Р Е
Ш Е Н
И Е
№391 16.10.2020 г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември и през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Минка Петкова
и с участието на прокурора Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева административно дело №438 по описа за 2020 год, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §19 от ЗИД АПК /ДВ бр.
39/2011г/.
Образувано е по касационна жалба на Н.Д.А.
против Решение №492822.04.2020г, постановено по гр.д.№2001/2019г по описа на РС
Стара Загора, с което по жалба на Д.И.И. е обявена нищожността на Заповед
№2327/07.12.2018г на Кмета на община Стара Загора за признаване право на
наследниците на Д. А.Д. да придобият собственост върху имот 279.135, местност
„Баритна мина“, землище на град стара Загора. Със същото решение РС Стара Загора
разрешава въпроса за съществуване правото да се преобразува прекратеното право
на ползване в право на собственост като отказва да признае право на
наследниците на Д. А.Д. да придобият собственост на основание §4а и §4б ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот №279.157.
С касационната жалба се иска от съда да отмени
въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което да се
отхвърли жалбата на Д.И.И.. Поддържа, че според закона помощната комисия
установява фактическите основания по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ според
изискуемите от ППЗСПЗЗ документи, които ги удостоверяват. Оспорва като
необоснован извода на съда, че постройката попада в изключенията по §1в ал.3
т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че
тя е едноетажна с площ от 20кв.м., трайно закрепена за земята. Съгласно ТР
№2/13.09.2011г на ВКС когато сградата е трайно прикрепена за земята, то тя
отговаря на изискванията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ответника Д.И.И. в отговор на касационната
жалба иска от съда да бъде отхвърлена, тъй като удостоверението за право на
ползване е акта, с който това право се предоставя и то като издадено през 1980г
не може да следва разрешението за строеж от 1978г. Нямало доказателства, че
намерената в имота сграда съществува към 01.03.1991г, нито тя отговаря на
изискванията по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Няма доказателства, че имота е лозе или
овощна градина. Липсват мотиви в протокола на комисията, както и доказателства
за съществуване на основанието за придобиване право на собственост върху
предоставения за ползване имот. Изискуемите по §61 от ПЗР към ПМС 451/97г за ИД
на ППЗСПЗЗ са отречени изцяло.
За да обяви нищожността на оспорената заповед,
РС Стара Загора е приел, че тя е постановена при особено съществено
противоречие с §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и с противоречиви мотиви. В заповедта са
вписани и двете основания по § и по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а те взаимно се
изключват, без констатации за наличие на строеж при това към 01.03.1991г. Освен
това право на собственост по силата на §4з ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се придобива до
600кв.м. в хипотезата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а признато право върху 601 кв.м.
Позовал се и на чл.28 ал.6 от ППЗСПЗЗ, според която предоставените за ползване
имоти запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600кв.м,
съответно 100кв.м. и имат достъп до улица и път. Заповедта поради това страда
от липса на мотиви и в противоречие с изложените към нея е признато право на
наследниците на Д. да придобият собственост. В административната преписка няма
данни за построяване на сградата до 01.03.1991г и че тя отговаря на
отрицателното условие по §1в ал.3 т.3 от ДР на ЗСПЗЗ, защото няма сервизно
помещение в или извън нея, нито свързване с общ или местен водоизточник, нито
септична яма, а такива сгради не са предназначени за постоянно, сезонно или
временно обитаване.
Представителя на Окръжна прокуратура дава
заключение за правилност на съдебното решение и предлага на съда да бъде
потвърдено.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно наведените касационни основания за
материална незаконосъобразност на въззивния съдебен акт и след служебна
проверка за неговата валидност и допустимост, намира за установено следното:
Решението е допустимо като постановено по жалба
на лице с правен интерес, подадена в 14-дневния преклузивен срок. Валидно е,
тъй като е подписано от съдията, който е разгледал спора по същество в
последното открито съдебно заседание. Същото е постановено в нарушение на материалния
закон и следва да бъде отменено по подадената редовна и допустима касационна
жалба от лице, за което съдебния акт е неблагоприятен.
Производството
пред административния орган е образувано със заявление вх.
№0403125/29.06.1992г, подадено при действието на §4 от ДР на ЗСПЗЗ - ДВ
бр.28/1992г, според която норма се прекратява правото на ползуване върху
земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума
на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. В същия брой
на ДВ 28/1992г е въведено следното материално право с §4а от ДР на ЗСПЗЗ: Гражданите, на които е предоставено право на
ползване върху земи по предходния параграф, придобиват право на собственост
върху същите, когато са построили сграда върху земята, ако до 31 декември 1992
г. заплатят земята на собственика чрез
общинския съвет по цени, определени от Министерския съвет съобразно пазарните
цени на съответния район. Към този момент – 29.06., относно реда за
преобразуване на прекратените права на ползване е действала редакция на ППЗСПЗЗ
по ДВ бр.34 от 24.04.1992, а именно §5 от ПЗР към ППЗСПЗЗ, който е имал
следното съдържание: В тримесечен срок от влизане в сила на ЗИД ЗСПЗЗ,
публикуван в ДВ бр.28/1992г, гражданите на които е било предоставено право но
ползване на основание нормативните актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ подават молба в
техническата служба на общината по местонахождение на имотите, в която посочват
местоположение, площ, съседи, описание на имота, съгласно §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ,
застроена площ с етажност на сградата, построена в имота. Към молбата се
прилага документ, удостоверяващ предоставеното право на ползване, и декларация,
че посоченият имот е единствено жилище или единствена земеделска земя на
семейството, включващо съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца. За
неверни данни в декларацията лицата носят наказателна отговорност по чл. 313 от
Наказателния кодекс. При действието на този ред, общината е определяла оценката
на земята, размера на таксата в случаите по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, отстоянията до
градовете с население над 300хил жители или до крайбрежната морска ивица. Въз
основа на оценителния протокол до 31.12.1992г правоимащите заплащат земята по
депозитна сметка на общината. За придобитото право на собственост се снабдяват
с нотариален акт тоест с извършване на оценка и заплащане на цената и таксата,
ако такава се дължи, конкуренцията между лицата с право на възстановяване на
собствеността върху земеделска земя и лицата с право да придобият собственост
върху имот, за който са притежавали прекратено право на ползване приключва. Единственото условие за
придобиване право на собственост върху имота/земята/ от бившия ползвател е било
заплащане на определената цена в съответния срок. При не заплащане цената на
земята, бившия ползувател придобива собственост върху сградата тоест счита се
по силата на закона и за суперфициар, ако заплати прогресивната такса в
случаите по §4б от ЗИД ЗСПЗЗ. Бившия ползувател може да изпълни задължението си
за плащане и така да придобие собственост, ако му е издаден оценителен
протокол, поради което и сроковете по §5 от ПЗР към ППЗСПЗЗ удължават вече
образуваните административни производства
- не новират срок за заявяване на права. В ДВ бр.45/1995г с §22 от ЗИД е
изменен ЗСПЗЗ и правата по §4а и §4б на бившите ползуватели са отменени, като с
§30 ал.2 от същия закон са запазени придобитите права на собственост от онези
ползватели, които са внесли в общинския съвет дължимата цена за придобиване на
собствеността върху ползваните земи по отменените параграфи 4а и 4б. Дадена е
възможност и за преобразуване на ползването в собственост на онези ползуватели,
които до 17.08.1990г ползват земи въз основа на актове на Президиума на
Народното събрание, Държавния съвет или Министерския съвет, да могат да
придобият собствеността върху земеделските земи по определени способи. Конкуренцията
между ползвателите с права по § 4, на които е отказано право да придобият
собствеността върху ползваните земи при действието на досегашните параграфи 4 -
4и е разрешена в полза на бившите собственици на тези земи с възстановено право
на собственост. С решение на КС №8/19.06.1995г е обявена
противоконституционността на §22 от ПЗР към ЗИД ЗСПЗЗ ДВ бр. 45/1995г, с който
се изменят § 4, 4а, 4б, 4в, 4г, 4д, 4е и 4ж от преходните и заключителните разпоредби
на ЗСПЗЗ и е разпоредено всички тези правни норми да останат в действие според
старата им редакция – тоест правото на ползване да се превърне в собственост както
е било предвидено.
Така се стига до новиране на сроковете по
заявяване на правото да се придобие собственост и до многофазна процедура с ПЗР към Постановление № 456 на Министерския
съвет от 11 декември 1997 г. за изменение и допълнение на Правилника за
прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр.
122 от 1997 г., изм. и доп., бр. 18 от 1999 г., бр. 113 от 1999 г., доп., бр.
44 от 2001 г.). Този ред е следван и в настоящия случа, като Д. А.Д. е имал
правната възможност отново да подаде заявление. Съгласно §61 ал.1 от цитираното
постановление ползвателите, които имат права по § 4а и 4б от преходните и
заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, но не са ги заявили, подават заявление до
кмета на общината по местонахождението на имота, а за градовете с районни
деления - до кметовете на районите, в срок до 31 януари 1998г. Заявление вх.
№9403-402/09.01.1998г е подадено в срок до 31.01.1998г. без да се счита второ
по ред, предвид, че първото от 1992г не е разгледано с постановен по него
отказ, нито е определена оценка, която да не е заплатена в срок. Описанието на
имота следва да включва местонахождение, площ и съседи, за да се установи
идентичност с имота, за който е предоставено право на ползване, застроена площ
с етажност на сградата, ако е построена такава и описание, съгласно §4б ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ – представлява лозе или овощна градина. Към заявлението следва да
са приложени удостоверителен документ за предоставено право на ползване с оглед
проверка на условията по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и декларация за съществуване на
фактическите основания за признаване правото да се придобие собственост, която
се обективира в самото заявление. За неверни данни в декларацията лицата носят
наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Прилага се и скица
на имота, ако има такава. Това са всички документи, които ППЗСПЗЗ изисква за
доказване материално правните условия за признаване правото да се придобие
собственост. В тази връзка и тъй като декларацията се явява средство за
доказване пред административния орган на факти с правно значение, законодателя
е предвидил административно наказателна отговорност за невярно деклариране. Следователно
средството за доказване на фактите, представляващи основание за преобразуване
на прекратеното право на ползване в собственост са тези, които §61 от ПЗР към
ППЗСПЗЗ посочва- удостоверение за предоставено право на ползване и декларация,
която ангажира наказателната отговорност при неверни данни. Други документи
органите по земеделска реституция, която се извършва с административен акт и
никога не се осъществява със съдебно решение, нямат право да искат. Допустимите
доказателства и доказателствени средства пред административните органи са
допустими и в производството пред съда по силата на чл. чл.171 ал.1 от АПК и
следва да бъдат зачетени. Следователно, страната оспорваща верността на
декларацията, а в случая няма такова заявено оспорване от страна на
жалбоподателя във въззивната му жалба, следва да поиска доказателства за
установяване на противното или съдът да назначи служебно вещи лица - По искане
на страните може да се събират нови доказателства тоест да се установяват други
факти, извън онези, на които акта се основава, а вещи лица, оглед или
освидетелстване могат да се назначават и служебно – за проверка на посочените
фактически мотиви. Законосъобразността на административните актове се проверява
на всички основания служебно и без да са въведени от страните, но въз основа на
посочените от тях факти, които съдът проверява, чрез допустимите и редовно
събрани доказателства в административната фаза и служебно, чрез средствата по
чл.171 ал.2 от АПК. В този смисъла чл.171 ал.1 от АПК се явява специален спрямо правилата за
доказване по ГПК по отношение допустимостта на декларацията, подадена под страх
от наказателна отговорност. Посочените в §61 от ПЗР на ЗСПЗЗ документи се проверяват от комисия за
редовност от външна страна и същата извършва преценката по §1в от ДР на ЗСПЗЗ
досежно условията на §4а ал.1 и по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Преценката на комисията
е задължителен етап от процедурата, която се следва при първата фаза на
производството по придобиване право на собственост, която приключва със заповед
за констатиране на неговото съществуване, която е условие с последващия ПНИ да
се отреди имот за бившия ползвател. След като становището на комисията е
задължителното, въз основа на което се издава тази заповед, то се налага
извода, че мотивите към административния акт по §62 ал.3 от ПМС 456/97 за ИД на
ППЗСПЗЗ не само могат, но и следва да бъдат тези, които са посочени в
протокола, ако Кметът на общината ги възприеме. В противен случай той трябва да
изложи собственик. Заповедта се издава
въз на становището по изрично разпореждане на нормата. Предмет на заповедта е признаване
право да се придобие собственост върху предоставения за ползване имот –
преценката е от изключителната компетентност на административния орган, поради
което и поради забраната на чл.173 ал.1 предл. първо от АПК, когато отмени или
обяви акта за нищожен съдът не може да разрешава въпроса по същество като
отказва да признае или обратното да признае правото. След като установи
съществуване на правото да се превърне ползването в собственост, кмета възлага
оценка на предоставената за ползване земя по реда на чл.36 ал.2 от ЗСПЗЗ, но не
повече от площта по §4з ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която за случаите по §4а ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е 600кв.м. и
1000кв.м. за хипотезите на §4б от същия закон. По този въпрос за обема на
правото на ползване, което може да се превърне в собственост преценката не е на
органа, а императивно установена от закона. Но, след като той възлага оценката,
се налага извода, че и в тази му част незаконосъобразния административен акт
след отмяната му не може да бъде заместен от решението на съда – той не може да
възложи извършване на оценка, а само да укаже съдържанието на правната норма и
да върне преписката за точното й прилагане. Разликата до фактически ползваната
земя се възстановява на собствениците за образуване на имоти, което обособяване
се извършва с ПНИ, както впрочем и
новите имоти на бившите ползватели. Разликата не трябва да е по-малка от
250кв.м, тъй като в този случай тя остава за придобиване от ползвателя, но се
заплаща по пазарни цени - §4з ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Дали разликата между
площта по §4з ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ до фактически предоставената за ползване
земя може да се възстанови на собственика или следва да остане в имота на
ползвателя се разрешава при изработване на ПНИ – всички остатъци от
ползвателски имоти, от които не могат да се образуват самостоятелни имоти за
собствениците на земята се придават, но с ПНИ към имотите на ползвателите и се
оценяват по пазарни цени. Точните площи на придадените остатъци се определят
със заповедта за одобряване на ПНИ, поради което и в производството по
констатиране на правото на превръщане на ползването в собственост, разпоредбата
на §4з ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ не намира приложение. Кмета възлага оценяване само
на предоставени за ползване площи, но до размера им по §4з ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ
или за случая като са предоставени 600кв.м. и това е минималната площ и в двете
хипотези на §4а и на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като максимума никога не е повече
от предоставената земя, се налага извода, че за разликата от 1 кв.м., която ще
се придаде или не по силата на ПНИ не следва да се признава право на
превръщане, тъй като друго е основанието за придобиване на тази площ и не
следва да се възлага оценка по нормативните цени по чл.36 ал.2 от ЗСПЗЗ. Това е
констатирания порок на оспорения административен акт и в тази му част следва да
бъде отменен без да се връща преписката за ново разглеждане – съдът отменя
административния акт изцяло или отчасти. Процесната заповед в частта й за
възлагане на оценка страда от неправилно приложение тъкмо на §4з ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, но това неправилно приложение не води до нищожност – законово основание
за възлагане на оценка има и това е §62 ал.3 от ПМС 456/97г за ИД на ППЗСПЗЗ.
Неправилно е приложен материален закон - §4з ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ към
процесните факти, които тази норма не урежда. Неправилното приложение на закона
било защото не урежда случая или защото органа неправилно е извлякъл
съдържанието на правилата от текста на приложимата разпоредба не е основание за
нищожност на актовете – законът не забранява разпоредените административни
правоотношения, а предписва други права и задължения за страните. Органът е
компетентен да възложи оценка, процедурата е спазена, поради което възникналото
административно правоотношение не е нищожност, то представлява по силата на
закона основание да се превърне ползването в собственост. По отношение пороците,
водещи до нищожност на административните актове се е утвърдила практика, въз
основа на правната теория, че противоречието с императивни правни норми,
несъществуването на никакво правно основание, но не и на фактическо, както е
приел РС, преследването на забранени от закона цели, както и некомпетентността
на органа, са абсолютните основания за нищожност. Пороците, които биха могли да
доведат до друго съдържание на правоотношението, което възниква по силата на
административния акт, не водят до неговото определяне като негоден
правопораждащ факт. Ето защо съдебното решение за прогласяване нищожността на
оспорената заповед се явява постановено в противоречие с разпоредбите на
приложимите материални норми. Разликата между предоставената за ползване земя от
600кв.м., съгласно решение 111а/21.09.78г на ИК ГОНС стр. 56 по делото и
придадената към имота на ползвателя по неодобрения ПНИ, чийто проект е ползван
за установяване идентичност между ползвателски имот и собственик на земеделска
земя, съответно земеделския имот, е равна на 1 кв.м., тоест по-малка е от
250кв.м., но трябва да се плати по пазарни цени и тук е важно да се укаже, че признаването
на правото да се придобие повече от площта по §4з ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
основание §4з ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. с чл.28 ал.7 от ППЗСПЗЗ се извършва посредством заповедта за
одобряване на ПНИ, а се придобива с конститутивния акт по §4к ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, с който правото на собственост възниква за правоимащия върху обособения
с ПНИ нов имот. Следователно площта, която се придобива в собственост, а поради
това и границите на имота, се определят с ПНИ като се съобрази заповедта по §62
ал3. ПМС 456/97г за ЗИД на ППЗСПЗЗ и правилата на чл.28 ал.7 от ППЗСПЗЗ,
заплатят се съответните цени – нормативна и пазарна, а заповедта по §4к ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ като представляваща придобивно основание се придружава със скица и
има значението но нотариален акт за собственост.
Конкретно по въпроса в касационната жалба за
съществуване правото по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и в отговор на защитата, изложена
от ответника И.:
В заявлението от 1998г е посочено, че имота има
местонахождение в местност „Баритна мина“, при съседи: път, канал 17, канал
отпадъчни води „баритна мина“, с площ от 0.600кв.м., представлява лозе и овощна
градина, а застроената сграда има разгърната площ от 13.70кв.м., сезонна
постройка, построена на основание строително разрешение №78/04.04.1979г. Към
заявлението е представено Удостоверение №662/08.08/1980г, издадено от
Председател на ИК на ГОНС - К. Г. с негов подпис и печат на административния
орган за предоставено право на ползване на земя, в изпълнение на Постановление
№76 на МС от 05.12.1977г и решение №111а от 21.09.1978г на ИК на ГОНС върху
земя с площ от 0.400дка – лозе и овощна градина, местност Баритна мина, землище
на град Стара Загора при граници ползвателите М. К., път, Н.Д.А., канал
отпадъчни води баритна мина. Тези граници са установени и от вещото лице при
проверка за идентичност. Тук е мястото да се каже, че удостоверението не е
документа, с който се учредява правото на ползване, а с него се доказва по
изискване на н§61 ал.1 от ПЗР към ПМС456/97 за ЗИД ППЗСПЗЗ, че с конститутивното
по своя характер решение на ИК на ГОНС от 1978г е предоставено право на
ползване на основание Постановление №76 на МС от 05.12.1977г., който акт на МС
изрично е посочен в §63 от ПМС №456/11.12.1997г на МС за изменение и допълнение
на ППЗСПЗЗ. Съгласно чл.16 от ПМС №76/1977г ИК на ГОНС определя площта на
земята, която да се предостави за лично ползване с цел производство на
хранителни продукти за самозадоволяване – плодове, зеленчуци, мляко, яйца,
месо. Този елемент е доказан в хода на административното производство и е
първият, за който комисията следи. Правото на ползване е предоставено с решение
№111а/21.09.1978г на ИК на ГОНС при спазване на посочения чл.16 от ПЗС76/77г на
МС, поради което становището на ответника по касация, че разрешението за строеж
е издадено преди това е противно на фактите по делото. Вторият елемент от §4а
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е ползвателите да са построили сграда върху земята до
01.03.1991г, при това няма поставено условие тя да е законна. За придобиването
й без да се заплаща такса или цена е необходимо да е на един етаж и до 35кв.м.,
колкото е било позволено да се застрояват предоставените за ползване земи, а
поради това и без промяна на предзначението. Съгласно съдържанието на
заявлението по §61 ал.1 от ПЗР на ПМС 456/97г за ИД на ППЗСПЗЗ и предвиденото
значение да бъде декларация, под страх от наказателна отговорност, се налага
извода, че заявителите посочват фактите, от които черпят права като описват
построеното, а комисията го проверява за съответствие със законовите условия.
Като се има предвид, че още с първото си заявление от 1992г е посочил сграда от
20кв.м., която е намерена от вещото лице, то се налага извода, че тя е
съществувала, което се потвърждава от строителното разрешение и от неодобрения
кадастрален план от 1992г. Издаденото строително разрешение преди 01.03.1991г и
намерената най-късно през 1992г сграда в имота сочи, че в периода от 1979г. до
1992г, а не от 1992г занапред, сградата съществува. Плана не удостоверява, че
сградата е възникнала точно през 1992г и занапред, а обратното, че е изградена
преди той да бъде изработен, щом е намерена в обхвата на разработката. Този
план съпоставен с декларацията, която вярност не е оспорена от И., за да
възникне тежест за ползвателя да доказва декларираните факти, както и със
строителното разрешение, опровергават обосноваността на довода за липса на
доказателства за сграда към 01.03.1991г. Това изискване поставя в невъзможност
ползвателя да докаже правата си след като посочените от закона средства за
тяхното установяване са игнорирани в хода на съдебното производство. Сградата
не следва да е законна, а за съществуването й е предвидена декларация като
средство за доказване, а това веднага означава, че всеки който твърди
противното, трябва да го докаже, защото всеки доказва онова, от което ще се
ползва като основание да отрече или придобие права. Законът е посочил средството,
с което ползвателя ще докаже обстоятелствата по §4а ал.1 и тези по §4б от ПЗР
на ЗСПЗЗ – удостоверение, декларация и скица ако има. Тези документи и нищо
друго в хода на административното производство. Проверката на удостоверените с
тях факти е задължение при тяхното оспорване и в случая е извършена правилно,
чрез знанията на вещото лице. Според заключението на техническата експертиза, в
неодобрения кадастрален план от 1992г е отразено и лозето, което означава, че
дори имота да не е застроен по аргумент от §1в от ПЗР на ЗСПЗЗ, то той
представлява лозе, както е заявил наследодателя на касатора. Предоставената
земя е 600кв.м, поради което дори и в хипотезата на §4б от ПЗР на ЗСПЗ Кмета не
би могъл да признае повече от 600кв.м. – никога повече от предоставеното, но
по-малко в зависимост от основанието. Ползвателя, в случая, на което и
основание да се позове, не може да придобие повече от минимално установеното от
закона. Ето защо основанието няма отношение към площта в настоящия случай. След
като е построил от 1981г и най-късно преди 1992г сградата, намерена от вещото
лице, която е нанесена в кадастрален план, изработен през 1992г, който
удостоверява фактическото положение към този момент, то се налага извода, че в
периода между 1981г и 1992г тази сграда е съществувала. Декларацията на
ползвателя се явява вярна, но тя и не е била оспорена, а без такова оспорване
не би следвало да се подлага служебно на съмнение – съдът не въвежда служебно
факти, представляващи основания за признаване или отричане на права. Той
проверява акта въз основа на посочените и поради това е нормата на чл.171 ал.1
от АПК за валидност на средствата за доказване, които годно и редовно са
събрани в административното производство. Оттук ползвателя не може да носи
тежест на доказване по-голяма от тази, която законът му вменява, а именно да
търси други средства за доказване на факти, чиято вярност никой не е оспорил.
Той е длъжен да представи доказателства за онези факти, които са определени
правно като основания за разпоредените в негова полза права, но не са събрани
съответните доказващи ги обстоятелства. При
спазване на служебното начало е извършена проверка за липса на отрицателните
условия по §1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като в хода на административното
производство органът се основава на описанието на сградата, според установеното
от §61 ал.1 от ПЗР към ПМС 456/97 съдържание на заявлението. При липса на
изискване за законност на сградата, ползвателя разполага с декларацията като
средство за доказване, че тя е изградена до 01.03.1991г., освен ако противната
страна не твърди обратното и не го докаже, защото от противното тя черпи права.
Онези, от които ползвателя се ползва са вече доказани редовно в хода на
административното производство и се зачитат по чл.171 ал.1 от АПК и в
съдебното. И. в случая твърди само, че правото й на собственост отрича
превръщането на ползването в собственост, но този факт няма визираните правни
последици – той определя, че е лице с право да получи плащане, но не е
основание за отмяна на признатото право на превръщане на ползването в
собственост. Собственика на земята поради признатото право на реституция има
облигационното да получи плащане. От заключението на вещото лице се установява,
че в кадастралния план е отразена постройка от 20кв.м, която е съответна на
строителното разрешение от 79г, която е с площ не повече от 35кв.м., и не е
по-висока от един етаж тоест в границите на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, които
изключват задължение за плащане на такса за построеното в повече от това.
Предвид разрешението за сезонна постройка / предназначение, което §1в ал.3 т.3
от ДР на ЗСПЗЗ признава за сграда по смисъла на §4а от ДР на ЗСПЗЗ/ и
сигнатурата паянтово жилище в КП, вещото лице дава становище, че построеното не
попада в изключенията по §1в ал.3 т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Разпоредбата на §1в
ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ гласи следното: не са сгради по смисъла на §4а ЗСПЗЗ
непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми
елементи, независимо от начина на закрепването им на терена. Следователно на
първо място трябва да се изясни предназначението на постройката – според
Разрешението за строеж тя е сезонна и това е достатъчно да отрече приложение на
§1в ал.3 т.3 от ДР на ЗСПЗЗ, освен ако се установи, че на място трайното й
ползване е друго. Правната норма, съдържаща се в §1в ал.3 т.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ
се извлича при съвместния прочит с т.1 от същата разпоредба – предназначението
е определящо за това дали земята е застроена, а не конструкцията. То трябва да
е за обитаване, а не за обслужване на земята. В ТР №2/13.09.2011г на ОСГК на
ВКС на РБ е отговорено на въпроса дали е нужно постройката да отговаря на
строителните прави и норми, действали към момента на нейното построяван и
решаващите мотиви са следните: Законодателят е избрал пътя на дефиниране на
понятието сграда в хипотезата на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, чрез метода на посочване на
изключенията в тълкувателната разпоредба на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ.
Всичко построено, което отговаря на някое от условията на тази норма, не е
сграда, но ако постройката е паянтова жилищна, то значи е закрепена за земята,
а предназначението за сезонно обитаване е видно от Разрешението за строеж. Няма
изискване за благоустройствени мероприятия. Ето защо основанието по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,
на което органа е признал право на превръщане на ползването в собственост се
установява правно и фактически.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 222 ал.1 от АПК Административен съд Стара Загора
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №492/22.04.2020г., постановено
по гр.д. №2001/2019г. по описа за 2019г на РС Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед №10-00-2327/07.12.2018г на Кмета на община Стара Загора в
частта, с която е признато правото на наследниците на Д. А.Д. ЕГН ********** да
придобият собственост за разликата над 600кв.м. до 601кв.м. върху имот №279.135
с площ 601 кв.м, местност „Баритна мина“, землище на град Стара Загора по не
одобрен план на новообразуваните имоти и в частта за възлагане на оценка върху
разликата над 600кв.м. до 601 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.И. ЕГН **********
против Заповед №10-00-2327/07.12.2018г на Кмета на община Стара Загора в
останалата й част за признато право на наследниците на Д. А.Д. ЕГН **********
да придобият собственост върху 600кв.м. от имот №279.135 с площ 601кв.м.,
местност „Баритна мина“, землище на град Стара Загора по неодобрен план на
новообразуваните имоти и в частта за възлагане на оценка върху 600кв.м. от
същия имот.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.