№ 2411
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Темислав М. Димитров
Членове:Цветелина Ал. Костова
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100513408 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на В. И. М. (представляван от особен
представител - адв. Р. Р.) срещу решение № 11329/11.06.2024 г. по гр.д. № 42558/2023 г.
по описа на СРС, 79 състав, в частта, с която е признато за установено, че
жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ сумите, както следва: 915,30 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 03.02.2023 г., до погасяването, представляваща стойността на доставена
от дружеството топлинна енергия за стопански нужди за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, 2,81 лв.,
представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. да 31.07.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 03.02.2023 г., до погасяването, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.02.2023 г. по ч.гр.д. № 6334/2023 г. по
описа на СРС, 79 състав.
Жалбоподателят - В. И. М., твърди, че решението в обжалваната част е
1
неправилно. Поддържа, че не се явява потребител на топлинни услуги в процесния
имот, като освен това по делото не е доказано в имота да са предоставени такива с
цена в размер на претендираната сума. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде
отменено и исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата, като
счита, че решението в обжалвана част е правилно. Ето защо, моли същото да бъде
потвърдено, като претендира разноските по производството.
Третото лице помагач – „Топлоконтрол“ ООД, не подава отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът В. И. М. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
915,30 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. *******х. А, магазин
№ 5, аб. № *******, ведно със законната лихва от 03.02.2023 г. до погасяването; сумата
в размер на 112,84 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от
01.07.2020 г. до 24.01.2023 г.; сумата в размер на 2,81 лв. – главница за дялово
разпределение за периода м.06.2020 г. до м.07.2020 г., ведно със законната лихва от
03.02.2023 г. до погасяването; сумата в размер на 0,69 лв. – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2020 г. до 24.01.2023 г.
Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: 915,30 лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.02.2023 г., до
погасяването, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна
енергия за стопански нужди за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, 2,81 лв., представляваща цена
за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. да 31.07.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 03.02.2023 г., до погасяването, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.02.2023 г. по ч.гр.д. № 6334/2023 г. по описа на СРС,
79 състав.
Решението е обжалвано от особения представител на ответника в частта, с която
предявените срещу ответника искове са уважени.
2
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Първоинстанционното решение съдържа
подробни мотиви във връзка с основателността на претенциите в уважената от
районния съд размер, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.
272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
На основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. По делото е представен договор № 42031/22.03.2019 г. при общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, видно от който
„Топлофикация София“ ЕАД, в качеството на продавач, и В. И. М., в качеството на
купувач, са сключили писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди за топлоснабдения имот на адрес: гр. София, ж.к. *******х. А, магазин № 5, аб.
№ *******. Срокът на договора е 5 години, считано от 01.03.2019 г., поради което
същият е действал в исковия период – от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
Следователно, по делото се установява, че в процесния период от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. между страните е налице договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, поради което въззивникът дължи плащането на цената на
предоставените топлинни услуги.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено,
се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за
процесния период възлиза на 1004,30 лв. (788,10 лв. – фактурирано количество и
216,20 лв. за доплащане след изготвяне на изравнителната сметка), т.е. сума, която е в
по-голям размер от претендираната в исковата молба и присъдена с обжалваното
решение. В заключението е посочено и какво е количеството на потребената енергия за
отделните периоди и по компоненти. Начислените суми са съгласно действащата през
исковия период нормативна уредба в областта на енергетиката, като същото е
извършено на база прогнозна стойност, коригирана след извършен отчет от
дружеството, извършващо дялово разпределение, за което са представени и приети в
първоинстанционното производство писмени доказателства.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не е налице основание за
„Топлофикация София” ЕАД да претендира и до получава плащане на цената за
осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от
действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД,
3
потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна
енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания
от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един
уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото,
въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за
имота на ответника, поради което претенцията за заплащането е установена в своето
основание. Размерът на дължимата цена за дялово разпределение за периода от
01.06.2020 г. да 31.07.2020 г. е 2,81 лв., до която сума искът се явява основателен.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 450 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение и за платен депозит за особен представител във
въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11329/11.06.2024 г. по гр.д. № 42558/2023 г. по
описа на СРС, 79 състав, в частта, с която е признато за установено, че В. И. М. дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ сумите, както следва: 915,30 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.02.2023
г., до погасяването, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна
енергия за стопански нужди за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, 2,81 лв., представляваща цена
за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. да 31.07.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 03.02.2023 г., до погасяването, за които суми е издадена заповед за
4
изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.02.2023 г. по ч.гр.д. № 6334/2023 г. по описа на СРС,
79 състав.
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 450
лв. – разноски по производството пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач –
„Топлоконтрол“ ООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“
ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5