Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.
Тетевен ,07.06. 2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Тетевенският
районен съд , първи състав,в открито заседание
на пети юни през две хиляди и деветнадесета година:
Председател: А.
ГЕОРГИЕВА
Секретар :ВИОЛЕТА
МОНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията Георгиева гражданско
дело № 160 по описа на Тетевенският районен
съд за 2019 год., за да се произнесе –
съобрази:
Производство
по реда на чл.127 ал.2 от СК и чл.143,ал.2 от СК и иск по
чл.149 от СК
Производството по
делото е образувано по повод предявен иск от Н.А.Б. *** против А.М. *** , понастоящем живуща *** в иска
се твърди ,че през 2016г страните заживяли
заедно през 2017г им се е родило дете А.НА..
Страните живели заедно до м. септември 2018г в дома на ищеца в с. Б, след това
ответницата и детето заминали за в с. Л
,обл. Л , но след една седмица се обадила на ищеца да вземе детето ,че не може
да се грижи за него като до момента детето живеело при него. Ищеца моли съдът
да му присъди родителските права на него
върху малолетното дете Л ,род. на ***г.
Претендира издръжка за минал период от 20.09.2018г до 20.02.2019г , по 180 лв. на месец и издръжка от датата
на подаване иска 20.02.2018г. в
размер на 180 лв. до отпадане на основанието за изплащане на издръжката.
В
срока по чл.131 не е постъпил отговор от ответницата А.М. . Ищеца се явява лично и поддържа исковата молба , ответницата не се
явява ,не се представлява.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приет
е социален доклад изготвен от Д”СП” гр.Тетевен и Д”СП” Л .
Съдът, като
взе предвид изложеното в исковата молба и становищата на страните по делото,
като ги обсъди, съгласно чл.235 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, впечатлението от становището
на ДСП Тетевен и Л , дадено съгласно чл.21,т.15 от ЗЗДетето,
приема за установено от фактическа стрА. следното:
В
исковата молба ищеца навежда доводи, че страните живели на
съпружески начала и от съвместно съжителство е родено малолетното дете А.НА.,
родена на ***г., видно от представеното удостоверение за раждане издадено въз
основа на акт за раждане №69/05.04.2017г. на общ.Луковит .По делото са
ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Х.М.Х.и А.А.А.от
показанията на които са установява ,че първия свидетел е шофьор на такси и с
него ищецът отишъл да вземе детето от с.Л през м. септември тъй като било
изхвърлено на пътя с багажа , взели детето и от тогава бащата се грижел за
него.Свидетелката А. ,която е майка на ищеца потвърждава ,че детето се отглежда
от синът и , майката не давала издръжка за детето , а ищецът работел .По реда
на чл.176 от ГПК ищецът е дал обяснения , че семейните помощи за деца ги
получава майката , същата не е заплащала издръжка , а той работи .
Искова молба
е подадена на 20.02.2019г. ,тоест съобразно чл.149 от СК : Издръжка за минало време може да се търси най-много
за една година преди предявяването на иска, като в случая се претендира за пет
месеца 20.09.2018г до
20.02.2019г/датата на исковата молба / по 180 лв. месечно ,а исковата претенция
по чл.143 ал.2 от СК е по 180лв месечна издръжка начиная от датата на иска
20.02.2019г
От приетият
по делото социален доклад изготвен от Д“СП“-Т е видно, че страните по делото са
живели на семейни начала, от което съжителство имат родено едно дете ,
родителите на детето не живеят заедно от м. септември 2018г . Основни грижи за
детето полага бащата , който е
подпомаган в грижите за дъщеря си от неговата майка А. А..Детето
посещава разновъзрастова група изнесена в с. Бна детска градина „Н” в гр. Тн , като таксата за
детската градина е поета от бащата .Бащата разполага с битови условия за
отглеждане на малолетната Л. Ищеца работи в дърводобива , също така е и
пенсионер по болест с 80% трайна неработоспособност. От приетия социален доклад
изготвен от Д“СП“-Л е видно ,че по думите на ответницата А.М. се е установила
да живее в с. Кирчево , но отказва да съобщи адреса на който живее и да осигури
достъп до жилището, като твърдяла ,че работи почасово в кооперация „Д”Л.Като ответницата е твърдяла
,че контактувала с дъщеря си по телефона и не е ходила да я посещава.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
предявеният иск с правна квалификация чл.127, ал.2 от СК.
Съобразно чл.127 ал.2 от СК , ако родителите не постигнат споразумение по ал.
1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се
произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с детето и издръжката му .
Настоящия
случай се касае спор между родители, които не са сключили официално граждански
брак, а детето е родено от съвместното им съжителство и впоследствие са се
разделили , като в момента бащата живее в с. Б.,а майката в с. Л , а по данни,
които същата е дала на ДСП-Л в с.
Кирчево . Предвид това следва да се определи местоживеенето им при
един от двамата, който в същото време ще е носител и на родителските права.
Принципно
родителските права се упражняват и от двамата родители, но в случай, че живеят заедно.
В конкретния казус безспорно се установи, че родителите на детето Л живеят в
различни градове, като майката не полага грижи за неговото възпитание и
издръжка, а за това се грижи изцяло бащата , тъй като детето живее при него.
При преценка
на тези искове на първо място следва да се изхожда от интереса на детето . Този
принцип е залегнал в чл.3,т.1 и 3 и в чл.10 от З.З.Детето прогласяващ правото
на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и
социално развитие и защита на неговите права и интереси.
Освен това
следва да се преценят и родителските качества на двамата родители, отношението
им към детето , отношението на детето към тях, материалните им възможности и
битовите условия, както и поведението на родителя при когото са децата спрямо
другия родител и предоставяне на възможност за осъществяване на контакти между
тях. Също така следва да се имат предвид полагане на грижи и умения за
възпитание, подпомагане и подготовка за придобиване на трудови навици и знания,
морални качества на всеки родител, социално обкръжение и битови условия,
възраст и пол на детето, привързаност между дете и родители, помощ на трети
лица и други.
Преценявайки
тези обстоятелства в съвкупност и от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, А.лизирани обстойно съдът счита, че родителските права следва да
бъдат предоставени на бащата.
Съдът намира, че бащата Н.А.Б. притежава необходимите родителски
и възпитателски качества, гарантиращи интереса на детето за неговото
правилно отглеждане и възпитание. Той може да му предостави
домашен уют и добри социално, поради което съдът следва да му присъди родителските права и да определи
местоживеенето на малолетната А.НА. при бащата. По делото майката не представи
отговор на иска , не се яви в съдебно заседание , видно от социалния доклад
дори не може да се определи точното и местоположение в с. Л или в с. Кирчево,
тъй като същата е отказала да съобщи адреса си на социалната служба с оглед
същата да направи пълен и обстоен доклад по делото относно родителски капацитет
, битови условия и възможности за отглеждане и обгрижване на детето, а същата е
твърдяла ,че контактува с две годишната си дъщеря по телефона.
Ето защо, следва да се определи местоживеене на детето при
бащата , да бъде определен режим на лични отношения на детето с
майката , като се вземе и ниската възраст на детето като същата ще
има право да взема и връща детето от дома на бащата всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 09 .00
ч. на съботния ден с преспиване до 18.00 часа на неделния ден , както
и петнадесет дни през лятото, когато бащата не е в
платен годишен отпуск.
По
исковата претенция по чл. 143, ал. 2 от СК.
Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са
трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка в
случая следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в чл. 142 ал.2 от СК същата да е определена нормативно ¼ от
МРЗ , освен ако даването на издръжка в по – голям размер не би
представлявало особено затруднение за родителя.При определянето на частта от цялостната издръжка, която следва да
поеме всеки от родителите, е
необходимо да се прецени възможността на всеки от тях да дава издръжка, като към дохода на родителя, при когото
живее детето, следва да се прибавят сумите за издръжка на същото, които би
следвало да получава под формата на семейни помощи за деца /детски добавки/, /в т. см. вж. Постановление №5
от 1981 г. на Пленума на
ВС, т. 2/. По делото липсват доказателства страните да участват
в издръжката на друг ненавършил пълнолетие
низходящ.
С определението по чл.140 от ГПК съдът задължил ответницата да представи доказателства за
получаваните от нея доходи за една година назад, а ако не работи документ от
съответната социална служба , но такива документи от нея по делото не са
представени , поради което съобразно чл.161 от ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът
приема за доказани фактите, относно които стрА.та е създала пречки за събиране
на допуснати доказателства, а имемно ,че ответницата може да заплаща претендирА.та
от ищеца издръжка в посоченият размер. Съдът
като взе предвид и становището на Дирекция социално подпомагане-Тетевен и Л , което потвърждават изнесените в
исковата молба факти ,възрастта на детето , както и факта ,че същото посещава и
детско заведение , като взе предвид, че майката не полага
грижи при отглеждането и възпитание му и като се съобрази с
нормативната уредба уреждаща режима на издръжката на ненавършили пълнолетие
деца, а именно чл. 142 от СК счита, че месечно за детето Л са необходими и
достатъчни 180 лв. , като издръжката е дължима от датата на постъпване на иска
в съда 20.02.2019г.
Правото на
детето да получава издръжка от своята майка е безусловно и е достатъчно наличието на
качеството " ненавършило пълнолетие дете ". При
настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства
на доходите на родителя.При преценка на размерът на евентуалната издръжка,
която ответникът следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете ,като следва
да бъдат съобразени не само нуждите на лицето, нуждаещо се от издръжка, но и
възможностите на дължащия я. В настоящият случай не се установи ответницата да работи , но съдът на основание чл.161 от ГПК
приема ,че същата има възможност да заплаща претендирА.та от ищеца издръжка . Видно от Постановление на Министерски съвет №320 от
20.12.2018г за определяне на нов размер на МРЗ за стрА.та , същата
става в размер на 560 лв.Доколкото чл.142 ал.2 от СК предвижда , че минималния
размер на издръжката е ¼ от МРЗ , то актуалния минимален размер на
издръжката считано от 01.01.2019г е 140 лв.При настоящата нормативна уредба
съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в
интерес на детето и съответства на доходите на родителя. Нуждите на малолетното
дете се преценяват, като се вземат предвид възрастта му, разходите за облекло и
хрА., както и особените му потребности за конкретната възраст.
По отношение
на втория обективно съединен иск с правно основание чл.149 от СК, с който се претендира
издръжка за детето Л А за минал период и като се вземе предвид факта ,че детето
е било по-малко на възраст , но се е отглеждало от бащата , който е пенсионер по болест , но въпреки
това и работи , то съдът намира същия за основателен и доказан , за
сумата от 180 лева месечно начиная от 20.09.2018г
до 20.02.2019г/датата на исковата молба /, тоест общо 900 лева .
От събраните по делото доказателства по
категоричен начин се установява, че детето Л А е малолетно . Същото посещават
детска градина и има ежедневни разходи за хрА., облекло и
отопление, , такса за детска градина и консумативи свързани с
отглеждането му в детската градина
На основание
чл. 146, ал. 1 от СК ответницата дължи и обезщетение за забава, в случай, че
просрочи заплащането на отделните вноски в размер на законната лихва, а за издръжката присъдена за минало
време от деня на подаване на исковата молба.
Съдът намира,
че така определената издръжка в посочения размер е съобразена с нуждите на
детето и възможностите на родители.
Следва да
бъде постановено и предварително изпълнение на решението в частта му за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7
от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, в тежест на ответника ще се възложи заплащането на държавните такси по
исковете за издръжка , както следва за издръжката по чл.143 ал.2 от ГПК- 4 на
сто върху сбора на тригодишните платежи в размер на 259,20 лв. и за
издръжката по чл.149 от ГПК -4 на сто върху сбора на тригодишните
платежи в размер на 259,20лв. или в общ размер на 518,40лв и 5.00
лв./пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.Разноски по
делото не се претендират
Водим
от горното съдът ,
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето А.НА. ,род. на ***г.,ЕГН **********
на бащата Н.А.Б. с ЕГН ********** и определя местоживеенето му при бащата
на адрес с. Б.,обл. Л, ********** ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ
КОНТАКТИ на майката А.М.М. с ЕГН ********** с адрес *** , понастоящем
в с. Л , общ. У , обл. Л с детето А.НА. ,род. на ***г.,ЕГН ********** ,както
следва : Майката има право да
взема и връща детето А.НА. от дома на неговия баща Н.А.Б. *** и
трета събота и неделя от месеца от 09 .00 ч. на съботния ден с
преспиване до 18.00 часа на неделния ден , както
и петнадесет дни през лятото, когато бащата не е в платен
годишен отпуск.
ОСЪЖДА
на основание чл.143,ал.2 от СК, А.М.М. с ЕГН ********** с адрес *** ,
понастоящем в с. Л , общ. У , обл. Л ДА ЗАПЛАЩА на детето А.НА.
,род. на ***г,ЕГН ********** ЧРЕЗ бащата Н.А.Б. с ЕГН **********, ЕЖЕМЕСЕЧНА
ИЗДРЪЖКАв размер на 180.00 лв.(Сто и осемдесет
)лв., считано от 20.02.2019 г./датата на подаване на исковата молба
в съда /в едно със законната лихва върху вся просрочена вноска , до настъпване на
основания за нейното изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА
на основание чл.149 СК, А.М.М. с ЕГН ********** с адрес *** , понастоящем в с.
Л , общ. У , обл. Л ДА ЗАПЛАЩА на А.НА. ,род. на ***г,ЕГН **********
ЧРЕЗ бащата Н.А.Б. с ЕГН **********, ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в
размер на 180.00/сто и осемдесет/лв. считано от 20.09.2018 г.
до 20.02.2019 г./датата на подаване на исковата молба в съда / или
обща сума от 900/деветстотин /лева в едно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба .
ОСЪЖДА А.М.М. с ЕГН **********
с адрес *** , понастоящем в с. Л , общ. У , обл. Л ДА ЗАПЛАТИ по
сметка за държавните такси на районен съд
Тетевен сумата от 518,40 лв.представляваща държавна такса
по делото, съобразно уважения размер на издръжката по чл.143 ал.2 от СК и чл.149 от СК , както и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен
лист.
На
основание чл.242,ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Л в двуседмичен срок от уведомяване на
страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: