Определение по дело №4621/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4792
Дата: 2 декември 2019 г. (в сила от 19 декември 2019 г.)
Съдия: Мина Георгиева Мумджиева
Дело: 20191100204621
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                                                                                         П  Р  О  Т  О  К  О  Л

       

Гр. София, 02.12.2019 г.

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 10 състав в открито съдебно заседание на втори декември, 2019 г., в следния състав:

                                      

Председател:

МИНА МУМДЖИЕВА

 

 

 

 

 

 

 

Секретар

 

 ТАТЯНА ШУМАНОВА

Прокурор

АНДРЕЙ ЯНКУЛОВ

сложи за разглеждане докладваното от съдия МУМДЖИЕВА НЧД № 4621 по описа за 2019 г.

 

На именното повикване в 14.15 часа се явиха:

Съдебното заседание започва в по-късен час, поради изчакване на свободна зала.

 

 

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА К.Б.С. явява се лично с определен от САК защитник адв. П..

За началника на Затвора се явява инсп. М.М., който представя заповед за преупълномощаването му от началника на Затвора.

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА на страните постъпила справка от 02 РУ-СДВР, служебно изискана справка за неприключили наказателни производства, справка за постановени съдебни актове по описа на СГС по отношение на К.С., както и заверено копие от документите, съдържащи се в здравния картон на К.С..

 

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА К.С. - Искам да ме представлява адв. П..

 

АДВ. П. - Запознат съм с материалите и съм готов да поема защитата.

 

СЪДЪТ след като съобрази становището на лишения от свобода, намира, че интересите на правосъдието изискват участието на защитник в настоящото производство.

Така мотивиран и на основание чл. 439, ал.3 НПК

СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАЗНАЧАВА адв. П.П. за служебен защитник на лишения от свобода К.С..

Препис от протокола да се издаде на адв. П., за да му послужи пред НБПП при определяне на възнаграждение.

 

СТРАНИТЕ (поотделно) - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА:

 

К.Б.С. – роден на *** г. в гр. Кнежа, Плевенско, ЕГН **********, осъждан, със средно образование, неженен.

 

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на К.С. в това производство.

 

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. – Разбрах правата си.

АДВ. П. - Нямаме искания за отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА делото с постъпила молба от К.С., с която се моли да бъде условно предсрочно освободен.

 

ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА С. - Поддържам молбата.

АДВ. П. – Аз не съм говорил много с моя подзащитен, но той ме уведоми преди делото, че има документи, с които контактувал с фирма, която е съгласна да му предостави работа, в случай че бъде освободен, за това Ви моля, ако може да ги представи.

 

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. - Представям пропуск, с който бях назначен на работа и спрян неправомерно, моля да ми се върне след констатация.

 

СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че се представя документ, удостоверяващ, че К.Б.С., 5 група е работил като товаро-разтоварач със съответно работно време, заверено от началника на Затвора.

 

СЪДЪТ след констатация върна документа на лишения от свобода.

 

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С.  – Представям молба, с която съм поискал да ми се даде възможност да работя. Един от последните ми социални работници ме накара да напиша молба за работа, в този вид, това е копие от молбата, след което той първи ми написа „не“ на молбата - г-н Чорбаджийски, аз тогава разбрах как се казва. Аз там съм изтъкнал защо ми е нужно да работя, тъй като нося лещи, които си купувам аз, нужно ми е да имам приходи, лекарства други пия, също се нуждая от приходи и като го попитах „защо ме накарахте да напиша молба, а след това ми пишете не“ той отговор „Обърках те с един друг, ама те щяха и другите да ти пишат не, така че спокойно“.

 

ПРОКУРОРЪТ – Да се приемат.

 

ИНСП. М. - Да се приемат представените доказателства, но без молбата за работа, тъй като не се знае какво е мнението на социалния работник, тъй като същия не присъства в залата и той не може да потвърди и трябва да разчитаме само по неговите думи, че е написано под негово давление или негово искане.

 

СЪДЪТ намира, че представените писмени доказателства са относими към предмета на доказване. По тяхната доказателствена стойност, съдът ще се произнесе в крайния съдебен акт.

Така мотивиран

СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА доказателствата по делото.

 

АДВ. П. - Има няколко епикризи, аз видях в картона, че има няколко епикризи, но аз не мога да кажа дали ги има по делото или не. Представяме епикризи.

ПРОКУРОРЪТ - Да се приемат.

ИНСП. М. - Моля да не се приемат, тъй като нямат отношение към предмета на делото.

 

СЪДЪТ намира, че представените доказателства са относими към предмета на доказване с оглед спорните въпроси, повдигнати в молбата, поради което и на осн. чл. 283 НПК

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА магнитнорезонансно изследване – 1 брой и 3 броя епикризи.

 

ПРОКУРОРЪТ - Нямам доказателствени искания.

 

ИНСП. М. - Представям справка за неизтърпяната част на наказанието, както и доказателства за изпълнението на указания, дадени в разпореждане на АССГ.

 

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С. – Да се приемат. Лекарят на затвора ми съдейства колкото може.

 

ЗАЩИТНИКЪТ, ПРОКУРОРЪТ ( поотделно) - Да се приемат.

 

СЪДЪТ намира, че представените доказателства от процесуалния представител на началника на затвора са относими към предмета на доказване, свързани са с установяване на остатъка от неизтърпяната част на наказанието, както и с доказателства, относими към обслужването на здравния статус на лишения от свобода.

Така мотивиран

СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените от процесуалния представител на началника на Затвора писмени доказателства.

 

СТРАНИТЕ (поотделно) - Нямаме други доказателствени искания.

 

СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА доказателствата по делото.

Счете същото за изяснено, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

 

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

 

АДВ. П. - Аз моля да уважите молбата на подзащитния ми. Първо, налице са материално-правните предпоставки, той е изтърпял не необходимото по закон 2/3 от размера на наказанието, изтърпял е почти цялото наказание. В този случай, не само в неговия случай, а в случаите на всичките ми подзащитни, когато им остава малко време да изтърпяват наказание, винаги считам, че трябва да бъде уважена една такава молба, поради обстоятелството, че този човек, от представеното днес сведение, че след три месеца и няколко дни той ще бъде освободен, защо да няма един преходен период, какъвто се явява периода, когато той е освободен предсрочно условно, има задължения по това освобождаване, т.е., той може да си направи сметка и да си даде сметка, какъв е извървения път до тук от него и какво му предстои в бъдеще. Подзащитният ми е настроен негативно и към социалния работник, с който е работил, така ми сподели, преди заседанието, че дори стаята му е била запечатана, не е имало възможност въобще контакти да създаде с него, т.е. към него се е проявявало едно негативно отношение от страна на ръководството на затвора и от страна на социалните работници, които са имали задължението да работят с него. Освен това, видно от представените днес епикризи, както и от здравния картон, който е представен от затвора е видно, че той е човек, който страда от доста заболявания. Не може в един момент всичко това да не се отрази на неговото здраве, а пак казвам, че едно условно предсрочно освобождаване ще даде възможност той да направи възможност той да направи равносметка на живота си, включително и със здравословното си състояние към момента. Аз ви моля в този смисъл да се произнесете и да уважите молбата на подзащитния ми.

 

ПРОКУРОРЪТ - Моето становище е, че молбата е неоснователна, тъй като е изпълнена само първата изискуема от закона предпоставка, а именно осъдения да е изтърпял, в конкретния случай, фактически повече от 2/3 от размера на наложеното му наказание.

Моето мнение, че не е изпълнена втората изискуема от закона предпоставка, а именно той да е дал достатъчно доказателства за поправянето си по време на престоя в местата за лишаване от свобода. Видно от доклада на инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ при Затвора-София при молителя е налице към момента повишаване от първоначално определените стойности на оценката на риск от рецидив с 8 пункта, от 73 на 81 точки, което е във високия спектър на скалата. Също така оценката на риска от вреди за обществото, според вече цитирания доклад на социалния работник е в средните стойности.

Налице са и данни за налагани на молителя дисциплинарни наказания, които към момента не са заличени по давност, така че предвид изложеното ви предлагам да оставите молба без уважение.

 

ИНСП. М. - Становището на началника на Затвора е идентично с това на представителя на прокуратурата. Смята, че е налице само първата предпоставка, изтърпени ефективно повече от 2/3 от наложеното наказание, тъй като деянието, тъй като деянието, за което е осъден е в условията на опасен рецидив.

По отношение на втората предпоставка, доказателства за поправяне и превъзпитаване на лицето, смята, че такива до момента не са налични, предвид мотивите, изказани от представителя на Градска прокуратура, към тях бих добавил само, че и към момента съществуват множество актуални проблемни зони, по които работата следва да продължи, независимо от малкия остатък, който му остава да изтърпи 3 месеца и 24 дни, поради което моля да не уважавате молбата му за условно предсрочно освобождаване.

 

СЪДЪТ ДАВА последна дума на лишения от свобода:

 

ПОСЛЕДНА ДУМА на лишения от свобода С. - Поддържам изцяло, всичко, което каза адвоката ми. Господинът (поглежда към инсп. М.) не го познавам, той също сигурно не ме познава, може би ако не беше видял справката сигурно не знае и от кога съм в затвора, предполагам, че не знае в коя група съм, най-малко може да изброи социалните ми работници, които се смениха. Също така съм сигурен, че не може да изброи началниците на затвора, които се смениха. Аз се опитвам всячески да се поправя, доколкото, тази дума не знам как се разбира „да се поправи“, това не е ключ да се поправи и тук е въпроса е вие в какво вярвате, вярва те ли в системата, в която работите и дали тя е пълноценна, защото има Пробационни служби, ако не съм се поправил, както твърдят господата и прокуратурата, има служители, които също взимат заплати да разкриват престъпления, ако аз продължавам такъв начин на живот, има служба „Издирване“, да ме намерят, аз даже два пъти съм пускан от затвора под издирване. Така, че искам от вас молбата ми да бъде уважена, какво ще решите вие – не мога да ви кажа.

 

СЪДЪТ след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото намира за установено следното: Срокът на наказанието, подлежащо на изтърпяване по отношение на К.С. е формирано от наказанията в група измежду наложените по НОХД № 2360/2014 г. на СГС и по НЧД № 12386/2015 г. на СРС, НО, 136 състав. С протоколно определение на СРС, НО, 136 състав е било наложено наказание една година и пет месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „строг режим“. По НЧД № 19502/2015 г. на СРС е определено едно общо наказание, а именно шест години „лишаване от свобода“.

Осъденият е постъпил в затвора на 21.10.2015 г. с начало на изтърпяване на така определеното общо наказание шест години „лишаване от свобода“, като съдебният акт по НОХД 2360/2014г. е за деяние, извършено в условията на опасен рецидив, а именно по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б НК.

Съгласно справката, предоставена от затворническата администрация към днешна дата лишеният от свобода е изтърпял фактически пет години, един месец, 21 дни, а от работа шест месеца и 16 дни. Общият размер на изтърпяното наказание възлиза на пет години, осем месеца и седем дни, а неизтърпяната част на наказанието възлиза на три месеца и 23 дни. С оглед изложеното съдът приема, че е изтекъл срокът по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК. В настоящия случай този срок е две трети от наложеното наказание, тъй като деянието, за което е осъден К.С., е било извършено при условията на опасен рецидив.

При изследване на другата кумулативно предвидена предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК, съдът намира за установено следното: От материалите по делото е видно, че на 26.02.2016 г. от лишения от свобода са били иззети 6 броя полиетиленови пликчета с неправилна форма, за което е било образувано наказателно производство № ЗМ 440/2016 г. по описа на 02 РУ. От представената справка от 02 РУ-СДВР се установява, че наказателното производство е било изпратено на СГП с мнение за предаване на съд. От служебно извършена справка от електронната база данни на СГС, приложена на л. 34 от делото, е установено, че по отношение на лишения от свобода към настоящия момент не е регистриран осъдителен съдебен акт по наказателно производство за деяние, извършено през 2016 г. С оглед изложеното, по така установените факти, следва да се приеме, че е приложима презумпцията за невиновност. Не се установява с влязъл в сила съдебен акт връзката на лишения от свобода с откритите през 2016г. от затворническата администрация наркотични вещества.  

На следващо място, в справка от 27.04.2016 г. се удостоверява, че лишеният от свобода към този момент не е бил наказван, не е бил и награждаван.

Съдът приема за установено, че неговият здравословен статус е проследяван регулярно и съгласно установените медицински стандарти в периода на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Към 27.04.2016 г. е удостоверено, че затворническата администрация към този момент не е разполагала с медицинска документация за неговото здравословно състояние. Впоследствие по делото е видно произнасяне на АССГ с разпореждане по № 3324/2019 г., по силата на което затворническата администрация е била задължена да осигури медицински изследвания на лишения от свобода. С оглед представените в днешното съдебно заседание доказателства, както и във връзка със заверено копие от здравния картон на лишения от свобода е видно, че указанията на АССГ са били изпълнени изцяло, като в тази връзка съдът приема, че липсва спор между страните и с оглед приложено по делото заявление, на л. 49 от делото, в което К.С. е посочил, че няма претенции относно медицинското обслужване, което му е било предоставено във връзка с цитираното по-горе разпореждане на АССГ.

На следващо място, съдът констатира, че лишеният от свобода е положил усилия за полагането на труд в местата за лишаване от свобода. Налична е молба от 09.09.2016 г. и от 14.10.2016 г., като със заповед № 917 от 09.10.2017 г. на лишения от свобода е била предоставена възможност да полага труд в печатница. Следователно в настоящия случай по делото са налице данни, че осъденият е полагал труд в местата за лишаване от свобода, а съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗИНЗС участието на лишените от свобода в трудова дейност винаги е от значение за тяхната бъдеща ресоциализация.

При запознаване с останалата част от доказателствения материал, съдът намира за установено следното: Лишеният от свобода е бил наказван с извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни със заповед № 99 от 02.03.2018 г. От доклад от 24.08.2018 г., е видно, че лишеният от свобода е наказван със заповед № 344 от посочената дата  забрана от участие в колективни мероприятия във и извън местата за лишаване от свобода за срок от три месеца, както и с още три предходно издадени заповеди, описани в същия доклад. Налице са данни и за наказание със заповед от 31.08.2018 г. на началника на СЦЗ, с което му е било наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от пет денонощия“. Налична е жалба срещу тази заповед, както и доказателства, че същата е била оставена без разглеждане с определение № 5865 от 21.09.2018 г. на АССГ. Оставена е без уважение и молба на лишения от свобода за прекъсване на наложеното му наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1 ЗИНЗС наложени наказания могат да бъдат заличавани по преценка на затворническата администрация или отменени, като тази възможност е предвидена като поощрителна мярка. В настоящия случай липсват доказателства по отношение на лишения от свобода да е  била наложена такава поощрителна мярка.

На следващо място, считано от последното наказание, наложено на лишения от свобода, което датира от 29.05.2019 г., няма данни към настоящия момент да е изтекъл срока по чл.109, ал. 1 ЗИНЗС, който предвижда в продължение на една година от изтърпяване на съответното дисциплинарно наказание лишеният от свобода да не е извършвал друго дисциплинарно нарушение.

С оглед изложеното, съдът намира, че липсват доказателства за поправянето на осъдения. Липсват данни лишеният от свобода да е проявил инициатива за повишаване на своя образователен статус, както и данни към настоящия момент да е преодолял зависимостта си от упойващи вещества. Извод в тази насока, свързан с липсата на данни за поправянето на осъдения се извеждат и от отрицателно становище, изготвено от инспектор по делото, което датира от 29.10.2019 г., от което се установява, че към настоящия момент осъденият е с много висока степен на рецидив – 81 точки, т.е. с непреодолени проблемни зони, свързани с формирана зависимост от упойващи вещества. С други думи, съдът констатира, че в процеса на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на К.С. е отчетено завишаване оценката на риск от първоначалната на 73 т. на 81 точки.

Изложените по-горе обстоятелства мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че не е налице втората, изискуема по чл. 70, ал.1 НК предпоставка наличието на доказателства за поправянето на осъдения.

За да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК следва не просто лишеният от свобода да не е бил наказван, или ако е наказван, да са заличени правните последици от наложените наказания, като в настоящия случай не е изпълнено дори и това условие, но следва да са показани изключителни усилия за поправянето му, които да разкриват едно общо състояние на поведението, надвишаващо обичайното състояние на дължимо изпълнение на задълженията в местата за лишаване от свобода.

Така мотивиран

СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода К.Б.С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на три месеца и 23 дни, определена по НЧД № 19502/2015 г. на СРС.

Определението на съда подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред САС.

Препис от протокола да се издаде на защитника.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.50 часа.

 

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        СЕКРЕТАР: