РЕШЕНИЕ
№
11 05.02.2021г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд
Първо гражданско и търговско отделение
На двадесет и първи януари две
хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА
ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията
търговско дело № 631 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на И.Н.И. с ЕГН **********, П.Н.И. с ЕГН **********
и Б.Н.И. с ЕГН ***********, всички с постоянен адрес ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Оборище №
82, ет. 2 – адвокат Боян Койнов, против
„Застрахователно дружество „БУЛ ИНС““ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс
Баучер” № 87, представлявано от Стоян Станимиров
Проданов и Крум Димитров Крумов, със съдебен адрес гр.Ямбол,
ул. „Бузлуджа“ №15, ет.3, офис 16 – адвокат Гочо Димов.
Предявени са осъдителни
искове за заплащане на всеки от ищците по 50
000 лв. - обезщетения за неимуществени
вреди от непозволено увреждане, причинено виновно от Б. К.А. – на 22.11.2014г. при
управление на моторно превозно средство причинил ПТП, от което пострадала бабата
на ищците – Н.Р.А., починала по-късно от получените травматични увреждания,
несъвместими с живота. Претендират и законна лихва върху стойността на
обезщетенията от датата на увреждането – 14.02.2015г. до окончателното им
изплащане.
Ищците твърдят, че
на 14.02.2015г. при движение по главен път 2-79 посока Средец – Бургас Б. К.А. като
водач на МПС „Мерцедес“ С 180, ДК № *******, поради неспазване на правилата за
движение по пътищата загубил управлението на автомобила и причинил ПТП, от
което пострадала пътуващата в същия автомобил на предна дясна седалка Н.Р.А. –
баба на ищците - получила множество травматични увреждания, несъвместими с
живота и по-късно - на 14.04.2015г. починала.
С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 659/ 2017г. на
БОС, Б. К.А. бил признат за виновен за това, че при управление на МПС нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Н.Р.А..
Към момента на ПТП
за виновния водач на автомобила била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица № 02114002768364/ 11.11.2014 г. на ответното дружество. Ищците
предявили претенциите си пред застрахователя, който отказал да плати
застрахователни обезщетения по образуваните щети.
Ищците считат, че
са материалноправно легитимирани да получат
обезщетение за неимуществените вреди, причинени от смъртта на тяхната баба.
Позовават на тълкувателно решение № 1/ 21.06.2018г. по т.д.
№ 1/ 2016г. на ОСНГТК на ВКС. Твърдят, че внезапната смърт на баба им причинила
у тях силни болки и страдания. И до момента мъката им не е намаляла, отново и
отново преживявали случилото се и не преставали да мислят за трагичния
инцидент. Към датата на ПТП ищците имали особено силна родова и емоционална
връзка с баба си, живеели в едно домакинство и преимуществено баба им се е
грижила за тях. Смъртта й им причинила огромен психически стрес, мъка и жал,
като интензитетът на тези неимуществени вреди не е намалял и до днес, животът
им бил объркан в негативна посока. Ищците все по-често изпитвали негативни
емоции, свързани с чувства на заплаха и тревожност и съпроводени с оплаквания
от лоши и мъчителни сънища в резултат от загубата на баба им.
В преклузивния срок по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът
представя писмен отговор, с който оспорва исковете. Признава настъпването на
ПТП, вината на водача, причинените увреждания на бабата на ищците и
последвалата й смърт, както и съществуването към момента на ПТП на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с виновния
водач на МПС. Оспорва легитимацията на ищците, като се позовава на ППВС № 4/ 1961г. и № 5/ 1969г. и ТР № 1/
2018г. по тълк.
д. № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, като твърди, че между ищците и починалата
липсва изискуемата трайна и дълбока емоционална връзка. Прави и възражения за
прекомерност на претендираните обезщетения, за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, която при ПТП не била с правилно поставен
предпазен колан, както и за погасяване по давност на част от претендираната
законна лихва.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на
събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският
окръжен съд намира за установено следното:
Предявените
субективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ са с правно основание чл.226
от Кодекса за застраховането /отменен от 01.01.2016г./ във връзка с § 22 от ПЗР
на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Исковете за обезщетения за забава в размер на
законната лихва са с правно основание чл.86, ал.1 вр.
чл.84, ал.3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
По делото не се
спори и се установява от приетите доказателства, че ищците И.Н.И., П.Н.И. и Б.Н.И.
са внуци на Н.Р.А. с ЕГН **********, починала на 14.04.2015г. Страните не
спорят, че починалата е имала общо 18 внука, а при смъртта си е оставила за
наследници по закон съпруга си Б. К.А. и пет деца, сред които и майката на
ищците – Й.Б.А., разпитана като свидетел по делото. С влязла в сила присъда по н.о.х.д.
№ 659/ 2017г. на БОС, съпругът Б. К.А. е признат за виновен в това, че на 14.02.2015г.
при движение по главен път 2-79 посока от гр.Средец
към Бургас като водач на МПС „Мерцедес“ С 180, ДК № *******, нарушил правилата
за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на пътувалата в
автомобила Н.Р.А., настъпила на 14.04.2015г.
Безспорно е, че нарушавайки правилата за движение по пътищата Б. К.А.
загубил управление на автомобила и причинил ПТП, от което пътуващата в
автомобила Н.Р.А. получила множество травматични увреждания, несъвместими с
живота, вследствие на които по-късно починала. Не се оспорва и установената от
представените удостоверения родствена връзка на ищците с виновния за произшествието
водач Б. К.А., който е съпруг на починалата и дядо на ищците.
Не се спори между
страните, че към момента на ПТП виновният водач Б. К.А. и ответникът ЗД „Бул Инс“ АД са обвързани от валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите по полица № 02114002768364/ 11.11.2014 г. със
срок на валидност до 11.12.2015г. безспорно е също, че ищците са предявили
претенциите си пред застрахователя, който е образувал съответните преписки
/щети/, по които е отказал да изплати претендираните застрахователни обезщетения,
мотивиран от това, че не са установени особени близки взаимоотношения с
починалата и действително претърпени от смъртта й вреди за ищците.
В подкрепа на
основанията на исковете си – претърпени неимуществени вреди от смъртта на
тяхната баба, ищците ангажират показанията на свидетеля Й.А. – майка на ищците
и дъщеря на покойната Н.А., и на свидетеля З.С. – тъща на ищеца П.И.. Не се
спори и се признава от свидетелката Й.А., че след смъртта на майка си след
предявен иск е получила застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв.
Свидетелката Й.А. твърди, че майка й Н.А. приживе й е помагала много в грижите
за ищците, докато били деца, те наричали
баба си „маминка“. Свидетелката сочи, че Н.А. помагала на всичките си 5 деца и
18 внуци, събирали се по поводи, празнували заедно. Показанията й по отношение
на преживяванията на ищците, са противоречиви – от една страна сочи, че те
тежко преживели смъртта на баба си, били изнервени, а от друга страна заявява,
че благодарение на семейството те лесно преминали през тази загуба. Свидетелката
З.С., познавала ищците от 10 години, също сочи, че баба им Н. се е грижела
много за децата – давала им пари, ядене, дрехи, помагала много. Твърди също, че
тримата ищци много тежко преживели смъртта й , като до ден днешен я споменават.
Изложеното в
исковата молба твърдение на ищците, че са живели в едно домакинство с баба си Н.А.,
е оборено както от представените по делото удостоверения за адресна
регистрация, така и от показанията на свидетелите – ищците заедно с родителите
си са живели в ***, а Н.А. - в *** в ***. Предвид близката родствена връзка на
свидетелката Й.А. с ищците, съдът цени показанията й съобразно разпоредбата на
чл.172 от ГПК, като не ги кредитира напълно – съдът отчита от една страна
вероятната заинтересованост на свидетелката в полза на ищците, а от друга страна
недостоверните й показания, че не знае дали баща й има нещо общо с
катастрофата, от която е загинала майка й, както и твърде общите й и
непоследователни показания относно преживяването на загубата от страна на ищците.
За установяване на
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта
на баба си, ищците са ангажирали и съдебна психологическа експертиза. Приетото
и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
тази извършена експертиза установява, че след смъртта на баба си тримата ищци
са преживели и преживяват промени в емоционалния и психологичнияи
си статус, които са адекватни на събитието – загуба на близък родственик - баба,
с която са имали близки отношения, основаващи се на грижа и внимание,
емоционална, социално-битова и финансова подкрепа от нейна страна. Преживените
негативни чувства не са обусловили патологични изменения, като липсват симптоми
на посттравматично стресово разстройство, депресивно или тревожно разстройство.
Спорен по делото е
въпросът дали ищците са материалноправно легитимирани
да получат от застрахователя обезщетение за установените преживени болки и
страдания от смъртта на баба им.
При така събраните
по делото доказателства и установените въз основа на тях факти съдът прави
следните изводи :
На основание
чл.300 от ГПК настоящият съд е обвързан от установените с влязлата в сила
присъда на наказателния съд елементи на фактическия състав на извършеното
престъпление, поради което е обвързан да приеме, че на 14.02.2015г. третото
лице Б. К.А. при управление на лек автомобил виновно е причинил
пътно-транспортното произшествие, от което тежко е пострадала бабата на ищците
Н.Р.А. и като пряко последица на 14.04.2015г. е настъпила смъртта й.
На основание чл.45
от ЗЗД посоченият виновен причинител на ПТП отговаря за вредите, които е
причинил на други лица. Съгласно чл.226 ал.1 от КЗ – отм., приложим към момента
на настъпване на ПТП, увредените лица могат да търсят обезщетение за
причинените им от деликта вреди пряко от застрахователя на деликвента по
застраховка „Гражданска отговорност“, в случая ответникът ЗД „Бул инс“ АД.
Кръгът на лицата, материалноправно легитимирани да търсят обезщетение за
неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък, не е изрично уреден в
закона. Задължително за съдилищата разрешение е дадено с тълкувателно решение №
1/ 21.06.2018г. по т.д. № 1/ 2016г. на ОСНГТК на ВКС
на РБ, постановено с оглед задълженията на българската държава по чл.16 от Директива
2012/ 29 /ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. за
установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на
жертвите на престъпления. Съгласно цитираната разпоредба държавите-членки гарантират,
че в хода на наказателното производство жертвите имат право да получат решение
за обезщетение от извършителя на престъплението в рамките на разумен срок,
освен ако в националното право не се предвижда това решение да бъде постановено
в друго производство. За целите на директивата понятието „жертва“ е дефинирано
в нормата на чл.2, пар.1, б.“а“ : физическо лице,
което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално
страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление; - членове
на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които
са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. Б.“б“
на чл.2, пар.1 изчерпателно изброява лицата, които се считат за „членове на
семейството“ : съпругът/ ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана,
постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка
линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица. До постановяването на
тълкувателното решение кръгът на лицата, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, се
определя от Постановления на Пленума на Върховния съд № 4/ 25.06.1961г. и № 5/
24.11.1969г. – това са най-близките на пострадалия, а именно неговите родители,
деца и съпруг. Според посоченото тълкувателно решение принципът на справедливостта
/чл.52 от ЗЗД/, според който се определя кръгът на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, налага в
този кръг по изключение да бъдат включени и други лица – такива, които са
създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Изрично е указано, че за традиционните за
българското общество близки отношения между баби/ дядовци и внуци, които се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост,
следва да се установят и конкретни житейски обстоятелства, поради които
привързаността да е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците да е причинила на другия болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка.
При така събраните
по делото доказателства съдът намира, че носещите доказателствената тежест ищци
не установиха чрез пълно доказване наличието на описаните материалноправни
предпоставки, легитимиращи ги да претендират обезщетение за неимуществени вреди
от причинената смърт на баба им. Установиха се негативни емоции и страдания на
ищците от загубата на баба им, но съдът приема, че тези болки и страдания са в
рамките на нормално присъщите за тази родствена връзка, която традиционно се
характеризира с близост и привързаност. Както сочи и вещото лице по извършената
съдебна психологическа експертиза бабата има важна роля в живота на внуците,
поради което процесът на осъзнаване и приемане на внезапната загуба неминуемо е
болезнен и изисква период на приемане на необратимостта на трагичното събитие и
на приспособяване с липсата. По делото не се установиха конкретни
обстоятелства, налагащи извод за изключително силна привързаност между ищците и
покойната им баба, като описаните от свидетелите и от експертизата отношения са
естествени и традиционни за тази родствена връзка. Липсват и конкретни
обстоятелства за преживени от ищците болките и страдания от смъртта на тяхната
баба, които да надхвърлят по интензитет или по времетраене обичайните такива за
това родство. Ето защо съдът приема, че ищците не доказаха материалноправната
си легитимация по спора – не се установи наличие на особена близка привързаност
– трайна и дълбока емоционална връзка с починалата, породила значителни душевни
болки и страдания, извън традиционно присъщите за родствената връзка. Поради
това съдът приема, че принципът на справедливостта не налага включването на
ищците в кръга на най-близките лица, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Н.А..
По изложените
съображения предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени,
без да бъдат обсъждани доводите и възраженията на страните относно размера на
претенциите.
На основание чл.78
ал.3 от ГПК ищците дължат на ответника направените по делото съдебни разноски, които
съгласно представения списък на разноските са в размер на общо 5 800 лв.,
включващи 400 лв. – възнаграждение на вещо лице и 5 400 лв. - адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на пълномощника на
ищците за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Предвид
общият материално правен интерес от спора /150 000 лв. плюс законни лихви за
период над 5 години/, съдът приема, че адвокатско възнаграждение на ответника е
определено в минималния размер, установен от чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на И.Н.И. с ЕГН **********, П.Н.И. с ЕГН **********
и Б.Н.И. с ЕГН ***********,***, за
осъждане на „Застрахователно дружество „БУЛ ИНС““ АД – гр.София
с ЕИК ********* да заплати на всеки от ищците по 50 000 лв. - обезщетения
за неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба Н.Р.А. с ЕГН **********, настъпила
вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено виновно на 14.02.2015г.
от Б. К.А. със застраховка „Гражданска отговорност” в ЗД „Бул инс“ АД с полица № 02114002768364/ 11.11.2014г.; ведно със законната
лихва върху стойността на обезщетенията от 14.02.2015г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА И.Н.И. с ЕГН **********, П.Н.И. с ЕГН ********** и Б.Н.И.
с ЕГН ***********, всички с постоянен адрес ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Оборище №
82, ет. 2 – адвокат Боян Койнов, да
заплатят на „Застрахователно дружество „БУЛ ИНС““ АД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс
Баучер” № 87, представлявано от Стоян Станимиров
Проданов и Крум Димитров Крумов, със съдебен адрес гр.Ямбол,
ул. „Бузлуджа“ №15, ет.3, офис 16 – адвокат Гочо Димов, направените по делото
съдебни разноски в размер на 5 800
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :