№ 2072
гр. София , 02.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20211000501940 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 248, ал. 3 от
ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на П. П. Г. и Й. З. А., чрез адв. Н.
П., както и по въззивна частна жалба на Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, чрез адв. А. А. срещу определение № 12288 от
31.07.2020 г. по гр. д. № 7851/2019 г., по описа на Софийски градски съд, с
което ищците П. П. Г. и Й. З. А. са осъдени да заплатят на ответника МРРБ на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата от по 5 000 лева всяка от тях,
представляваща разноски по делото.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба с правно основание чл.
248, ал. 1 от ГПК от ответника Министерство на регионалното развитие и
благоустройството за допълване на определение № 3390/17.02.2020 г., с което
производството по делото е било прекратено по отношение на ищците П. П.
Г. и Й. З. А., в частта за разноски. За да постанови обжалваното определение,
съдът е приел, че отговорността за разноски следва да бъде понесена от
ищците, т.к. същите са станали повод за завеждане на делото и поради
оттеглянето на исковете дължат заплащане на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК
на ответника сторените от него разноски. При разглеждане на възражението
за прекомерност на претендираните от ответника разноски първостепенният
съд е обсъдил в мотивите си, че същите следва да бъдат редуцирани
съобразно чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
1
възнаграждения, т.к. от пълномощника на ответника не било осъществявано
процесуално представителство на този етап от делото, а единствено е
реализирано изготвяне и подаване на отговор на искова молба.
Жалбоподателите П. П. Г. и Й. З. А. навеждат оплаквания за
неправилност на обжалваното определение, т.к. същото било постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат, че
първоинстанционният съд неправилно им е възложил отговорността за
разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК, т.к. са представлявани от пълномощник без
валидно учредена представителна власт, съответно не са станали повод за
завеждане на делото. Твърдят, че към момента на подписване на
пълномощните за завеждане на искове от тяхно име, не са били в състояние
да разбират какво подписват, както и твърдят, че са неграмотни. Молят
въззивната инстанция да отмени атакуваното определение. Ответната страна
излага доводи за неоснователност на частната жалба по подробно посочени в
писмения отговор съображения.
Жалбоподателят Министерство на регионалното развитие и
благоустройството излага доводи за неправилност на атакувания акт, в частта,
в която съдът е оставил без уважение искането му за присъждане на разноски
над размера от по 5 000 лева по отношение на всяка от ищците. Твърди, че
разноските, които му се дължат не следва да бъдат редуцирани по реда на чл.
9, ал. 2 от НМРАВ, т.к. в договора за процесуално представителство, защита и
съдействие, сключен между него и пълномощника му е уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за цялото производство, а не само за изготвяне и
подаване на отговор на искова молба. Моли въззивната инстанция да отмени
определението в обжалваната от него част. От противната страна не е
ангажирано становище по жалбата.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид съображенията на
страните и данните по делото, намира следното:
Частните жалби са подадени в срока по чл.248, ал.3 ГПК, от легитимирани
лица, поради което са процесуално допустими.
Разгледана по същество частната жалба от ищците по делото е
неоснователна по следните съображения:
2
С молби от дата 24.09.2019 г. всяка от ищците П. П. Г. и Й. З. А. е оттеглила
пълномощията от процесуалните си представители при твърдения за
невалидно учредена представителна власт на последните. В молбите се
съдържат данни, че положените подписи и пръстови отпечатъци под
пълномощните /л. 16 и л. 19 по делото/ са на ищците, но същите не са могли
да разбират за какво се подписват, т.к. са неграмотни и не им било разяснено,
че ще бъде заведено дело от тяхно име. С молба с вх. № 127874/21.10.2019 г.
жалбоподателите П. П. Г. и Й. З. А. заявяват пред първоинстанционния съд,
че оттеглят предявените искове на основание чл. 232 от ГПК. Настоящият
съдебен състав намира, че с молбите от дата 24.09.2019 г. е направено
признание от страна на ищците за изразена лично от тях воля за учредяване
на представителна власт на адв. Н. Д. и на адв. Ж. Т. с предмет завеждане на
граждански искове от тяхно име, както и да водят делата до окончателното им
приключване, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че
ищците са станали повод за завеждане на делото. Оплакванията, наведени в
частната жалба относно валидността на учредената представителна власт и
наличието на мнимо представителство, биха могли да бъдат предмет на
изследване в друго производство, но е недопустимо по реда на чл. 248 от ГПК
да бъдат ревизирани отношенията между пълномощника и неговия адвокат по
договор за процесуално представителство, поради което и неоснователни се
явяват възраженията на жалбоподателите в тази част. Действително
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК предвижда възможност за ответника да
бъдат присъдени разноски при прекратяване на делото, а в случая до
прекратяване се е стигнало поради оттегляне на исковете от ищците, поради
което същите следва да понесат отговорността за разноски. Възражението на
жалбоподателите, че са били освободени от внасянето на такси и разноски на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и поради това също не следва да дължат
разноски, е неоснователно. Според трайно установената съдебна практика на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят
от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства
да ги заплатят. С посочената разпоредба обаче тези лица се освобождават
само от заплащането на дължимите към съда държавни такси и разноски за
съдебното производство, независимо от изхода на делото. Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК те обаче на общо основание дължат
направените от ответника разноски при прекратяване на делото. Това е
така, защото отговорността за разноските по делото е гражданско
облигационно правоотношение, от което произтича правото на едната страна
да иска и задължението на другата страна да плати направените деловодни
разноски. Това гражданско правоотношение между страните по делото няма
връзка с освобождаването на едната от тях от финансовоправното задължение
към бюджета за заплащане на такси и разноски по производството на делата.
(Така и определение № 716 от 20.12.2010 г. по ч. гр. д. № 657/2010 г., Г. К.,
ІV Г. О. на ВКС) Ето защо, частната жалба е неоснователна и на това
основание.
Разгледана по същество частната жалба от ответника по делото е
основателна по следните съображения:
3
Към отговора на исковата молба от дата 30.08.2019 г. Министерство на
регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ е представило Анекс РД-
02-29-206(2)/16.08.2019 г. към договор № РД-02-29-206/17.05.2018 г., по
силата на който МРРБ в качеството си на възложител възлага на Адвокатско
дружество „М. М. и съдружници“ да извърши процесуално представителство
по гр.д. № 7851/2019 г. по описа на СГС, срещу заплащане съобразно
минималния размер, установен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/. Страните са се
споразумели възложителят да заплати авансово в пълен размер уговореното
възнаграждение, а именно – сумата от 23 641,69 лева, като за доказване на
извършеното плащане е приложено преводно нареждане от дата 18.09.2019 г.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че при оттегляне на два от
общо три субективно активно съединени искове, на основание чл. 78, ал. 4 от
ГПК на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 2/3 от общо заплатеното такова. Настоящият въззивен състав,
обаче, намира за неправилно прилагането на чл. 9, ал. 1 от НМРАВ в
настоящия случай, т.к. в тази разпоредба е уредено, че за изготвяне на искова
молба и писмен отговор по искова молба възнаграждението е в размер 3/4 от
възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв. От представения
по делото анекс от 16.08.2019 г. към договор за процесуално
представителство е видно, че същият е с предмет „процесуално
представителство до приключване на съдебното производство“, като пълният
размер на уговореното възнаграждение е заплатено съобразно приложените
писмени доказателства. Договарянето на предмета на договора за поръчка е в
дискреционна власт на ответника и процесуалния му представител и съдът не
може да изменя волята на страните, която е за процесуално представителство
в производството, а не само за изготвяне на отговор на искова молба, каквато
хипотеза е покрита в чл. 9, ал. 1 от НМРАВ. Отделно от това, оттеглянето или
отказът от иск са процесуални действия, зависещи от субективното поведение
на ищеца и при сключване на договора за процесуално представителство
ответникът е в невъзможност да предвиди тези действия, така че да редуцира
извършването на разноски по заплащане на адвокатско възнаграждение
единствено до изготвяне на отговор на искова молба. Предвид направеното
възражение за прекомерност от ищците на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК,
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от НМРАВ,
като съдът, вземайки предвид постановките в т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по
т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно преценката за фактическа и
правна сложност на спора, счита че такова следва да бъде присъдено в размер
на 5 530 лева, дължимо от всяка от ищците.
С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде
потвърдено в осъдителната му част, като присъдените суми следва да бъдат
изменени досежно направената от настоящия съдебен състав преценка за
4
дължимост на размера.
Воден от горното съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 12288 от 31.07.2020 г. по гр. д. №
7851/2019 г., по описа на Софийски градски съд, с което ищците П. П. Г. и Й.
З. А. са осъдени да заплатят на ответника Министерство на регионалното
развитие и благоустройството на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата от по
5 000 лева всяка от тях, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА П. П. Г., ЕГН ********** да заплати на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, БУЛСТАТ: ********* на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата от още 530 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Й. З. А., ЕГН ********** да заплати на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, БУЛСТАТ: ********* на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата от още 530 лева – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5