Р Е Ш Е Н И Е
№
.....
гр.Плевен,
23,01,2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№5797 по описа на съда за 2019 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.422 от ГПК
Производството по делото е образувано
по подадена искова молба от
***,
със седалище и адрес на управление
***, представлявано от *** и ***, чрез юрк.Н.И., против Т.С.И., ЕГН **********,***, за
признаване за установено спрямо ответника, че дължи
на ищеца сумата от 2046,58 лева главница, 80,71 лева договорна лихва за периода
10,11,2018 г. – 25,03,2019 г., 12,20 лева обезщетение за забава за периода
17,12,2018 г. – 25,03,2019 г., 47,75 лева лихва за забава
за периода 26,03,2019 г. –
17,06,2019 г., 120,00 лева разходи
при изискуем кредит по т.5 от
Приложение 3 към Договора да кредит,
ведно със законната лихва върху главницата от 18,06,2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Сочи
се, че между
страните бил сключен договор за кредит от
26,10,2018 г., по силата на който
банката предоставила на ответницата сумата от 2066,00 лева. Сочи се,
че въпреки клаузите на договора,
считано от ответницата трайно преустановила плащането на погасителните вноски по кредита,
поради което същият бил обявен
за изцяло и предсрочно изискуем, за което кредитополучателят
бил уведомен с покана-уведомление на 26,03,2019
г. Сочи се, че банката предприела
действия за събирането на кредита
по съдебен ред, подавайки заявление за издаване
на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№4064/2019 г. на ПлРС, по
което е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя,
срещу които последният възразил в срок. Моли съда да признае
за установено по отношение на
ответника, че съществува вземане на ищеца в размер
на 2046,58 лева главница, 80,71 лева договорна лихва за периода 10,11,2018 г. –
25,03,2019 г., 12,20 лева обезщетение
за забава за периода 17,12,2018 г. –
25,03,2019 г., 47,75 лева лихва
за забава за периода 26,03,2019 г. –
17,06,2019 г., 120,00 лева разходи
при изискуем кредит по т.5 от
Приложение 3 към Договора да кредит,
ведно със законната лихва върху главницата от 18,06,2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
и направените разноски в исковото и заповедното производство. В с.з. процесуалният
представител на ищеца моли съда да постанови неприсъствено решение, ако са
налице процесуалните предпоставки за това.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не депозира писмен
отговор. Същата
не се явява и не изпраща представител в с.з., за което е редовно уведомена.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на
чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№4064/2019 г. по описа на РС Плевен.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Съдът
счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът
констатира, че на ответника Т.С.И., ЕГН **********,***,
редовно е връчен препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея
/съобщение на л.34 от делото/, редовно уведомена е за първото съдебно заседание
по делото /л.47 от делото/. Ответникът не е подал в срок отговор до съда на
исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по определението на
съда от 11,11,2019 г., не изпраща представител в
съдебно заседание, за което е редовно призован, и не е направил искане делото
да се разглежда в негово отсъствие.
Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства - договор за обединяване на кредити за общо погасяване от 26,10,2018 г. ведно
с ОУ и погасителен план, покана-уведомление, извлечение от счетоводни
книги.
При
този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото
производство в размер 235,72 лева за платена държавна такса, 180,00 лева за
депозит за ВЛ и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на спора. Ето защо следва
ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца и разноските от заповедното производство в размер на 46,14 лева за държавна такса и 50,00
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден
от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Т.С.И., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от *** и ***, сумата
от 2046,58 лева главница, 80,71 лева договорна лихва за периода 10,11,2018 г. –
25,03,2019 г., 12,20
лева обезщетение за забава за
периода 17,12,2018 г. – 25,03,2019 г., 47,75 лева лихва за забава
за периода 26,03,2019 г. –
17,06,2019 г., 120,00 лева разходи при
изискуем кредит по т.5 от Приложение
3 към Договора за кредит, ведно със
законната лихва върху главницата от 18,06,2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4064/2019
г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.С.И., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от *** и ***, направените
разноски в исковото производство в размер 235,72 лева за платена държавна такса,
180,00 лева за депозит за ВЛ и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.С.И., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от *** и ***, направените
разноски в заповедното производство в размер на 46,14 лева за държавна такса и
50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението се постановява при наличие
на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: