Протокол по дело №469/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 358
Дата: 17 юни 2025 г. (в сила от 17 юни 2025 г.)
Съдия: Диана Колева Стоянова
Дело: 20243100900469
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 август 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 358
гр. Варна, 17.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20243100900469 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:31 часа се явиха:
Ищецът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД,
редовно призован, не се явява законният представител на дружеството, не се
представлява в съдебно заседание.
Ответникът Б. Б. И., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адвокат С. С., редовно назначена за особен представител и
приета от съда от днес.
Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, не се явява в съдебно
заседание.
СЪДЪТ докладва становище вх. № 16930/12.06.2025 г. от юрисконсулт
И. Г., пълномощник на ищеца, с която заявява, че поради служебна
ангажираност няма възможност да присъства в съдебно заседание.
Не възразява да бъде даден ход на делото. поддържа исковата молба,
няма възражения по проекта за доклад. Моли делото да бъде отложено за
изслушване на допуснатите експертизи.
В случай, че ответникът представи нови доказателства, моли да им бъде
дадена възможност да изразят становище и да ангажират нови доказателства.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 16435/09.06.2025 г. от вещо лице Й. М., с
която моли за допълнителен срок за изготвяне на заключението, поради
късното му уведомяване.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. С.: Считам, че не са налице процесуални пречки. Да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. С.: Оспорвам исковата молба, поддържам отговора.
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК докладва делото, като се
придържа към изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение №
653 от 30.04.2025 год., както следва:
Производството е образувано по предявени от „Лев Инс“ АД срещу Б. Б.
И. искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от КЗ, да бъде
осъден ответникът да заплати сумата от 200000.00 лв., представляваща
наплатено застрахователно обезщетение по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG/22/116002221214
в полза на А.Н.Т. за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от смъртта на нейния син Н.С.Т. и сумата от
200000.00 лв., представляваща на платено застрахователно обезщетение по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица № BG/22/116002221214 в полза на С.Н.Т. за
претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания от смъртта на неговия син Н.С.Т., всичките вреди настъпили в
следствие на виновно причинено от Б. Б. И. ПТП на 28.08.2016г., ведно със
законната лихва върху главниците считано от датата на подаване на исковата
молба – 30.08.2024г. до окончателното им изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молба се твърди, че на 28.06.2016г. на АМ „Хемус", с посока
на движение към гр. Варна, преди входа на гр. Варна водачът Б. Б. И. при
управление на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с per. №
****** нарушил правилата за движение на ЗДвП - чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП, като се движил със скорост над разрешената за пътния участък,
сигнализирана с пътен знак и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като предприел маневра
отклоняване надясно, за да премине в друга пътна лента, не се убедил, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него
и без да се съобрази при извършването на маневрата с положението, посоката
и скоростта на движение на лек автомобил марка „Шевролет", модел „Спарк",
с per. № ******, вследствие на което реализирал пътнотранспортно
произшествие с него.
При произшествието са причинени травми на Н.С.Т. - водач на лек
автомобил марка „Шевролет", модел „Спарк", с per. № ******, вследствие на
които пострадалият починал.
Към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил марка
„Фолксваген", модел „Голф", с per. № ****** е застрахована по застраховка.
С влязла в сила присъда по НОХД № 1525/2016г. по описа на ОС-Варна
2
ответникът е признат за виновен за причиняването на смъртта на Н.Т..
С влязло в сила решение № 667/15.07.2019г. по търг. дело № 1822/2018г.
по описа на Окръжен съд - Варна, потвърдено с решение № 301/19.12.2019г. по
в.т.дело № 672/2019г. по описа на Апелативен съд-Варна, ищецът „Лев Инс"
АД е осъден да заплати на А.Н.Т. и С.Н.Т., родители на Н.Т. сумата от по 200
000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от тях, ведно
със законна лихва върху главницата от 28.01.2017г. до окончателно
изплащане.
По образувано изпълнително дело № 20208950400008 по описа на ЧСИ
Л.С., per. № 895 ищецът заплатил сумата от 400 000.00 лева - главница,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди; законна лихва в размер на 120 777.78 лева, такси и разноски по
изпълнителното дело в размер на 26 549.17 лева.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач не е спрял и не е взел мерки за
отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност
в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на
това.
В случая лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с per. №
****** бил конструктивно изменен от ответника в двигателната част, като
измененията се изразявали в следното: изрязване на метална основа на предна
броня и осигуряване на технически отвор за поместване на интерколер, с пита
по-голяма от заводски вградения, в дясната част на предната броня между
пластичния подкалник и мястото за фарове за мъгла, като работната
повърхност била с около 2.5 пъти по-голяма от заводската. Била отстранена
кутията поместваща въздушния филтър от хартиен тип за входната въздушна
маса за работа на двигателя, като била заместена от филтър без закрепваща
конструкция към купето, изработен от нехартиен елемент. В двигателният
отсек е бил монтиран и вакуумноуправляем елемент, свързан към
разреждането в смукателната част на входния колектор за въздух, управляващ
редуцирния клапан за налягане на горивото, разположен при горивната рейка,
захранваща дюзите впръскващи горивото. Бил прекаран също в двигателния
отсек маркуч с метална оплетка, излизащ от тялото на масления филтър,
достигащ входната мазилна част на турбокомпресорния агрегат, поставен
неестествено по-високо разположение спрямо нормалното за модела, спрямо
височината от асфалтовото покритие. Захватът на изпускателните колектори и
изпускателната уредба за изгорели газове не отговаряли на заводските по
дизайн и размер. Посочените изменения били внесени с цел увеличаване
мощността на двигателя. Направените изменения са довели до възникване на
повреда и неизправност в моторното превозно средство по време на движение,
която е застрашила безопасността на движението и пътнотранспортното
3
произшествие е възникнало в резултат на това, доколкото водачът не е спрял и
не е взел мерки за отстраняването й.
Водачът Б. Б. И. е съзнавал, че управлява неизправно моторно превозно
средство и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняването на
повредите и неизправностите, които са застрашили безопасността на
движението и вследствие на които е настъпило пътнотранспортното
произшествие и смъртта на Н.С.Т..
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 4 и т. 5 от КЗ, застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач умишлено е предизвикал
пътнотранспортното произшествие и е предизвикал пътнотранспортното
произшествие по време на извършване на умишлено престъпление съгласно
Наказателния кодекс, включително, когато се е опитвал да избяга от
задържане. В случая такова поведение е налице, съгласно мотивите към
присъдата. Формулиран петитум да бъде постановено решение за осъждане на
ответника да заплати процесната сума.
По делото е постъпил отговор от ответната страна Б. Б. И. в срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Счита се, че предявеният иск е допустим, по същество неоснователен. Не
са налице основания за възникване на регресна отговорност, посочени в КЗ.
Няма доказателства, че за възникналата техническа неизправност или
автомобилът да е бил в състояние, което би могло да се приравни на такава. С
влязлата в сила присъда е прието, че ответникът е действал при форма на
вината – непредпазливост, въпреки, че в мотивите на съда да е разглеждана и
друга форма – евентуален умисъл. В тази връзка няма извършено умишлено
престъпление.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът приема следната правна
квалификация на предявените искове: чл. 500, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от КЗ.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищеца, че
следва да установи следните факти:
че на посочената дата е настъпило ПТП с посочения механизъм;
че в следствие на ПТП е причинена смъртта на Н.Т.;
че ответникът не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала
по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно
средство, която застрашава безопасността на движението и
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това;
че умишлено е предизвикал пътнотранспортното произшествие;
че е предизвикал пътнотранспортното произшествие по време на
извършване на умишлено престъпление съгласно Наказателния кодекс,
включително, когато се е опитвал да избяга от задържане;
4
че ищецът е осъден с влязло в сила решение да заплати на родителите на
пострадалото лице сумата от по 200000.00лв.;
че е заплатено застрахователното обезщетение, ведно с лихвите за забава
и разноски по изпълнителното дело.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ответника, че следва
да установи положителните факти, на които се позовава, изключващи
отговорността му.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът приема за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти:
че на 28.06.2016г. на АМ „Хемус", с посока на движение към гр. Варна,
преди входа на гр. Варна водачът Б. Б. И. при управление на лек автомобил
марка „Фолксваген", модел „Голф", с per. № ****** нарушил правилата за
движение на ЗДвП - чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като се движил със скорост
над разрешената за пътния участък, сигнализирана с пътен знак и чл. 25, ал. 1
от ЗДвП, като предприел маневра отклоняване на дясно, за да премине в друга
пътна лента, не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат преди него и без да се съобрази при
извършването на маневрата с положението, посоката и скоростта на движение
на лек автомобил марка „Шевролет", модел „Спарк", с per. № ******,
вследствие на което реализирал пътнотранспортно произшествие с него;
че в следствие на ПТП била причинена смъртта на Н.С.Т.;
че към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил
марка „Фолксваген", модел „Голф", с per. № ****** е застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица №
BG/22/116002221214;
че с влязла в сила присъда по НОХД № 1525/2016г. по описа на ОС Варна
ответникът е признат за виновен за причиняването на смъртта на Н.Т.;
че с влязло в сила решение № 667/15.07.2019г. по търг. дело № 1822/2018г.
по описа на Окръжен съд - Варна, потвърдено решение № 301/19.12.2019г. по
в.т.дело № 672/2019г. по описа на Апелативен съд-Варна ищецът „Лев Инс"
АД е осъден да заплати на А.Н.Т. и С.Н.Т., родители на Н.Т. сумата от по 200
000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от тях, ведно
със законна лихва върху главницата от 28.01.2017г. до окончателно
изплащане;
че по образувано изпълнително дело № 20208950400008 по описа на ЧСИ
Л.С., per. № 895 ищецът заплатил сумата от 400 000.00 лева - главница,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди; законна лихва в размер на 120 777.78 лева, такси и разноски по
изпълнителното дело в размер на 26 549.17 лева.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът намира, че не са налице
факти по отношение, на които страните не сочат доказателства.
5
АДВ. С.: Нямам възражения по доклада, моля да се приеме за
окончателен.
На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид
становищата на страните намира, че проекта за доклад следва да бъде вписан
като окончателен.
Водим от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ВПИСВА в протокола проектодоклада, изготвен с Определение № 653
от 30.04.2025 год. като окончателен доклад по делото.
СЪДЪТ докладва постъпилите НОХД № 1525/2016 г. по описа на ОС-
Варна, ведно с ДП, както и т.д. № 1822/2018 г. по описа на ОС-Варна, ведно с
в.т.д. № 6725/2019 г. по описа на Апелативен съд-Варна.
АДВ. С.: Запозната съм, да се приемат. Да се приемат и писмените
доказателства.
СЪДЪТ по доказателства намира, че следва да бъдат приети
представените с исковата молба писмени такива, като допустими и относими
към предмета на спора, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за
вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства,
както следва: Застрахователна полица № BG/22/116002221214/18.08.2016 г.,
Присъда по НОХД № 1525/2016 г. по описа на ОС-Варна, ведно с мотиви,
Препис-извлечение от акт за смърт от 30.08.2016 г., Удостоверение за
наследници изх. № 551/21.09.2016 г., Решение № 667/15.07.2019 г. по т.д. №
1822/2018 г. по описа на ОС-Варна, Решение № 301/19.12.2019 г. по в.т.д. №
672/2019 г. по описа на Апелативен съд-Варна, Изпълнителен лист №
93/27.12.2019 г., Изпълнителен лист № 92/27.12.2019 г., Покана за доброволно
изпълнение по изп.д. № 20208950400008 изх. № 321/06.01.2020 г., Преводно
нареждане от 17.01.2020 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото НОХД № 1525/2016 г. по описа на
ОС-Варна, ведно с ДП, както и т.д. № 1822/2018 г. по описа на ОС-Варна,
ведно с в.т.д. № 6725/2019 г. по описа на Апелативен съд-Варна.
За изготвяне на допуснатите по делото експертизи, СЪДЪТ намира, че
делото следва да бъде отложено за друга дата и час, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 23.09.2025 год. от 09:30 часа, за която дата и час ответната
страна се счита за редовно уведомена от съдебно заседание, а ищецът е
уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Да се призове вещо лице Й. Л. М..
6
Съгласно Определение № 830/04.06.2025 г., СЪДЪТ УКАЗВА на ищеца
ЗАСТРАХОВАТЕЛНАКОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, че следва да внесат
определения за изготвяне на допуснатата по делото СМЕ депозит за вещо
лице в размер на 600 лв.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:35
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
7