№ 182
гр. Пловдив , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка С. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20205330205413 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалваното е наказателно постановление № 36-0000475 от 13.08.2020г.
на Т.Т.Н. - За Директор Пловдив с което на Т. А. В. от гр.С., обл.Пловдив с
ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178а, ал.10, пр.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.43, ал.1, т.7, б.“ж“ от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС е наложено административно
наказание Глоба в размер на 500 /петстотин / лева.
Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуален
представител излага доводи за маловажност на нарушението, както и за това
че проверката на МПС е било съгласно законовите изисквания и не са
засегнати обществените отношения обект на защита. Моли съда да отмени
НП. Прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – ОО “Автомобилна администрация” гр.Пловдив, не
изпраща представител в съдебно заседание, като в писмено становище
мотивира доказаност на нарушението и законосъобразност на НП, моли съда
1
да го потвърди. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Т. А. В. от
гр.С., обл.Пловдив с ЕГН ********** за това, че на 02.06.2020г. около 13:59
часа в гр. С., обл. Пловдив, ул.“Марица“ № 31, в КТП с Разрешение № 1750
за периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни
превозни средства, валидно до 16.04.2024г., при извършване на периодичен
преглед на „Мерцедес Атего 1528“ категория N 3 с рег. № ***, с VIN: ***, с
протокол № 22442529, като председател на комисията извършва следното
нарушение: 1. След приключване на прегледа със заключение – „Допуска се
да се движи по пътища отворени за обществено ползване“, не залепва/поставя
знака в долния ляв ъгъл на предното стъкло на пътното превозно средство,
видно от пълния видеозапис на посочения по-горе преглед. Същото
нарушение е констатирано многократно. За посочения преглед, знака е
поставен от лице, което не е включено в списъка на техническите
специалисти на КТП. Същото нарушение е констатирано общо 5 пъти за
периода 29.05.2020г.-24.06.2020г. с което виновно е нарушил чл.43, ал.1, т.7,
б.“Ж“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. НП е издадено въз
основа констатациите съдържащи се в съставен против жалбоподателя на
30.07.2020г. акт за установяване на административно нарушение № 274860, в
присъствието на жалбоподателя извикан с покана с изх. № 84-00-54-
317/28.07.2020г. Актът е подписан от нарушителя, като в графата за
възражения е саморъчно вписал „ще дам допълнителни обяснения”. В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН от жалбоподателя не са подадени писмени обяснения
относно нарушението посочено в АУАН.
Разпитан в съдебно заседание като свидетел актосъставителят К. С. К.
посочи че той е автор на съставения акт, както и че извършването на
нарушението е установено при преглед на видеозаписи от техническите
прегледи които са извършени в пункта. Поради не наличие на основание за
критика, съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и
2
логични. Същите се потвърждават и от приетите по делото доказателства.
Разпитан като свидетел по искане на жалбоподателя като свидетел Д.З.Д.
който посочи че работи към дружеството стопанисващо пункта като ***,
както и че е присъствал при техническия преглед на пункта. Свидетелят
посочи че председателя на комисията е присъствал на прегледа, изготвил
нужните документи и тъй като бил на компютъра, продупчил стикера и му го
дал да го залепи. Поради не наличие на основание за критика, съдът
кредитира показанията на свидетеля като обективни и логични. Същите не се
отричат от приетите по делото доказателства.
От така приетото от фактическа страна като установено съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността
на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци
или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и
съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата
се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от
3
него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде
формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН
за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и
сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В
тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и
„незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови
срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук
следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения
на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не
е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е
описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
настоящият състав на Пловдивския районен съд достигна до следните правни
изводи:
С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело АУАН
4
и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези действия. По делото е
представена и приета оправомощителна Заповед удостоверяваща
материалната компетентност на АНО, с правомощия да издава наказателни
постановления по актове за установяване на нарушения по ЗАвПр и ЗДвП.
Посочената Заповед и разпоредбите на ЗАвПр и ЗДвП определят
материалната компетентност на контролния орган, с правомощия да съставя
актове за установяване на нарушения по ЗАвПр и ЗДвП. Атакуваното НП е
издадено в срок но същото следва да бъде отменено поради следните
основания:
Наказателното постановление издадено в нарушение на изискването,
установено в чл.18 от ЗАНН, съгласно който текст от закона, когато с едно
деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също
лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая, при проверката
контролните органи са установили няколко едванки по вид нарушения на
Наредба Н-32/2011г. на МТИТС, като е посочило и няколко дати на
извършване на нарушенията а именно 29.05.2020г., 02.06.2020г. и 24.06.2020г.
Въпреки че и в АУАН и в НП са посочени като извършени няколко
нарушения, то жалбоподателя е санкциониран само за едно. При изричното
предвиждане на чл.18 от ЗАНН, всяко от нарушенията е следвало да бъде
отделно установено и квалифицирано, а след това за извършването на всяко
от тях на жалбоподателя е следвало да бъдат наложени отделни
админстративни наказания – глоби. В случая е неясна волята на
административно-наказващия орган за кое точно от описаните деяния е
ангажирана отговорността на жалбоподателя. Това е довело до нарушаване
правото му на защита, поради което допуснатото процесуално нарушение в
административнонаказателното производство е от категорията на
съществените, обуславящи отмяна на наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр.94 от
2019г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
5
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С оглед
изхода на делото направено искане от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане направени разноски следва да бъде
уважено, като се осъди Регионална дирекция Автомобилна администрация
Пловдив да заплати на жалбоподателя сумата от 300 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000475 от 13.08.2020г. на
Т.Т.Н. - За Директор Пловдив с което на Т. А. В. от гр.С., обл.Пловдив с ЕГН
********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178а, ал.10, пр.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.43, ал.1, т.7, б.“ж“ от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС е наложено административно
наказание Глоба в размер на 500 /петстотин / лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция Автомобилна администрация Пловдив ДА
ЗАПЛАТИ на Т. А. В. от гр.С., обл.Пловдив с ЕГН ********** сумата от 300
/триста/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по
реда на глава ХІІ от АПК .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6