№ 21336
гр. С, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110150559 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „ЮБ“ АД с ЕИК ***** и адрес гр.С, ул. „ОП“ № 260 срещу З. К. Д. с
ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. 916, вх. Б, ет. 7, ап. 38 по реда на чл.422, ал.1
ГПК установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД за сумата от 19 697,96 лв., представляваща редовно падежирала
и предсрочно изискуема главница по Договор за кредит № FL1113132/11.11.2020 г., ведно
със законна лихва от 13.12.2021 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в
размер на 665,65 лв. за периода от 11.05.2021 г. до 13.11.2021 г., мораторна лихва в размер на
176,71 лв. за периода от 11.05.2021 г. до 06.12.2021 г., такси в размер на 21,00 лв. за периода
от 11.06.2021 г. до 06.12.2021 г., както и разходи за уведомяване за предсрочната
изискуемост на вземанията в размер на 60,00 лв., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 23.12.2021 г.
по ч.гр.д. № 71345/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав.
Ищецът - „ЮБ“ АД твърди, че на 11.11.2020 г. с ответницата бил сключен Договор за
кредит № FL1113132/11.11.2020 г. Сочи, че на 11.05.2021 г. ответницата преустановила
плащането на погасителните вноски по договора за кредит, с което изпаднала в забава в
същия ден. Поради допуснатото просрочие от страна на длъжницата, кредиторът обявил
задължението по процесния кредит за изцяло и предсрочно изискуемо на 13.11.2021 г., за
което уведомил длъжницата чрез връчване на уведомление за обявяване на кредита за
изцяло предсрочно изискуем на основание чл. 14 от договора за кредит чрез ЧСИ Стоян
Якимов, рег. № 844, район на действие СГС. Сочи, че в чл. 3 от договора е уговорено
заплащането на възнаградителна лихва върху предоставената на кредитополучателя сума,
1
както и че в чл. 9 е предвидена мораторна неустойка /наказателна лихва/ за просрочие.
Посочва, че в чл. 5, т. 2 от договора страните са уговорили и задължение на
кредитополучателя за заплащане на такси. Счита, че доколкото неизпълнението на поетото с
договора задължение от страна на ответницата е станало причина за образуване на
настоящото производство, в нейна тежест следва да се възложат и платените от ищеца такси
за връчване на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост. С оглед изложеното
твърди, че ответницата дължи претендираните с исковата молба суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата, чрез назначения й особен представител – адв. Х., с който предявените искове се
оспорват като неоснователни и недоказани. Счита, че процесният договор за кредит е
нищожен, доколкото противоречи на добрите нрави. Сочи, че при сключване на договора
кредиторът не е изпълнил задължението си за предоставяне на ответницата на необходимата
преддоговорна информация, както и на приложимите към съглашението Общи условия.
Поддържа, че договорът е недействителен и на основание чл. 22 ЗПК. Позовава се на
наличието на неравноправни клаузи. Моли за отхвърляне на исковете. С възражението
срещу заповедта за изпълнение З. Д. навежда твърдения за извършени плащания в полза на
кредитора съгласно погасителния план и липса на основания за обявяване на предсрочна
изискуемост, съответно липса на надлежно уведомяване за същата.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Производството е по предявени по реда на чл. 422 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК
искове за признаване за установено дължимостта на вземания, за които по заявление,
депозирано на 13.12.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК от 23.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 71345/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
За основателността на предявените исковете с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД за главница, възнаградителна лихва и
мораторна неустойка в тежест на ищеца е да докаже сключването на посочения в исковата
молба Договор за кредит № FL1113132/11.11.2020 г., предоставянето в заем на конкретни
суми на потребителя; наличието на валидни клаузи за заплащане на възнаградителна лихва и
за заплащане на неустойка за забава, които не са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП и
че тези клаузи са уговорени индивидуално с потребителя по реда на чл.146, ал.1 ЗЗП;
настъпване редовна изискуемост или обявяването на предсрочната изискуемост на
вземанията за главница /вкл. наличие на основанията за това и надлежно достигане до
знанието на ответницата на изявлението/; настъпване забавата на кредитополучателя и
възникване на конкретни по размер вземания за посочените процесни периоди.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, за такси за обслужване – в тежест на ищеца е да докаже, че
между страните са налице уговорки, предвиждащи задължение за ответника да плаща такси
за обслужване на кредита в претендирания от ищеца размер и осъществяване на фактите,
предвидени като основание за възникване на задължението за заплащане на съответните
такси съгласно договора и приложимите общи условия.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените по-горе
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да
установи, че задълженията са погасени.
От Договор за потребителски кредит № FL1113132/11.11.2020 г. се установява, че
2
между ответницата в качеството на кредитополучател и „ЮБ“ АД е възникнала договорна
връзка, по силата на която банката се е задължила да й предостави потребителски кредит в
размер на 19991 лева чрез превод по сметка IBAN: BG20WBBI79401087286501.
Ответницата е поела задължение да върне сумата заедно с лихва при прилагане съгласно чл.
3 на променлив лихвен процент, формиран от референтен лихвен процент ПРАЙМ /в размер
към сключване на кредита – 0,650%/ и фиксирана договорна надбавка 3,750% за първите 24
месеца и 8,750% за останалия срок на договора. Изготвен и подписан към сключване на
договора е погасителен план, видно от който ответницата дължи месечни погасителни
вноски в размер на 267,52 лева в периода от 11.12.2020 г. до 11.11.2029 г. на единадесето
число от месеца.
Настоящия състав на съда намира, че се установява възникването на валидно
правоотношение между страните, като договорът, от който е възникнало не съдържа
неравноправни клаузи, въз основа на които да се претендират вземания в настоящото
производство.
Сключеният договор е с минималното задължително съдържание по чл. 11 ЗПК, тъй
като съдържа информация за общия размер на кредита и условията за усвояването му, за
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент и методиката за изчисляването му, за
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, за условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването.
Съгласно чл. 20 от договора кредитополучателят с подписването му потвърждава, че е
предварително уведомен за всички условия по кредита, както и че е получил преди
сключване на договора преддоговорна информация за условията му във формата на
стандартен европейски формуляр, запознал се е с нея, разбира съдържанието й и сключва
договора въз основа на информирано съгласие. Следователно налице е изпълнение на
задълженията по чл. 5 ПЗК за представяне на договорна информация. С оглед посоченото
нарочно изявление, неоснователни са възраженията на особения представител на ответника,
че не е представена на потребителя преддоговорната информация.
Не следва да бъдат споделени възраженията на особения представител на ответницата
и за нищожност на договора. Видно от представените от ищеца доказателства на
потребителя по ясен и разбираем начин е представена пълна информация, вкл. за общата
стойност на плащанията – 27944,11 лева, дължима за изпълнение на договорните
задължения, ГПР и останалите реквизити от съдържанието на договора за потребителски
кредит, задължителни съгласно императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1 ЗПК. В договора
се съдържа пълна информация относно ГПР -10,17% и начина на определяне и изчисляване
на възнаградителната лихва.
При извършена на основание чл.7, ал. 2 ГПК служебна проверка съдът не констатира
наличие на неравноправни клаузи в договора. Сочената от особения представител на
ответницата клауза за възнаградитела лихва не се явява нерaвноправна и следователно
нищожна, в какъвто смисъл е направеното възражение. За да е налице нищожност на дадена
клауза, дължаща се на неравноправния й характер, съгласно разпоредбите на чл. 143 вр. чл.
146, ал. 1 ЗЗП, следва да са налице кумулативно следните предпоставки – клаузите да не са
индивидуално уговорени, да е нарушен принципът за добросъвестност в договарянето и/или
да е налице значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните по
сделката и/или последната да е сключена в ущърб на потребителя, като в ал. 2 на 143 ЗЗП са
изброени конкретните прояви на неравноправност. С разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП е
изрично предвидено, че съответствието между цената и предоставената стока или услуга не
3
може да бъде предмет на преценка за неравноправност. Поради това възражението за
прекомерност на възнаградителната лихва следва да бъде преценено от гледна точка на
общите правила, установени в ЗЗД и конкретно чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – противоречието с
добрите нрави, тъй като понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение,
водещо до нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. Липсата на еквивалентност на насрещните престации при двустранните договори
може да се приеме за противоречие с добрите нрави, но сама по себе си не е достатъчна за
прогласяването на нищожността на сделката. Необходимо е тя да е явна и значителна, като
критерий следва да се преценява действителната воля на страните - преследваната от тях цел
и това дали тя удовлетворява значим и допустим от закона интерес. Еквивалентността
поначало се преценява от договарящите, които я съобразяват с интереса си.
В случая не може да бъде направен извод за подобно противоречие с добрите нрави на
уговорката за дължимост на възнаградителна лихва. Договорът за кредит е възмездна сделка,
като уговорената насрещна престация, изразена във възнаградителната лихва съответства на
размера на отпуснатия кредит, уговорения срок за погасяването му, липсата на обезпечения
и ненадхвърляне на законовия ограничител на разходите по кредита - ГПР. В случая
възнаградителната лихва е под законната лихва за периода на срока на договора и не
обуславя разходи по кредита за потребителя над установения в чл. 19, ал. 4 ГПК /конкретно
ГПР е 10,17 %, т.е. много под установения максимум от петкратния размер на законната
лихва/. Поради това и възнаграждението на кредитодателя не е в прекомерен и
необосновано висок размер, който да противоречи на общо установените нравствено етични
правила на морала.
В случая не се касае за обезщетение или неустойка, поради което и неприложима е
сочената от особения представител разпоредба на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Неприложими за
преценката на клаузата за възнаградителната лихва са и сочените разпоредби на т. 10 и т. 16
от 143, ал. 2 ЗЗП.
Предвид посоченото неоснователни са възраженията, че за нищожност на договора
поради наличие на неравноправни клаузи съгласно чл. 146 ЗЗП /нито изцяло, нито частично,
както и за недействителност на същия на основание чл. 23 ЗПК.
Следователно валидно възникнало между страните е кредитното правоотношение, като
в полза на кредитодателя са възникнали вземания за главница и възнаградителна лихва. С
оглед неизпълнение на уговорените падежи на задълженията на ответницата да заплаща
погасителни вноски ищцовото дружество надлежно е упражнило правото си, изрично
посочено в чл. 14 от договора като на 13.11.2021 г. й е връчено уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, поради неизпълнение на уговорения падеж на вноска 6
/с падеж 11.05.2021 г./ и вноска 7 / с падеж 11.06.2021 г./.
Установява се от заключението на ССчЕ, че кредитът в размер 19991 лева е усвоен по
посочената в договора банкова сметка на 11.11.2020 г. Според заключението начислена от
ищцовото дружество е възнаградителна лихва в размер на 864,69 лева за периода от
11.12.2020 г. до 13.11.2021 г. Установено от вещото лице е, че след приспадане на
извършените плащания непогасена е главница в размер на 19697,96 лева, при отчитане на
погасяване на главница в размер на 293,04 лева, 665,65 лева - възнаградителна лихва, при
отчитане на плащане на възнаградителна лихва в размер на 199,04 лева, 176,71 лева –
непогасена мораторна лихва, при отчитане на плащане а такава в размер на 2,49 лева, 212
лева – непогасени такси, при отчитане на изплатени такива в размер на 10,50 лева.
С оглед посоченото установява се в производството настъпване предсрочната
изискуемост на вземанията по кредита и ответницата дължи редовно падежиралите вноски
до 13.11.2021 г., както и остатъчния размер на чистата стойност на главницата.Поради
неплащане на задължения на уговорените падежи на съответните вноски, а след настъпване
4
на предсрочната изискуемост и на цялата остатъчна главница, за ответницата е възникнало
задължение да заплати и уговореното в чл. 9 обезщетение за забава /мораторна неустойка/ в
размер на законната лихва. При кредитиране заключението на вещото лице, дадено при
пълно и обосновано изследване на събраните доказателства и редовно воденото
счетоводство на банката, съдът приема за установено, че непогасените вземания на ищеца
възлизат на 19697,96 лева – за главница, 665,65 лева за възнаградителна лихва за периода от
11.05.2021 г. до 13.11.2021 г. и 176,71 лева за обезщетение за забава за периода от 11.05.2021
г. до 05.12.2021 г.
Установява се възникването на задължения за заплащане и на сумата от 3,5 лева
месечно съгласно чл. 5, т.2 за обслужване на разплащателна сметка на ответницата в периода
от 11.06.2021 г. до 11.11.2021 г, т.е. общо 21 лева.
Сторени и доказани са и причинените на ищцовото дружество вреди от
неизпълнението, изразени в сторените необходимите разноски за обявяване на предсрочната
изискуемост в размер на 60 лева.
Предвид изложеното и доколкото не се установява погасяване на вземанията
предявените искове следва да се уважат изцяло.
По разноските
При този изход на спора, ищецът има право на основание чл.78, ал.1 ГПК, да получи
всички сторени и доказани от него разноски за производството в общ размер от 3409,80
лева/от които 412,43 лева – държавна такса, 1378,37 лева – за адвокатско възнаграждение,
1200 лева – възнаграждение на особен представител, 419 лева - възнаграждение на вещо
лице/ и в общ размер 1419,61 лева за заповедното производство / от които 412,43 лева –
държавна такса и 1007,18 лева – адвокатско възнаграждение/.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове на
“ЮБ“ АД срещу З. К. Д., че З. К. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. 916, вх. Б,
ет. 7, ап. 38 дължи на “ЮБ“ АД, ЕИК *****, с адрес гр .С, ул. „ОП“ № 260 на основание
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД сумата от 19697,96
лв., представляваща редовно падежирала и предсрочно изискуема главница по Договор за
кредит № FL1113132/11.11.2020 г., ведно със законна лихва от 13.12.2021 г. до изплащане на
вземането, възнаградителна лихва в размер на 665,65 лв. за периода от 11.05.2021 г. до
13.11.2021 г., мораторна лихва в размер на 176,71 лв. за периода от 11.05.2021 г. до
06.12.2021 г., такси за обслужване на разплащателна сметка в размер на 21,00 лв. за периода
от 11.06.2021 г. до 06.12.2021 г., както и разходи за уведомяване за предсрочната
изискуемост на вземанията в размер на 60,00 лв., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 23.12.2021 г.
по ч.гр.д. № 71345/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 118-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. К. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр. С,
ж.к. „Л“, бл. 916, вх. Б, ет. 7, ап. 38 да заплати на “ЮБ“ АД, ЕИК *****, с адрес гр .С, ул.
„ОП“ № 260 сумата 3409,80 лева - разноски за исковото производство и сумата 1419,61
лева –разноски за заповедното производство по гр.д.№ 71345/2021 г. по описа на СРС, 118-
ти състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6