Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 161 23.04.2021 г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети март през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при
секретаря Ива Атанасова
и с участието на прокурора Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева
КАН дело №113 по описа за 2021год,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Ваи
Интернешънъл“ ЕООД против Решение №260011/12.01.2021г.,
постановено по АНД №3178/2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е
потвърдено Наказателно постановление №F572141/10.11.2020г
издадено от Директор Офис за обслужване Стара Загора в ТД на НАП Пловдив с
наложена на касатора имуществена санкция в размер на 500лв за нарушение на чл.
92 ал.1 от ЗКПО и на основание чл. 261 ал.1 предл първо от ЗКПО за това, че на
01.07.2020г е извършило следното деяние: В срок до 30.06.2020г дружеството не е
подало за данъчен период 2019г Декларацията по чл.92 от ЗКПО за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2019г, а
реализираните обороти, чрез фискални устройства за 2019г са в размер на
37029.75лв. Нарушението е установено на 05.08.2020, чрез справка от
информационната система на НАП, като е съставен АУАН №F572141/28.09.2020г срещу дружеството с
посочен БУЛСТАТ *********, който принадлежи на друго юридическо лице.
Несъответния БУЛСТАТ е посочен и в обстоятелствената част на НП, а в
диспозитива му е вписан съответния идентификационен номер на дружеството
*********.
За да потвърди НП РС Стара Загора е обсъдил
това несъответствие, като е посочил, че за законосъобразността на НП е от
значение вярната идентификация на санкционираното дружество, както и това, че в
хода на административно наказателното производство не е накърнено правото му на
защита и същото е могло от момента на неговото образуване да се защитава по
всички факти, посочени като причини за ангажиране на имуществената му
административно наказателна отговорност.
С касационната жалба се иска от съда да приеме,
че въззивното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на
императивните разпоредби на ЗАНН спрямо установените по делото факти на
неспазване на едномесечния срок по чл.52 от ЗАНН за произнасяне по преписката,
считано от предоставяне на административно наказващия орган, както и че грешния
БУЛСТАТ сочи на неяснота по отношение на субекта на отговорността. Посочени са
и доводи, които следва да се отнесат към касационно основание – необоснованост,
което не е сред предвидените в НПК и тук следва да се каже, че не спазването на
правилата за формиране на вътрешното убеждение на съда по обективната истина за
фактите е съществено процесуално нарушение на наказателния и административно
наказателния процес, който се свързва с изцяло служебното начало по събиране и
проверка на доказателствата, независимо от диспозитивното съдебно производство
по проверка на наложените административни наказания. Следователно, когато касаторът
счита, че фактите, на които се основава въззивното съдебно решение не са
установени, чрез предвидените средства за доказване или, че те не са събрани по
установения за това ред, е необходимо изрично да посочи процесуалното
нарушение, доказателственото средство и съответно опорочения фактически извод.
Не следва поради това да се обсъжда и като касационно основание посочената от
страната интерпретация по фактите, обективирана в собствени фактически изводи
въз основа на редовно събран доказателствен материал. Въз основа на наведено
оплакване за неправилно приложение на правилата на ЗАНН по установяване на
нарушението и налагане на административното наказание от страна на АНО,
останало не съобразено от въззивния съд се иска отмяна на въззивното съдебно решение
и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление с
присъждане на разноските по делото за за двете съдебни инстанции.
Ответника по касация ТД на НАП Пловдив не се
явява, не се представлява. В писмено
становище излага подробни съображения против основателността на касационната
жалба и претендира възнаграждение за юрисконсулт, а в условията на евентуалност
заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара
Загора счита, че решението е постановено при правилно приложение на материалния
закон и без допуснати съществени процесуални нарушения и предлага на съда да
бъде потвърдено като мотивирано и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Преклузивния срок за издаване на НП не е едномесечния
инструктивен за произнасяне по преписката, а посочения в чл.34 от ЗАН
шестмесечен срок от съставяне на АУАН, който е спазен, тъй като периода от
28.09.2020г до 10.11.2020г е по-къс от шест месеца. От извършване на
нарушението на 01.07.2020г не са изтекли съответните 2 години давност, нито е
пропуснат три месечния срок, считано от датата на установяване на
административното нарушение. По отношение оплакването за не съответен БУЛСТАТ
на дружеството, посочен в обстоятелствената част на АУАН и на НП съдът препраща
към мотивите на въззивната съдебна инстанция, без необходимост да бъдат
повтаряни, тъй като наказателното постановление се съдържа в диспозитива, а
изискванията за съдържание на мотивната му част са посочени в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Следва да се каже, че с НП – диспозитивната му част, може да се посочи
вярната правна квалификация тоест административно наказателната разпоредба,
представляваща основание за налагане на административно наказание и въздигаща
описаното в обстоятелствената част на АУАН и на НП деяние в административно
нарушение по чл.6 ал.1 от ЗАНН и в тази връзка са поставени изисквания и в
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за описание тъкмо в обстоятелствената част, на всички
обективни елементи на деянието, освен наказуемостта, която се извлича от
разпоредбата, посочвана по силата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН в диспозитива на
НП. Оттук и идентификацията на
санкционираното дружество следва да е вярно посочена в диспозитива на НП, а
самото то да е участвало, чрез своите законни или редовно упълномощени
представители. Нарушението е установено въз основа на данни от информационната
система на НАП с официален характер на справката, изготвена от нея, а
задълженото по чл.92 от ЗКПО лице носи тежестта да опровергае обвинението за
съставомерно бездействие като представи доказателство за изпълнение на
вмененото му задължение в срок. АНО следва да повдигне обвинение и да го докаже
за следните обстоятелства – задължено по чл.92 от ЗКПО лице, без данни да е
изпълнило вмененото му задължение и факти, представляващи обстоятелства по
неговото извършване и сочещи на конкретната му тежест, извън необходимото за
всяко наказуемо деяние изискване за повече от несъществено накърняване на
установения ред на държавно управление – аргумент от чл.9 ал.2 от ЗАННV В
настоящия случай всички обективни елементи по чл.6 ал.1 от ЗАНН, за да бъде
деянието квалифицирано като административно нарушение, включително и
изискването да не осъществява само от външна страна /формално/ белезите на
наказуем състав са изпълнени, тъй като се касае за формално административно
нарушение, което засяга правилата за своевременно заплащане и установяване на
данъчните задължения. Липсата на информация за дължимите данъци засяга
установения ред на държавно управление, поради което всички признаци на
деянието са установени по делото, без да е проведено насрещно доказване за
противното. Случаят не е маловажен и с оглед установените обороти, чрез
отчетите на фискалните устройства, както и поради липсата на обективни пречки
за представляващия дружеството да изпълни задълженията от името на
представляваното и задължено юридическо лице. Ето защо касационната жалба се
явява неоснователна.
Претенцията за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт
на ответната страна следва да бъде уважена като основателна и да се присъди
сумата в размер на 80лв, съобразно правилата на чл.78 ал.8 от ГПК, вр. с чл.144
от АПК вр. с чл.63 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260011/12.01.2021г.,
постановено по АНД №3178/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА „ВАИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД ЕИК ********* с
Християново, ул. „Седемнадесет“ №6, представлявано от И. Ж.И. да заплати на
Национална агенция за приходите гр. София сумата от 80лв/осемдесет/,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт по КАНД №113/21г по описа на АС
Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.