Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.03.2025г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди
и двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 7627 по описа за 2020г. на съда и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предмет
на производството са предявени от „Ф.“ ООД *** Тошево, против Народно събрание
на Република България осъдителни искове по чл.2в, т.2 ЗОДОВ вр. §4, ал.3 ДЕС за
сумата 296 931.95лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за
периода м.08.2015г.-м.05.2020г. и за сумата 74 691.33лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава до 23.07.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането. В условията на
евентуалност предявява срещу същия ответник искове на същото правно основание
за сумата 171 986.39лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за
периода м.08.2015г.-м.05.2020г. и сумата 44 716.61лв. по чл.86 ЗЗД лихви за
забава, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Ищецът
е собственик на фотоволтаична електрическа централа, находяща се в с.Сноп,
общ.Генерал Тошево, изградена чрез
получаването на финансова помощ в размер на 65% от Държавен фонд „Земеделие“ по
мярка 311 „Разнообразие към неземеделски дейности“ от Програма за развитие на
селските райони 2007г.-2013г. и
собствени средства от 35%. На 09.05.2012г. сключил договор с „Енерго-Про
Продажби“ АД за изкупуване на произведената енергия за срок от 20 години при
преференциална цена от 567.41лв./МВтч., определена с Решение на КЕВР.
Изкупуването на произведената енергия на тази цена продължило до м.08.2015г.,
когато било въведено законово изменение с приемане от Народното събрание на §18
от ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ бр.56/2015г./, според който за енергията, произвеждана от
енергийни обекти, изградени със средства от национална или европейска схема за
подпомагане, се прилагат цените по чл.31, ал.8 ЗВЕИ определени от КЕВР към
датата на влизане в сила на закона. Така след изменението за периода
м.08.2015г.-м.05.2020г. изкупуването се осъществявало на цена от
106.14лв./МВч., която с оглед количеството произведена енергия е с 296
931.95лв. по-малко от цената, която би получил при по-високата посочена цена,
респ. с 171 986.93лв. по-малко при отчитане процента на финансиране при изграждането.
В исковата молба се твърди, че §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ бр.56/2015г. е приет от
Народното събрание в нарушение на чл.16, чл.17, чл.20 от Хартата на основните
права на ЕС; в нарушение на принципа на пропорционалност, правна сигурност и
оправдани правни очаквания с подробно изложени съображения.
Ответникът счита, че не е пасивно легитимиран по
исковете. Навежда доводи за липса на основание за ангажиране отговорността на
държавата за вреди. Сочи, че с Решение № 5/11.05.2017г. по к.д.№ 12/2016г. Конституционният
съд се е произнесъл, че §18 не е противоконституицонен и няма несъответствие с
правото на ЕС. Противопоставя възражение за погасителна давност на заявените
вземания. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните лихви за
забава.
Представителят на Прокуратурата изразява становище за
неоснователност на исковете.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата по делото, намира следното:
Разпоредбата на чл.7 от КРБ предвижда отговорност на
държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи
или длъжностни лица, която е деликтна и обективна, защото се поражда независимо
от виновното поведение на съответния орган или длъжностно лице. Като държава-членка Република България е длъжна да
спазва и прилага правото на Европейския съюз, неизпълнението или нарушението на
което съобразно чл.4, §3 ДЕС също поражда отговорност за вреди. Редът за
реализирането й е по ЗОДОВ. Съгласно чл.2в ЗОДОВ, когато вредите са причинени
от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се
разглеждат по реда на ГПК в случаите извън административна дейност по чл.1,
ал.1.
Ищецът е насочил исковете си за обезвреда срещу Народното
събрание на Република България.
Съгласно утвърдената съдебна практика държавата
участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по
ЗОДОВ чрез процесуален субституент - органът, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите /чл. 7 ЗОДОВ/. Приема се, че
държавата може да участва в съдебни производства чрез процесуален субституент и
по граждански спорове за обезщетение за вреди на общо основание /чл. 49 ЗЗД,
който урежда най-общо отговорността на възложителя за вредите от поведението на
изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа/. Това
практическо разрешение е възприето от законодателя в чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ
по отношение на съдебните спорове за обезщетение за вреди от нарушение на
правото на Европейския съюз. Когато държавата участва в съдебно производство
чрез процесуален субституент, тя не става страна по делото /каквато е, когато
законният й представител действа от нейно име/, но е обвързана от постановеното
решение, като да е била страна. Конституирането на процесуалния субституент
като главна страна по делото, която извършва процесуалните действия от свое
име, изключва възможността носителят на задължението /държавата/ да вземе
участие в процеса като главна страна и в това се изразява смисъла на
процесуалната суброгация и разпростиране действието на съдебното решение
/Решение № 71/06.04.2019г. по гр.д.№ 3804/2019г. на ВКС, IV г.о.; Решение №
14/15.02.2021г. по гр.д.№ 5165/2016г. на ВКС, IV г.о.; Решение №
72/21.04.2020г. по гр.д.№ 23877/2019г. на ВКС, IV г.о./. В посочените решения е
обосновано становището, че Народното събрание е държавен орган, легитимиран да
отговаря като процесуален субституент на държавата по искове за вреди от
нарушаване правото на ЕС, произтичащи от приемането или поддържането на национален
закон, за който се претендира да противоречи на правото на ЕС.
Фактическият състав на отговорността на държавата по чл.2в ЗОДОВ вр. чл.4, §3 ДЕС обхваща нарушение на норма от правото на ЕС, която
предоставя права на частноправни субекти,
нарушението да е достатъчно съществено и да е налице причинно-следствена
връзка между него и причинените вреди.
От фактическа страна по делото не е спорно, че ищецът
е собственик на фотоволтаична електроцентрала в с.Сноп, общ.Тенерал Тошево,
която е присъединена към електроразпределителната мрежа и въведена в
експлоатация.
На 09.05.2012г. сключил договор с „ЕОН България
Продажби“ АД /сега „Енерго-Про Продажби“ АД/ за изкупуване на произвежданата от
електроцентралата енергия за срок от 20 години по преференциална цена,
определена от ДКЕВР, която към тази дата е била 567.41лв./МВтч. по Решение №
Ц-018/31.03.2010г. Тази цена е била приложима до 24.07.2015г., като след това с
Решение № Ц-14/01.07.2014г. на ДКЕВР
променена на 106.14лв./МВтч.
Не е спорно и от представените писмени доказателства се
установява, че ищецът изградил фотоволтаичната централа със средства, от които 65
% получена безвъзмездна финансова помощ
по мярка 311 „Разнообразие към
неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони за периода
2017г.-2013г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони.
С ПЗР към ЗИД на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр.
56/2015г., в сила от 24.07.2015г./ е приет § 18, според който за производителите
на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които
са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и
по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила
на Закона за енергията от възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31,
ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за
енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Производителите
на електрическа енергия от възобновяеми източници са задължени в срок до
31.07.2015г. да приведат договорите за изкупуване на електрическа енергия,
които са сключили с обществения доставчик или съответния краен снабдител, в
съответствие с изискванията на ал.1. След изтичане на срока по ал. 2
общественият доставчик или съответният краен снабдител изкупуват произведената
електрическа енергия по цените, предвидени в ал. 1, като ал.3 се прилага и в
случаите на неизпълнение на задължението по ал. 2. За производителите на
електрическа енергия от възобновяеми източници по ал.1 не се прилагат
разпоредбите на чл.31, ал.4 и чл.32, ал.3 от Закона за енергията от
възобновяеми източници. След изтичане на срока на договора за изкупуване по
чл.31, ал.2 от Закона за енергията от възобновяеми източници преференциални
цени не се предоставят.
От представените писмени доказателства и заключението
на вещо лице по изслушана ССч.Е се установява, че за процесния период м.08.2015г.-м.05.2020г.
произведеното от централата на ищеца количество
енергия е изкупувано на цена от 106.14лв./МВтч. с получени общо 83 235.50лв.,
а в случай, че изкупуването е било при цена от 567.41лв. /МВтч. то би получил
сумата от 444 838.32лв.
На твърденията на ищеца §18 от ПЗР на ЗЕДЗЕ да е приет
в нарушение принципите на правната сигурност, оправдани правни очаквания и
равно третиране, както и в нарушение на чл.107-108 ДФЕС, Директива 2009/28/ЕО,
Директива 2009/72/ЕО и ХОПЕС е даден отговор в Решение № 5/11.05.2017г. по
к.д.№ 12/2016г. КРБ, с което е отхвърлено искането за установяване противоконституицонност
и несъответствие с правото на Европейския съюз. Съгласно чл.149, ал.1, т.4 КРБ
Конституционният съд се произнася за съответствието на сключените от Република
България международни договори с Конституцията, за съответствие на законите с
общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по
които България е страна, което включва и съответствие на законите с правото на
Европейския съюз, а на основание чл.14, ал.6 ЗКС неговите решения са
задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.
Конституционният съд приел, че не е налице
несъответствие на оспорената разпоредба
с чл.63 ДФЕС при съобразяване, че целите на ЕС в сектор енергетика, така както
са определени в чл. 194 (1), Дял IV /Свободно движение на хора, услуги и
капитали/, глава "Енергетика", включват и гарантиране на
функционирането на енергийния пазар, обезпечаването на енергийната сигурност,
както и насърчаването разработването на възобновяеми източници. Преференциалните
цени за енергия от възобновяеми източници са тип мярка за насърчаване
производството на енергия от такива източници, за постигане на посочените цели,
която в сравнение с други схеми за стимулиране, предвидени в Директива 2009/28,
е непазарно ориентирана. Според практиката на ЕК и СЕС тя е държавна помощ и
като всяка държавна помощ създава селективно икономическо предимство за нейните
получатели и крие потенциална заплаха да наруши конкуренцията и да бъде
несъвместима с общия пазар, освен ако не е предвидено друго в Договорите /чл.
107 (1) ДФЕС/. Принципът на правна сигурност не може да се приравни на
абсолютно недопускане на промяна в действащата законодателна рамка на дадена
сфера на обществени отношения. Всеки законодател разполага с определена
дискреционна власт, включително и по отношение мерките за осъществяване на
политиката в сектор енергия от възобновяеми източници. Оспорения §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ
актуализира режима на компенсиране на производителите на енергия от ВИ и
промените се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии.
Законодателят може да прави промени в тази материя, за да приведе правната
уредба в съответствие с променящите се икономически и социални условия в
страната, включително и с цел стабилизиране на регулирания сектор, при условие
че инсталациите за енергия от ВИ, предмет на специален режим, няма да бъдат
възпрепятствани за възвръщане на техните инвестиции в рамките на дългосрочните
договори. Правото на възвръщане на инвестициите не е право на определен
непроменяем задължително висок размер на цените за изкупуване на енергията и
респективно на постоянно висок приход от производство на енергия от ВИ. Цените
за изкупуване на енергия от ВИ не са предмет на свободно договаряне, а се
определят от формиран от държавата национален регулатор при условията и по ред,
посочени в закон. Когато със законодателната промяна се преследва легитимна
цел, за постигането на която са предвидени разумно обосновани средства,
преценката за правилността на такова решение е изцяло на законодателя. Прието е
още, че определянето на преференциални цени за изкупуване на електрическа
енергия от ВИ и невъзможността нейният размер да бъде коригиран по време на
действие на дългосрочния договор предпоставят прекомерното инвестиране в този
сектор, което деформира пазара. Очакванията на правните субекти да не се
променя законодателството, не са конституционно защитени, особено когато става
дума за уредба на непазарни механизми при условията на ясна цел за изграждане
на конкурентен вътрешен електроенергиен пазар в ЕС. Според КС промените
въведени с § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ преследват легитимната цел да предотвратят
неадекватно високата финансова тежест, която се поема от потребителите на
електроенергия. Държавната интервенция в разходите на обществото чрез
ограничаване на мерките за подпомагане, когато икономическата ситуация го
изисква е социално оправдана, освен в случаите на очевидна нерационалност на
законодателните промени, основание за констатиране на каквато в настоящия
случай не се намира. Конституционният съд е съобразил и се позовал на
практиката на СЕС с посочени решения, в които е отдадено значение на правната сигурност
когато, се отнася до ограничаване на основните права и свободи и нееднократно
сочи на необходимостта тези ограничения да са оправдани от специфичен обществен
интерес, валидността на който, като основание за ограничаване, се преценява с
инструментариума на пропорционалността. Като подчертава, че конституционната
закрила се разпростира по отношение на обосновани правни очаквания, като отчита
спецификата на режима на предоставяне на преференциални цени в страната за
определена част от стопанските субекти в сектор енергия от ВИ, до промяната с
оспорения §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, както и предвид изискването очакванията на
инвеститорите да бъдат формирани с дължимото внимание и да са разумни, при
дадените обстоятелства, Конституционният съд счита, че позоваване на легитимни
очаквания по конкретното дело е неоснователно. В допълнение посочва, че СЕС не
е особено благосклонен към аргумента за легитимни правни очаквания в контекста
на държавната помощ и поставя съществени изисквания към инвеститорите с
позоваване на конкретни решения на СЕС.
По отношение оплакванията за
несъответствие на процесната норма с Директива 2009/28/ЕО, с Решение от
15.04.2021г. по съединени дела С-797 и С-799/2018г. СЕС е постановил, че чл.3,
§3, б.“а“ от Директивата за насърчаване използването на енергия от
възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО и чл.16 и 17 ХОПЕС във връзка с
принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда
намаляване или отлагане на плащането на насърчения за енергията, произведена от
слънчеви фотоволтаични инсталации, предоставени по-рано с административни
решения и потвърдени с ad hoc споразумения, сключени между операторите на тези
инсталации и публично дружество, когато тази правна уредба се отнася до вече
предвидени, но все още недължими насърчения. В т.28 е посочено, че както следва от самия текст на чл.3, §3, б.“а“ от Директивата, и по-специално от
думата „може“, държавите членки не са длъжни да приемат схеми за подпомагане,
за да насърчат използването на енергия от възобновяеми източници. Действително,
те разполагат с право на преценка относно мерките, които считат за подходящи за
постигането на задължителните общи национални цели, определени в чл.3, §1 и 2
от тази директива във връзка с приложение I към нея. Такава свобода на преценка
означава, че държавите членки са свободни да приемат, изменят или отменят схеми
за подпомагане, стига тези цели да са изпълнени.
С друго Решение от 11.07.2019г. по
съединени дела С-180/18, С-286/18 и
С-287/18 СЕС е постановил, че чл.3, §3, б.“а“ от Директива 2009/28/ЕО във връзка с принципите на правна сигурност и защитата на оправданите
правни очаквания трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна
уредба, която позволява на държава членка да намали или дори да премахне определените
по-рано тарифи за стимулиране на електроенергията от слънчеви фотоволтаични
инсталации.
Тези решения на СЕС са в синхорн с решението на КС
относно това, че държавата разполага с
правото да намали размера на преференциалните цени с цел от една страна да
премахне свръхкомпенсирането на доставчици като ищеца, който вече е получил помощ при изграждане
на фотоволтаичната централа и да го
постави при равни условия с другите видове доставчици, а от друга страна да
намали икономическата тежест, възложена на потребителите.
Нормата
на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ не противоречи на Директива 2009/72/ЕО, която предвижда стимулиране производителите на енергия и възможност за
нови инвестиции, но не ограничава държавите членки в регулацията на пазара в интерес
и на другите участници в него.
Посочената разпоредба е приета именно в защита на обществения интерес и
правата на потребителите. Производителите на енергия от възобновяеми източници са
стимулирани от държавата чрез финансиране и първоначално изкупуване на
произведената енергия на преференциални цени. При промяна на обществените и
пазарните условия могат да се ограничават по обем, предвидените стимули в това
число и чрез промяна на изкупната цена.
Не е налице нарушение на
ХОПЕС. Разпоредбата на чл.16 от Хартата
урежда свободата на стопанска инициатива и свободата на договаряне, но
тя е неотносима в случая, защото ищецът е сключил договор за изкупуване на
електрическа енергия не в условията на свободно договаряне, а в рамките на
държавно регулиран пазар, където държавата има както законовото, така и
договорно правомощие да се намесва едностранно и да променя условията, при
които функционира търговецът, при спазване на неговите права и защита на
инвестициите, но без да гарантира трайно привилегировано третиране, с цел-
защита на обществен значим интерес.
Разпоредбата на чл. 17 ХОПЕС
защитава правото на собственост. Бъдещ доход може да се смята за собственост,
когато вече е бил реализиран и е бил обект на сигурно вземане или ако са налице
особени обстоятелства, които могат да създадат у заинтересованото лице
оправдани правни очаквания да получи имуществена стойност. В случая се касае за
очаквано вземане, а не до реализирано такова и то в условията на пазар с
регулаторен режим, но с променящи се цени, която възможност е предвидена и в
договора с "Енерго-Про Продажби“
АД. Както е посочено в решението по съединени дела С-798/18 и С-799/18. правото
на операторите на фотоволтаични инсталации да се ползват без промяна от
насърчения за целия срок на действие на сключените договори за изкупуване, не е
придобито правно положение и не е обхванато от защитата, предвидена в чл.17 от
Хартата.
Неоснователно е и
твърдението за противоречие с чл. 20 от ХОПЕС, който урежда равенството пред
закона. Целта на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ е да ограничи неравенството между
производителите подали заявление за подпомагане след влизане в сила на ЗЕВИ и
тези, които подали такова заявление преди влизането му в сила, какъвто е и
ищецът. Това е така, защото първата група производители са получавали цените по
чл.31, ал.8 ЗЕВИ от въвеждането в експлоатация на техните мощности.
Производителите от групата на ищеца са получавали цените по чл.31, ал.1 ЗЕВИ,
като едновременно с това са получили и подпомагане за самата инвестиция от
национална или европейска схема за подпомагане. Подпомагането по две
направления, каквото е дадено и на дружеството-ищец е довело до възможност за
свръхкомпенсиране и реализиране на твърде висока печалба.
По изложените съображения приемането нормата
на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ не е в противоречие с принципи на общностното право или с
правото на ЕС, поради което предявените искове с правно основание чл.2в ЗОДОВ
поради неоснователност подлежат на отхвърляне, ведно с акцесорните претенции по
чл.86 ЗЗД за лихви за забава.
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение от 200лв., определено в съответствие с Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ф.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** Тошево, имот пл.47, кв.9,10, против Народно събрание на
Република България, с адрес гр.София, пл.Народно събрание № 2, искове с правно
основание чл.2в, т.2 ЗОДОВ вр. §4, ал.3 ДЕС за сумата 296 931.95лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи
за периода м.08.2015г.-м.05.2020г. да
получи цена за произведена електрическа енергия от приемането на §18 от ПЗР на
ЗИДЗЕ /обн. ДВ бр.86/2015г., в сила от 24.07.2015г./ и за сумата 74 691.33лв.
на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава до 23.07.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
изплащането, както и евентуални искове на същото правно основание за сумата 171
986.39лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода
м.08.2015г.-м.05.2020г. и сумата 44 716.61лв. по чл.86 ЗЗД лихви за забава,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
ОСЪЖДА „Ф.“ ООД, *** Тошево, да заплати на Народно събрание
на Република България разноски по делото на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК
от 200лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: