РЕШЕНИЕ
Гр.С., 17.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Административно отделение, III Г състав, в публично заседание на първи февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ
БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ДЕСИСЛАВА ДЖАРОВА
при секретаря И.К. и
прокурора Събина Христова сложи за разглеждане адм.д.№2455-2009 г., адм. д. 2503-1999
разглеждани под номера на първото дело 2455-1999 г. докладвано от съдия ДЖАРОВА,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл. 138 и сл. от ЗТСУ /отм/ вр. чл. 160 ал.2, 158 ал.1 т.6 от ЗТСУ вр. чл. 33 и
сл. от ЗАП /отм/
Образувано е по жалба на г-н Б.Б.И. от 13.07.1999 г. и жалба на г-жа Т.А.И. от 19.07.1999 г.
Жалбоподателите са съпрузи, адвокати по професия. Атакуват заповед №357 от
16.06.1999 г. на Главния държавен инспектор при ДНСК г-жа Св. Г., която е
издадена на осн. чл. 160 ал.2 от ЗТСУ вр. чл. 158 ал.1 т.6 от ЗТСУ и във връзка
с предоставена компетентност на Началника на ДНСК. Със заповедта се нарежда да
бъде премахнат несъответстващия на нормите на безопасност и неузаконяем строеж
„Жилищна сграда на три и мансарден етаж” на бул. „А.П.” №* пл. №6 кв. 197 п-л II м. „П.-Б.” гр. С., район „В.”. Определен е 15 дневен
срок за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, съобразно чл. 49
ал.1 от ЗАП. Посочено е, че в случай, че незаконният и опасен строеж не бъде
премахнат доброволно в посочения срок, ще бъдат приложени от органите на ДНСК
разпоредбите на чл. 160 ал.5 от ЗТСУ за принудително премахване, за сметка на
нарушителя, като дължимите суми се съберат по реда на чл. 186 ал.2 от ЗТСУ.
Жалбоподателят Б.И.
излага довода, че сградата, предмет на заповедта е завършена и изпълнена като
обект от покойната му майка г-жа Т.К.К. през 1995 г. През 1996 г. има заповед
за премахването на същата сграда, която
е обжалвана и изпълнението й е спряно до
решаване на спора от съда/заповед РД-09/27 от 21.03.1996 г. по която е
образувано адм. дело №№656/96 г. на СГС III г с-в.
Жалбоподателят И. твърди, че в качеството на наследник
на г-жа Т.К. е подал в срок на 31.12.1998 г. молба за узаконяване на сградата.
Изследване на въпроса дали сградата може да бъде узаконена не е извършено
от органите на Столична община.
Твърди се, че жалбоподателят не бил уведомен за съставянето на констативен акт от 04.06.1999
г.. Извършен е само повърхностен оглед на сградата, с цел да бъде създадена
превратна представа за нейната узаконяемост. Съдържащите се в констативния акт
данни са неверни и вътрешно противоречиви. Жалбоподателят И. твърди, че е подал
възражение срещу констативния акт на което не е получил отговор. Пред органите на Столична община е представил
нотариално заверена частна експертиза на в.л.
инж П.Н. Г.- вещо лице при СГС, която съдържа данни във връзка с
невярните констатации в акта.
Жалбоподателят И. твърди, че е незаконосъобразно да се
издават констативни актове за които преди години има издадени други такива.
Излага се довода, че органите на ДНСК не искат да се съобразяват с образуваното
съдебно производство във връзка с процесната сграда. Срещу заповед РД- 09/27 от
21.03.1996 г. е образувано администраттивно дело 656/1996 г. на III Г състав. Срещу заповед 104 от 26.03.1999 г. също е
подадена жалба и е образувано адм. дело 571/99 г. на СГС III е с-в.
Издавайки заповедта, органите на ДНСК не са съобразили
обстоятелството, установено в констативния акт, че сградата, предмет на
заповедта представлява надстройка и пристройка към старата сграда на
наследниците на родителите на жалбоподателя- а именно неговия брат г-н И. Б.И.,
живущ в К. и на съпругата на жалбоподателя г-жа Т.И., собственик на имота по
силата на продажба и наличие на СИО / съпружеска имуществена общност.
В жалбата на адв. Т.А.И. от 19.07.1999 г. твърди, че е
получила предписание 05 02/05.07.1999 г. на Район В. СО на 12.07.1999 г. и
подава жалбата, с оглед правния й интерес.
Твърди, че сградата, предмет на обжалваната заповед, е
завършена и изпълнена от покойната майка на съпруга й адв. Б.Б.И.- Т.К.К. още в
първото полугодие на 1995 г. Оттогава никой не се е обръщал към жалбоподателката,
нито й е предоставял книжа. Излага довода, че в нарушение на закона, за една и
съща сграда има две заповеди за разрушаването й- едната от 1996 г. и заповедта-обжалвана
по настоящото дело. За тази сграда са в сила разпоредбите на параграф 27 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
ЗТСУ Дв бр. 79/1998 г., за което в срок нейният съпруг е подал надлежна
декларация с вх. № ИС-94-00-303/30.12.1998 г.
Твърди, че се е запознала със становището на
останалите лица, посочени в заповедта, които от една страна искат премахване на
сградата, а от друга страна искат да се извърши делба на сградата- искова молба
по гр. дело № 2773/1998 г. на СРС 53 с-в
Твърди се, че за процесната заповед са издавани
констативни актове, които са взаимно противоречащи си. От частната експертиза
на в.л. инж. П. Г. се опровергават всички констатации по акта. Твърди се, че
заповедта е издадена „за да се услужи на някого” и сградата да бъде вкарана по
новите процедури на закона, въпреки, че е построена още през 1995 г. и за нея е
издадена заповед от 21.03.1996 г. и обезпечителна заповед за спиране на заповедта
от 1996 г.
В настоящата заповед е цитирано, че въпросната сграда
представлява надстройка и пристройка към съществуваща законно построена сграда,
чийто собственик е жалбоподателката И., братът на съпруга й- г-н И. Б.И. /като
наследник на Б. И. К./ жител на К. от 1972 г. В законно построената сграда-
северното жилище, на което жалбоподателката е собственик, по силата на СИО
живеят и пълнолетните й две деца. Твърди се, че
разрушаването на едната ще доведе до разрушаване на старата законна
сграда и по този начин ще се засегнат интересите на другите съсобственици. Сочи
се в жалбата, че е образувано дело по жалбата на Б. И.- административно дело
2455/1999 г.
Направено е искане в жалбите и на двамата
жалбоподатели за спиране изпълнението на
заповед 357/16.06.1999 г.
Производството по двете жалби е съединено с протоколно
определение на СГС III А с-в адм. дело 2455/1999 г. от 26. 11.1999 г.
Ответникът по жалбите-ДНСК, представляван от началника
инж И.С.Ц. чрез юрк. Т.К.- оспорва жалбите. Представя заповед 357/99 г.,
констативен акт 18, предписание 01/99, възражение на Б. И., заповед 3/98 г.,
писмо от МРРБ, скица извадка и документи от
Район В..
За ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ-Я.А.Е. и г-н В.К. К.- адв. Р.Т.
САК е изразил становище, с което оспорва жалбите. В молба стр. 42 от делото Е.
и К. твърдят, че сградата е построена в дворно място, в което и те са
съсобственици, което е посочено в заповедта. Това обуславя интереса им от
участие в производството.
В хода на делото заинтересованата страна г-н В.К. К. е починал и са конституирани законните му
наследници:
Г-жа Д.Й.П.- К. и мал. В.В.К. действащ чрез неговата
майка и законен представител г-жа Д. Й. П.- К..
По искане на жалбоподателя Б.И. е допуснато в с.з. на
21.04.2000 г. привличане като заинтересова страна неговия брат г-н И. Б.И.
живущ в К.. В хода на делото с оглед смъртта на лицето е конституиран законния
му наследник г-жа Н. Ч. И. С адрес К. Т., О. ул. „Б.Д.” №** .
КОНСТИТУИРАНАТА заинтересована страна г-жа Н.Л.И. е призована по реда на чл. 44 от ГПК
/г-н И. И. и впоследствие г-жа Н.Л.И. не са упълномощили адв. М.Б., за което им
е дадена възможност и не са посочили съдебен адрес в Република България/. Не е
взела становище по делото.
КОНТРОЛИРАЩАТА СТРАНА- Софийска градска прокуратура-
чрез прорурор С.Р.- счита, че жалбата за неоснователна и заповедта следва да
бъде оставена в сила.
Съдът прецени доводите на страните и доказателствата и
приема за установено следното:
С определение от 20.07.1999 г. съдът е отказал спиране
изпълнението на атакуваната заповед по искането на жалбодателката Т.И..
В хода на делото жалбоподателят Б.И. излага доводи за
нищожност на административния акт, тъй като административното нарушение /доколкото
има извършено такова/ е от г-жа Т. К. К.а,
а в процесния административен акт фигурира той самият. Твърди се, че в писмо на
Столична община, по повод подадена молба от г-жа Т.К. за узаконяване на обекта
е отговорено, че към узаконяване на обекта ще се пристъпи след приключване на
делото в съда. Твърди се, че процесната заповед е безпредметна. Има давностни срокове
за нейното издаване. Освен това е имал предшестващ административен акт-
ЗАПОВЕД РД 09-127/21.03.1996 г. на кмета
на СО- Район В. по чл. 160 от ЗТСУ, оспорена в съда, по която производството е
висящо. Не могат да бъдат издавани на едно и също основание две заповеди.
От приложеното доказателство по делото- стр. 55 и
извършена служебно констатация в съдебното заседание на 01.02.2011 г. се
установява, че преди издаване на атакуваната заповед е издадена друга заповед-
във връзка с констативен акт 1/19.01.1996 г. и констативен акт от 13.02.1996 г.
заповед РД-09-127 от 21.03.1996 г., на осн. чл. 160 от ЗТСУ. С нея се нарежда
да се премахне незаконен строеж в съсобствен имот пл. №6 от квартал 197 по
плана на „П.-Б.”, изпълнен от г-н Б.Б.И. ***. Сочи се, че строежът е извършен в
нарушение на чл. 37, 55 56 ал.3 от ЗТСУ, вр. чл. 226 от ППЗТСУ, като е
изградена триетажна жилищна сграда в груб строеж, покрита с временна вървена
покривна конструкция и керемиди. Сградата е пристройка на три етажа до
съществуваща жилищна сграда, с размери на застроена площ от 54 кв.м. и не
подлежи на узаконяване. Този акт е предмет на обжалване и е образувано
административно дело №656/96 г. на СГС III Г с-в.
По настоящия спор е предмет заповед №357 от 16.06.1999
г. издадена от Главния държавен
инспектор при ДНСК Със заповедта се нарежда да бъде премахнат несъответстващия
на нормите на безопасност и неузаконяем строеж „Жилищна сграда на три и
мансарден етаж” на бул. „А.П.” №** пл. №****кв. 197 п-л II м. „П.-Б.”
гр. С., район „В.”.
И двете заповеди са издадени, на основание чл. 160 от
ЗТСУ и касаят един и същи строеж. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че
административният орган няма право, след издаване на заповед РД 09-127 от
21.03.1996 г., да извърши нова констатация на съществуващото положение и издаде
нова заповед. Такава констатация е направена с констативен акт №11 от
04.06.1999 г. По време на проверката е установено, че не са представени проекти
и документи, по които е изпълнена сградата. В район „В.” не са одобрявани
проекти и не е издавано разрешение за строеж. Съсобствениците не са давали
съгласие за строителство по чл. 56 от ЗТСУ. Строежът е изграден в терен С. ***
п-л II пл.6 м. „П.-Б.” собственост на В.К. К. н.а. 188 т. ХХХХVII дело
№10140/62 г., Б.Б.И. нот. Акт 103 том ХХХIX дело №8295/92 и Я.А.Е. нот. Акт ** том ХХIV дело
4490/05.03.1993 г.
След извършване на новата констатация от 04.06.1999 г.
е издадена и процесната заповед 357 от 16.06.1999 г. подписана от Главния държавен
инспектор Светлана Гербева, упълномощена от Началника на ДНСК инж Иван
Цацов/заповед №3 от 07.10.1998 г. стр. 60 от делото/.
Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган на
власт, в предвидената форма и при спазване на процедурата по ЗТСУ.
В констативния акт №11 от 04.06.1999 г./стр.-7 от
делото/ се посочва, че г-н Б.И. е съсобственик на имота и наследник на
извършителя на незаконното строителство- покойната му майка. Поканен е да
присъства на проверката с покана, залепена на входната врата, но не е изпратил
представител / в тази насока- доказателства стр. 67-69 от делото/. Строежът
представлява надстройка към съществуваща стара сграда. Към момента на протокола
строежът представлява жилищна сграда на три етажа и мансарден етаж. Строежът е изграден в терен в гр. С. ***
п-л II пл.6 м. „П.-Б.”,
собственост на В.К. К., Б.Б.И., Я.А.Е.. Посочва се в протокола, че по време на проверката
никой от съсобствениците не е представил проекти, документи, по които е
изпълнена сградата. Посочва се, че от район „В.” не са одобрявани проекти и не
е издавано Разрешение за строеж. Съсобствениците не са давали съгласие за
строителство по чл. 56 от ЗТСУ.
Основието за
премахване на сграда по чл. 160 ал.2 от ЗТСУ е когато строежи или части от
строежи са изпълнявани със строителни материали и изделия, несъответстващи на
нормите на безопасност, ако това се отразява съществено на конструктивната
осигуреност и безопасното ползване на строежи и е невъзможно привеждането на
строежа в съответствие с действащите нормативи.
В Констативния акт се посочва относно предвижданията
на Подробен градоустройствен план ЗРП на
кв. 197 м. „П.-Б., одобрен със заповед 7223/30.12.1976 г., че теренът е отреден
за хотел. Изработеното изменение на ЗРП и одобрено със заповед 09-50-30.11.1994
г. е обжалвано пред СГС. Не се представят доказателства дали обжалваната
заповед е влязла в сила.
Констативният акт №11 /04.06.1999 г. прави извод, че
строежът е незаконен като изграден без строителни книжа, одобрени проекти,
разрешение за ползване. От външния оглед комисията установява колона К1,
залепена без противоземетръсна фуга до старата сграда на №8, с което е нарушен
чл. 2 ал.1 и 2 на Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни
райони-1987 г. Колона К8е залепена без противоземетръсна фуга до старата
сграда, с което е нарушен чл. 25 ал.1 . Западната фасада е затворена от
съществуващата къща, което не позволява да се види има ли други колони и
оставена ли е по продължение на цялата стена противоземетръсна фуга.
Относно тухлената зидария се посочва, че всички
фасадни стени са изпълнени с кухи керамични тухли- четворки. Вертикалните фуги
между отделните тухли не са запълнени с хоросан. Зидарията е изпълнена с
неправилно поставени тухли- с кухини напречно на зида- нарушен е чл. 24 от Правилника
за изпълнение и приемане на зидани конструкции. Четвъртият етаж е изпълнен от
тухли четворки, които не са обхванати в ъглите с колони, а отгоре с пояси. Завършекът на тухлената
зидария в участъка с наклон е в отклонение на чл. 12 ал.2 Правилник за изпълнение и приемане на зидани конструкции.
Покривната конструкция е дървена и ляга върху подложни
столици, захванати от вертикални дървени ритловици с D-10.12 см. / без стабилизиращ пояс и връзка с
тухлената зидария. Липсват проветриви връзки. Не се наблюдават метални скоби и
шини за укрепване на елементите на покривната конструкция. Посочва се, че
етажът.-ТРЕТИ ЕТАЖ е очевидно много опасен за преминаващите около сградата.
Относно основите на сградата:
Посочва се, че между К1 и К2 е разположена водосборна
шахта, иззидана със суха каменна зидария. Капакът отстои на 28 см. От цокъла на
строежа. От бул. „П.” на височина 102 см. Се наблюдава смесица от стар бетон,
камък и нов бетон. В протокола се
отбелязва, че не може да се направи заключение за здравината на основите.
С молба, декларация до Район В.-СО общинска техническа
служба НС-94.№№-303 от 30.12.1998 г. г-н
Б.И. заявява, че е наследил сградата през първата половина на 1995 г. от майка
си Т.К.К.. Твърди, че документацията- строителни книжа и др. са били прилагани
във връзка с искания за узаконяване на строежа в УАГ, Столична община и район В..
Моли на осн. пар.27 от ПЗР на ЗИД на ЗТСУ Дв 78/1998 г. като законен наследник
и на други основания, след влизане в сила на решението по адм. дело 656/1996 г.
на СГС трети Г с-в, да представи необходимите действия за узаконяване на
описаната сграда. Видно от удостоверение за наследници г-жа Т.К. е починала на
09.09.1998 г. Към молбата представя частна техническа експертиза на в.л. инж. П.Н.
И. Ганева, която твърди, че е огледала сградата на 25.02.1996 г., дава описания
на констатациите си и посочва, че при огледа, въпреки обилното количество топящ
се сняг не се установяват течове към съществуващото северно жилище. Не се
установяват при огледа компрометиране на конструкцията на сградата и в този й
вид не представлява опасност за живущите в имота.
Инж. Г. не е
разпитана като свидетел по настоящото дело и частната експертиза не е годно
доказателство по настоящия спор.
.
Атакуваната
заповед 357 от 16.06.1999 г. е обоснована с
изводите от констативния акт и е направен изводът, че сградата не
отговаря на нормативите за безопасност по чл. 42 ал.1 от ЗТСУ и създава
непосредствена опасност за живота на обитателите на сградата. Сградата е
незаконна, по смисъла на чл. 160 ал.1 от ЗТСУ и не може да бъде дадено
произнасяне по чл. 311 ал.1 т.2 от ППЗТСУ. По тази причина е наредено нейното
премахване.
Констатациите на администравиния орган сочат на факта,
че сградата е изпълнена в редица отклонения от нормативните изисквания-
Нарушени са норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони.
Налице е опасност за живущите в сградата, живущите в съседната сграда
съсобственици на имота и за преминаващите по тротоара пешеходци.
По настоящотопроизводство е приета експертиза с в.л.. Т.Д.
от 24.09.2010 г. /стр. 319 от делото/ Установява след оглед на място, че
предмет на обжалваната заповед е пристройка към северното жилище. Свързана е с
това жилище с колони. Налице е и трегер. Постройката има отстояния от
страничните регулационни линии на имота. Отстоянието от вътрешната ограда е
незначително, но тази ограда е изградена вероятно във връзка с разпределението
ползването на имота. По данни на жалбоподателя първоначално в лицевата част на
имота е изградена стая със сервизно помещение, а по- късно е изградена и
останалата част от пристройката. Граничи с рег. линия към улицата. Изградена е
до покрив. Новопостроената сграда е масивна конструкция със стоманобетонови
плочи, пояси и колони. Състои се от партер, два етажа и тавански. Външната
мазилка е на партер и първи етаж. Колоните са свързани, армирани и със
стремена, което се установява при изчукване на места. Плочите са видимо с
дебелина 10 см. На места е налице видима арматура. Наблюдават се парчета от
тухли в близост до колоните, но няма видими белези да са прекъснати от тях.
Част от колоните са с неправилна форма. Покривната конструкция е дървена,
покрита с керемиди. При огледа не се констатират следи от течове в северното
жилище. Не се установява и компрометиране на конструкцията. Въпреки зачестилите
земетресения не се наблюдават видими пукнатини /вътрешни и външни/. Експертът
посочва, че с оглед обстоятелството, че основание за издаване на обжалваната
заповед е чл. 42 ал.1 от ЗТСУ, при липса
на проекти по всички части и особено конструктивната, какъвто е настоящия
случай, носимоспособността на сградата може да бъде установена единствено и
само с комплексна експертиза като обследването на сградата се извърши със
специализирана апаратура и се представят сертификати от специализирана лаборатория.
В съдебно заседание експертът посочва, че е извършила
огледа почти 15 години след като сградата е изпълнена. Видимо сградата е
изпълнена доста лаически, но няма никакви пукнатини. Не са й били представени
никакви документи и строителни книжа. Не й е представен Акт за узаконяване. Има
документи, от които е видно, е сградата
не е узаконима. Парцелът е съсобствен, но това няма отношение към
конструкцията на сградата. По делото няма данни за обследване на сградата от
комплексна комисия така, както вещото лице е посочило в края на заключението.
Съдът счита, че експертизата на в.л. Д. не може да
опровергае констатациите на административния орган. С оглед тежестта на
доказване, жалбоподателите не са опровергали по посочения категоричен начин
констатациите на контролния орган.
Отделно от това,
жалбоподателите се позовават неоснователно на пар.27 от ПЗР на ЗТСУ ДВ бр.
79/98 г. § 27. (1) В срок до 31 декември 1998 г. собствениците на имоти в
строителните граници на населените места и другите селищни образувания, върху
които са изградени незаконни строежи, започнати до 30 юни 1998 г., следва да ги
декларират и да представят в съответните общински технически служби
необходимите проекти за изследване на възможността за узаконяване на строежите.
Декларираните строежи се узаконяват по реда на отменения с този закон чл. 180.
(2) За узаконяването се
представят изискващите се строителни книжа, плащат се дължимите такси и глоби и
се извършват необходимите действия за получаване на акт за узаконяване.
(3) Процедурите за
узаконяване, започнати по ал. 1 и 2, следва да бъдат приключени от общините по
ред и в срокове, определени в правилника за прилагането на закона.
Сградата не е била
започната до 30.06.1998 г., а е била завършена. За съществуването на сградата е
било известно на общинската техническа служба и е издадена предходна заповед РД
09-127 от 21.03.1996 г. на Кмета на район В. за
премахване на сградата. Позоваването на пар.27 от ППЗТСУ е
неоснователно. Отделно от това липсват каквито и да било доказателства, че
сградата е допустима, съобразно законовите разпоредби към датата на нейното
завършване или към датата на атакуваната заповед-16.06.1999 г. Обратно, в
атакуваната заповед е направен изводът, на база на констативния протокол, че не
може да се приложи чл. 311 ал.1 т.2 от ППЗТСУ/а именно сградата не може да бъде
приведена съобразно изискванията за безопасност и одобрени строителни книжа/.
Съдът отхвърля жалбите срещу атакуваната заповед,
която се явява правилна и законосъобразна.
Претенциите на жалбоподателите за разноски са
неоснователни.
Ответникът по жалбата не е претендирал разноски и
съдът не следва да се произнася.
Съдът, на осн. чл. 138 ЗТСУ/отм/,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на г-н Б.Б.И. от 13.07.1999 г. и
жалбата на г-жа Т.А.И. от 19.07.1999 г. /с домашен адрес гр. С. *** и служебен
адрес С. ***/ с ответник по жалбите ДИРЕКЦИЯ ЗА Н.С.К. / С. ***, с юрк. И.А./
СРЕЩУ заповед №357 от 16.06.1999 г. издадена от
Главния държавен инспектор при ДНСК г-жа Св. Г., която е издадена на
осн. чл. 160 ал.2 от ЗТСУ вр. чл. 158 ал.1 т.6 от ЗТСУ и във връзка с
предоставена компетентност на Началника на ДНСК, с която заповед се нарежда да
бъде премахнат несъответстващия на нормите на безопасност и неузаконяем строеж
„Жилищна сграда на три и мансарден етаж” на бул. „А.П.” №** пл. №* кв. 197 п-л II м. „П.-Б.” гр. С., район „В.”.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на г-н Б.Б.И. от 13.07.1999
г. и жалбата на г-жа Т.А.И. срещу ДНСК
за присъждане на разноски.
Решението е постановено при участието на
Заинтересовани страни:
Я.А.Е. ***
Д.Й.П.-К. и
Малол. В.В.К., представляван от неговата майка и зоканон представител
г-жа Д.Й.П.-***
Н.Л.И., призована по реда на чл. 44 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Копие от решението със съобщението да се приложи
и счита връчено по чл. 44 от ГПК-52 г. на г-жа Н.Л.И.,
Да се изпрати копие от решението на останалите
страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.