№ 4177
гр. Варна, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502316 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.275 вр.чл.419 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на БАНКА ДСК АД, ЕИК *********,
Варна, чрез ю.к.Т.Х.-Т., срещу Разпореждане №34047/20.09.2022г. на ВРС, 52 състав, срещу
отхврълителната част по отношение претендираните разноски в размер на 120 лева,
представляващи такса изискуемост за обявяване предсрочната изискуемост на задължението
по договор за кредит №11/27704304 от 20.01.2021г.
С жалбата се излага, че постановеното в тази част разпореждане на заповедния съд е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът погрешно е приел, че задължението за
такса изискуемост, предвидено в Тарифата на банката, противоречи на разпоредбата на
чл.33 ЗПК и чл.10а от същия. Твърди се, че претендираната сума в размер на 120 лева не
представлява такса за управление на кредита, тъй като банката не предоставя допълнителна
услуга срещу заплащането , а представлява отнапред предвидени в Тарифа на банката,
суми, покриващи разноските на кредитодателя при предсрочна изискуемост на кредита,
респ. за принудителното събиране на сумите от длъжника. Прави се довод, че доколкото
чл.60 ЗКИ предвижда нарочно уведомяване на длъжника за отнемане преимуществото на
срока за разсрочено плащане съобразно приетия погасителен план, изразходваните в тази
връзка средства от банката – за връчване на покани, съобщения и др. – изисква покриване на
вредите от страна на длъжника. В този смисъл, сумите не представляват такса по смисъла на
договора за кредит и ЗПК, а представляват предварително определен размер на разходите за
обезпечаване на принудителното събиране на едно просрочено изискуемо задължение.
Задължението става изискуемо с обявяване на кредита за предсрочно изискуем като е
предварително определено по размер в Тарифата, приета изрично от кредитополучателя
като част от договора. Претендира се отмяна на разпореждането в обжалваната част и
1
вместо това издаване на заповед за незабавно изпълнение и за сумата от 120 лева.
Претендират се и сторените в производството разноски за държавна такса.
Съдът констатира редовността на частната жалба и допустимостта на производството
по същата – подадена е от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, в преклузивния срок и при интерес от обжалването. Препис от жалбата не се
връчва на насрещната страна.
Разгледана по същество съдът намира частната жалба за основателна, поради
следното:
Пред РС е подадено заявление по чл.417 ГПК на Банка ДСК АД за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка срещу
длъжника А. А. М., ЕГН **********, Варна, за задължения, произтичащи от договор за
кредит, сключен на 20.01.2014г. за сумата 18 500 лева. Съгласно т.9 от заявлението се
претендира предсрочната изискуемост на главница в размер на 18 345.32 лева,
възнаградителна лихва в размер на 1932.76 лева, за периода от 20.02.21г. до 17.05.22г.,
обезщетение за забава в размер на 77.54 лева, начислена за периода 20.03.21г. до 17.05.22г. и
обезщетение за забава за друг период 18.05.22г. до 10.08.22г.; разходи по изискуем кредит в
размер на 120 лева, или общо сумата от 20 903.68 лева. Съдът е постановил издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми с изключение
на разходите за изискуемостта на кредита. В тази част отхвърлил заявлението като
неоснователно като изложил мотиви, че задължението, предвидено в Тарифата на банката за
лихвите, таксите и комисионите, пряко противоречи на чл.10а от ЗПК доколкото е
предвидена недопустима такса за управление на кредита. Освен това, ако същата има
неустоечен характер като предварително обезпечаване на вредите от неизпълнението, тя
противоречи и на чл.33 ЗПК като цели да заобиколи ограничението в закона.
В производството по частната жалба срещу отхвърлителна част на разпореждането по
чл.418 ГПК съдът извършва идентична проверка за редовност на изпълнителното основание
съгласно общите изисквания на ГПК – чл.410, ал.2 вр.чл.127 ГПК. Освен това съдът следва
да извърши служебно проверка относно наличието на отрицателни предпоставки за издаване
на заповедта съгласно чл.411, ал.2 ГПК. Следва да се установи основанието и изискуемостта
на задължението при това въз основа на предявеното изпълнително основание. В случая
заявителят е предявил вземане, основано на извлечение от сметка на кредитополучателя
съгласно чл.417, т.2 ГПК. Предмет на преценката е единствено отказа на заповедния съд по
отношение таксата за изискуемост на кредита, предвидена в Тарифата на банката.
Задължението за разходите по събирането на предсрочно изискуемия кредит е изрично
предвидено в Общите условия на банката и чрез препращане в договора за кредит, съгласно
които кредитополучателят дължи предвидените в Тарифата на банката лихви, такси и
комисиони, вкл. тези за принудително събиране на вземането и предсрочна изискуемост.
/вж.т.21 от договора вр. т.18 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление и т.5
от Тарифата-извлечение/ Задължението е предвидено в изпълнителното основание и
доколкото изискуемостта му настъпва с извършването на разходите за обявяване на
2
предсрочната изискуемост, следва да се счита и изискуемо.
Заявителят е представил към заявлението си доказателства за сторените от банката
разходи за обезпечаване предсрочната изискуемост на договора за кредит, вкл. връчените
чрез ЧСИ покани до длъжника, които удостоверяват извършени разходи на по-висока от
претендираната стойност от 120 лева. /фактура от 22.03.2022г. и сметка от 13.06.22г. на ЧСИ
Н.Георгиев, рег.№716, общо на стойност 168 лева/ Съставът намира, че тези разходи не
представляват допълнителна услуга нито такса по управление на кредита, тъй като
произтичат от неизпълнение на основното задължение по договора. Те се дължат не поради
нормалното развитие на правоотношението, а именно поради настъпилото неизпълнение. В
този смисъл, макар да са предвидени в Тарифата на банката, не представляват такси за
услуги или такива по управление на кредита, съотв.претенцията не противоречи на чл.10а от
ЗПК. Тези разходи не представляват и допълнително плащане към обезщетението за
забавено изпълнение, предвидено като санкционна последица в чл.33 от ЗПК и горна
граница на отговорността на длъжника по потребителски кредит. Предвиденото плащане
обезпечава разходите на банката в изпълнение изискването на закона за обявяване кредита
за предсрочно изискуем – изпращането на покани, писма, извършването на справки и др. за
достигане уведомлението/поканата/ до длъжника. Няма законова пречка кредиторът да
претендира разходите по изпълнението на дълга, в частност вредите, които надхвърлят
обезщетението за забава. /арг. в чл.79 и чл.86, предложение второ от ЗЗД/ Нещо повече,
кредиторът предварително е ограничил тези вреди и е обявил същите на кредитополучателя
срещу подписа му. Представените към заявлението доказателства установяват реално
извършения разход /фактура и сметка на ЧСИ/, установяват същия по основание и размер.
Тъй като разноските са в по-висок размер от претендираното, заявлението следва да бъде
уважено до размера на претенцията от 120 лева. Претенцията не противоречи на закона и
добрите нрави; не представлява неравноправна клауза от договора по см.на чл.143 и чл.144
ЗЗП. Не намира опора в закона изискване за предявяване на вредите от неизпълнението в
отделно производство.
В този смисъл, съдът намира, че разпореждането подлежи на отмяна и в полза на
заявителя следва да бъде издадена заповед и за разноските за обявяване предсрочната
изискуемост на кредита. Поради достигане до различни правни изводи, съдът намира, че
разпореждането в обжалваната част следва да бъде отменено и постановено издаването на
заповед за сумата до 120 лева, разноски за изискуемост на кредита.
В полза на заявителя – жалбоподател следва да бъдат присъдени и сторените разноски
за частното производство в размер на 12.50 лева за заплатена държавна такса по жалбата,
която сума следва да бъде включена в разноските за заповедното производство. /не се
претендира ю.к.възнаграждение/
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ разпореждане №34047/20.09.2022г., постановено по ЧГД №10824/2022г. на
ВРС, в частта, в която е отхвърлено заявление на БАНКА ДСК ЕАД за издаване на заповед
по чл.417, т.2 ГПК срещу длъжника А. А. М., за сумата от 120 лева – разходи при изискуем
кредит за текущо потребление, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.2 ГПК, в полза
на заявителя БАНКА ДСК, ЕИК *********, София срещу длъжника А. А. М., ЕГН
**********, Варна, за сумата от 120 лева, разходи за изискуем кредит за текущо
потребление от 20.01.2014г. ведно с разноските на заявителя по частната жалба в размер на
12.50 лева за държавна такса.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед и изпълнителен лист съгласно
определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4