№ 5445
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110140107 по описа за 2024 година
., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен e осъдителен иск с правно основание чл. 74 от ЗКЧСИ вр. чл. 45 от ЗЗД за
сумата в размер на 323 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили
като следствие от незаконосъобразните действия на ЧСИ Б. Б. с рег. № 856 в КЧСИ, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът е длъжник по образувано изпълнително
дело № 1153/2023 г. по описа на ЧСИ Б. с рег. № 856 в КЧСИ. Сочи, че в качеството си на
длъжник е подал жалба срещу разпореждане (постановление) от 03.01.2024 г. по
изпълнителното дело, с което е отказано намаляване на размера на приетите от съдебния
изпълнител разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по посоченото
изпълнително дело, както и размера на таксите и допълнителните разноски по ТТРЗЧСИ,
начислени по същото и обективирани в Покана за доброволно изпълнение с изх. №
33529/17.11.2023 г. Поддържа, че с решение № 3836 от 27.06.2024 г., постановено по ч.гр.д.
№ 1425/2024 г. по описа на СГС, цитираното разпореждане (постановление) било отменено
и съдът е постановил намаляване на разноските и таксите по ТТРЗЧСИ. Сочи, че решението
е влязло в сила. Счита, че ответникът отговаря за вредите, които му е нанесъл в посочения
размер и претендира тяхното присъждане в негова полза. Счита, че са налице всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Моли съда да уважи исковете
претенции. Претендират се разноски по делото.
1
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с
който оспорва предявените исковете като неоснователни. Признава част от обстоятелствата,
но оспорва твърдението, че са извършени незаконосъобразни действия от ответника, които
са предпоставка за обезщетение, както и че са налице вреди, причинени на ищеца от
действията на ответника. Счита, че не е налице нито един елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане от действия на ЧСИ. Счита, че решението, с което СГС е намалил
разноските в изпълнителното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо и не е
задължително за настоящия състав. Позовава се на съдебна практика на ВКС, като счита, че
съдебният състав, разглеждащ деликтния иск, следва да извърши самостоятелна преценка
дали очертаните в исковата молба действия на ответника са незаконосъобразни. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено във връзка с ч.гр.д.
№ 1425/2024 г. по описа на СГС, като излага доводи в тази връзка. Моли исковата претенция
да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят разноски.
Трето лице помагач на страната на ответника /фирма/ депозира становище по делото,
с което оспорва предявения иск като неоснователен.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения предявеният иск е с
правно основание чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника, действащ в
качеството си на частен съдебен изпълнител, да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законна лихва за забава в размер на законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането. Подлежащите на обезщетение вреди се изразяват в сторените от ищеца разноски
по обжалване на незаконосъобразните действия на ЧСИ при определяне на разноските за
юрисконсултско възнаграждение на взискателя в изпълнително производство и начисляване
на дължимите такси и допълнителни разноски по Тарифата към ЗЧСИ.
Отговорността на ЧСИ по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ представлява специален състав на
деликтната отговорност. За да бъде ангажирана тя, по делото следва да се установи, че със
свое противоправно и виновно поведение при изпълнение на дейността си като ЧСИ
ответницата е причинила твърдените имуществени вреди на ищеца в качеството му на
страна – длъжник в изпълнителния процес, като претърпените вреди следва да са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вината за причиняването им се предполага до
доказване на противното чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а доказателствената тежест за установяване на
другите елементи от състава на претендираното спорно материално право е върху ищеца.
Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и
бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това дали същите действия са
обжалвани и ако са обжалвани, какво е решението на съда по жалбата. Процесуалната
законосъобразност на принудителното изпълнение може да бъде проверявана по иск за
обезщетение за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, както и
по жалба срещу действията и отказите на съдебния изпълнител, когато страната желае да се
2
възползва от потестативното си право да бъде отменено отделно действие или отказ на
съдебния изпълнител. И в двата случая защитата е искова, но в първия случай предмет на
делото е вземането за обезщетение, което възниква от виновно и противоправно деяние,
което е причинило вреда, и делото се разглежда по реда на общия съдебен исков процес
(триинстанционно), а във втория случай делото се разглежда едноинстанционно от окръжния
съд, като предмет на делото е потестативното право на страната да иска отменяването на
отделно действие или отказ на съдебния изпълнител. В първия случай със сила на пресъдено
нещо се установява съществуването или несъществуването на едно парично вземане, а във
втория случай – на едно потестативно право, т. е. както са различни предметите на делата,
така са различни и обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебните
решения. По деликтния иск противоправността, която е елемент от фактическия състав на
спорното вземане за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на
действието или бездействието на съдебния изпълнител, а по конститутивния иск
процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието е преюдициалното
правоотношение, което поражда потестативното право, предмет на делото, т. е. нито
противоправността като елемент от фактическия състав на спорното право се обхваща от
обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по деликтния иск, нито
преюдициалното правоотношение, което поражда потестативното право, се обхваща от
обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по конститутивния иск.
Двете производства (по иск за обезщетение и по жалба срещу действие на съдебния
изпълнител) имат различен предмет и висящността на едното с нищо не влияе на
висящността на другото, както и изходът по едното не обуславя с нищо изхода по другото,
тъй като обективните предели на силата на пресъдено нещо на решенията по двата различни
предмета не съвпадат (в този смисъл – Решение № 139/31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г.
на ВКС, IV ГО).
По изложените съображения съдът, пред който е предявен деликтният иск, следва да
извърши самостоятелна преценка дали очертаните в исковата молба действия на ЧСИ са
незаконосъобразни. Действието на съдебния изпълнител ще бъде неправомерно в случай,
когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това,
че не са се налице необходимите за извършването му предпоставки. Същевременно
бездействието му ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което следва да
бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна
искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на
действието (в този смисъл – Решение № 207/11.04.2019 г. по гр. д. № 3201/2017 г. на ВКС, IV
ГО).
Съдът намира, че произнасянето на ЧСИ Б. Б. с разпореждане от 03.01.2024 г. в
частта, в която е отказано намаляване на юрисконсултско възнаграждение е
законосъобразно. Същото е определено от съдебния изпълнител в рамките на нормата на чл.
27 НЗПП, а именно – не по-малко от 50 лева и не повече от 150 лева.
Законосъобразни са и действията на съдебния изпълнител по начисляване на
3
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 112,86 лева, същата е начислена
на база материалния интерес по делото, включващ главница и законна лихва, както и
присъединените разноски. Законосъобразни се явяват и действията по начисляване на такси
в общ размер на 108 лева с ДДС, начислени по т. 1, т. 2 и т. 5 от ТТРЗЧСИ, както и
начислените по т. 4 и допълнителните разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ. За всеки един от
допълнително сторените разходи по изпълнително дело е представена фактура. Следва да се
посочи и че видно от съдържанието на поканата за доброволно изпълнение, посочените от
съдебния изпълнител дължими такси по Тарифата към ЗЧСИ, включват и допълнителните
разноски с оглед приключване на изпълнителното дело и отмяна на наложените
обезпечения.
Предвид констатираната от съда липса на противоправно поведение от страна на
ответника ЧСИ Б. Б., съдът счита, че предявеният иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати сторените от ответника разноски в размер на 400 лева – заплатено в брой
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Б. Т., ЕГН **********, чрез адвокат А. И., със съдебен
адрес в /адрес/, против ЧСИ Б. И. Б., с рег. № 856 в КЧСИ и адрес в /адрес/, чрез адвокат Д.
К. със съдебен адрес в /адрес/, иск с правно основание чл. 74 от ЗКЧСИ вр. чл. 45 от ЗЗД за
сумата в размер на 323 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди -
заплатено адвокатско възнаграждение, държавна такса по сметка на СГС, такса по ТТРЗЧИ,
понесени от ищеца в резултат на незаконосъоразно издадено разпореждане (постановление)
по изп. д. № 1153 от 2023 г. по описа на ЧСИ Б., отменено с влязло в сила решение № 3836
от 27.06.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1425/2024 г. на СГС, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Л. Б. Т., ЕГН **********,със съдебен адрес в /адрес/, да заплати на ЧСИ
Б. И. Б., с рег. № 856 в КЧСИ и адрес в /адрес/, със съдебен адрес в /адрес/, на основание чл.
78, ал. 2 ГПК сумата в размер на 400 лева – сторени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника /фирма/, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4