№ 107
гр. С.З., 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на дванадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20215500901131 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.432, ал.1, във вр. с чл.380 КЗ и чл.86
ЗЗД.
Образувано по искова молба от Д. Н. К. ЕГН *** от с. В., общ. К., ***
против ЗД „Б.И.“ АД - гр. С.*** с правно основание: чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 432
КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че Д. Н. К. е пострадал при ПТП на
14.09.2020 г. Произшествието е настъпило при следния механизъм: на
14.09.2020г., около 18.05 часа, по път Ш-5007, на 500 м. след с. Т., в посока
към с. Ю., общ. М., се е движил л.а. „Опел Астра“ с peг. № ***, управляван от
Д. В. В., който поради движение с несъобразена с пътните условия скорост,
загубил контрол върху автомобила, излиза от пътя в ляво по посоката си на
движение и се блъснал в крайпътно дърво. В резултат на удара е пострадал
ищеца Д. Н. К. - пътник в автомобила.
Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. №
284р-24691/17.09.2020г. от РУ - К. и е образувано досъдебно производство №
1082/2020 г. по описа на РУ К., пр.пр. № 3299/ 2020г. по описа на РП С.З. - ТО
К., което към момента не е приключило с влязъл в сила акт.
Изложено е, че причина за настъпване на произшествието са
допуснатите от водача на л.а. „Опел Астра“ с peг. № *** - Д. В. В. нарушения
1
на правилата за движение по пътищата и съществува пряка причинна връзка
между деянието на виновния водач и настъпилите общественоопасни
последици - нанесените телесни увреждания на Д. Н. К.. Сочи се, че за
увреждащия л.а „Опел Астра“ с peг. № ***, управляван от водача В. има
сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в
полица № BG/02/120002024640, със срок на валидност от 22.07.2020г. до
21.07.2021 г. Заявено е, че по силата на този договор, застрахователят покрива
отговорността на застрахованото лице за причинените от него неимуществени
и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., за неимуществени вреди по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
за 2020 г.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищеца Д. Н. К. е
предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗД
“Б.И.“ АД. Претенцията е получена от застрахователя на 30.09.2020 г. и са
били приложени всички документи, с които е разполагал пострадалия.
Образувана е била преписка по щета № **********, но към настоящия
момент не е изплатено застрахователно обезщетение. Ищецът сочи, че за него
са налице предпоставките за предявяването на настоящите искове за
ангажиране отговорността на ЗД “Б.И.“ АД за причинените му
неимуществени и имуществени вреди.
След настъпването на катастрофата, ищецът е приет в Клиниката по
ортопедия и травматология на УМБАЛ „***“ АД - С.З. с много силна болка в
лявата тазова половина на ляво бедро, без ясен спомен от случилото се.
Извършени са му били рентгенови, лабораторни изследвания, прегледи и
консултация с неврохирург. Поставена е диагноза: фрактура ацетабуле
синистра, контузио капитис. Извършена е операция - закрито наместване на
дислокация на тазобедрена става и е поставен на директна екстензия. На
29.09.20202 г. е изписан от Клиниката по ортопедия и травматология с
препоръки за активна и пасивна рехабилитация на движенията на лява
тазобедрена става, вертикализация и прохождане с 2 помощни средства, без
да натоварва ляв крак за срок от 2 месеца.
Посочва се, че същия ден е настанен в Отделението по физикална и
рехабилитационна медицина на УМБАЛ „***“ АД - С.З., където са му били
2
назначени и проведени рехабилитационни мероприятия. Изписан е на
09.10.2020 г. с дадени препоръки за продължаване на рехабилитацията в
болнични или домашни условия и изписана медикаментозна терапия. Поради
продължаващите оплаквания, на ищеца се е наложило отново да отиде на
лекарски преглед на 17.03.2021 г., на който са му били направени изследвания
и е препоръчано извършването на процедури за физикална и
рехабилитационна медицина.
Твърди се, че в резултат от уврежданията, ищецът е претърпял силни
болки и страдание.
Сочи се, че възстановителния период е бил съпътстван с много
неудобства и ограничения при извършването на ежедневните битови
дейности, тъй като е бил обездвижен и е било невъзможно сам да се
обслужва. Нуждаел се помощ при извършването на елементарни ежедневни
дейности - обличане, тоалет, миене, пазаруване, готвене. Преди процесното
ПТП, ищецът е бил активен, работещ, спортуващ, в добро здравословно
състояние млад мъж на 19 години, но поради травмите, получени при
инцидента за дълъг период от време е бил лишен от възможността да работи,
да извършва обичайните си дейности, бил е лишен от обичайния си начин на
живот. Препоръчаната рехабилитация в болнични условия не е било
възможно да се осъществи поради пандемичната обстановка, което е
удължило периода на възстановяване. Твърди се, че болките в травмирания
крак продължават и до днес, особено при промяна на времето и при
физическо натоварване. Посочено е, че освен физическите болки, ищецът е
изживял и силен стрес по време на пътния инцидент, който в съвкупност с
получените от него физически травми се отразява изключително негативно на
здравословното и емоционалното му състояние и ще остане за цял живот в
неговото съзнание.
Заявено е, че причинените неудобства, болки и страдания на
пострадалия следва да бъдат компенсирани.
Изложено е, че освен неимуществени вреди, ищецът е претърпял и
имуществени вреди, изразяващи се в разходи, извършени във връзка с
лечението на понесените от него травми и възстановяването от тях: за
лекарства и медикаменти, потребителска такса, патерици, снабдяване с
медицинска документация в общ размер на 311.39 лв. За доказването им,
3
прилага разходни документи съгласно справка и моли да се допусне
съответен въпрос към вещото лице по СМЕ.
Посочва се, че вредите на ищеца са в резултат на виновното поведение
на водача на увреждащия автомобил Д. В. В., а за причинените от него вреди
отговаря ответникът по делото ЗД “Б.И.“ АД. Изложени са аргументи по чл.
432 от КЗ.
Направено е искане да се постанови решение, с което да се приеме, че
предявените искове са основателни и доказани по размер и да се осъди
ответника ЗД “Б.И.“ АД да заплати на Д. Н. К. сумата в размер на 26 000 лв.,
предявен като частичен от 60 000 лв. - обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и
неудобства, вследствие на причинените увреждания от ПТП на 14.09.2020 г.,
както и сумата в размер на 311.93 лв. - обезщетение за причинените му
имуществени вреди, представляващи извършени разходи във връзка с за
лечение и възстановяване.
Претендира лихва от датата 21.09.2020 г. - съгласно разпоредбите на чл.
429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на
сумите за обезщетение.
Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
В срока по чл.367 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът оспорва предявените обективно съединени искове
и счита, че са допустими, но неоснователни и ги оспорва, както по основание,
така и по размер.
Намира, че исковата молба е нередовна, предвид следното:
Счита, че исковата молба е нередовна - не отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 и ал.4 ГПК, поради което моли, съдът да остави
производството по делото без движение, по следните съображения:
Счита, че исковата молба не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК -
не е посочена от ищеца банкова сметка или друг начин за плащане. Нещо,
което не е сторено и в отправената извънсъдебна претенция по реда на чл. 380
от КЗ.
Исковата молба не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК - да
4
съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Посочена
е съдебна практика и счита, че в същата не е описан изобщо механизма на
настъпилото ПТП, липсват подробности за това, с каква скорост се е движил
автомобилът, участвал в ПТП-то, и в частност, в който е пътувал
пострадалия, каква е била пътната обстановка преди и към момента на
осъществяване на ПТП-то, какви маневри са предприети от МПС-то,
участник в инцидента, пострадалия по време на сблъсъка бил ли е с поставен
предпазен колан, къде се е намирал пострадалия (на коя седалка е стоял, в
предната или задната част на автомобила се е намирал) и в какво е било
състоянието му непосредствено след пътния инцидент.
Също така заявява, че не е посочено, какво е било поведението на
пострадалите пътници, респ. шофьора на МПС. Сочи, че не е посочен и
механизма на получаване на травмите от пострадалия -дали същите са
вследствие на удара с другата кола или обект, вследствие на и от кои части,
детайли на автомобила (вътре в купето и/или извън него), какво е било
състоянието му непосредствено след инцидента, изобщо липсва каквото и да
е посочване на релевантни за спора факти и обстоятелства.
Твърди, че няма представени и никакви доказателства, на база които
тези обстоятелства да бъдат установени, нито документи въз основа, на които
да бъдат изготвени исканите експертизи от ищеца.
Счита, че е нарушено правото му на защита в процеса.
Намира, че исковата молба е нередовна, тъй като искането е за плащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди и е следвало ищеца да
посочи, какъв е бил периода от време, през който е търпял тези вреди и въз
основа на това, ако настоящия съдебен състав приеме за доказани исковите
му претенции да определи адекватно обезщетение, като определящо за това е
периода от време, през който ищецът е търпял негативите от осъщественото
ПТП, респ. получените от него травматични увреди, а не както го е сторил -
посочил за период „за дълго време“. Отделно от това ответникът сочи, че се
претендират с процесната искова молба обективно съединени искове,
посредством които се търсят обезщетения за причинени имуществени вреди
следствие от леки и средна телесна повреда, чиито период на възстановяване
също не е уточнен, което има значение за правилния изход на делото.
Моли, да се остави исковата молба без движение, като се дадат
5
указания на ищеца и бъде задължен да отстрани нередностите в нея.
Намира исковете за неоснователни, като излага следните мотиви:
Счита, че ответното дружество не дължи претендираните от ищеца
суми, подробно описани в исковата молба, предвид следните съображения:
Счита, че по никакъв начин от представените към исковата молба
писмени доказателства не се доказва наличието на вина по отношение на Д. В.
В. (лице, за което се твърди в исковата молба, че е управлявал МПС, станало
причина за осъщественото ПТП), в качеството му на водач на застрахованото
МПС - липсва влязла в сила присъда, наказателно постановление или друг
акт, установяващ по категоричен начин вината на последния.
По отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди взема
следното становище:
Оспорва предявените искове по основание и по размер и счита, че
същите са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на пътнотранспортно
произшествие за ищецът са настъпили описаните в исковата молба, като вид
и характер увреждания, като едновременно с това оспорва всички твърдения
по отношение вида, медикопсихологичния характер, медикобиологичния
характер и степента на уврежданията, твърденията, свързани с
характеристиките и продължителността на оздравителния период, както и
твърдението, че оздравителният период не бил приключил към настоящия
момент. Намира представените медицински документи за крайно
недостатъчни за доказване на търпените увреди.
Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача на
процесния автомобил с peг. № СТ 65 72 РА - Д.В..
Оспорва механизма на ПТП и сочи, че не е изяснена изцяло
фактическата обстановка, механизма на ПТП и причините за настъпването
му. Намира представените по делото документи за крайно недостатъчни за
доказване механизма на причиняване на ПТП, причините за настъпването му
и наличието на деликтна отговорност у В., твърдяни от процесуалния
представител на ищеца и по начина изложен в исковата му молба.
Оспорва и механизма на получаване на уврежданията и причинно -
6
следствената връзка между събитието и получените увреждания, като и между
поведението на застрахования в ответното дружество водач и вредите,
описани в исковата молба, претърпени от ищеца.
Заявява, че вредата, като елемент от фактическия състав на деликта, не
се доказва с влязлата в сила присъда на основание чл. 300 ГПК, а подлежи на
доказване и не се предполага.
Оспорва и твърдяната причинно - следствена връзка между настъпилото
ПТП и причинените и претендирани от ищцата неимуществени вреди.
Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с
механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния
интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като
оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция.
Заявява, че причинната връзка и вредата, установени в наказателното
производство не са задължителни за гражданския съд съгласно чл. 300 от
ГПК и подлежи на доказване. Излага съображения и посочва съдебна
практика.
Не споделя становището, че представения по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 284р - 24691/17.09.2020год.
представлявал официален свидетелстващ документ. Твърди, че въпросният
протокол не е съставен съобразно изискванията на закона и в него липсва
основен и съществен елемент, изискуем според действащото българско
законодателство, а именно - липсва схема на процесното ПТП, което води
след себе си до нарушение във формата му на издаване. Счита, че този
протокол не представлява официален свидетелстващ документ.
Според ответника, представеният по делото констативен протокол за ПТП от
17.09.2020год. не е съставен съобразно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ 1з - 41 от 12.01.2009год. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд в образеца по приложение
№ 1 от Наредбата при посещение на мястото на описаното в него
пътнотранспортно произшествие, поради което го оспорва в описателната му
част - за посочените в него обстоятелства и причини за настъпване на ПТП
7
като едновременно с това твърди, че съставилото го длъжностно лице не е
очевидец на ПТП и обстоятелствата, обективирани в тази част на протокола,
не са възприети непосредствено от него. Освен това, ответникът счита, че
когато пътнотранспортното произшествие не е реализирано в присъствието на
длъжностното лице, съставило протокола, последният не се ползва с
обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на
произшествието. Заявява, че в тежест на ищеца е да установи механизма на
ПТП и противоправното поведение на делинквента.
Моли, да се отчете и факта, че процесния протокол е изготвен едва на
17.09.2020год, т.е. повече от три дни след пътния инцидент.
При условия на евентуалност твърди, че ако са причинени твърдяните
уведи, то забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване от
ищеца на лекарските предписания, предхождащи процесното ПТП
заболявания и настъпили други случайни събития.
Посочва, че в подкрепа на тези твърдения е и представената от
процесуалния представител на ищеца Епикриза ОД А 19, от която се
установява по безспорен начин, че ищеца К. е постъпил в болничното
заведение на 14.09.2020год., а лечението (хирургична интервенция) по
отношение на ищецът е осъществено едва на 16.09.2020год. (повече от два
дни след пътния инцидент), при положение, че е следвало да получи
медицинска помощ на един много по - ранен етап. Тези безспорно установени
факти и обстоятелства установят по безспорен начин забавянето от страна на
ищеца К. да постъпи в болничното заведение, респ. да получи лечение на
твърдяната телесна увреда са основната причина за забавянето на
оздравителния процес.
Отбелязва, че по делото липсва медицинска документация, от която да е
видно дали са извършени последващи контролни прегледи, наложителни
според медицинската практика в подобни случаи в болница или друго
медицинско заведение след констатиране на травматичната увреда, както и
проследяване на общото здравословно състояние на ищеца след напускане на
болничното заведение (ако такива изобщо са проведени, тъй като въпреки
изричните лекарски предписания, че е следвало да се проведат, ищецът не е
изпълнил препоръките и липсват каквито и да било медицински документи в
тази насока).
8
Оспорва твърденията за възникнали неимуществени вреди,
обосноваващи исковата претенция по размер, както и твърденията относно
периода, през който са търпени, като твърди, че неимуществените вреди не са
възникнали и не са търпени през посочения в исковата молба период
(включително и към настоящия момент).
Ищецът е бил изписан от лечебното заведение с подобрение и след като
по делото липсват данни за начина на протичане на възстановителния период
и предвид статистическите данни от специализирана литература за оценка
тежестта на телесните увреждания, ответникът твърди, че периода на
възстановяване след подобни увреди е от 30 до 45 дни. Сочи, че тези данни са
за случаи без усложнение и след провеждане на необходимите
рехабилитационни процедури и мероприятия.
Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносният резултат от страна
на ищеца, тъй като пострадалият сам, с поведението си се е поставил в
опасност и е допринесъл за вредите - телесни увреждания, което
съпричиняване се изразява в непоставянето на обезопасителен колан като
пътник в лек автомобил и факта, че се е качил в автомобил, управляван от
неправоспособен водач. Счита, че ищецът е нарушил установените правила за
движение на пътници в МПС, визирани в разпоредбите на чл.137а от ЗДвП.
Счита, че ако същият е спазил тези правила, не би се стигнало до настъпване
на вредоносния резултат.
В тази връзка поддържа, че травмите на ищеца са настъпили като
резултат от неговото собствено виновно поведение, осъществено в нарушение
на посочените императивни правни норми. Твърди, че съпричиняването от
страна на ищеца е в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на
получените от него увреждания.
Счита, че е налице основание за намаляване на обезщетението за вреди
от деликт, предвид приноса на пострадалия предвид това, че е пътувал в
превозно средство без поставен обезопасителен колан в нарушение на
разпоредбите на ЗДвП, като едновременно с това е съзнавал, че се качва в
МПС, управлявано от неправоспособен водач.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът реши да ангажира
отговорността на застрахователното дружество, оспорва иска за
неимуществени вреди като прекомерен по размер. Относно размера на
9
претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, счита
същото за прекомерно завишено с оглед твърдените психични увреждания на
ищеца, принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната
съдебна практика (ППВС № 4/1968год.) и неблагоприятните последици от
настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищеца.
Счита, че исковата претенция за претърпени неимуществени вреди от
ищеца за нанесените му психични увреждания е неоснователна, подадената
искова молба в тази й част е недоказана и я оспорва изцяло като такава.
Твърди, че по делото липсват, каквито и да било данни, от които да се
установи и докаже по категоричен начин дали са налице действително
претърпени от ищеца неимуществени вреди и до каква степен и размер са
налице такива, а не да се правят догадки за това дали те съществуват и под
каква форма и за какъв период от време са се проявили (ако ги е имало
изобщо). За недоказани намира твърденията на К., че посочените от него
изменения в здравословното му състояние са били именно в резултат на
процесното деяние. Заявено е от ответника, че не може да се съгласи със
застъпеното от ищеца твърдение, че от процесното деяние бил претърпял
посочените в исковата молба психолочни увреждания. Сочи, че с оглед на
представените медицински документи и разсъжденията по тях счита, че
твърденията в исковата молба за причино - следствена връзка между
инцидента на 14.09.2020год. и твърдените психични промени за
неоснователни и следва да не се уважават. Не е съгласен и с твърденията на
ищеца, за преживения голям стрес и промяна в психиката му от процесното
деяние. Счита, че недоказани остават твърденията за промените в социалния
му живот и емоционалното му състояние.
Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди, като
счита същите за недължими, респ. за прекомерни и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Счита, че предявения иск за неимуществени вреди се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Моли да се отхвърлят, както иска за неимуществени, респ.
неимуществени вреди, така и акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД за законна
лихва за забава по съображения за неоснователност и недоказаност на
главните искове.
10
Заявява, че ако се приеме, че предявеният иск е основателен, то намира
същия за прекомерно завишен.
Счита, че претендираните размери на обезщетенията за неимуществени
вреди от 26 000 лева, частичен иск от 60 000 лева са прекомерни с оглед
претърпените от ищеца неимуществени вреди (болки и страдания),
вследствие на претърпяното ПТП и не кореспондират с принципа на
справедливостта и установената съдебна практика и не се доказват от
представените с исковата молба доказателства.
Изложени са аргументи по чл. 52 ЗЗД.
Алтернативно моли, в случай, че се счетат за основателни исковите
претенции на ищеца, то да се намали размерът на претендираното
обезщетение, тъй като счита, че същият не кореспондира с принципа на
справедливостта и установената съдебна практика и не се доказва (в това
число претърпени от ищеца психологични травми, твърдени в исковата
молба) от представените с исковата молба доказателства. Ако настоящия
съдебен състав, намери за установено наличието на твърдените
неимуществени вреди, ответникът моли да се определи размера на
дължимото обезщетение като се съобрази с принципа на съразмерност и
справедливост заложен в чл. 52 от ЗЗД.
Възразява и счита за неоснователно искането от страна на ищеца в
настоящото производство за присъждане на законна лихва от 21.09.2020год.
Счита, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото
дело и не дължи лихва за забава.
Аргументира се с чл. 429, ал. 3 КЗ.
Предвид обстоятелството, че и към датата на получаване на исковата
молба от страна на ответника, ищецът не е представил банкова сметка, счита,
че следва да се присъди законната лихва върху присъдените обезщетения,
считано от датата на предявяване на исковете пред съда до изплащане на
сумите.
Освен това сочи, че тези претенции не са били придружени от всички
необходими документи, имащи значение за установяване на основателността
на претенцията и нейния размер и най - вече ангажиращи вината на В., в
качеството му на лице управлявало МПС, осъществило ПТП.
11
Счита, че ако настоящия съдебен състав намери тази искова претенция за
основателна, то да уважи иска евентуално от момента (датата) на завеждане
на исковата молба в съда, предвид на това, че отговорността на
застрахователя е договорна, а не деликгна, поради което застрахователят
изпада в забава след отправяне на покана за изпълнение и в частност от
датата следваща изтичането на 3 - месечния срок по чл. 429, ал. 3 от КЗ във
вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ (т.е. 28.12.2020год.).
По отношение на предявения иск за имуществени вреди счита, че същия
е неоснователен и недоказан.
Заявява, че от направеното с исковата молба искане за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди не може да се направи категоричен извод,
за какво са били заплатени конкретните суми (посредством какъв и кой
разходен документ е заплатена тази сума и в каква връзка), предвид на което
оспорва твърдението, че твърдяната сума е заплатена във връзка с получените
от К. травматични увреди от процесното ПТП от 14.09.2020год.
Възразява и счита за неоснователно искането от страна на ищеца за
присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от
21.09.2020год. до окончателното заплащане. Посочва, че видно от
представените фактури, всяка една от тях е издадена, респ. сторените с нея
разноски са направени след посочената дата - 21.09.2020год. (пример -
фактура № 49/27.10.2020год. и т.н.)
Моли, също така да се отхвърлят, както иска за имуществени вреди,
така и акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва за забава по
съображения за неоснователност и недоказаност на главните искове.
Моли, да се отхвърлят предявените обективно съединени искове, като
неоснователни и недоказани. Алтернативно моли, в случай, че се счетат за
основателни исковите претенции на ищеца, то да се намалят размерите на
претендираните обезщетения.
Моли, да се осъди ищеца да заплати на ответното дружество всички
съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар за един
адвокат свързани с настоящото исково производство съобразно уважената
част от исковите претенции.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищеца
12
взема становище по възраженията на ответника.
Счита за невярно посоченото от ответника, че исковата молба не
отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4, т.5 и ал.4 от ГПК. Посочва, че в
обстоятелствената част на същата са изложени твърдения за фактическата
обстановка по делото, като и е описан механизма на ПТП като са посочили
релевантните за същото - дата и място на настъпване на ПТП, увреждащия
л.а., неговия peг. номер, името на водача на същия и в тази връзка са
представени доказателства - приложените към ИМ материали от ДП. Заявено
е, че в ИМ е посочена и причината за настъпване на ПТП и вредните
общественоопасни последици, а именно виновното и противоправно
поведение на водача на самокатастрофиралия л.а. Д.В..
Посочва още и, че механизмът на настъпване на процесното ПТП не е
част от фактическия състав на непозволеното увреждане и като такъв не
подлежи на доказване в настоящето производство. Предвид и факта, че
вината се предполага до доказване на противното, с оглед установената
презумпция за вина, счита, че не е в тежест на ищеца да доказва
обстоятелства от механизма.
Отбелязва, че въпреки въведеното изискване в ГПК за представяне на банкова
сметка по осъдителен иск за парично вземане, объръща внимание, че законът
не свързва неизпълнението на това изискване с никакви последици, вкл. и с
нередовност на исковата молба, каквато твърди ответника. Изложени са
съображения в тази връзка.
Според ищеца, твърдяното от ответника обстоятелство - непосочване
периода на търпените от ищеца болки и страдания, не е сред тези, посочени в
чл.127 и чл.128 от ГПК, които да обосновават нередовност на ИМ. Въпреки
това, уточнява, че и към настоящия момент ищецът продължава да търпи
болки и страдания следствие получените от него увреждания при процесното
ПТП.
Заявява, че исковата молба е редовна и подлежи на разглеждане.
По отношение становището на ответника по основателността на иска е
изложено следното:
С оглед обстоятелството, че ответното дружество не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна
13
застрахователна полица „Гражданско отговорност“ за увреждащия лек
автомобил, моли на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, да се обяви това
обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Оспорва всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни,
неоснователни и недоказани.
За неоснователни намира оспорванията на вината на водача на л.а.,
извършеното от него противоправно деяние и механизма на настъпилото ПТП
от страна на ответника.
Към настоящата, приложено представя и моли да се приемат влязло в
сила Споразумение по НОХД № 615/21 г. по описа на PC - гр. К.,
обективирано в протокол от 17.06.2021 г. Аргументира се, че съгл. чл. 383,
ал.1 от НПК, одобреното от съда Споразумение за решаване на наказателното
дело има последиците на влязла в сила присъда, поради което по делото е
доказана вината и противоправността на извършеното от В. деяние.
Намира за напълно неоснователно оспорването на ответното дружество
на механизма на ПТП, вината на водача на л.а. и приложения към ИМ
Констативен протокол за ПТП.
Счита, че е неоснователно възражението на ответника относно
наличието на причинно - следствената връзка между ПТП и настъпилите при
ищеца увреждания. Завява, че са неверни твърденията на ответното
дружество, че ищецът не бил получил навременна медицинска помощ. Сочи,
че видно от приложените към ИМ документи, същият е постъпил в
болничното заведение на 14.09.2020 г. - на датата на настъпване на ПТП.
Твърди се, че всички получени от него увреждания, травми и страдания, стрес
и техния интензитет и проявление при ищеца са настъпили следствие
процесния пътен инцидент. Посочва се, че за тази цел са представени
медицински документи.
Намира за неоснователни изложените от ответника твърдения за
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалият ищец. Заявява, че същите са голословни и неподкрепени с
доказателства. Сочи се, че при наличие на възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат, същите подлежат на пълно и главно доказване в
настоящото производство от ответника. Счита, че от така представените
доказателства не може да се направи обоснован извод за извършени от
14
пострадалия нарушения, които да са в пряка причинно- следствена връзка с
настъпването на вредоносния резултат.
Предвид което, ищецът счита, че не са налице основания за намаляване
на претендираното обезщетение, в каквато насока е искането на ответника.
Счита, че ответникът неоснователно оспорва размера на предявения иск.
Посочва, че същият е съобразен от една страна с принципа за справедливост,
с оглед причинените неимуществени вреди на ищеца следствие процесното
ПТП, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност
на ответника за 2020 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от
този вид.
Посочено е, че за доказване на причинените неимуществени вреди на
ищеца, с исковата молба са направени доказателствени искания. Намира, че
ответното дружество неоснователно оспорва настъпилите за ищеца
имуществени вреди. Твърди се, че в резултат на процесното ПТП и
получените от ищеца увреждания, същият е претърпял имуществени вреди,
който размер се установява от приложените към исковата молба фактури и в
който размер следва да му бъдат възстановени. Сочи се, че за доказването им,
с исковата молба е направено доказателствено искане - назначаване на СМЕ, с
поставен към нея въпрос.
По отношение претенцията за лихви за забава, ищецът посочва, че при
деликт лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. В
тази връзка, счита, че задължението за изплащане на застрахователно
обезщетение възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито
от ЗГО на автомобилистите. Според ищеца, приложимата правна норма е чл.
429, ал.3 КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от
датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Посочва, че
тъй като за делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя
в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, то за
застрахователя възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от
7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба – 21.09.2020 г.
Според ищеца, най - късният момент, от който възниква задължение за
лихви е 30.09.2020 г., за която дата са представени доказателства, че от ищеца
е постъпило уведомление до застрахователя.
15
Ответникът е депозирал по делото отговор на допълнителната искова
молба, с който изцяло поддържа възраженията, твърденията и
доказателствените искания, всички подробно изложени в отговора на
исковата молба. Поддържа възраженията релевирани по отношение
редовността на исковата молба. Счита, че същата не отговаря чл. 127, ал. 1, т.
4 и т. 5 и ал. 4 ГПК по вече изложените доводи в отговора на исковата молба.
Поддържа цялостното оспорване на ищцовите претенции, както по основание,
така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени
обстоятелства по съображения, подробно изложени в отговора на исковата
молба.
Поддържа оспорването за твърдяната причинно - следствена връзка
между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищеца
имуществени и неимуществени вреди, а също и твърденията за настъпили в
причинно - следствена връзка с механизма на транспортния инцидент
неимуществени и имуществени вреди, техния интензитет и проявление,
твърденията за периода, през който са търпени, като оспорваме и твърдението
за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковите
претенции.
Остават изцяло важими всички доводи, с които оспорва размера на
предявените искове за имуществени и неимуществени вреди, като счита
същите за недължими, респ. за прекомерни, намиращи се в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Поддържа алтернативното искане, изразено в случай, че се приеме, че
предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди за доказан по своето основание, то счита, че
претенцията е предявена от ищеца в прекомерен размер и не отговаря на
реално причинените имуществени и неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване. Касателно заявените имуществени претенции, намира, че
липсва корелативна връзка между твърдяните за направени разходи за
лечение и причинените телесни увреждания.
Поддържа въведеното на самостоятелно основание възражение за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия при осъществяване
механизма на ПТП. Твърди, че заявените с исковата молба травми и
съответно - неимуществени и имуществени вреди са възникнали вследствие
16
на противоправното поведение на ищеца, който е нарушил установените
правила за движение на пътници в МПС, визирани в разпоредбата на чл. 137а
от ЗДвП.
Изцяло поддържа съображенията за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца Д. Н. К. по съображенията, подробно изложени в
отговора на исковата молба.
Поддържа довода, че са налице основания за намаляване на
обезщетението на пострадалия поради съпричиняване на настъпилите вредни
последици, като обезщетението следва да бъде определено при условията на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва изцяло исковете за присъждане на лихва по претенциите за
неимуществени и имуществени вреди - като неоснователни, по
съображенията за неоснователност на главните искове.
В останалата част и по отношение на всички други възражения,
наведени с отговора на исковата молба, заявява, че поддържа същите, така,
както са направени.
Моли, съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло
предявените от Д. Н. К. обективно съединени искове, като неоснователни и
недоказани.
Алтернативно моли, в случай, че съдът счете за основателни исковите
претенции на ищеца, то да се намалят размерите на претендираните
обезщетения, тъй като претендираният размер не кореспондира с принципа на
справедливостта и установената съдебна практика и не се доказват
твърдените за претърпени в исковата молба травми от ищеца. Ако все пак
настоящия съдебен състав, намери за установено наличието на твърдените
неимуществени и имуществени вреди, ответникът моли, да се определи
размера на дължимото обезщетение като се съобрази с принципа на
съразмерност и справедливост заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и се вземе предвид съпричиняването от страна на ищеца.
Моли, да се осъди ищеца да заплати на ответното дружество всички
съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар свързани с
настоящото исково производство.
Моли, в случай, че частично се уважат исковите претенции, да се
17
присъдят съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Трето лице - помагач на страна на ответника: Д. В. В., чрез адв. П. моли
да се отхвърли предявения иск, както и да му се присъдят направените
разноски за адвокатско възнаграждение.
В последното съдебно заседание на 12.04.2022 г. съдът е допуснал
изменение на предявения иск за неимуществени вреди, в следствие настъпило
ПТП на 14.09.2020г. до пълния предявен размер от 60 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума от 21.09.2020г. до окончателното изплащане
на сумата.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С влязло в сила споразумение по НОХД № 615/2021 г. на КРС Д. В. В. е
признат за виновен в това, че на 14.09.2020г., около 18,00 часа, на път IV на
третокласен път 5007, общ.М., в посока от с.Т., общ.М. към с.Ю., общ. М.,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел
Астра“ с рег.№ *** е нарушил правилата за движение по Закона за движение
по пътищата, като с деянието си по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на лицето Д. Н. К., изразяваща се в счупване на
гаванковидната ямка на лявата тазобедрена става, което е причинило трайно
затруднение на движението на долния ляв крайник, като макар и
непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, без да има необходимата правоспособност.
За увреждащия л.а „Опел Астра“ с peг. № ***, е налице сключена с
ответника застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в полица №
BG/02/120002024640, със срок на валидност от 22.07.2020г. до 21.07.2021 г..
Видно от застрахователна претенция на 30.09.2020 г. ищеца е сезирал
ответното Дружество за заплащане на обезщетение за търпените от него
неимуществени и имуществени вреди, в следствие на процесното ПТП, по
което ответникът е отказал да заплати.
По иска за имуществени вреди са представени и приети като
доказателство разходни документи за извършени плащания от ищеца. -
18
фактура № **********/27.10.20 г. за патерици - 40,00лв.; фактура
№**********/29.09.20 г. за мед. Консумативи - 64,46лв.; фактура
№**********/29.09.20 г за потр. Такса - 58,00лв.; фактура
№**********/16.09.20 г. за мед.консумативи-48,93лв.; -платежно нареждане
на стойност-100,00лв.
По делото е назначена е приета комплексна съдебно медицинска -
автотехническа експертиза първоначална и допълнителна. От заключението й
се установява, по време на пътуването преди ПТП, пострадалият Д.К. е седял
на предна дясна седалка. В материалите по делотно няма данни той да е бил с
поставен обезопасителен колан. Липсват и обективни данни, специфични
следи по тялото от използване на колан в момента на удара. В резултат на
удара на автомобила в дървото, тялото на пострадалия се е плъзнало напред
по седалката. Краката са достигнали и са се ударили в долната част на
арматурното табло. Счупването е настъпило в следствие на удар на левия
долен крайник в арматурното табло пред него. В момента на удара крайникът
е бил в свито положение в коляното. Ударния импулс се е предал надлъжно
по бедрената кост от коляното към таза и се е пренесъл към тазобедрената
става. При така описания удар на бедрената глава в дъното на гаванковидната
ямка /ацетабулум/,същото не издържа на натиска,счупва се и бедрената глава
хлътва във вътрешността на тазовата област. При използване на
обезопасителен колан към момента на удара, описаният механизъм на
движение на тялото е невъзможен. Обезопасителния колан е триточков, и при
дясно стоящия пасажер-ищеца ,колана преминава от дясното рамо надолу
диагонално към левия ханш.Хоризонталната част на триточковия колан
прихваща таза и долната част на корема към облегалката.В този смисъл
долната част на колана възпрепятства плъзгането на тяло напред по седалката,
при челен удар. Ефекта от процесното ПТП -получената травма от ищеца
Д.К. също е доказателство,че той е стоял на предната дясна седалка без
поставен предпазен триточков колан. Според свидетелските показания, пътят
е бил с дупки и неравности. Изчислената скорост не е единствената причина
за настъпване на ПТП. Тя е несъобразена с пътните условия. Маневрите от
страна на водача за избягване на дупките са били неправилни. Ъгълът на
коригиране на траекторията е несъобразен със скоростта на движение.
Скоростта на л.а.Опел към момента в който водачът е загубил контрол над
управлението е била - 69,5 км/ч.. Процесният л.а.Опел е оборудван с
триточкови, раменнобедрени, инерционни обезопасителни колани за
пътниците и водача. Тялото на пострадалия в момента на удара се е отделило
от облегалката,поради внезапния стоп на МПС-то, тазът се е плъзнал по
седалката напред и свитото коляно се е ударило в арматурното табло. В
резултат на инерционната сила, тялото е полетяло напред и в ляво. В резултат
на така описаното ПТП возещия се на предната дясна седалка ищец-Д. Н. К. е
получил много силна болка в лявата тазова половина. След инцидента е
откаран в ЦСМП към УМБАЛ- С.З..След осъществяване на преглед,
19
рентгенографии е установена диагнозата: -фрактура ацетабуле синистре От
Епикриза към ИЗ №16450 издадена на името на ищеца е видно, че е постъпил
на 14.09.20г.В анамнезата е записано, че на същата дата около 18,00ч при
ПТП в района на с.Т. като пасажер в автомобил е получил травма, в резултат
на което изпитва силна болка в лява тазова половина и в ляво бедро.
Обективното състояние се е характерезирало с: болезненост при опити за
движение в ЛТБС. Невъзможна походка. Рентгенови данни за фрактура на ляв
ацетабулум. Осъществени са параклинични изследвания: ПКК, биохимия,
коагулационен статус. Консултиран е с неврохирург, който е записал, че
липсва ясен спомен за инцидента. Не съобщава за главоболие, гадене,
световъртеж. Липсва общомозъчна или огнищна неврохирургична
симптоматика. Дг.:Контузио капитис. Консултиран е с кардиолог - няма
данни за ССЗ. Консултиран е с анестезиолог-подготвен за анестезия.
Включена е терапевтична схема с: Аналгин, фраксипарин. На 16.09.2020 г под
локална анестезия/Оп.Пр №466/16.09.20г е направено закрито наместване на
дислокацията на тазобедрената става. След това е поставен на директна
екстензия през тибиалната кост. В следващите дни общото и локално
състояние са стабилизирани. Престоял е на директна екстензия 14 дни. На
29.09.20 г. е дехоспитализиран с препоръки за активна и пасивна
рехабилитация на движенията в ЛТБС; вертикализиране и прохождане с две
помощни средства без да натоварва левия долен крайник за срок от 2 месеца с
последваща рентгенография на таз. Предписана е терапия за дома.
Препоръчани са 2 контролни прегледа. Още същия ден 29.09.20 г. е
хоспитализиран в ОФРМ при УМБАЛ- Ст. Загора за провеждане на
рехабилитационни меропиятия, раздвижване,приучване за ходене с 2
патерици, за борба срещу мускулната хипотрофия. С подобрение е
дехоспитализиран на 09.10.20г. От Амб.лист № 372 от 17.03.21 г. от преглед
при кинезитерапевт е оценено обективното състояние, измерени са
двигателните амплитуди в сагитална и фронтална равнина, извършена е
функционална оценка. Препоръчана е терапия с нискочестотно магнитно
поле, силно честотен ток и ултразвук. Като се има в предвид, че възрастта на
ищеца към момента на процесното ПТП е 19години и сериозността на
травматичното увреждане-нарушаване целостта на лявата ацетабуларна ямка,
то средно статистическия период за възстановяване е около 12 месеца.
От заключението на назначената ДКСМАТЕ се установява, че при
процесното ПТП случило се на 14.09.20 г. ищецът Д.К. е получил тежка
травма в областта на ЛТБС, изразяваща се в: счупване на гаванковидната
ямка - тазовата ставна част на ЛТБС; контузия на главата, без общомозъчна
симптоматика. След диагностично уточняване, лабораторни изследвания и
консултации ищецът е хоспитализиран в УМБАЛ - С.З. - КОТ. Левият крак е
поставен на директна скелетна екстензия за преодоляване на мускулната
контракция. На 16.09.20г. /Оп.Протокол №446/ под локална анестезия е
направено закрито наместване на дислокацията на тазобедрената става и е
продължена директната екстензия. В следващите дни е настъпило постепенно
20
стабилизиране на общото и локално състояние; при установено подобрение и
липса на фебрилитет на 29.09.20 г. е дехоспитализиран. Същият ден е
хоспитализиран в ОФРМ за следващите 10 дни/ Епикриза към ИЗ №17469/.
Там е провеждана пасивна и много внимателна активна рехабилитация на
слаба подвижност в ЛТБС в условията на екстензия за целия период. На
09.10.20 г. е дехоспитализиран. Следващият период е протекъл в домашни
условия при режим на легло, с обслужване в леглото. След около 2 месеца е
започнал внимателно изправяне и опит за прохождане с 2 помощни средства,
без да натоварва левият долен крайник. От Амб.лист №372/17.03.21г от
преглед при кинезитерапевт се добива представа за проведено лечение с
нискочестотно магнитно поле, лечение със силно честотен ток, лечение с
ултразвук. При първите 2 хоспитализации - в КОТ и в ОФРМ ищецът е бил на
строг леглови режим с включена директна скелетна екстензия. През първия 1
месец от домашното лечение е бил също на леглови режим. През тези
периоди той е бил изцяло обслужван от чужда помощ в леглото. След това е
започнал внимателно изправяне с чужда помощ, започнал е опити с две
помощни средства да прохожда, стъпвайки само на здравия крак. При преглед
при кинезитерапевт - точно 6 месеца след травматичния момент е
констатирано, че походката му е самостоятелна и без помощно средство.
Дори и тогава се е оплаквал от болки в ЛТБС при застояване, при палпация.
Движенията му в ставата са били ограничени. Счупването на тазовата кост в
областта на ямката на тазобедрената става е тежка травма. При възрастта на
пострадалия -19 години може да се заключи, че костно срастване има за
около 4-6 месеца, но възстановяването на амплитудата на движенията в
същата става биха се достигнали напълно след още 3-4 месеца, а походката би
се изгладила след около 6 месеца. От всичко това следва, че
възстановителният период при тази травма е около 10-12 месеца.
Предположимо е, че тази травма ще даде отражение за живота на пострадалия
в бъдеще. Не е коректно да се прогнозира при какви условия биха се появили
болки, но средно статистически се очаква болка при физическо натоварване и
промяна на климата. При осъществения клиничен преглед на 27.12.21 г. на Д.
Н. К. се установи, че е възстановен от преживяната травма. Движенията в
ЛТБС са: флексия-135гр-норма; екстензия-пълна; абдукция- 25гр-норма;
аддукция 15гр-норма; външна ротация 35гр-норма; вътрешна ротация- 15гр-
норма. При разговора с него се уточни, че специализирана рехабилитация не е
провеждал,а е раздвижвал ставата самостоятелно в домашни условия след
дадени указания от лекуващия травматолог. Този добър успех от
постигнатите максимум движения се дължи на младата възраст, при която е
настъпила травмата. Д.К. се оплака, че в ЛТБС се появява болка при студено
и влажно време; при продължителни физически натоварвания особено ако са
свързани с вдигане на тежест, а също така и при продължително стоене в
право положение. При така установените амплитуди на движения в ЛТБС в
различните равнини може да се направи заключението, че Д.К. е възстановен.
Към съдебната документация по ТД № 1131/21 г са представени разходни
21
документи за извършени плащания от ищеца. -фактура
№**********/27.10.20г за патерици-40,00лв.;фактура №**********/29.09.20г
за мед.консумативи-64,46лв.; фактура №**********/29.09.20г за потр.такса-
58,00лв.; фактура №**********/16.09.20г за мед.консумативи-48,93лв -
платежно нареждане на стойност-100,00лв. Изброените плащания са в пряка
връзка с провежданото лечение на пострадалия Д.К.. В резултат на удара на
автомобила в дървото, тялото на пострадалия се е плъзнало напред по
седалката. Краката са достигнали и са се ударили в долната част на
арматурното табло. Счупването е настъпило в следствие на удар на левия
долен крайник в арматурното табло пред него. В момента на удара крайникът
е бил в свито положение в коляното. Ударния импулс се е предал надлъжно
по бедрената кост от коляното към таза и се е пренесъл към тазобедрената
става. При така описания удар на бедрената глава в дъното на гаванковидната
ямка /ацетабулум/, същото не издържа на натиска, счупва се и бедрената
глава хлътва във вътрешността на тазовата област. При използване на
обезопасителен колан към момента на удара, описаният механизъм на
движение на тялото е невъзможен. Обезопасителния колан е триточков, и при
дясно стоящия пасажер-ищеца, колана преминава от дясното рамо надолу
диагонално към левия ханш. Хоризонталната част на триточковия колан
прихваща таза и долната част на корема към облегалката. В този смисъл
долната част на колана възпрепятства плъзгането на тяло напред по седалката,
при челен удар. Ефекта от процесното ПТП -получената травма от ищеца
Д.К. също е доказателство, че той е стоял на предната дясна седалка без
поставен предпазен триточков колан. Според данните от Протокола за оглед
на местопроизшествие и Констативния протокол за ПТП с пострадали лица
се разбира,че водачът на процесния ЛА е загубил контрол върху
управлението поради,което автомобилът е започнал да навлиза след кратко
криволичене по пътното платно в обособения северен банкет. Изминал е
определено разстояние и се е блъснал в крайпътно дърво стоящо северно от
шосето. Първоначалния контакт е реализиран с предната дясна централна
част на автомобила в ствола на крайпътното дърво. Поради този преден-
ексцентричен /леко десен/ удар между автомобила и крайпътното дърво, под
действието на инерционните сили задната част на автомобила се завърта по
посока на часовниковата стрелка на около 90 гр. и застава с предната част
насочена на юг. При така описания удар между контактните повърхности на
дървото и автомобила може да се заключи, че ударното ускорение е било със
сравнително висока стойност, съответно тези стойности на ускорението са се
предали и на телата в купето. В резултат на така описаното ПТП возещият се
на предната дясна седалка Д.К. е получил травматичното увреждане -
счупване на гаванковидната ямка на ЛТБС. В съдебната документация и в
медицинската такава няма данни дали возещите се в този автомобил са
ползвали предпазни колани. Получената травма съпоставена с механизма на
случилото се ПТП доказва че и двамата са били без поставени колани.
Във връзка с установяване на фактическите обстоятелства по делото,
22
свързани с уврежданията на ищеца и здравословното му състояние, по делото
са събрани гласни доказателства. Свидетелят Николай Н. К. баща на ищеца Д.
Н. К. установява, че след като му се обадили за инцидента на 16.09 отишъл
веднага в Бърза помощ – М., защото синът му катастрофирал. Целият бил в
кръв и стенел от болка. След това го качили на линейката и го закарали в
Бърза помощ - С.З.. След това го приели в болницата в С.З. където лежал
около 30 дни. Всеки ден се чували и постоянно ходил в болницата, но не го
пускали всеки път заради коронавируса. Ищеца имал счупен таз, бил на
екстензия. След като го прибрали в къщи пет - шест месеца бил на подлога,
не можел да спи, бълнувал. Вземал му хапчета по рецепта на доктора. Около
шест месеца лежал на легло, след което започнали да го извеждат. Целият му
гръб станал в рани от лежането. Купили му проходилка и патерици и
започнали да го раздвижват. Рехабилитация правил в К.. Твърди, че към
момента не може да работи пълноценно, защото го боли. Притеснява се от
качване и возене с кола. Ищеца бил футболист в отбора в М. и Я.. Към
настоящия момент нищо не прави. Сочи, че не е възстановен напълно.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел. Същия
е баща на ищеца, бил е в непрекъснат контакти с него, така че показанията му
могат да установят физическото и психическо състояние на ищеца след
катастрофата, претърпените от него болки и страдания, причинени от
процесното ПТП.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП –
14.09.2020 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявените срещу
него искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Съгласно посочената
23
разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" за заплащане на дължимото му се обезщетение.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ, на 30.09.2020 г.
ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, по което ответника е отказал да заплати.
Съдът приема, с оглед на събраните в хода на производството
доказателства, както и предвид направеното плащане от ответника, че
предявените искове са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд се ползва със задължителна за настоящия съд сила относно
авторството, противоправността и вината, в които предели съдът е длъжен да
приеме за доказани предпоставките на чл.45 от ЗЗД.
Обстоятелствата от фактическия състав на престъплението са
установени с влязло в сила присъда по НОХД № 615/2021 г. на Районен съд
К., по която е признат Д. В. В. за виновен в това, че на 14.09.2020г., около
18,00 часа, на път IV на третокласен път 5007, общ.М., в посока от с.Т.,
общ.М. към с.Ю., общ. М., при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№ *** е нарушил правилата за
движение по Закона за движение по пътищата, като с деянието си по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на лицето Д. Н. К.,
изразяваща се в счупване на гаванковидната ямка на лявата тазобедрена става,
което е причинило трайно затруднение на движението на долния ляв крайник.
Предвид изложеното настоящият състав приема за установени
противоправността /нарушение на правила за движение от водача/,
причиняването на вредата и вината на водача, като елементи от престъпния
състав.
Безспорно в случая е налице и последният признак за уважаване на
предявените искове: причинно- следствена връзка между процесното ПТП и
получените от ищеца вреди. Видно от заключението на съдебно-
медицинската експертиза, в резултат на процесното ПТП возещият се на
предната дясна седалка Д.К. е получил травматичното увреждане - счупване
на гаванковидната ямка на ЛТБС.
24
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното: Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
При определяне размера на дължимото в случая обезщетение за
причинени неимуществени вреди съдът взема предвид характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди от следните
травматични увреждания, а именно: счупване на гаванковидната ямка -
тазовата ставна част на ЛТБС; контузия на главата, без общомозъчна
симптоматика. Вещото лице сочи, че счупването на тазовата кост в областта
на ямката на тазобедрената става е тежка травма. С оглед възрастта на
пострадалия костно срастване има за около 4-6 месеца, но възстановяването
на амплитудата на движенията в същата става биха се достигнали напълно
след още 3-4 месеца, а походката би се изгладила след около 6 месеца.
Поради което, възстановителният период при тази травма е около 10-12
месеца. Това се установява от назначената КСМАТЕ, както и разпитаният
свидетел, като периодът на възстановяване приблизително съвпада.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде отчетена преживяната от ищеца стресова реакция, която е
довело до негативна промяна в психо – емоционалното му състояние. От
разпитания по делото свидетел се установи, че ищеца изпитва страх от возене
в кола. Съдът приема, че е налице тежко на увреждане и претърпени вреди,
вследствие на претърпяно ПТП. Претърпяно ПТП, както и уврежданията,
които е получил, са променили в негативна насока живота на ищеца,
затрудняват професионалната и личната му реализация.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета на
претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и
възрастта на пострадалата, намира, че дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 40 000 лв., като в останалия претендиран
25
размер до 60 000 лв., искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска за имуществени вреди, съдът намира същия за основателен и
доказан, тъй като представените медицински документи са именно във връзка
с лечението на ищеца вследствие претръпнете от него вреди от процесното
ПТП. Към съдебната документация са представени разходни документи в
размер на 311,93 лв. за извършени плащания от ищеца, които плащания са в
пряка връзка с провежданото лечение на пострадалия Д.К..
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за
съпричиняване с оглед непоставен предпазен колан от ищеца както и, че
същия се е качил в автомобил, управляван от неправоспособен водач. По
отношение на първото възражение съдът намира следното: вещите лица по
назначената експертиза са обосновали извод, че по време на пътуването
преди ПТП, пострадалият Д.К. е седял на предна дясна седалка. Няма данни
той да е бил с поставен обезопасителен колан. Липсват и обективни данни,
специфични следи по тялото от използване на колан в момента на удара. В
резултат на удара на автомобила в дървото, тялото на пострадалия се е
плъзнало напред по седалката. Краката са достигнали и са се ударили в
долната част на арматурното табло. Счупването е настъпило в следствие на
удар на левия долен крайник в арматурното табло пред него. При използване
на обезопасителен колан към момента на удара, описаният механизъм на
движение на тялото е невъзможен. С оглед тези ангажирани доказателства,
настоящият съдебен състав възприема като основателно наведеното
възражение и намира, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат, като определя процент на съпричиняване от 50%.
По другото направено от ответника възражение, че ищеца се е качил в
автомобил, управляван от неправоспособен водач, съдът го намира също за
основателно поради следното: видно от одобреното по НОХД № 615/2021 г.
на КРС споразумение, факта, че деликвента не е притежавал СУМПС е
въздигнат от наказателния съд като квалифициращ признак. От друга страна
ищеца и деликвента са близки приятели, както те самите сочат изрично по
ДП, което означава, че ищеца е бил напълно наясно, че се е качил в
автомобил, управляван от неправоспособен водач. Знанието на увредения, че
водачът на МПС е неправоспособен и съзнателното му съгласие да бъде
превозен от него е от значение за прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, поради което
26
по това възражение съда определя процента на съпричиняване от 10 %.
Предвид горното с приетите 60 % съпричиняване следва да бъдат редуцирани
определените обезщетения т.е. на ищеца се следва сумата от 16 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 124,77 лв. – обезщетение за
имуществени вреди.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано
от 21.09.2020 г.. Съгласно КЗ отговорността на застрахователя за лихви,
дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това
задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен
за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от
увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ
предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на
застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред
застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск
по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В конкретния случай на 30.09.2020 г.
ищецът е поискал от ответника заплащане на застрахователно обезщетение,
поради което следва, че застрахователят е уведомен за процесното ПТП от
ищеца именно на тази дата и за него настъпва задължението да заплаща лихва
за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва за
забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от 30.09.2020 г. поради
което претенцията за лихва от 21.09.2020 г. до 29.09.2020 г. следва да се
отхвърли като неоснователна.
По разноските: Ищеца е освободен от държавни такси и разноски, като
с исковата молба е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. Размерът на възнаграждението се
определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който размер на осн. чл. 7, ал. 2, т. 4, при този
изход на делото е 1123 лв. с ДДС, като това възнаграждение следва да се
присъди в полза на адвокат П. К. от САК. Ответникът също има право на
разноски с оглед отхвърлената част от исковете. Следва обаче да се вземе
предвид възражението на проц. представител на ищеца, за прекомерност на
адв. възнаграждение на ответника, тъй като действително се касае за една
претенция, поради което възнаграждението за проц. представителство следва
27
да се редуцира от 3240 лв. на 2339 лв.. Ето защо на ответника се дължат
разноски в размер на 1713 лв. Следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се
осъди ответникът да заплати в полза на държавата, чрез ОС С.З. държавна
такса върху уважената част от исковете в размер на 645 лв. и сумата 206 лв.,
възнаграждение за вещи лица. На третото лице помагач, съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК не се дължат разноски.
Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД - гр. С.***, ЕИК ***, да заплати на Д. Н. К.
ЕГН *** от с. В., общ. К., ***, чрез адв. П. К. – САК, сумата от 16 000 лв.
(шестнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, преживени болки и страдания, в резултат на претърпяното от ищеца
ПТП на 14.09.2020 г., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 30.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля в останалия претендиран размер до 60 000 лв., и за законна лихва от
21.09.2020 г. до 29.09.2020 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД - гр. С.***, ЕИК ***, да заплати на Д. Н. К.
ЕГН *** от с. В., общ. К., ***, чрез адв. П. К. – САК, сумата от 124,77 лв. (сто
двадесет и четири лева и 77 ст.), представляваща обезщетение за
имуществени вреди, заплатени разходи за прегледи и лечение в резултат на
претърпяното от ищеца ПТП на 14.09.2020 г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 30.09.2020 г., до окончателното изплащане
на сумата, като отхвърля в останалия претендиран размер до 311,93 лв., и за
законна лихва върху за периода от 21.09.2020 г. до 29.09.2020 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД - гр. С.***, ЕИК ***, да заплати на адвокат П.
К. от САК, сумата 1123 лв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД ЗД „Б.И.“ АД - гр. С.***, ЕИК ***, да заплати сумата от
645 лв., представляваща държавна такса и сумата 206 лв., възнаграждение за
вещи лица, по сметка на Окръжен съд - С.З..
ОСЪЖДА Д. Н. К. ЕГН *** от с. В., общ. К., ***, чрез адв. П. К. – САК,
да заплати на ЗД „Б.И.“ АД - гр. С.***, ЕИК ***, сумата 1713 лв., разноски по
28
делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника Д. В. В., ЕГН ********** с постоянен адрес: град К.,
***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
29