РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Благоевград , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20201210201318 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В. А. Т. с ЕГН ********** с адрес гр.Б., ул.
„В срещу Наказателно постановление № 20-1899-000143/18.08.2020г., издадено от
началника на 01 РУ- Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.1,
т.2 ЗДВП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1
ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че при издаването му са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че НП не отговаряло на предвидените с
чл.57, ал.1 ЗАНН изисквания. Навежда се нечетливост на съставения АУАН
препятстващ упражняването правото на защита на жалбоподателя. Поддържа се, че
отсъствието на отразяване в НП на допустимата грешка при вземане на пробата за
алкохол опорочава процедурата по налагане на административно наказание. Посочва
се, че на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване не по актуалния
към датата на нарушението образец, определен с Наредба 1 /19.07.2017г., което
представлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат се
съображения за съществуването на сериозни здравословни проблеми за
жалбоподателя, застрашаващи неговия живот, което предпоставяло извод за наличието
на крайна необходимост при извършването на деянието.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Представлява се от адв. В., който поддържа наведените с въззивната жалба
възражения. Допълва, че АУАН е съставен от лице без необходимата за това
1
компетентност, както и че показанията на разпитаните по делото свидетели
установявали различно място на извършване на нарушението от отразеното в АУАН и
НП. Акцентира, че използваното от жалбоподателя лекарствено средство „Фостер“
съдържало алкохол, което е възможно да се е отразило на резултата от използваното
техническо средство Алкотест Дрегер. Прави искане за присъждането на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозирано е
писмено становище, в което се прави искане за оставяне на въззивната жалба без
уважение и се релевира възражение за прекомерност на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
На 04.08.2020г. свидетелите Теодор Д. и Г И. - служители на 01 РУ Б. изпълнявали
служебните си задължения в гр.Б.. Около 00.03ч. полицейските служители спрели за
проверка в гр. Б. на ул.„С срещу номер 38 л.а.„ГВ, който се движел по ул.“С“ в посока
към ул.„Г П.При проверка на документите за самоличност на водача, полицейските
служители установили, че автомобилът се управлява от жалбоподателя В.Т.. При
проведения с водача разговор, свидетелят И. усетил специфичен мирис на алкохол,
поради което подал сигнал в сектор „Пътна полиция “ при ОДМВР- Б..
За оказване на съдействие на място били изпратени служителите на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР- Б. Б Ри Д Н При пристигането си свидетелите Ни Р също
установили самоличността на жалбоподателя, след което пристъпили към проверка за
наличие на алкохол в кръвта му чрез техническо средство – с „А.
Техническото средство отчело проба № 2384 от 00.03ч. на 04.08.2020г ./л.69 от
делото/ с концентрация 1,12 промила количество алкохол в кръвта, измерен в
издишания от жалбоподателя въздух.
На жалбоподателя бил издаден и връчен талон за медицинско изследване №
0057703, в който е отразен отчетеният от техническото средство резултат, като
жалбоподателят е удостоверил с подписа си, че приема показанията на техническото
средство, като избира установяването на концентрация на алкохол в кръвта да се
извърши с медицинско и химическо лабораторно изследване. С издадения талон за
изследване на жалбоподателя е указано, че следва да се яви в МБАЛ- Б. в срок от 45
минути, считано от връчването на талона. Екземпляр от талона за медицинско
изследване със залепен на него стикер съответстващ на номера на талона е връчен на
Т. в 00.45.ч. на 04.08.2020г.
При така направените констатации, свидетелят И. приел, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, поради което в негово
присъствието и на свидетеля Т Д. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия А
На 04.08.2020г. жалбоподателят не се е явил в указаното време в СПО при МБАЛ-
Б. за вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта.
Въз основа на АУАН № GA №557015/04.08.2020г., на 18.08.2020г. началника на 01
РУ –Б. при ОДМВР–Благоевград издал обжалваното наказателно постановление, което
е връчено на жалбоподателя на 25.08.2020 г.
Съгласно заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно
химитоксикилогична експертиза употребата на лекарствен препарат за инхалаторно
приложение „Foster“ не би предизвикала измерима концентрация на алкохол в кръвта и
не би повлияла на резултата от изследването с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“, дори употребата на медикамента да е била непосредствено преди изследването.
2
Вещото лице посочва, че отчетеното количество алкохол в издишания въздух 1,12
промила към момента на проверката с техническо средство „Алкотест Дрегер 4510“ не
е повлияно и не е следствие от употребата на лекарствен продукт за инхалаторно
приложение „Foster“, а е в резултат единствено на прием на алкохолна напитка.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели И., Р и Н и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: копие на талон за изследване
№0057702, ведно с копие на стикери, молба от жалбоподателя Т., оригинална
кардиограма, копие не рецептурна книжка и листовка, съдържаща информация за
пациента, писмо изх. № 11-00-41 от 23.10.2020 г.; копие от фиш за преглед от СПО №
8215 от 04.08.2020 г.; копие на пощенски плик; писмо изх. № 11-00-45 от 16.11.2020 г.;
копие от фиш за преглед от от 04.08.2020 г.;копие на пощенски плик; писмо до
началника на сектор „ПП“ при ОДМВР-Б.; талон за изследване № Заповед № 244з-
1837/22.08.2017г.; Заповед № 244з-2283/21.10.2019 г.; Заповед № г.; писмо до
Началника на . с рег. № 1899р-3496/28.02.2020 г. и копие от пощенски плик, Писмо от
Началника на 01 Районно управление Б. с вх. № 4., Писмо от Началника на Сектор ПП
Б. с вх. № 4957/15.12.2020г., с приложено към същата разпечатка за 2019г., Писмо от
Началника на Сектор ПП Б. с дата 28.01.2021г, с приложено към същата разпечатка от
техническото средство „ 7510“ с фабричен номер A касаеща процесната дата, Акт за
установяване на административно нарушение от 04.08.2020г, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1899-000009 от 04.08.2020г, Становище от
17.08.2020г на младши полицейски инспектор В М докладна записка от И. от
14.08.2020г, Възражение от 05.08.2020г, докладна записка от 04.08.2020г, Становище
от Г И. от 04.08.2020г, Заповед от 22.08.2017г, Заповед от 21.10.2019г., Заповед от
05.08.2020г., Писмо от 01 РУ Б. от 28.02.2020г, справка за нарушител/водач, Писмо на
01 РУ Б. от 13.10.2020г, с приложени към същото Писмо до Началника на Сектор ПП,
талон за изследване № 0057703, Заповед от 22.08.2017г, Заповед от 21.10.2019г,
заповед от 05.08.2020г, писмо до Началника на ООП ОДМВР Б. от 28.02.2020г, Копие
от Заповед от 05.10.2020г, писмо УРИ 189900-1132/04.03.2021г. на Първо РУ ведно с
докладна записка и типова длъжностна характеристика на длъжността Командир на
отделение в сектор Охранителна полиция, писмо УРИ 189900-1390/10.03.2021г. на
Първо РУ 10.03.20201г., писмо УРИ 189900-1336/10.03.2021г. на Първи РУ ведно с
писмо рег. № 189900-1132/2021г, писмо № 244р-6743/10.03.2021г. на ОД на МВР,
удостоверение № 244р-6741/10.03.2021г., типова длъжностна характеристика на
длъжността Командир на отделение, заповед № 244з-1516/03.09.2019г., заповед №
244з-2283/21.10.2019г., заповед № 244з-90/11.01.2021.
В основата на фактическите си изводи, съдът постави показанията на свидетелите
И., Р Н като съобрази тяхната непротиворечивост, хронологична издържаност и
корелацията им с разпечатката от техническото средство, с което жалбоподателят е
изпробван за наличие на алкохол в издишания въздух и с издадения талон за
изследване 0057703. Високата доказателствена стойност на показанията на тези
свидетели се основава и на последователното възпроизвеждане на непосредствено
възприети от тях относими към предмета на доказване обстоятелства.
Показанията на свидетеля Д. предвид заявената от него липса на спомен не
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Като изясняващи релевантни към предмета на делото обстоятелства, районният
съд кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се
опровергават от доказателствената съвкупност.
3
От показанията на свидетелите Р Г и М съставения АУАН и разпечатка от „А за
проба № 2384, съдът установи всички съществени елементи от нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателя, а именно- движението на автомобила, мястото и
посоката на движение, мястото на спирането за проверка и извършването на самата
проверка, самоличността на водача, извършената му проверка за концентрация на
алкохол в кръвта чрез техническото средство и установеният от тази проверка
резултат.
Мястото на извършеното нарушение се установя категорично от показанията на
свидетеля И., който лично е възприел движението на управлявания от жалбоподателя
автомобил по улица „С, където същият е спрян за проверка, като именно това е и
мястото на нарушението отразено в съставения на същата дата АУАН. Ето защо съдът
се довери на показанията на този свидетел при установяването на мястото на
нарушението. Действително според показанията на свидетелите проверката чрез
техническото средство е извършена на жалбоподателя на ул. „Г“. Следва да се
акцентира обаче на съществуването на възможност проверката на жалбоподателя за
наличие на алкохол в кръвта чрез „Алкотест Дрегер“ да бъде извършена на място
различно от управлението на МПС. Място на нарушението е именно мястото, където е
установено управлението на МПС и единствено то следва да намери отражение в
съставения АУАН.
Съгласно приложения по делото списък /л.68 делото / „Алкотест Дрегер“ 7510 с
фабр № ARDM 0185 е преминал успешно периодична проверка на 27.05.2020г., която е
със срок на валидност – 6 месеца, поради което съдът приема за безспорно доказано, че
същото представлява изправно техническо средство за установяване употреба на
концентрация на алкохол в кръвта измерена в издишания въздух.
От заключението на назначената в хода на съдебното следствие
химикотоксикологична експертиза, което съдът цени като компетентно изготвено и
отговарящо пълно на поставените въпроси, се установява невъзможността употребата
на лекарствен препарат за инхалаторно приложение „Foster“ да предизвика измерима
концентрация на алкохол в кръвта и да повлияе на резултата от изследването с
техническо средство „А
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване определен по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 25.08.2020 г., а жалбата е
от 26.08.2020г.), и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН е съставен от
полицейски служител, който не е имал правомощие да съставя АУАН за нарушения на
ЗДвП.
Съгласно чл.189, ал.1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този
закон.
Същевременно с разпоредбата на чл.165, ал.1 ЗДвП законодателят е
регламентирал, че определени от министъра на вътрешните работи служби
4
контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението.
На основание чл.189, ал.1 ЗДвП, чл.37, ал.1, б. „б“ и чл.47, ал.2 вр.ал.1, б.“а“ ЗАНН
министърът на вътрешните работи издал Заповед № 8121з-515/14.04.2018г., с която
изрично определил да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да съставят актове
за установяване на административни нарушения следните полицейски органи:
1.
1. от отдел „Пътна полиция“ при ГДНП – на територията на Република
България.
2. от отдел „Пътна полиция“ в СДВР и секторите „Пътна полиция“ при
ОДМВР на територията на областта.
3. Заемащи длъжност „полицейски инспектор VI-III степен“ с функционални
задължения по контрол на пътното движение и „младши автоконтрольор II –
I степен“ в СДВР/ОДМВР и в техните териториални структурни звена;
изпълняващи служебните си задължения на изпълнителски и младши
изпълнителски длъжности в звената „Сигма“ в ОДМВР – рамките на
обслужваната територия.
4. От звената „Териториална полиция“ (полицейски и младши полицейски
инспектори) в структурите на „Охранителна полиция“ при СДВР/ОДМВР и
РУ в състави им; изпълняващи служебните си задължения на изпълнителски
и младши изпълнителски длъжности в „Специализирани полицейски сили,
опазване и възстановяване на обществения ред“ и сектор „Опазване на
обществения ред и охрана на обекти“ в отдел „Охранителна полиция“ при
СДВР- след успешно положен изпит по ЗДвП и КЗ в рамките на
обслужваната територия.
5. Изпълняващи служебните си задължения на младши изпълнителски и
изпълнителски длъжности в сектор „Летищна сигурност“-Аерогара София в
ГПУ- София, група „Летищна сигурност“ в ГПУ- II степен- летище
Пловдив, група „Летищна сигурност“ ГПУ- I степен- летище Бургас, група
„Летищна сигурност“ в ГПУ- I степен- летище Варна при ГДНП- след
успешно положен изпит по ЗДвП и КЗ в рамките на обслужваната
територия.
В настоящият случай АУАН, с който е образувано административнонаказателното
производство е съставен от служител на 01 РУ- Б., който към датата на съставяне на
акта е бил назначен на длъжност „командир на отделение“ в група „Охрана на
обществения ред“ към сектор“Охранителна полиция“ при ОДМВР- Б..
Предвид горното и доколкото длъжността на актосъставителя към датата на
съставянето на акта попада в т.1.3 от Заповед № 8121з-515/14.04.2018г. на министъра
на вътрешните работи, същият би имал правомощие да съставя АУАН за нарушения на
ЗДВП едва след успешно положен изпит по ЗДвП.
Съгласно писмо на началника на 01 РУ-Б. /л.168 от делото/ до 04.08.2020г. на
свидетеля ГИ. съставил АУАН, въз основа на което е издадено обжалваното НП, не е
провеждан изпит за проверка на компетентността му по ЗДвП и КЗ. Ето защо
актосъставителят към датата на съставяне на акта- 04.08.2020г. не е разполагал с
материална компетентност да съставя актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП, поради което издаденото въз основа на него НП се явява
незаконосъобразно.
В случая наказващият орган е следвало да констатира съставянето на АУАН от
лице без съответната компетентност, да прекрати производството с мотивирана
резолюция и да укаже съставянето на законосъобразен АУАН от лице притежаващо
5
компетентност да съставя АУАН за установени нарушения на ЗДвП.
Въззивната инстанция намира за необходимо да посочи, че доказателствената
съвкупност по делото установява извършването от жалбоподателя на нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП на описаните в НП време и място, но съставянето на АУАН от
лице, което към тази дата не е притежавало необходимата за това компетентност,
предпоставя отмяна на санкционния акт.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството
се поражда само за жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски в размер на
500,00 лева, представляващо заплатено в съдебното производство адвокатско
възнаграждение. Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така
заплатеното възнаграждение, което районният съд намира за основателно предвид
това, че делото не се отличава с фактическа и правна същност.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Съгласно 18, ал.2 вр. чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес при интерес до 1000 лв. е 300 лв. Ето защо
съотнесено към размера на наложената с наказателното постановление глоба в размер
на 1000 лева, определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 300.00 лева. Предвид горното в полза на
жалбоподателя следва да се присъди сума в размер на 300лв., представляваща
направени от същия разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по настоящото дело.
Разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР- Б., което е
юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган – издател
на оспореното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, предл.3 Районен съд- Б., НО, 7-
ми състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1899-000143/18.08.2020г., издадено
от началника на 01 РУ- Б., с което на В. А. Т. с ЕГН ********** с адрес гр.Б., ул. „В на
основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДВП са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 1000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца за нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК ОДМВР- Б. да
заплати на В. А. Т. с ЕГН ********** с адрес гр.Б., ул. „В сума в размер 300лв. /триста
лева/, представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
настоящото произвоство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административен съд - Б., в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните.
6
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7