№ 21
гр. Ботевград, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД в закрито заседание на двадесет и осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Н.П.
като разгледа докладваното от Н.П. Административно наказателно дело №
20211810200317 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия К № *** г. издаден от ОДМВР-София, с който
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на Б. ЕНЧ. М., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер
на 400,00 (четиристотин) лева, за извършено от него нарушение по чл.21,
ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от Б. ЕНЧ. М. е описано искане за отмяна на така
издадения Електронен фиш като незаконосъобразен. Според него
основанията за отмяната му се изразяват в това, че липсва яснота относно
мястото на извършване на нарушението, както и относно това дали
автоматизираното техническо средство е стационарна или мобилна камера.
Моли съда да отмени глобата, претендира разноски в производството.
Въззивният жалбоподател, редовно призован, не се явява. Изпраща
становище, с което оспорва като незаконосъобразен издадения електронен
фиш.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и в писмено становище
наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на ЕФ и
прекомерност на разноските в съдебното производство, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение.
1
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
На 03.02.2020 г., в 10,55 часа, по АМ Хемус, км. 56+600, с посока на
движение към гр. Варна, при ограничение от 90 км/ч, въведено с пътен знак
В-26, с автоматизирано техническо средство № АТСС TFR1-M с номер 550,
насочено към гр. София, е била сечена скорост на движение от 133 км/ч, т.е
превишаване с 43 км/ч над разрешената скорост, при движение на лек
автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № ***
След изтичане времето за контрол, е попълнен протокол за използване на
АТСС от 03.02.2020 г., рег. № 1204р-904/10.02.2020 г. /приложение към чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /,
подписан от съответното длъжностно лице.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че на 03.02.2020 г., в 10.55 часа, по АМ Хемус, км.
56+600, с посока към гр. Варна, при въведено ограничение от 90 км/ч, с пътен
знак В-26, с автоматизирано техническо средство № АТСС TFR1-M с номер
550, насочено към гр. София, е била сечена скорост на движение от 133 км/ч,
т.е превишаване с 43 км/ч над разрешената скорост, при движение на лек
автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № *** Приспаднат толеранст минус 3%
от измерената скорост на „Фолксваген Туран“ с рег. № ***
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с
което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя. Поради
това бил издаден процесният електронен фиш № К *** г., издаден от
ОДМВР-София, с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от
ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя, е наложена
„глоба” в размер на 400,00 (четиристотин) лева.
По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на собственика
на автомобила.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят да е представил писмена декларация за друго лице, което да
е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната
2
система за видеоконтрол „TFR1-M”; заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и
заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на Министъра на МВР, бланка на
електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта на дата 03.02.2020 г., справка-
отговор от Областно пътно управление-София, справка за собственост на
МПС „Фолксваген Туран“ с рег. № *** които следва да бъдат кредитирани
без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.
По пътя на служебното начало и на осн. чл. 107, ал. 2 от НПК, въззивният
състав е поискал и получил писмена справка от Директора на Областно пътно
управление – София, от която се установява, че към датата на извършване на
нарушението /03.02.2020 г./ на АМ „Хемус” при км 56+600 дясно – в посока
гр. Варна е действал пътен знак „В26” /Забранено е движението със скорост,
по-висока от означената 90км/ поставен на км 55+600, с обхват 1560 м до км
57+160.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от
Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея,
се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е
одобрена съобразно нормативните изисквания.
Обстоятелството, че лекият автомобил, посредством който е извършено
нарушението, към процесната дата е бил собственост на жалбоподателя, се
установява от приложената по делото справка за собствеността на МПС-то.
Снимката на автомобила е с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и
марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети
каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да
бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият
материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като
изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален процес,
тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на
3
жалбоподателя М. и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил за него,
то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е
допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй
като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото
нарушение по ЗДвП.
От приложената справка от КАТ е видно, че собственик на процесния
автомобил е жалбоподателят. Доколкото най-късно към датата на подаване на
жалбата /02.07.2021 г./ Б.М. вече е знаел за издадения на негово име
Електронен фиш и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не
е подал в законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е
управлявало автомобила в процесния ден и час, настоящият съдебен състав
счита, че в случая именно с оглед на цитираните по-горе законови разпоредби
следва да се ангажира административно-наказателната отговорност именно на
него, а и той не твърди друго лице да е управлявало автомобила.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са
допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на
Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от
2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /,
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №
10.02.4835. Този документ удостоверява, че преносимата система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
4
№ „TFR1-M”, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за
измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз
основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.
5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Същевременно, използването на мобилното АТСС на
съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл.
10, ал. 1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският
служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол,
въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е
относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване
на техническото средство – АМ Хемус, км. 56+600 с посока към гр. Варна,
времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни
средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме
еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез
техническото средство е установено нарушение при управление на
визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 90
км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на
което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението
му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложената снимка, в която са означени дата и час,
точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и
ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство.
Направеният запис на нарушението и снимковото му визуализиране е
доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното
нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия материал се
наблюдава именно автомобилът, визиран в електронния фиш, заснет при
отдалечаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на
жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало
АТСС е изключено.
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед №
8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра
на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна.
Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на
АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по
алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се
5
предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и
изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая
са спазени - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Ето защо и това възражение на жалбоподателя
следва да се устави без уважение.
Предвид горното, въззивният съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността
на скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в
ал. 1. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното
средство, допустимата стойност на скоростта за магистрала е 140 км/ч. С ПЗ
В 26 в случая е било въведено ограничение на скоростта от 90 км/ч., съгласно
възможността в чл. 73, ал. 2 от ППЗДвП, поради което именно с тази
стойност е следвало да съобразяват поведението си водачите на МПС. В този
аспект квалификацията на нарушението е правилна.
В ЕФ са посочени всички елементи на административното нарушение, за
което е ангажирана отговорността на нарушителя като дата, час и място на
нарушението, в какво точно се състои нарушението, кой е нарушителят, коя е
нарушената правна норма, както и коя е санкционната норма и какво
административно наказание се налага за така установеното по категорично
несъмнен начин административно нарушение от Б.М..
От субективна страна жалбоподателят Б.М. е извършил деянието с пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална
скорост извън населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.
182, ал. 2 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от
стойността на превишението на скоростта. Скоростта правилно е установено
да е превишена с 43 км, стойност получена след приспадане на допустимата
6
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение 3% съгласно
техническите и метрологичните характеристики на АТСС, поради което за
нарушението е приложима именно санкцията по т. 5 от визираната
разпоредба. Последната, в приложимата редакция - изм. ДВ, бр. 101 от 2016
г., в сила от 21.01.2017 г., предвижда за превишаване на разрешената
максимална скорост от 41 до 50 km точно фиксирано по размер наказание –
глоба от 400 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата
по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Въззивният съд намира, че не следва да се приема, че е налице маловажен
случай на нарушение, тъй като само по себе си деянието на жалбоподателя М.
е в достатъчно голяма степен обществено опасно. Шофирането с превишена
скорост поставя в опасност живота и здравето на участниците в движението,
включително и на деца, а в резултат от посоченото нарушение се допускат и
голяма част от случаите на пътно транспортни произшествия с жертви по
пътищата.
Предвид изложеното съдът приема, че обжалваният Електронен фиш, като
законосъобразен и правилен следва да бъде потвърден.
По разноските:
Предвид изхода на спора, в полза на въззиваемата страна срещу въззивника,
се поражда право на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Претенцията за разноски е своевременно
заявена от процесуалния представител на въззиваемата страна. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва такива да бъдат присъдени
в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за правната
помощ, а именно- в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен и правилен Електронен фиш серия К
№ ***, издаден от ОДМВР-София, с които на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Б. ЕНЧ. М.,
ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 400 (триста) лева, за
извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Б. ЕНЧ. М., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР-СОФИЯ
сума в размер от 80 / осемдесет/ лева, представляваща сторени разноски в
рамките на настоящото производство
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
8