитираното разрешение. Такива не се съхраняват и в Община Варна, съгласно писмото, приложено на л. 34 от делото. С оглед на изложеното съдът приема, че тезата на жалбоподателите, че процесният стоеж е изграден предвиден в именно този проект остава недоказана. В тази връзка по делото не са ангажирани никакви други доказателства за нА чието на строителни книжа, което налага извода за изцяло извършен незаконен строеж, респ. категорично установено по делото е несъответствие на строежа с предвижданията на действащия подробен устройствен план.

Предвид горното обекта, предмет на премахване, представлява незаконен строеж.

Относно твърдението, че строежът е изграден през 1979г., както твърдят жалбоподателите, съдът намира следното:

С влязлото в сила на 26.11.2012 г. изменение и допълнение на ЗУТ, в § 127, ал. 1 се определят като търпими строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действА  по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Условията за търпимост на незаконен строеж по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не са приложими за всички незаконни строежи изградени до 31.03.2001г., тъй като § 16 от ПР на ЗУТ е действаща норма. Нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена, тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, 2 и 3. Новите условия за приемане търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ касаят строежите, изградени през нов период, а именно с начален момент - след изтичане на периодите визирани в § 16 от ПР на ЗУТ и до 31.03.2001 г. Съгласно § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, строежи изградени до 31.03.2001 година, за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действА  по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби са търпими строежи и не подлежат на премахване. Търпимите строежи по смисъла на ЗУТ не са законни строежи, но установяването на тяхната търпимост, освен че им дава възможност да бъдат предмет на прехвърлителна сделка, дава възможност на собствениците им да се бранят в производства по премахване и забрана ползването на такива строежи. В случая следва да се установи нА це ли са предпоставките за приложение на този правен режим, като времето на извършване на строителството на строежа е от съществено значение за преценката на съда относно законосъобразността на процесната заповед.

Предвид твърденията на жалбоподателите, че строежа е изграден през 1979г., следва да бъде извършена проверка за приложимост на нормите на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ.

Съгласно разпоредбата на § 16, ал.1 строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действА  по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. В настоящия случай жалбоподателите твърдят, че строежът е изграден през 1979 година, но тези твърдения останаха недоказани в хода на настоящото съдебно производство. По преписката е приложена нотариално заверена декларация от 16.09.2021г., подписана от М.Г., с която е деклариран гараж и изба от две помещения със санитарен възел, описани в Протокол от съдебна делба по гр. дело № 1164/1984 г., които се ползват за жилищни нужди от 1984 година. Съдът приема, че с посочената декларация жалбоподателката е декларирала санитарното помещение, което се намира в жилището й на втория етаж, тъй като в цитирания протокол за съдебна делба е посочено само едно санитарно помещение, което е именно това на втория етаж. Този извод на съда се подкрепя и от изслушаното заключение по назначената СТЕ. Съдът не кредитира свидетелските показания, дадени от свидетелите Раденков и М , тъй като същите освен, че противоречат на приложените по делото писмени доказателства и изслушана съдебно – техническа експертиза, са и вътрешно противоречиви. От свидетелските показания на Раденков не може да се установи точното място на санитарното помещение, както и не става ясно дА  същото съвпада по разположение с процесния строеж, тъй като първо свидетелят сочи, че в санитарното помещение се влиза от разпределителното коридорче на жалбоподателите, а след това твърди, че първо се влиза в коридора, от където се влиза в друг коридор и едва тогава се стига до санитарното помещение. В заключение свидетелят посочва, че санитарното помещение граничи с гаража и със следващото помещение, в линия. Свидетелката Мавродиева при разпита си посочва първо, че за да се влезе в санитарното помещение трябва да се мине през гаража, след това през стаята и едва тогава се стига до банята. След това сочи, че банята е до самия гараж, поради което съдът приема, че е нА це противоречие при описанието на местоположението на санитарното положение. Не може да се установи по категоричен начин дА  визираното от свидетелката санитарно помещение съвпада с процесния строеж. Освен тези противоречия съдът констатира и други такива, свързани с годината на започване и завършване на строителството на сградата. Свидетелят Раденков сочи, че съпругът на жалбоподателката е започнал да строи къщата през 1980 година, докато свидетелката М  /собственичка на другия имот/ сочи, че сградата е построена през 1979г. – тогава е започната и същата година е завършен строежа й. И двамата свидетели сочат, че след завършването на сградата няма промени в частта на партера, но това противоречи на изслушаната съдебно – техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице и обясненията дадени от него в открито съдебно заседание, при огледа на място е установено, че има разминаване в одобрените проекти на партера към разрешенията за строеж от 1994г. и 2004 година и разпределението на място.

От изслушаната съдебно – техническа експертиза се установява, че процесното санитарно помещение липсва в чертеж „план на партер“ и „фасади“ в одобрения проект на 17.08.1994г., въз основа на който е издадено Разрешение за строеж № 58/14.09.1994 година. Санитарното помещение не фигурира и в проекта част „архитектура“, чертеж „съществуващо разпределение“ на приземен/партерен етаж към одобрени проекти на 31.05.2004 г., въз основа на които е издадено Разрешение за строеж № 35/17.06.2004 година. Освен това вещото лице е констатирало, че към част „конструкции“ има представен чертеж: „съществуващо разпределение – схема на шайби и колони“, в който процесният строеж също не фигурира. Съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателките, направено с писмените бележки, че разрешението за строеж от 2004г. е неотносимо, тъй като касае промяна на предназначението на гаража в дясната страна на сградата, който е собственост на други лица. В съдебно заседание, проведено на 11.10.2023 г. вещото лице уточнява, че макар и действително разрешението да се отнася за частта на другите собственици, към проекта има цялостно заснемане на целия етаж, поради което е и относимо към настоящия спор.

Доказателствата по делото сочат, че строежът е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без нА чието на строителни книжа, както правилно е констатирал административния орган. Това обстоятелство се потвърждава и от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице процесният строеж е извън задължителната линия на застрояване и не е съобразен с предвижданията на действащия ПУП /отговорът на въпрос № 5/.

Съдът намира, че от всички събрани по преписката и в хода на съдебното дирене доказателства се установява, че пристройка на баня и тоалет, предмет на заповедта за премахване не е съществувала към 2004 година. Този извод на съда се подкрепя и от уточненията, дадени от вещото лице в открито съдебно заседание.

При извършената преценка за съответствието на акта с целта на закона съдът намира, че оспорената заповед не е постановена в несъответствие с целта на закона, която законодателят преследва. Недопускането на извършване на строителство без разрешение за строеж и одобрени проекти, респ. премахването на извършено такова е с оглед по отношение на строежите да се даде възможност да се оцени, дА  инвестиционното намерение съответства на строителните правила и нормативи и действащия ПУП, дА  проектираното и изпълненото удовлетворява съществените изисквания към строежите, регламентирани в Раздел ІІІ, Глава девета от ЗУТ.

В изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, настоящият съдебен състав счита, че оспорването следва да се отхвърли, тъй като заповедта е законосъобразна и следва да бъде потвърдена със законните последици от това.

С оглед изхода на спора основателно и своевременно направено се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателите следва да бъде осъдени да заплатят в полза на Община Варна разноски в размер на 100.00 /сто/ лева определени на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 18757/15.12.2022г. на М.П.Г. и Е.А.Н. ***, срещу Заповед № КС-225-А-3/07.11.2022г., издадена от Кмета на район Аспарухово, с която е наредено премахване на строеж „Баня с тоалет“, представляващ пристройка на ниво партер към гараж в жилищна сграда с кадастрален идентификатор 10135.5505.*** по КККР на гр. Варна, район „Аспарухово“, находящ се в гр. Варна, ул. ***, в поземлен имот с идентификатор 10135.5505.***.

ОСЪЖДА М.П.Г. и Е.А.Н. ***, да заплатят солидарно в полза на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: